Андрей Киряков
Последните дни на Сидхарта Гаутама (16) (Българската сутра)

Глава 4

След разговора с Брахма Сахампати и решението да преподава, Блаженият остана отново в покой. В него се породи мисъл: „На кого да преподам първо Дхармата? Кой би разбрал бързо тази Дхарма?“

След това реши: „Алара Калама е мъдър, схватлив и способен към прозрение. Той от дълго време живее само с малко прах в очите. Ще преподам първо Дхармата на Алара Калама. Той ще я разбере бързо.“ Тогава няколко божества приближиха Блажения и казаха: „Почитаеми! Алара Калама почина преди седем дена.“ В мислите на Блажения се пови знание за това, че Алара Калама е починал преди седем дена. Блаженият си помисли: „Знатен човек беше Алара Калама. Ако той беше чул Дхармата, щеше бързо да я разбере.“

И отново Блаженият помисли: „На кого да преподам първо Дхармата? Кой би разбрал бързо тази Дхарма?“

След това реши: „Удрака Рамапутра е мъдър, схватлив и способен към прозрение. От дълго време той живее само с малко прах в очите. Ще преподам първо Дхармата на Удрака Рамапутра. Той ще я разбере бързо. «Тогава няколко божества приближиха Блажения и казаха:» «Почитаеми! Удрака Рамапутра почина вчера вечерта.» В мислите на Блажения се появи знание за това, че Удрака Рамапутра е починал предишната вечер. Блаженият си помисли: «Знатен човек беше Удрака Рамапутра. Ако той беше чул Дхармата, щеше бързо да я разбере.»“.

И за трети път Блажения си помисли: „На кого да преподам първо Дхармата? Кой би разбрал бързо тази Дхарма?“

След това реши: „Тези брахмани от групата на петте, които ме придружаваха докато бях съсредоточен в пътя на страданието, бяха много полезни. Ще преподам Дхармата първо на тях.“ След това си помисли: „Къде е групата на петимата брахмани сега?“ С помощта на божественото око, което е пречисто и надминава човешкото, Блаженият видя, че сега те живеят близо до Бенарес, в Исипатана — парка на сърните.

Следващите няколко дена Блаженият прекара наблизо, съзерцавайки дървото, под което беше постигнал пълно освобождение. И още няколко дена той остана близо до дървото Бодхи, разсъждавайки върху закона за причината и следствието. Вестта за самана, стоящ в сияние под голямото дърво, беше стигнала до Урувела и околностите. Двама братя Тапуса и Бхалика, богати търговци, пътуващи към Раджгира, с петстотин коли натоварени със стока, чуха вестта за светия саман. Те решиха да го посетят и да му поднесат ястие. Откриха светия саман седящ в покой под дървото раджаятана, близо до голямото дърво Бодхи. Силно впечатлени от външния му вид, те поднесоха пред него ечемичена каша и мед.

След като остана в околностите на Бодхи толкова, колкото прецени, че е необходимо, Върховният се отправи на северозапад към Бенарес. По пътя към Гая той срещна Упака, който принадлежеше към ниганта — свободните от окови. Упака се спря и силно впечатлен попита:

— Приятелю, чертите на лицето ти са тъй ясни, цвета на кожата ти е тъй чист и светъл. Чие учение следваш, приятелю? Кой е твоят учител? Чия Дхарма изповядваш?

Върховният отвърна:

Аз съм този, който се издигна над всичко, който позна цялото.

Неопетнен всред всички неща, отхвърлил всичко,

от желания свободен. Като разбрах всичко това сам

за себе си, кого да посоча за мой учител?

 

Нямам учител и такъв като мен,

не съществува никъде в света,

и сред божествените деви, защото аз нямам

никой, който да ми противостои.

 

Защото аз съм Архатът във света,

Аз съм Учителят върховен.

Аз съм Съвършено Просветленият,

чийто огньове загаснали са и са навеки потушени.

 

Тръгнал съм към Исипатана близо до Бенарес,

за да завъртя колелото на Закона.

В свят за истината сляп

отивам, за да бия барабана на Безсмъртието.

Упака помълча и след това изрече:

— Според твоите твърдения, приятелю, ти трябва да си световният Победител?

Съвършеният отвърна:

Победители са тези като мен,

които знаят как да разрушат влиянията,

които преодоляха всички лоши състояния.

Затова, Упака, да, аз съм победител.

Когато това беше казано, Упака изрече:

— Може и така са е, приятелю, може и така да е.

Той поклати глава и отмина, като тръгна по една от страничните пътеки. Съвършеният също продължи своя път. След тридесет дена, като спираше от място на място, той стигна до Великата река. След като я премина, скоро дойде и до Исипатана, паркът на сърните, близо до Бенарес.