Андрей Киряков
Последните дни на Сидхарта Гаутама (24) (Българската сутра)

Речник:

Агни (санскр.) — във ведическата религия бог на огъня.

Асатта — лат. Ficus religiosa; дърво, наречено по-късно „бодхи“, поради това, че Сидхарта Гаутама получава просветление, седнал под едно от тези внушителни дървета.

Анга — област на изток от Магадха, близо до устието на Ганг.

Архат (санскр.) — човек, който е достигнал духовно съвършенство по време на живота си. Нравствен идеал на хинаянския будизъм.

Ассина (ашвин) — месец от годината, отговарящ на септември-октомври по юлиано-грегорианския календар.

Атман (санскр.) — вечната душа, еднаква за всички хора; едно и също с брахман — върховната реалност.

Ацелака (санскр.) — „без дрехи“, тези, които ходят голи.

Ачирават(и) — река позната и като Рапти, която извира от Хималаите и тече на югоизток, като се влива в река Сарджу (Горга).

Баниян — лат. Ficus benghalensis; почита се като дърво на желанието, защото се вярва, че може да даде дрехи, храна, украшения и други.

Бенарес — град Варанаси (Бенарас), разположен на левия бряг на река Ганг (щата Утар Прадеш).

Бодхи — 1. Дървото Бодхи — святото за будистите дърво, под което Сидхарта Гаутама получава просветление, в днешна Бодхгая.

2. Висше състояние на съзнанието — просветление.

Бодхисатва (санскр.) — човек, който е на пътя към достигане на съвършено знание. Нравственият идеал на махаянския будизъм.

Брахма — в индуистката традиция висш бог, създател на вселената.

Брахма Сахампати — висш представител на света на Брахма. Понякога е представян с четири лица, които гледат в четирите посоки на света.

Брахман — 1. Абсолютната, върховната реалност; основата на и причината за всичко съществуващо.

2. Вж. Брамин.

Брамин — член на най-висшата жреческа каста, традиционно носители на най-високи морални качества.

Бхикшу (санск.) — будистки монах, член на будистката община (Сангха).

Варуна — 1. Във Ведите — върховният бог, творец на земята, небето и звездите.

2. Река, която се влива в Ганг, близо до град Бенарес (Варанаси).

Васса (пали) — означение на дъждовния сезон, продължаващ около три месеца, обикновено Юли — Септември.

Веди (санскр.) — свещени песни, или химни, донесени от ариите през ІІ хил. пр.н.е. и разпространени постепенно в Северна Индия, от запад на изток. Четири основни текста — Риг Веда, Сама Веда, Яджур Веда, Атарва Веда.

Вейсака (весак) — месец от годината, отговарящ на април-май по юлиано-грегорианския календар.

Великата река — в текста, означение на Ганг (Ганга). Названието „велика“ тук повече в смисъл на старобълг. „голяма“.

Гая — съвременен град Гая (щата Бихар), близо до Бодхгая.

Дева — древноиндийско понятие за божество; означение на трите висши божества в индийския пантеон.

Джамбу — лат. Eugenia jambos или Syzygium jambos (или още Малайски сизигиум); Вид плодно дърво, сизигиум, с родина Югоизточна Азия.

Джамбудвипа — древно название на Индия (вж. джамбу и двипа — остров, островен континент).

Джатили (пали) — носещи сплъстени коси, аскети-огнепоклонници.

Дхарма (санскр.) — доктрина във вида, в който е създадена. Основно понятие в будизма, което в хода на историята придобива и нови значения — текст или събрани текстове на будисткото учение; условие; морално качество; религията на Буда.

Индра (санскр.) — върховен бог във ведическия пантеон, бог на гръмотевиците, бурите и войните.

Исипатана — еленовият парк или още паркът на сърните. Днешен Сарнат близо до Варанаси (щата Утар Прадеш).

Карма (санскр.) — действие; в индийската митология „закон за възмездието“, според който в съответствие с добрите или лошите дела извършени от дадено същество, то получава следващото си прераждане.

Капилавасту — столица на Саките. Днешното градче Пиправа, близо до индийско-непалската граница (щата Утар Прадеш).

Касти — още наречени „варни“; четири основни касти — брахмани — жреци; кшатрии — войни; вайши — търговци, занаятчии и земеделци; шудри — слуги.

Колии — малко царство, източни съседи на Саките. Столица на Колиите е Рамагама (Колиянагара).

Кошала — голямо царство на югозапад от царството на Саките, чиито владетели също водят произхода си от царския род на Кошала. Столица на Кошала е Саватхи.

Куша — лат. Poa cynosuroides; вид трева, използвана за постилане и за сядане.

Кшатрии — кастата на воините, също така администратори и управители.

Лумбини — днес на територията на Непал, окръг Рупандехи, близо до границата с Индия. Лумбини се почита като място на мира и разбирателството.

Маара (Мара) — господар на изкушението, а също и персонификация на смъртта; чест спътник и опонент на бъдещия Буда, след напускането му на двореца.

Магадха — голямо царство по десния бряг на Ганг; според тълкуванията — „земя на магите“ или „средната земя“. Първоначално столица на Магадха е Раджгира, а след това Палипутра.

Мали — царство, югоизточни съседи на Саките. Главни градове на Малите са Пава и Кушинара.

Намуций — злият враг на Индра; обръщение, използвано от Сидхарта към Маара Изкусителя.

Неранджара — река, която минава край Бодхгая и Гая (щата Бихар).

Ниганта (пали) — „свободни от окови“; название прието от джайнистите — последователи на Махавира (Джина), съвременник на Буда.

Нирвана (санскр.) — „угасване“, „преставане“, „потушаване“. Според друго тълкуване — „освобождаване от желания“. Нирвана е едно от основните понятия в будизма и представлява върховната цел в стремежите на всеки будист.

Осемстепенен път — служи за познаване на истината и за приближаване към просветлението. Включва — 1. правилни възгледи; 2. правилна решимост (правилен стремеж); 3. правилна реч; 4. правилно поведение; 5. правилен (начин на) живот; 6. правилно усилие; 7. правилна мисъл (правилно насочване на мисълта); 8. правилно самовглъбение (правилна концентрация или медитация)

Парибаяка — скитащи бездомници от кастата на брахманите

Паринирвана — цялостна, окончателна нирвана. Най-често се използва за състоянието на окончателно невъзвръщане, което очаква Пробудения след смъртта на земното му тяло.

Раджгира — или още Раджгриха. Днешен Раджгир (щата Бихар), древната столица на Магадха.

Риши (санскр.) — 1. първите същества създадени от Брахма.

2. свят, мъдър човек; пророк или предсказател.

Салва — лат. (Shorea robusta). Вид широколистно дърво, достигащо до 40 м. височина.

Саки (Шаки) — едно от арийските племена, които се установяват в Северна Индия през второто хилядолетие пр.н.е., дошли от територията на Иран или Средна Азия. Столицата на Саките е Капилавасту.

Самани (шрамани) — скитащи бездомници от другите касти (извън тази на брахманите), които следват различни учения.

Сангха (санскр.) — община на будистките монаси. Днес това е събирателно название за всички будистки монаси и монахини по света.

Свещените песни — в текста, синоним на Ведите.

Сенани — село близо до Урувела (Бодхгая), разположено на срещуположния бряг на река Неранджара.

Ситар — струнен музикален инструмент.

Снежните планини — описателно определение на Хималаите, наречени още Химават.

Средната земя (страна) — название на територията на Северна Индия в древността.

Сутра (санскр.) — свещено слово, съдържащо в себе си религиозни догми, често в мерена реч.

Татхагата (санскр.) — това название може да бъде преведено и като „така дошъл“ и като „така заминал“. Един от епитетите, с които Пробудения сам нарича себе си.

Упанишади — философски трактати, създадени на основата на Ведите. Първите Упанишади възникват в края на VІІ в. пр.н.е.

Урувела — древното название на днешна Бодхгая (щата Бихар).

Химават — другото название на Хималаите.