Андрей Киряков
Последните дни на Сидхарта Гаутама (4) (Българската сутра)

Глава 2

Бяха изминали близо шест години, откакто Сидхарта напусна престолния Капилавасту. Царството на Саките не беше голямо, но обхващаше една плодородна и красива област по течението на река Ачирават, в подножието на Снежните планини. Судходана, бащата на Сидхарта, принадлежеше към съсловието на кшатриите, наследствени войни и умели администратори. Той управляваше подвластните му земи благоразумно, като умееше да се изразява добре и да убеждава противниците си със силата на словото, а не със силата на оръжието. Въздържаше се от ядене на месо, което беше рядкост сред представителите на саките и другите сродни с тях светлокожи народи, дошли от Запад и населили преди столетия северните области на обширната Джамбудвипа.

Судходана беше женен и обичаше съпругата си Майя, принцеса от съседното царство на Колиите. Принцеса Майя беше светлокожа, стройна и с правилни черти на лицето. Подобно на Судходана, също се въздържаше от ядене на месо и от приемане на упойващи напитки. Беше щедра и при необходимост милосърдна, не обичаше непристойните помисли, презираше кражбата и лъжата.

В деня, в който Сидхарта бе заченат, Майя сънува чуден сън. Четирима велики царе, дошли от четирите посоки на света, вдигнаха нея заедно с леглото й, след което я отнесоха близо до красиво езеро, в подножието на Снежните планини. Там тя бе изкъпана и облечена в небесни дрехи, накичена с цветя и поръсена с благоухания. Великите царе я отведоха в близката сребърна планина, в къща цялата от злато и я положиха върху красиво и богато украсено ложе. Бял слон, който държеше бял лотос с хобота си, се завъртя около леглото й три пъти и след това влезе в утробата й.

Зарадвана, но и малко притеснена, на следващото утро, царицата сподели съня си със Судходана. Озадачен, той повика осем жреци-брахмани, дари ги с дарове и ги помоли да разтълкуват съня на царицата. Брахманите мълчаха известно време, след това тихо обсъдиха помежду си знаците от съня и накрая един от тях застана пред царя и рече: „Не се притеснявай, Царю! Царицата е заченала мъжка рожба, не женска, и ти скоро ще имаш син. И не какъв да е син, а такъв достоен да бъде господар на целия свят!“ Зарадван Судходана отпрати жреците.

Бременността на Майя продължи повече от очакваното. Наближаваше десетият месец от зачатието на детето, а тя все още не можеше да роди. Придворният лекар и жени вещи и опитни, я посъветваха да предприеме разходки и някои упражнения, за да се освободи по-бързо и по-лесно от тежкия товар. За разходки Майя избра приятната и спокойна местност Лумбини, недалеч от Капилавасту. Тук, далеч от хорските очи, тя извършваше някои упражнения, така както я бяха посъветвали. По време на една от разходките си, Майя усети настъпването на родилните болки.

Чудно беше раждането и появата на детето на белия свят. За разлика от другите жени, които раждат легнали, Майя роди детето си изправена, като се държеше за изкривеното стебло на едно младо дърво от рода салва. Също така, за разлика от другите жени, които раждат на деветия месец, тя роди детето си точно на десетия. Небесна сила пое детето, преди то да докосне земята, издигна го нагоре и го представи пред майка му. Тя чу глас от небето, който каза: „Радвай се жено, роди ти се славен син!“ В същия час от небето заваля дъжд, едновременно топъл и студен, който окъпа майката и новороденото.

Голяма беше радостта на Судходана от сдобиването с наследник. В същото време той виждаше, че любимата му съпруга си отива. Майя не можа да понесе тежката бременност и на седмия ден след раждането на детето почина.

По същото време син роди и Махапраджапати, сестрата на Майя. На нейните грижи Судходана повери и малкия Сидхарта. Судходана страдаше искрено за любимата си Майя, но царските задължения изискваха той да има пълноправна съпруга до себе си. Така Махапраджапати зае мястото на сестра си Майя. Тя притежаваше повечето от достойнствата на предишната царица. Беше грижовна и внимателна към малкия Сидхарта, но не можеше да замени изцяло родната му майка. Сидхарта усещаше липсата на истинската си майка и често плачеше. За да внесе успокоение в мислите на невръстния си син, Судходана нареди в двора на двореца да бъдат направени три изкуствени езерца. В едното поставиха бели лотоси, второто украсиха с розови лотоси, а третото със сини. Няколко бели гъски, които започваха да махат с крила и да хъскат при появата на змия или някоя друга опасност, винаги придружаваха разходката на невръстните деца в парка.

Всички в двореца проявяваха особено внимание към престолонаследника. Судходана беше издал изрична заповед по отношение сигурността на младия принц. Царят полагаше голямо старание за това, Сидхарта да расте спокойно, далеч от житейските проблеми, необезпокояван повече от превратностите на съдбата.

След шестата година започна обучението на принца. Заедно с още няколко деца от благородните фамилии, близки до царския род, Сидхарта започна да посещава мястото, където учени люде преподаваха на малките деца изкуствата на писането, четенето, смятането, музиката, рисуването. В свободното си време, децата излизаха извън голямата палатка, тичаха, бореха се едно с друго и си играеха, или просто наблюдаваха околния свят.

Като наследник на кшатриите-воини, скоро принцът започна да изучава и изкуствата, свързани с войната — стрелба с лък и мятане на копие, боравене с меч, яздене на кон и боен слон, както и управление на колесница.

Сидхарта израсна здрав и красив момък. По ръст превъзхождаше връстниците си, а физическата му сила беше голяма. Когато принцът навърши шестнадесет години, дойде време да си избере съпруга. Поради тази причина Судходана изпрати известие до дворовете на съседните царства — на Колиите, на Малите и голямото царство Кошала. Извести за събитието и фамилиите в Капилавасту. Сред всички благородни девойки, достигнали възрастта за женитба, една се отличаваше със своята красота и поведение. Това беше Ясодара, братовчедка по майчина линия на Сидхарта. Тя беше родена в същия ден и в същата година, в която беше роден принцът. Привличането между двамата млади беше силно и спонтанно.

Цар Судходана устрои голямо сватбено тържество, което продължи дълго и на което присъстваха много хора. Всички се веселиха, а след сватбата личният кочияш и добър приятел на Сидхарта Чана, разведе с колесницата, впрегната в четири бели коня, младата двойка из града. Навсякъде, откъдето преминаваха, двамата млади предизвикваха възхищение с вида и великолепието си, сред жителите на Капилавасту.