Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Черният магьосник (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The High Lord, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,3 (× 21 гласа)

Информация

Сканиране
sqnka (2020)
Начална корекция
sqnka (2020)
Корекция и форматиране
Epsilon (2020)

Издание:

Автор: Труди Канаван

Заглавие: Върховният повелител

Преводач: Мирела Стефанова

Година на превод: 2012

Издател: MBG Books; Ем Би Джи Тойс ЕООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2012

Тип: роман

Националност: австралийска (не е указано)

Печатница: „Мултипринт“ ООД

Редактор: Петя Малинова

ISBN: 978-954-2989-06-6

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6004

История

  1. — Добавяне

Глава 16
Изслушването

Първата мисъл на Сония, докато се пробуждаше бе, че Виола не е дошла да я събуди и ще закъснее за часовете. Тя примигна, прогонвайки сънливостта. Едва когато усети пясъка между пръстите си и видя слабо осветената стена на Купола, си спомни.

Изненада се, че въобще е успяла да заспи. Последното нещо от предишната нощ, което си спомняше, беше как лежи в мрака и си мисли за следващия ден. Трябваше да впрегне цялата си воля, за да издържи на изкушението да се обади мисловно на Акарин, да го попита дали не е време да разкрие нещо пред Гилдията или просто да разбере къде се намира, дали се държат добре с него… дали изобщо е още жив.

Най-големите й страхове бяха, че Гилдията може вече да го е осъдила, без да й съобщят. В миналото Гилдията е била плашещо старателна в усилията си да изкорени изцяло черната магия от Обединените земи. Онези отдавна починали магьосници сигурно щяха да екзекутират Акарин без да се замислят.

„Както и мен“ — помисли си тя и потрепери.

Прииска й се отново да може да поговори с него. Той й беше казал, че ще разкаже на Гилдията за ичаните. Смяташе ли да признае, че е научил черната магия? Смяташе ли да им каже, че е обучил и нея? Или просто щеше да отрича, че я е използвал? Или да признае за себе си, но да твърди, че тя не е извършила нищо нередно?

Но тя беше извършила. Нежеланият образ на мъртвата ичани се появи в съзнанието й. Заедно с него я връхлетяха напрегнати, противоречиви чувства.

„Ти си убийца“ — обади се глас в главата й.

„Трябваше да го направя — отвърна тя. — Нямах друг избор. Тя щеше да ме убие.“

„Но ти така или иначе щеше да го направиш — настоя съвестта й, — дори и да имаше избор“.

„Да. За да защитя Гилдията. Да защитя Киралия. — Тя се намръщи. — И защо изобщо толкова съм се загрижила за това убийство? Ако някой ме беше нападнал в копторите, щях да го убия, без да се замисля. Всъщност може и да съм убивала. Не знам дали онзи главорез, който ме отвлече от улицата, е оцелял, след като го намушках“.

„Онова е различно. Тогава нямаше магия“ — посочи съвестта й.

Сония въздъхна. Тя не спираше да си мисли, че с всички предимства, които й даваха магическите й способности, би трябвало да може да избягва убийствата. Но жената-ичани също владееше магията.

„Тя трябваше да бъде спряна. Аз просто бях на подходящото място. Не съжалявам, че я убих, а за това, че изобщо се наложи да го направя“.

Съвестта й мълчеше.

„Не спирай да ми досаждаш — каза си тя. — Предпочитам това, отколкото да убия някого и въобще да не изпитвам угризения“.

Отново нищо.

„Страхотно. — Сония поклати глава. — Може пък онова старо суеверие за Окото да се окаже вярно. Не само, че разговарям със себе си, ами сега и отказвам да си отговарям. Това сигурно е първият признак на лудостта“.

В този миг някакъв звук отвън привлече вниманието й. Тя се надигна и видя, че пазачите воини отстъпват встрани и в Купола влиза лорд Оусън. Над главата му се носеше светлинен глобус, който изпълни сферичната зала със светлина.

— Изслушването започва, Сония. Идвам да те отведа в Заседателната зала.

Внезапно сърцето й се разтуптя. Тя се изправи, отръска пясъка от мантията си и тръгна към вратата. Оусън отстъпи встрани и я пропусна да мине.

Няколко стъпала водеха към друга врата. Сония се спря, забелязвайки групата магьосници, която я чакаше отвън. Ескортът й включваше лечители и алхимици. „Воините и по-силните магьосници на Гилдията сигурно охраняват Акарин“ — помисли си тя.

Те я наблюдаваха напрегнато как се приближава и влиза в кръга им. Лицето й пламна, когато забеляза подозрителността и неодобрението в очите им. Обърна се назад и видя, че пазачите й воини са се присъединили към кръга. Оусън премина през бариерата, която бяха издигнали около нея.

— Сония — каза той. — Твоят наставник е обвинен в убийство и практикуване на черна магия. Като негова ученичка ти ще бъдеш разпитана какво знаеш по тези въпроси. Разбираш ли?

Тя преглътна, за да навлажни гърлото си.

— Да, милорд.

Той се поколеба.

— Заради намерените в стаята ти книги, ти също ще бъдеш обвинена в изучаване на черната магия.

Значи щяха да съдят и нея.

— Разбирам — отвърна тя.

Оусън кимна. Той се обърна към градината край Университета.

— Към Заседателната зала.

Ескортът й закрачи след Оусън, който ги поведе по пътеката край Университета. Районът беше пуст и зловещо тих. Тишината се нарушаваше само от техните стъпки и случайното изчуруликване на някоя птичка. Сония се замисли за семействата на магьосниците и прислужниците, които живееха тук. Дали ги бяха отпратили, в случай че Акарин решеше да превземе Гилдията?

Когато ескортът почти достигна Университета, Оусън изведнъж спря. Магьосниците, които ги бяха обградили, се спогледаха разтревожено. Досещайки се, че те водят мисловна комуникация, тя се съсредоточи.

— … казва, че няма да влезе, докато Сония не се появи — тъкмо им съобщаваше Лорлън.

— Какво да правим? — попита Оусън.

— Изчакайте. Ние ще решим.

Сония усети как й олеква. Акарин отказваше да влезе в Заседателната зала без нея. Той искаше тя да присъства. Оусън и останалите обаче изглеждаха ужасно напрегнати, очевидно уплашени от това какво би могъл да направи Акарин, ако Лорлън му откаже.

Те нямаха никаква представа колко е силен той.

Сония изведнъж отрезвя.

„Нито пък аз“.

Докато чакаха, тя се опита да прецени силата му. В продължение на две седмици преди битката с жената-ичани, той бе черпил енергия от нея и Такан. Сония нямаше представа колко силен е бил преди това, но сблъсъкът сигурно бе изчерпил значителна част от запасите му. Сигурно все още беше няколко пъти по-силен от магьосниците в Гилдията, но тя се съмняваше, че силата ще му стигне да се изправи срещу цялата Гилдия.

„А аз?“

Тя бе усетила как силата й нараства, след като бе отнела енергията на жената-ичани, но нямаше как да разбере колко силна е станала. „Едва ли колкото Акарин“ — предположи тя. Преди да се намеси Сония, той печелеше битката с жената-ичани, така че силата й сигурно бе намаляла. Енергията, която беше отнела, едва ли можеше да се мери с неговата.

Освен ако по някаква причина жената-ичани не беше решила да се преструва на по-слаба…

— Доведете я.

Лорлън въобще не звучеше доволно. Оусън отвратено изсумтя и отново закрачи. Ескортът го последва.

Когато приближиха Университета, пулсът на Сония отново се ускори, този път заради очакването. Пред сградата се беше събрала голяма тълпа магьосници. Те наблюдаваха приближаването на ескорта на Сония и се разделиха на две, когато групата приближи стълбището.

Акарин стоеше в центъра на фоайето. Щом го зърна, тя потръпна. Ъгълчето на устата му се изви в познатата полуусмивка. Тя едва не му се усмихна в отговор, но запази сериозно изражение при вида на напрегнатите лица на обградилите го магьосници.

Фоайето беше пълно с народ. Ескортът на Акарин бе съставен от над петдесет магьосници, повечето от които воини. Присъстваха почти всички Висши магове, които изглеждаха изнервени и ядосани. Лорд Болкан гледаше навъсено. Лорлън пристъпи напред и се обърна към Акарин.

— Можете да останете заедно — каза той с предупредителен тон, — но не трябва да се докосвате.

Акарин кимна, после се обърна и й махна да се приближи. Тя примигна изненадано, а ескортът й отстъпи встрани, за да я пропусне. Когато Сония навлезе в кръга, който заобикаляше Акарин, във фоайето се разнесе мърморене. Тя спря до него, но на достатъчно голямо разстояние, за да не могат да се достигнат с ръце. Акарин погледна Лорлън и се усмихна.

— А сега, Разпоредителю, да видим дали можем да разрешим това недоразумение.

Той се обърна и тръгна по коридора към Заседателната зала.

 

 

Ротан никога не се беше чувствал толкова зле. Последният ден бе един от най-дългите в живота му. Той очакваше с ужас Изслушването, но същевременно изгаряше от нетърпение то да започне. Искаше да чуе оправданията на Акарин и да разбере какво е накарало Сония да наруши закона. Искаше да види как наказват Акарин заради онова, което бе причинил на Сония. Но в същото време се страхуваше от мига, когато щяха да обявят нейното наказание.

Пред Заседателната зала се бяха строили две дълги редици магьосници. Зад тях се бяха събрали учениците, готови при необходимост да отдадат силата си. Залата бе изпълнена с жуженето на гласове в очакване на началото на Изслушването.

— Идват — промърмори Денил.

В залата се появиха две фигури. Едната бе облечена с черна мантия, другата носеше кафявата мантия на учениците. Акарин вървеше самоуверено, както винаги. Сония… Ротан се изпълни със съчувствие, когато видя как тя не смее да вдигне поглед от пода, а на лицето й са изписани страх и смущение.

След тях влязоха Висшите магове с бдителни и сериозни лица. Когато Акарин и Сония стигнаха до края на залата, те спряха. Ротан със задоволство забеляза, че Сония стои на разстояние от Върховния повелител. Висшите магове ги заобиколиха и се подредиха пред амфитеатрално разположените кресла в дъното на залата. Останалите магьосници, които съпровождаха двойката, образуваха широк полукръг около обвинените.

Ротан и Денил влязоха заедно с останалите магьосници и ученици, и се отправиха към местата си. Когато всички се настаниха, Лорлън удари малкия гонг.

— Коленичете пред крал Мерин, владетел на Киралия — пропя той.

Сония вдигна изненадано глава. Погледна към амфитеатрално разположените кресла и видя краля да се появява между двама магьосници. От раменете му падаше тъмна, трептяща оранжева пелерина, върху която със злато бе избродирана кралската птица мълук. На гърдите му грееше огромен златен полумесец: кралският медальон.

Цялата Гилдия се отпусна на едно коляно, а Ротан внимателни се взря в Сония. Тя гледаше Акарин и когато видя, че той също подгъва крак, бързо го последва. След това отново погледна към краля.

Ротан можеше да се досети какво си мисли. Пред нея стоеше човекът, който всяка година заповядваше да бъде извършено Прочистването, човекът, който преди две години и половина беше наредил да прогонят семейството й и съседите й от домовете им.

Кралят огледа залата, след което погледна към Акарин с непроницаемо изражение на лицето. Очите му се плъзнаха към Сония и тя заби поглед в пода. Удовлетворен, той отстъпи назад и седна на трона си.

След кратка пауза магьосниците наставаха. Върховните магове се изкачиха до местата си, които се намираха сред амфитеатрално разположените кресла. Акарин остана на колене докато всички утихнаха, след което се изправи.

Лорлън огледа залата и кимна.

— Днес провеждаме това Изслушване, за да произнесем присъда срещу Акарин от фамилията Делвон, Дома Велан, Върховен повелител на Гилдията на магьосниците, и Сония, негова ученичка. Акарин е обвинен в убийството на лорд Джолън от дома Сарил, неговото семейство и прислугата, както и за изучаването и практикуването на черна магия. Сония е обвинена в търсенето на познание за черната магия. Това са много сериозни престъпления. Доказателствата за извършването им ще ни бъдат представени за преценка. Призовавам първия говорител, лорд Болкан, Повелител на воините.

Болкан се изправи от мястото си и слезе до площадката. Той се обърна към краля и се отпусна на едно коляно.

— Заклевам се, че всичко, което ще кажа по време на това Изслушване, е абсолютна истина.

Изражението на краля не се промени и той не направи никакъв жест в потвърждение на думите на Болкан. Воинът се изправи и се обърна към събралите се магьосници.

— Преди две нощи долових слаб призив от лорд Джолън. Беше ясно, че е изпаднал в беда. Когато не можах повече да се свържа с него, посетих семейния му дом. Открих лорд Джолън и цялото му семейство мъртви. Всеки мъж, жена и дете, независимо дали бяха от семейството или от прислугата, бяха убити. При по-внимателен преглед открих улики, че убиецът е влязъл през прозореца на стаята на лорд Джолън, което предполагаше, че той е бил първата жертва.

Не се опитах да открия причината за смъртта, оставих това на лейди Винара. Щом тя пристигна, аз отидох в Дома на стражата. Когато стигнах там, узнах, че капитан Баран, стражникът, който разследва скорошната поредица от убийства в града, вече е разпитал свидетелка на престъплението.

Болкан се поколеба и погледна към Лорлън.

— Но преди да повикам капитан Баран, ви препоръчвам да изслушаме лейди Винара, която ще ни представи резултатите от своето разследване.

Лорлън кимна.

— Призовавам лейди Винара, Повелителка на лечителите.

Лейди Винара се изправи и грациозно се спусна до площадката. Обърна се към краля, коленичи и се закле, че ще говори само истината. След това се изправи и огледа присъстващите със сериозно изражение на лицето.

— Когато пристигнах в семейния дом на лорд Джолън, огледах телата на двайсет и девет жертви. Всички имаха одрасквания и натъртвания по шиите, но никакви други наранявания. Не бяха удавени, удушени или отровени. Тялото на лорд Джолън все още беше непокътнато — това беше първото нещо, което ме разтревожи. При по-внимателен оглед открих, че енергията му е напълно източена, което ме наведе на мисълта, че докато е умирал, лорд Джолън е изразходил цялата си сила или тя му е била отнета. Огледът на останалите тела потвърди второто предположение. Енергията на всички членове на домакинството беше изцедена до капка и тъй като само лорд Джолън би могъл да стори това, за мен остана едно-единствено обяснение. — Тя направи пауза, лицето й помръкна. — Лорд Джолън, семейството му и прислугата са били убити чрез черна магия.

При това разкритие цялата зала се разшумя. Ротан потрепери. Лесно можеше да си представи как Акарин се промъква в къщата, излавя жертвите си и ги убива. Той погледна към Върховния повелител. Акарин наблюдаваше лейди Винара със сериозно лице.

— По-внимателен преглед на тялото на лорд Джолън разкри леки кървави отпечатъци от пръсти върху врата му — продължи лечителката. Тя погледна към Акарин. — Освен това разкри и нещото, което едната му ръка все още стискаше.

Винара се обърна настрани и махна с ръка. Приближи се един магьосник, който носеше ковчеже. Тя го отвори и извади отвътре черно парче плат. На светлината проблесна златна бродерия. Останалата част бе достатъчна, за да се разпознае инколът на Върховния повелител.

Залата се изпълни със скърцане на столове и шумолене на мантии. Глъчката се усили.

Винара остави парчето плат върху кутията и я подаде на помощника си. Той се отдалечи и застана в единия край на залата. Винара погледна към Акарин, който се беше намръщил, после кимна към Лорлън.

— Призовавам капитан Баран, следовател от Стражата — каза той.

Залата отново утихна и през вратата влезе мъж с униформата на Стражата. Той коленичи пред краля и изрече клетвата. Ротан предположи, че мъжът е около двайсетте. Рангът капитан бе твърдо висок за толкова млад човек, но подобни постове понякога се даваха на по-младите мъже от Домовете, ако те се докажеха като талантливи и трудолюбиви служители.

Капитанът се прокашля.

— Половин час преди лорд Баран да ме посети, една млада жена влезе в Дома на Стражата и заяви, че е видяла убиеца, който безчинства в града през последните няколко седмици. Каза ми, че се е връщала вкъщи, след като била отнесла плодове и зеленчуци в една от къщите във Вътрешния кръг. Все още носеше празната кошница и жетона си за достъп до квартала. Когато минавала покрай дома на лорд Джолън, тя чула писъци. Те секнали изведнъж и тя побързала да се отдалечи, но когато стигнала до следващата къща, чула как зад нея се отваря врата. Скрила се в сянката на портата и видяла как от входа за прислугата на семейния дом на лорд Джолън се измъква някакъв мъж. Той бил облечен с черна магьосническа мантия и имал инкол на ръкава. Ръцете му били окървавени и той носел извита кама, чиято дръжка била инкрустирана със скъпоценни камъни.

В залата отекнаха ужасени възклицания. Ротан си спомни камата, която Сония му бе описала, когато му разказваше как е шпионирала Акарин в дома му. Лорлън вдигна ръка и шумът постепенно утихна.

— След това какво направихте?

— Записах от жетона й името й и мястото, където работи. По ваша молба на следващия ден отидох да я потърся. Собственикът на магазина, където работи, ми каза, че не е дошла на работа и ми даде адреса, където живее. Семейството й беше притеснено, тъй като предишната вечер не се прибрала у дома. Притесних се, че може да е убита — продължи Баран. — По-късно през деня открихме тялото й. Също както лорд Джолън, семейството му и много от убийствата, които разследвах през последните няколко седмици, тя нямаше никакви рани по тялото си с изключение на един плитък разрез. — Той замълча и погледът му се плъзна към Акарин, който продължаваше да стои спокойно и равнодушно.

— Макар че успях да идентифицирам свидетелката, все пак повикахме семейството й в Дома на стражата за потвърждение. Те ни казаха, че тази жена не е дъщеря им, но носи дрехите й. И бяха наистина объркани, когато установиха, че едно друго мъртво момиче, което бяхме открили голо и очевидно удушено, всъщност е дъщеря им. Другото нещо, което ни озадачи, бе, че у свидетелката намерихме кама, която отговаряше на описанието, което самата тя ни беше дала по-рано за оръжието на убиеца. Не е необходимо да ви казвам, че това породи огромни съмнения в честността на свидетелката.

В залата се разнесоха приглушени гласове. Капитанът отново погледна към Лорлън.

— Това е всичко, което мога да ви кажа засега.

Администраторът се изправи.

— Ще прекъснем за известно време, за да обсъдим и огледаме уликите. Лейди Винара, лорд Болкан и лорд Сарин ще ми предадат мненията ви.

Изведнъж залата се изпълни с усилваща се глъчка, а магьосниците започнаха да се събират на групи и да обсъждат случая.

Ялдан се обърна към Денил и Ротан.

— Ножът би могъл да е подхвърлен на свидетелката, след като е била убита.

Денил поклати глава.

— Възможно е, но защо й е да лъже за самоличността си? Защо е носила дрехите на другата жена? Дали е приела пари, за да заеме мястото на другата жена, без да си дава сметка, че може да бъде убита? Но това би означавало, че всичко е предварително нагласено.

— В това няма никакъв смисъл. Защо му е на Акарин да урежда свидетел, който да разпознае самия него? — попита Ялдан.

Денил си пое рязко дъх.

— В случай че има други свидетели. Ако тази история бъде опровергана, всички останали ще бъдат подложени на съмнение.

Ялдан се засмя.

— Или това или някъде в града има черен магьосник, който се опитва да обвини Акарин за престъпленията си. Акарин би могъл да е невинен.

Ротан поклати глава.

— Не си ли съгласен? — попита го Денил.

— Акарин практикува черна магия — каза Ротан.

— Няма как да го знаеш. В стаята му са намерили книги за черната магия — посочи Денил. — Това не доказва, че той я прилага.

Ротан се намръщи. „Но аз знам, че я прилага. Имам доказателство. Аз… Просто не мога да кажа на никого. Лорлън ме помоли да пазя в тайна участието ни, а Сония поиска от мен да помогна на Лорлън.“

Първоначално Ротан предположи, че Разпоредителят се опитва да защити и двамата. По-късно осъзна, че позициите на Лорлън в Гилдията ще бъдат разклатени, ако се разбере, че той е знаел отдавна за Акарин. А ако Гилдията заподозреше, че Лорлън е заговорничил с Акарин, тя щеше да изгуби вяра в човека, на когото беше длъжна да се доверява.

Освен ако… ако Лорлън се надяваше да избегне сблъсъка с Акарин, като му позволи да докаже невинността си. Ротан се намръщи и поклати глава. Едно престъпление със сигурност беше доказано: Акарин и Сония притежаваха забранени книги. Това бе достатъчно да ги изключат от Гилдията. И Лорлън нямаше как да попречи на това.

Стомахът на Ротан се сви. Всеки път, когато се сещаше, че Сония ще бъде прогонена, го жегваше болка. След всичко, което беше преживяла — убеждението, че Гилдията иска да я убие, почти пълната загуба на контрол над силите й, залавянето, шантажа на Фергън, тормоза от другите ученици, презрението на магьосниците, превръщането й в заложничка на Акарин, раздялата с Дориен — тя щеше да изгуби всичко, за което бе жертвала толкова много.

Той си пое дълбоко дъх и насочи мислите си към въпроса за намеренията на Лорлън. Може би Разпоредителят се надяваше, че Акарин ще приеме изгнанието и ще си тръгне. Но ако го очакваше екзекуция, той можеше и да не е толкова склонен да сътрудничи. А ако заплахата от екзекуция го тласнеше към сблъсък с Гилдията, Сония сигурно щеше да му помогне.

И сигурно щеше да загине в битката. Може би щеше да е по добре да ги пратят в изгнание.

Но ако Гилдията изключеше Акарин, първо щеше да се наложи да блокира силата му. Ротан се съмняваше, че Акарин ще се примири с това. Дали изобщо съществуваше начин да разрешат проблема, без да се стигне до сблъсък?

Ротан машинално отбеляза, че Денил е отишъл да говори с лорд Сарин. Ялдан беше усетил, че приятелят му се е замислил дълбоко и го беше оставил на мира. След няколко минути гласът на Лорлън отекна в залата.

— Моля, заемете местата си.

Денил се появи със самодоволно изражение на лицето.

— Казах ли ти колко ми харесва да съм посланик?

Ротан кимна.

— Много пъти.

— Сега хората ме слушат какво говоря.

След като магьосниците се върнаха по местата си, в залата настъпи тишина. Лорлън погледна към Повелителя на воините.

— Призовавам лорд Болкан да продължи.

Воинът се изправи.

— Преди две вечери, след като узнахме за убийствата, изслушахме заключенията на Винара, прегледахме уликите и чухме историята на свидетелката, ние решихме, че трябва да разпитаме Върховния повелител. Скоро установихме, че в седалището му се намира единствено прислужникът му, затова наредих да бъде претърсено. — Той погледна към Сония. — Първото смущаващо откритие, което направихме, бяха трите книги за черна магия в стаята на Сония. Между страниците беше пъхнато малко късче хартия, върху което със собствения й почерк бяха водени бележки.

Той замълча, а в залата се разнесе неодобрително мърморене. Ротан се насили да погледне към Сония. Тя стоеше забила поглед в пода, стиснала решително зъби. Той се сети за извинението й: „За да опозная врага“.

— Продължихме с претърсването и установихме, че всички врати, с изключение на една, са отключени. Тя беше обвързана с могъща магия и като че ли водеше към подземна стая. Слугата на Върховия повелител заяви, че това е склад и той няма достъп до него. Лорд Гарел предположи, че мъжът лъже и му нареди да завърти дръжката. След като прислужникът отказа, лорд Гарел хвана ръката му и я постави върху дръжката. Вратата се отвори и ние се озовахме пред голяма стая. В нея намерихме сандък, пълен с книги за черната магия, повечето от които доста стари. Някои от книгите бяха преписвани от Върховния повелител. Една от тях съдържаше дневник на експериментите и практиките му в областта на черната магия. На масата…

Гневни викове прекъснаха Болкан. Денил се обърна към Ротан с широко отворени очи.

— Практиките му в черната магия — повтори той. — Нали знаеш какво означава това.

Ротан кимна. Трудно си поемаше дъх. По закон Гилдията трябваше да екзекутира Акарин. И Лорлън по никакъв начин не можеше да предотврати това.

„А аз не губя нищо, ако се опитам да предотвратя изключването на Сония“.

От мястото си Лорлън можеше да види клатещите се глави и яростното жестикулиране. Някои магьосници стояха неподвижни и мълчаливи, очевидно зашеметени от разкритията.

Акарин ги наблюдаваше спокойно.

Лорлън се замисли върху развитието на Изслушването. Както беше очаквал, новините на капитан Баран бяха накарали магьосниците да се усъмнят в уликите и във възможността Акарин да е убиецът. Някои се чудеха защо Върховният повелител е тръгнал смело по улицата, след като е извършил такова ужасно престъпление. Други предположиха, че Акарин е уредил появата на свидетелката, а след това се е погрижил показанията й да бъдат поставени под съмнение, за да дискредитира и останалите свидетели. Но това не можеше да бъде доказано. Не един магьосник забеляза равните ръбове на черното парче плат. Акарин със сигурност щеше да забележи, че Джолън е отрязал парче от мантията му и нямаше да остави подобна улика на мястото на престъплението.

Лорлън беше повече от сигурен, че ако не бяха откритите книги за черна магия, Акарин никога нямаше да бъде осъден за убийство. Но сега, след като Гилдията вече знаеше тайната му, магьосниците щяха да решат, че той е способен на всичко. Обвиненията в убийство вече нямаха никакво значение. Ако Гилдията спазеше закони те си, тя щеше да поиска екзекуцията му.

Лорлън забарабани с пръсти по облегалката на креслото си. В записките на Акарин се споменаваше за група магьосници, които практикуват черна магия. Лорд Сарин се притесняваше от възможността тази група все още да съществува.

Акарин бе заявил, че има добро оправдание за онова, което бе извършил. И сега Лорлън най-накрая можеше да го попита за него.

Той се изправи и вдигна ръце, за да успокои залата. Глъчта утихна изненадващо бързо. Магьосниците очакваха с нетърпение разпита на Акарин.

— Някой разполага ли с други доказателства, които може да предложи на това Изслушване?

Последва минута тишина, след което се разнесе глас.

— Аз имам, Разпоредителю.

Гласът на Ротан беше ясен и спокоен. Всички в залата се обърнаха към алхимика. Лорлън го зяпна изненадано.

— Лорд Ротан — насили се да изрече той. — Моля, слезте на площадката.

Ротан се спусна по стълбите и застана до Болкан. Погледът му беше вперен в Акарин и гневът му ясно си личеше. Лорлън забеляза, че Акарин също го гледа. Той плъзна ръка в джоба си и почувства гладкостта на пръстена.

— Помолих го да мълчи — каза Лорлън.

— Очевидно не си бил достатъчно настоятелен.

Ротан се отпусна на едно коляно и се закле. След като отново се изправи, той погледна към Висшите магове.

— Преди около две години Сония ми каза, че Върховният повелител практикува черна магия.

Залата се изпълни с шепот и мърморене.

— Каза, че го е видяла да черпи сила от прислужника си. Тогава тя не знаеше какво е видяла, но аз го разбрах. Аз… — Той наведе поглед. — Слушал съм твърде много за силата на Върховния повелител и се страхувах от онова, което може да стори, ако Гилдията се изправи срещу него. Поколебах се да говоря. Преди да реша какво да правя, Върховният повелител узна, че сме разкрили тайната му. Той настоя да поеме наставничеството на Сония и оттогава тя е негова заложница, която гарантира мълчанието ми.

Залата се изпълни с възмутени и гневни викове. Лорлън въздъхна с облекчение. Ротан беше скрил участието на Лорлън и не рискуваше нищо, като разкриваше своето. Тогава той се досети защо Ротан бе поискал да говори. Разкривайки положението на Сония като жертва на Акарин, той й даваше надежда да бъде оправдана.

Лорлън огледа залата и видя ужас и загриженост по лицата на магьосниците. Той забеляза, че Денил е зяпнал изненадано Ротан.

Видя и че всички ученици вече я гледаха съчувствено и дори с възхищение. Дълго време бяха смятали, че тя е несправедливо фаворизирана от Върховния повелител. Вместо това се оказваше, че е била затворничка.

— Дали все още е? — зачуди се Лорлън. — Не.

Погледът на Лорлън се отмести от Акарин към Сония. Той си спомни как тя се подчиняваше на всяка дума на Акарин, когато ги бяха задържали в подземната стая. Припомни си изражението на лицето й, когато се приближаваше към него във фоайето. Нещо се бе променило в отношението й към него. Лорлън потръпна от нетърпение. След това отново вдигна ръка. Магьосниците неохотно замълчаха. Той погледна към Ротан.

— Имате ли да ни казвате още нещо, лорд Ротан?

— Не, Разпоредителю.

Лорлън се обърна към залата.

— Някой разполага ли с други доказателства, които може да предложи на това Изслушване? — След като никой не се обади, той погледна към Акарин. — Акарин от дома Велан, ще отговаряш ли правдиво на нашите въпроси?

Ъгълчето на устата на Акарин потрепна.

— Да.

— Закълни се тогава.

Акарин вдигна поглед над главата на Лорлън и се отпусна на едно коляно.

— Заклевам се, че всичко, което ще кажа на това Изслушване, ще бъде чистата истина.

В Заседателната зала настъпи пълна тишина. Когато Акарин се изправи, Лорлън се обърна към Сония.

— Сония, ще отговаряш ли правдиво на въпросите ни?

Очите й се разшириха.

— Да.

Тя коленичи и изрече клетвата. Когато се изправи, Лорлън се замисли върху въпросите, които искаше да зададе. „Ще започна с обвиненията“ — реши той.

— Акарин — обърна се той с лице към бившия си приятел. — Ти ли уби лорд Джолън.

— Не.

— Изучавал ли си и практикувал ли си черна магия?

— Да.

В залата се надигна шум, който бързо утихна.

— Откога изучаваш и практикуваш черната магия?

Между веждите на Акарин се образува лека бръчка.

— За пръв път… преди осем години, преди да се върна в Гилдията.

Разкритието му бе последвано от пълно мълчание, но изведнъж залата се изпълни с глъч.

— Сам ли се научи или някой те обучи?

— Научих го от друг магьосник.

— Кой беше този магьосник.

— Никога не научих името му. Знаех само, че е сачаканец.

— Значи не е от Гилдията.

— Не.

Сачаканец? Лорлън се намръщи и усети как в гърдите му се надига лошо предчувствие.

— Обясни ни как така си научил черната магия от един сачакански магьосник.

Акарин се усмихна.

— Чудех се кога ли ще ме попитате това.