Андрей Киряков
Последните дни на Сидхарта Гаутама (14) (Българската сутра)

Глава 2

Кръглият червен диск на залязващото слънце се стапяше ниско над хоризонта, още преди да е достигнал мястото, където земята и небето се събираха в едно. Вечерният здрач приближаваше.

Мъдрецът на саките стоеше неподвижен под вековното дърво, потънал във вглъбение. Той се беше съсредоточил изцяло върху процеса на вдишване и издишване. Постепенно в мислите му настъпваше покой. Изолиран от чувствените желания, изолиран от зловредни помисли, той навлезе в състояние, което беше съпътствано от мисли и изследване, от радост и щастие, родени от уединението. Скоро, със стихване на мислите и изследването, той навлезе в ново състояние, което се отличаваше с придобиване на вътрешна увереност и обединение способностите на ума. Мислите и изследването бяха престанали, като отстъпиха място на възторга и радостта, породени от концентрацията. Постепенно чувствата на възторг и силна радост също отшумяха, оставяйки само чувството за телесно блаженство. Пребиваващият в това ново състояние остана спокоен, със съсредоточен ум, завладян от чисто разбиране.

Същевременно кръглата месечина беше изгряла на небето. Настъпваше последното пълнолуние преди най-краткия ден в годината.

Бодхисатвата стоеше в състояние на съсредоточеност, което не беше нито мъчително, нито приятно, а пречистваше разума чрез невъзмутимост. Със съсредоточен ум, пречистен, светъл, непорочен, свободен от несъвършенства, възприемчив, овладян, спокоен и невъзмутим, той проникна отвъд момента на настоящето. Видя ясно цялото си минало, до мига на своето рождение.

След това бодхисатвата насочи своя съвършен и пречистен ум към припомняне на отминалите си животи. И видя отминалите си животи — разнообразни и многобройни. Видя един свой отминал живот, видя втори, трети, четвърти, пети, десети, двадесети, тридесети, четиридесети, петдесети, стотен, хиляден, стохиляден. Видя себе си под такова име, под такъв род и в такъв вид, с такова усещане за щастието и болката, с такава продължителност на живота. Видя себе си под друго име, под друг род и друг вид, с друго усещане за щастието и болката, с друга продължителност на живота. Така той видя с различните им особености многобройните си предишни прераждания. Видя още как подобно на човешкия живот светът също възниква и умира, ражда се, развива се и умира. Пред него се разкри един безначален и безкраен процес на ставане и развитие, много еони на разширение и свиване на света, много еони на свиване и разширение.

Първата третина на нощта беше преминала.

Тогава бодхисатвата насочи своя съсредоточен ум, пречистен, светъл, непорочен, свободен от несъвършенства, възприемчив, овладян, спокоен и невъзмутим, към живота, смъртта и прераждането на другите същества. С помощта на божественото око, което е пречисто и надминава човешкото, той видя човешките същества да умират и отново да се раждат, нисши и висши, красиви и грозни, щастливи и нещастни и разбра какво получават съществата според техните дела. Тези, които постъпваха неправилно с тяло, реч и мисъл, които обиждаха и унизяваха другите, придържаха се към грешни възгледи и приемаха действия основани на тези грешни възгледи, с разпадането на тялото след смъртта, се прераждаха в състояние на нещастие, на лошо място, в по-долен свят, дори в ада. А онези същества, които се държаха добре с тяло, реч и мисли, които не обиждаха и унизяваха другите, които поддържаха правилни възгледи и предприемаха действия основани на тези правилни възгледи, с края на земното тяло, след смъртта, се прераждаха на добро място или дори в божествения свят. Така с помощта на божественото око, което е пречисто и надминава човешкото, бодхисатвата разбра какво получават съществата според техните дела.

Беше преминала и втората третина на нощта.

Тогава бодхисатва Сидхарта Гаутама, потърси отговор на въпроса за страданието. Този свят се раждаше, старееше и умираше, след това се раждаше отново и въпреки всичко, никой не намираше изход от това страдание, начело със стареенето и смъртта. Кога щеше да бъде съзрян изходът от това страдание?

Чрез внимателно изследване, бодхисатвата потърси разрешение на въпроса. Кое определяше стареенето и смъртта? Кое беше условието за тяхната поява? Без съмнение раждането на човека предизвикваше по нататъшните последици. Раждането беше условието за стареенето и смъртта. Но какво е това, което предизвикваше раждането? Дойде и проблясък на мъдростта: Привързване, привързване към света е това, което предизвикваше раждането. То беше условието за раждането, следвано от стареенето и смъртта. А кое предизвикваше това привързване? Кое беше условието за неговата поява? Желанието, желанието и страстният копнеж предизвикваха привързването. Те бяха условията за неговата поява. Но кое пораждаше това желание? Кое предизвикваше този страстен копнеж? Чувствата, чувствата пораждаха желанието. Те бяха условието за неговата поява. А на какво се основаваха чувствата? Кое беше условието за тяхната поява? Физическото, зрителното и духовното съприкосновение пораждаше чувствата. То, съприкосновението, беше условието за тяхната поява. А от какво се пораждаше съприкосновението? Кое беше условието за неговата поява? Досегът, досегът на петте сетивни органа с предметите, съчетан с действията на ума беше условието за появата на съприкосновението. Щеше ли да бъде възможна появата на петте сетивни органа в съчетание с действията на ума, без наличието на името и формата, на телесно-духовния организъм? Не, появата на петте сетивни органа в съчетание с действията на ума нямаше да бъде възможна без наличието на името и формата, на телесно-духовния организъм. А кое определяше появата на името и формата, на телесно-духовния организъм? Кое беше условието за тяхното съществуване? Съзнанието, съзнанието определяше появата на името и формата, то беше условието за тяхното съществуване.

Със съсредоточен ум, пречистен, светъл, непорочен, свободен от несъвършенства, възприемчив, овладян, спокоен и невъзмутим, бодхисатвата потърси отговор и на въпроса — Кое е това, което определяше съществуването на съзнанието? Какво беше условието за неговата поява? Чрез внимателно изследване се породи внезапен проблясък на мъдростта: името и формата, името и формата определяха съществуването на съзнанието, те бяха условието за неговата поява. Тогава бодхисатвата подобно на човек, разхождащ се в гората, попадна на древен път, използван от благородните хора в миналото. Той последва този път и достигна до древен град, столица на царство, обитавана от хората в миналото. Разкошен град, с паркове, горички, езерца и укрепителни валове — едно прекрасно място. Този град можеше да бъде възстановен, да стане отново успешен и проспериращ, добре населен, пълен с хора, отворен към растеж и експанзия. Пътят към този град беше не друг, а благородният осемстепенен път, същият, извървян някога и от други напълно просветлени. Този път се състоеше от правилни възгледи, правилна решимост, правилна реч, правилно поведение, правилен начин на живот, правилно усилие, правилна мисъл и правилно самовглъбение. Тези, които следваха този път, познаваха точно причините за страданието, техния произход, начина те да бъдат прекратени и пътя, който водеше към това.

Тогава бодхисатвата позна директно въздействията, такива каквито бяха: Това бяха въздействията; това беше техният произход; това беше прекратяването на въздействията; това беше пътят, водещ към тяхното прекратяване.

Когато разбра и видя всичко това, умът на Пробудения се освободи от въздействието на чувствените желания, от въздействието на съществуването, от въздействието на незнанието. Раждането беше унищожено, духовният живот бе утвърден; каквото трябваше да бъде направено беше направено; нямаше да има завръщане към каквото и да е състояние на съществуване.

Когато всичко това беше освободено, дойде и разбирането: „Е освободено!“

На изток се развиделяваше. Беше приключила и третата част на нощта.

Тялото на седящия под дървото саман излъчваше светлина. Бялата му кожа и бялото на очите му светеха в бяло. Черната коса, тъмните вежди и зениците му светеха в черно. Сините ириси в очите му, светеха в синьо.

Радвайки се на насладата от освобождението, Победителят произнесе:

Когато в действителност нещата се разкрият

пред ревностния, медитиращ брахман,

тогава съмненията му изчезват напълно,

защото той разбира нещата, в едно с техните причини.

 

Когато в действителност нещата се разкрият

пред ревностния медитиращ брахман,

тогава съмненията му изчезват напълно,

защото той разбира начина за унищожение на въздействията.

 

Когато в действителност нещата се разкрият

пред ревностния медитиращ брахман,

той стои изправен и поразява съюзниците на Маара,

подобно на слънцето земната твърд осветява.

Напълно освободен, под голямото дърво Бодхи, Съвършеният пребиваваше в радост, приемайки света със съзнанието на напълно пробуден.