Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Скрупули (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Scruples Two, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,2 (× 5 гласа)

Информация

Корекция
analda (2016)

Издание:

Джудит Кранц. Любов и омраза в Бевърли Хилс

Превод: Яна Михайлова, Борис Мисирков

Редактор: Емилия Л. Масларова

Художник: Веселин Цаков

Технически редактор: Веселин Сеизов

Коректор: Людмила Стефанова

Американска, I издание

Издателство: „Хемус“ ООД

ISBN: 954-428-027-8

История

  1. — Добавяне (отделяне от текст 37328, където беше неправилно поставен като „Част 2“)

Една година по-късно

„Има безброй коварни начини да събудиш някого, без той изобщо да усети, че си го направила нарочно — помисли си Били. Тя лежеше до Спайдър на голямото им легло и изобщо не й се спеше. — Можеш да започнеш да се въртиш, докато матракът не се превърне в развълнувано море. Можеш да покриеш устата и носа на спящия с одеяло или чаршаф и той ще се събуди от недостига на свеж въздух. Можеш да го гъделичкаш лекичко по най-нежните места на тялото му, докато той не отвори очи. Можеш да хванеш един косъм от косата му и да го отскубнеш. Или пък можеш да извикаш «бау» в ухото му и веднага след това да легнеш до него ни лук яла, ни лук мирисала. Няма начин той да не скочи от уплаха.

Но честно ли е да будиш човек, който е заспал толкова дълбоко като Спайдър? Сигурно е навлязъл в утринната фаза на съня, която възстановява силите. Ако в продължение на няколко дена човек бива лишаван от нея, той става потиснат и мрачен. Но мисля, че Спайдър достатъчно си поспа — раздразнена си помисли Били, — докато аз не мигнах през цялата нощ. Час по час ходех до украсената с цветя баня и кръстосвах огромната спалня, за да не ми се схващат краката, а после безуспешно се опитвах да заспя.“

Били се загледа в предутринния здрач и се запита дали Спайдър ще се разсърди, ако го събуди и сподели с него, че е прекарала нощта неспокойно.

Все пак й беше приятно да е будна, докато той спи. Не виждаше бездънните му сини очи, не чуваше гласа му, не можеше да се радва на езическата му усмивка, но в съня си той й принадлежеше изцяло и тя можеше необезпокоявана да се наслаждава на това, че е в едно легло с него. Можеше да се прехласва по него колкото си иска, без да се срамува от безграничната си любов, нещо, което не биваше да си позволява на публично място.

Опитите й да не се прехласва поне във фирмата бяха безуспешни. Беше забелязвала как се смушкват подчинените й, когато Спайдър ръководеше някое съвещание, а тя дотам се заплесваше по него, че забравяше за какво става дума, и когато дойдеше ред да си даде мнението, не можеше да каже нищо смислено. Хедър, най-голямата интелектуална измежду шестте сестри на Спайдър, веднъж й каза, че те двамата приличали на Еней и Дидона. Били възприе това като комплимент, но когато провери в един наръчник по древногръцка митология, се оказа, че Еней си бил загубил мъжкото достойнство, попадайки под чехъла на Дидона. Хедър надали бе имала предвид точно това. По-скоро бе искала да демонстрира ерудицията си.

„Когато си омъжена за човек с шест сестри, непрекъснато правиш открития — помисли си Били. — Елис нямаше роднини, а Вито, дори и да е имал някакви в Ривърдейл, никога не ме е запознавал с тях. А родителите на Спайдър живеят наблизо, в Пасадина, четири от сестрите му — в Лос Анжелис, а останалите две — на един час път с кола. Те често се събират заедно. Как може да не съм знаела нищо за семейство Елиът, преди да се омъжа за Спайдър? — зачуди се Били. — За тези открити, весели и приказливи хора, които само се чудят как да угодят на Спайдър — на единствения си син и единствения си брат… Всъщност съвсем естествено е, че го боготворят. Те дори флиртуват с него. Добре, че не мога да ревнувам съпруга си от собствените му сестри. Дали наистина искам да го сложа под чехъл? Иначе с какво да си обясня, че въпреки топлотата, с която ме прие това семейство, а такава топлото винаги ми е липсвала, въздъхвам с облекчение, когато роднините му си отидат и двамата със Спайдър останем сами. Не че зълвите ми не се отнасят към мен чудесно — каза си Били и се усмихна. — Всички те си имат деца — десетина хубави момиченца, но въпреки това треперят над корема ми, сякаш се каня след шест седмици да родя един втори Моцарт и един втори Шекспир, а не просто две момченца близначета — единствените мъже в семейството, освен Спайдър и баща му. Свекърва ми три пъти е раждала близначки с надеждата да се появи още един Спайдър. А аз успях още от първия път без никакви усилия. Тогава защо не спя по цели нощи?“

Спайдър се поразмърда и Били се обърна към него обнадеждена. Но той продължаваше да спи дълбоко, закрил лицето си с ръка. Били се надигна на лакти, наведе се над него и вдиша аромата на косата му. Тя миришеше по-сладко и по-апетитно от пуканки с разтопено масло. Едва се сдържа да не го разчорли. Пак се отпусна на възглавницата и се замисли за майчинството си.

Доли я бе уверила, че близнаци не се гледат по-трудно от едно дете. Но когато говореше за своите момченца, Доли винаги ужасно лъжеше, като се оправдаваше с това, че от диетата окончателно била оглупяла. Тя се опитваше да отслабне с помощта на хипноза и акупунктура и на заплахата, че инак ще й се наложи да се облича с дрехи от колекцията „Доли Мун“, които се продаваха в огромни количества.

„Дали слабоволието на Доли не е причина и за това близнаците й да са толкова, меко казано, непослушни? — запита се Били. — Ами ако и моите бебета станат инатчета като До̀лините? — с тревога си помисли тя, докато търпеливо чакаше да спре боричкането в утробата й. — Не могат ли да разберат, че вътре има място и за двамата? Защо цяла нощ се опитват да си разменят местата? Или просто танцуват танго? Може би не трябва да очаквам раждането с такова нетърпение? Не е ли по-добре да си почина през последните седмици спокойствие, които ми остават? Не, не мога. Толкова съм завладяна от това велико, загадъчно, променящо целия живот събитие, което ще настъпи съвсем скоро. Единственото нещо, върху което мога да се съсредоточа, са моделите от колекцията на «Скръпълс 2» за бременни жени, млади майки и бебета. А първите мостри на тези дрехи ще бъдат готови едва през юли.

Как можахме да замислим каталога без тази абсолютно необходима колекция?! Да бяхме погледнали статистиката! Аз съм бременна, Саша, както винаги по-чевръста от всички, забременя две седмици преди мен, три от сестрите на Спайдър: Петюния, Джун и Джанюъри пак са бременни, да не говорим за Доли, която прекъсна снимките на последния си филм за голямо съжаление на нещастно влюбения в нея Арнолд Шварценегер, защото чакаше бебе след седем месеца. Освен мен още пет мои познати са бременни. Това е тенденция или дори епидемия. А «Скръпълс 2» следи всички нови тенденции“ — помисли си със задоволство Били.

С невероятния си успех и с безпрецедентния растеж на продажбите „Скръпълс 2“ направи революция в търговията по каталози. Спайдър и Били бяха лансирали фирмата си на пазара в най-подходящия момент и с най-подходящата концепция. Милиони жени, които нямаха време да ходят по магазините, се нуждаеха от качествени многофункционални дрехи на умерени цени. Оформлението на каталога, предложено от Спайдър, беше нещо съвсем ново в тази област и светкавично привлече вниманието на клиентките, които направо издигнаха в култ текстовете на Джиджи. Естествено, имаше и проблеми: един шал, създаден от Принс, който би трябвало да се съчетава с четири различни тоалета, бе произведен в такава разцветка, каквато и самият Принс не би си позволил да носи; шестнайсет от най-добре подготвените и най-любезните телефонистки напуснаха работа и се изпоомъжиха в една и съща седмица за клиенти, които се бяха обадили, за да поръчат старовремско бельо за подаръци; трийсет и пет хиляди клиентки едновременно си поръчаха тъмнозелени кадифени панталони; най-търсеният модел от колекцията „Доли Мун“ предизвика алергия у по-чувствителните купувачки и бяха върнати десетки хиляди бройки от него… Имаше и други несполуки, но специалистите от „Скръпълс 2“ постепенно поправиха грешките си. Вече никой не връщаше модели, печалбите пораснаха, а броят на клиентките се увеличи успоредно с изострянето на усета към пазара на служителите от фирмата.

Джоу Джоунс и брат му си купиха къщи още първата година след пристигането в Калифорния. Сега си правеха плувни басейни, купуваха си яхти и си търсеха места за вили в близкия планински курорт Идилуайлд. За Били това беше сигурен признак, че работите на фирмата вървят добре. Джоузи Спийлбърг стана вицепрезидент по въпросите на здравия разум и затова не прие примамливото предложение за работа от „Л. Л. Бийн“; Принс се печеше на бавен огън, защото и през ум не му бе минавало, че ще подпише договор, според който още пет години ще създава дрехи на умерени цени. „С една дума, бизнесът си върви нормално — помисли Били и мушна още една възглавничка под кръста си, който я болеше. — Върви нормално за всички, освен за Кора дьо Лионкур. Не предполагах, че Маги Макгрегър така ще се ядоса от подмятанията за нейния професиализъм във «Фашън енд Интириърс».“

Маги се оказа толкова отмъстителна, че не миряса, докато не откри кой стои зад онази статийка. Когато мрежата от информатори й докладва, че Кора е предоставила на списанието цялата информация, макар и лично да не е написала опозоряващия материал, Маги разкри тайните й далавери с комисионите в половинчасово телевизионно предаване, посветено на новобогаташите. Тя озаглави предаването „Десетпроцентовата императрица на мечтаещите да се издигнат в обществото“. С това бе сложен край на Кориния бизнес.

„Не мога да упреквам Маги за това, след като беше обвинена, че се е издигнала, защото спи с началниците си, докато всъщност е постигнала успеха си с много труд и с талант. Но това не означава, че я харесвам. Всъщност ако не беше онази ужасна статия и ако Спайдър не беше дошъл онази нощ да ме утешава, още дълго нямаше да разберем, че се обичаме… Въпреки че рано или късно това неизбежно щеше да стане — помисли си Били философски и се усмихна щастливо въпреки болките, които никоя възглавничка не можеше да облекчи. — Какво не бих дала, за да мога да си легна по корем, да долепя лице до чаршафа, да се завия с одеялото до ушите, да се отпусна и да заспя… Колко ясно си представям това блажено състояние… Голямо нещо е въображението!…“

Благодарение на въображението си Зак Невски прехвърли действието на филма от Англия в Сан Франсиско. Вито се остави да бъде убеден, защото по този начин се избягваха специфичните закачки, свързани с английските нрави, които биха направили филма неразбираем за масовата публика. Ник де Салво в ролята на млад мъжествен собственик на ресторант във Фишърман’с Уорф и Мерил Стрийп, която играеше скромна домакиня от Ноб Хил, бяха толкова сексапилни, че в сравнение с „Честна игра“ „Жената на френския лейтенант“[1] изглеждаше едва ли не безполов. Дори тийнейджърите пълнеха салоните. Това беше най-печелившият филм на годината. За пръв път от доста години Вито постигна успех.

Критиците обсипаха с похвали Зак и както винаги не отдадоха дължимото на продуцента. Но хората от филмовия бизнес разбраха не само че Зак се е превърнал в един от най-търсените и най-известните млади режисьори, но и че Вито се е завърнал триумфално. Говореше се, че Кърт Арви побеснял, защото пропуснал възможността да финансира „Честна игра“, и открито обвинявал Сузан, загдето му е дала лош съвет.

Тя явно се опитваше да привлече Вито към сътрудничество със студията, тъй като често я забелязваха да обядва с него, въпреки че Били не можеше да си представи как онази надменна и фригидна дама би могла да повлияе на Вито по какъвто и да било начин.

„На новаците им върви — каза си Били. — И на мен ми провървя в шоубизнеса. Но повече няма да рискувам. Импулсивността трябва да си има граници.“

Спайдър се обърна на другата страна. Били се загледа с копнеж в очертанията на тялото му и се помести към него. Допря корема си в гърба му. Тъкмо когато на нея най й се искаше близнаците да продължат каратистката си схватка, те, кой знае защо, решиха да се помирят. През спуснатите завеси се процеждаше розова светлина и Били разбра, че слънцето изгрява.

„Какво ли ще стане, ако дръпна завесите? Дали светлината ще го събуди? Има ли друг, притежаващ такава дарба за спане като Спайдър? Такава дарба да люби? Такава дарба да живее? Изобщо има ли друг толкова надарен мъж? Но има ли и друга толкова безкористна жена като мен, която би позволила на един толкова надарен мъж да си пилее времето в спане?“ — зачуди се Били.

Тя въздъхна дълбоко и тъжно пет-шест пъти. После се отказа от въздишките. Те изискваха прекалено много енергия, затова насочи мислите си към Джиджи и Зак. Няколко месеца той беше на снимки в Сан Франсиско, а сега поставяше голям филм в Тексас. Но когато отскачаше до Лос Анжелис, живееше в Джиджиния апартамент и го превръщаше в подобие на своето вечно претъпкано с приятели нюйоркско жилище.

Били одобряваше решението на Джиджи да не бърза с брака, въпреки че Зак беше на обратното мнение. Джиджи смяташе, че тъй като е само на двайсет и две години, е рано да започват улегнал съпружески живот. Тя беше толкова щастлива!

Писането на текстовете за „Скръпълс 2“ изобщо не я затрудняваше и тя се колебаеше дали да не приеме примамливото предложение за работа в една просперираща рекламна агенция. Можеше да върши и двете неща едновременно, защото при преиздаването на поредните книжки на каталога текстът почти не се променяше. Ентусиазираното посрещане на нейното старовремско бельо увеличи амбициите й.

След шестмесечния си отпуск по майчинство Саша възнамеряваше да продължи кариерата си във фирмата. Само Били не правеше никакви планове за бъдещето. Тя искаше да изчака, да види как ще вървят нещата и да прецени дали няма да бъде изцяло погълната от грижата за бебетата и за Спайдър. Не знаеше ще иска ли всеки ден да насочва за известно време мислите си към нещо друго. Може пък да им се доще да имат още деца със Спайдър. Дъщеря или дъщери. Може ли някой да предскаже това? Докато не се родяха близнаците, проблемите на майчинството щяха да си останат за нея дълбока загадка, непредсказуема като целия й досегашен живот.

„Бъдещето е прекалено вълнуващо, за да си мисля непрекъснато за него — заключи Били и затвори очи, защото дори тилът на Спайдър й се струваше толкова привлекателен, че я обземаше безумно желание да зарови нос в него, макар че трудно щеше да го достигне. — Преди една година всичко беше толкова различно — си спомни в просъница тя, — … по време на ревюто през онзи уикенд двамата със Спайдър едвам успявахме да се откопчим един от друг, за да се ръкуваме с всички представители на пресата. А когато ни интервюираха, говорехме доста несвързано. През трите празнични дни той не се отделяше от мен. Гордо, със собственическо чувство не сваляше ръка от рамото или от кръста ми. Двамата бяхме толкова погълнати един от друг, че всичко останало ни приличаше на сън. Нашето прехласване беше толкова силно, че не можеше да не бъде забелязано. На Саша й бе достатъчен само един поглед, за да разбере всичко. Малко след това и Джиджи усети какво става. А Принс, щом надуши каква е работата, се втурна и съобщи новината на всички свои познати от средствата за масова информация и това стана причина петдесетина непознати да си помислят, че имат право да ни задават много интимни въпроси… Интуитивни професионални въпроси, на които… беше… трудно… да не се отговори… макар че на мен… никак не ми се искаше… да отговарям…“

— Събуди се, скъпа — подкачи я Спайдър четири часа по-късно.

Той беше толкова настойчив, че Били запремига недоволно и най-сетне отвори очи.

— Досега не исках да те будя — каза той, наведе се над нея и я целуна. — Ала от доста време бродя из спалнята като призрак. Повече от четири часа те гледам как си спиш сладко, но просто не издържам повече. Домъчня ми за теб, почувствувах се съвсем самотен. И бездруго вече е време за обед, а съм убеден, че ако го пропуснеш, ще се отрази зле на момчетата. На тях им е необходима здрава храна. Освен това ако спиш толкова до късно през деня, нощес изобщо няма да можеш да мигнеш.

— Дори не подозираш колко си прав — промърмори Били, прозина се, протегна се и се почувствува много бодра.

— Доволна ли си, че те събудих? — попита той въодушевено и отмести нейните буйни къдрици от челото й, за да може да види по-добре лицето й.

— О, разбира се! Ужасно съм доволна, скъпи — искрено му отговори Били. Тя беше обзета от пълно безгрижие. — … хората надценяват важността на съня. Всъщност той си е чиста загуба на време. Вместо да спим, бихме могли да вършим други неща: да се целуваме, да се галим, да си говорим или може би… дори… да опитаме да се гушкаме — добави тя с надежда.

— Сега, след като се събуди, вече не ми изглеждащ чак дотам недохранена, хубавице моя — каза Спайдър и започна да си разкопчава пижамата. — Струва ми се, че хората надценяват значението не само на съня, но и на обеда. Имаш ли нещо против да се поцелуваме и погушкаме, докато все още мога да те обгръщам с ръце?

— Ти винаги си притежавал дарбата да степенуваш нещата по важност — щастливо въздъхна Били и му направи място до себе си.

Бележки

[1] Роман от съвременния английски писател Джон Фаулс, преведен у нас под заглавието „Грешницата от Лайм Риджис“. — Б.пр.

Край