Барбара Тейлър Брадфорд
Непозволени игри (41)

40.

— Мисля, че ще имам нужда от едно питие — въздъхна Линет, щом се настаниха в „Чайна Танг“, известния китайски ресторант в хотела.

— Какво предпочиташ? — Саймън се пресегна и сложи ръката си върху нейната на масата, щастлив, че може да я докосне.

— Чаша розово шампанско, моля.

— Шампанско — повтори той и повдигна вежди.

— Да. За да празнуваме.

— Какво да празнуваме?

— Целувката с теб — пророни тя и закачливо го погледна с крайчеца на окото си. — За мен това беше нещо специално, което трябва да бъде отпразнувано. Затова е шампанското.

Той се разсмя. Думите й го забавляваха както едно време, когато се срещаха на обществени събития заедно със семейството й. Познаваше я от години и винаги го бе привличала. Но за нея съществуваше само Джулиан, неин любим още от детството й. Това беше друго. Най-после беше сама, свободна и явно изпитваше силни чувства към него. Сега от него зависеше да я спечели. Завинаги. Точно това искаше той.

Когато сервитьорът се появи, той му поръча две чаши розово шампанско и щом останаха сами, се наведе към нея, целуна я по врата и й прошепна:

— Да се възползваме преди Джак да се появи тук.

— Ще го направим — отговори тя, после се загледа в него и изведнъж доби сериозно изражение. — В опасност сме, нали, Саймън? Заради Ейнзли?

— Да, и трябва да открием къде се намира възможно най-скоро. Макар че Джак е прав, това ще бъде като да търсим игла в купа сено.

— Последните няколко години бяха толкова спокойни. Не се налагаше постоянно да се озъртаме през рамо. Сега това започва отново.

Сервитьорът донесе питиетата и двамата вдигнаха чаши. Чукнаха ги и Линет предложи:

— Да пием за тази много специална целувка, която чаках толкова дълго.

Той й се усмихна и я погледна влюбено.

— И за мен беше специална. — Той отпи глътка шампанско и без да откъсва поглед от очите й, каза: — Преди Джак да дойде, бих искал да те попитам нещо.

Линет кимна:

— Питай.

— Беше ли откровена, като каза, че имаш сериозни намерения?

— Бях. Защо? — тя се поизправи и смръщи вежди.

— Заради това, което аз чувствам към теб, от много дълго време.

— Радвам се, че изпитваме еднакви чувства. Какви глупаци сме. Толкова дълго да не си кажем нито дума за това?

— Загубили сме доста време, Линет.

— Ще наваксаме и тогава… — Линет внезапно замълча, отдръпна ръката си, отпусна я в скута си и прошепна:

— Джак идва.

След секунда един сервитьор го съпроводи до масата, той ги поздрави и се настани.

— Изглежда добре — отбеляза Джак, имайки предвид шампанското, — много освежаващо. И аз ще си поръчам една чаша. — Повика сервитьора, даде поръчката и се обърна към Линет: — Ем се свърза с Джеймс Кардиган по мобилния, каза му за мен и да, както предполагах, наистина сме се срещали в Хонконг. После му обясни, че в „Хартс“ имаме сериозен проблем и го попита дали познава някои хакери? Не можах да повярвам на ушите си, много е умна.

Саймън възкликна:

— Нали това ти казах тази сутрин. И на мен ми дойде същата идея. Да наемем хакери. Може да се окаже трудно да проникнат в компютрите на Ейнзли, но пък да успеят с партньорите му. Така ще получим информация за него чрез други източници.

— Точно това обсъдихме с Ченг в Хонконг миналата седмица. Звучи по-лесно, отколкото е в действителност и запомнете едно, „Хартс“ не бива да се въвлича в нищо криминално.

— Но можем да нарушим някое и друго правило все пак — подхвърли Линет. — Обзалагам се, че Ема го е правила, а сигурно и прадядо ми Блеки О’Нийл. Както и Дейвид Калински, верният им партньор. Ем е готова да го направи, аз също.

Джак се разсмя.

— Но тогава беше едно, сега е друго. Няма да пристъпваме линията. Ясно?

Линет кимна и му намигна.

Саймън се усмихна лукаво:

— Поне засега. — Той доближи крака си до този на Линет, пусна ръка под масата и напипа нейната на бедрото си. Нежно я отмести, защото усети, че се възбужда, нещо твърде нетипично при тези обстоятелства. Обикновено се владееше при всякакви случаи.

— Линет, искам да обсъдим нещо — започна Джак. — За нещата, които можем да правим чрез Уен Ли.

— Какви неща? С какво може той да помогне? — попита тя.

— Той има внук, казва се Ричи Ченг, красив млад мъж, евроазиатец, на около двайсет и пет години. Учил е в бизнес школата „Уортън“ и е прекарал част от живота си в Щатите. Силно американизиран е и е компютърен гений, както и блестящ банкер според Уен Ли. Много го бива с цифрите. Уен Ли ще предложи на Ейнзли да приеме Ричи Ченг като негов представител.

— Но защо Ейнзли ще приеме Ричи Ченг във фирмата си?

— Защото Уен Ли има намерение да инвестира сто милиона американски долара при Ейнзли. Условието е Ричи да влезе във фирмата. Под претекст, че ще се грижи за дела на Уен Ли.

— Мили Боже! — Линет изпадна във възторг. — Това е истински късмет.

— Но ще инвестира само ако Ейнзли приеме условието. Това е задължително.

— Капан за мишки, а? — мрачно се засмя Линет.

— Може и така да се каже, красавице.

— Разбирам всичко — отговори Линет — и това е страшно голяма инвестиция. Уен Ли сигурно вярва, че може да я удвои или утрои.

— Предполагам, макар една от целите му беше да вкара Ричи като къртица. „Белведере“ е холдинг и въпреки че е базиран в Хонконг, представлява чадър за инвестициите на Ейнзли по света. Има и друга причина — Джак замълча за миг. — Иска да ни помогне.

Линет го изгледа с недоверие.

— Ем ще бъде истински изненадана, когато й кажа всичко това. Защо той ще рискува всички тези пари заради нас, Джак? Това не го разбирам изобщо.

— Той не ги рискува, съвсем не. Уен Ли знае какво прави, той е хитър банкер. Но да се надяваме, че мишката ще влезе в капана, нека така да се изразя, за да вляза в стила ти.

Саймън се обърна към Линет:

— Ще поръчаме ли? — и после погледна Джак: — Всъщност, Джак, може да е добра идея да хапнем нещо. Ти вече си стар кокал в Хонконг.

Джак взе менюто, прегледа го и им предложи:

— Какво ще кажете да започнем с уонтон супа? Супата е подходяща в такъв влажен ден, да сгреем душите, така да се каже. Също обичам и пилешката кайма в маруля. Освен това правят вкусни пелети от скариди, а друго, което много обичам, са пролетните рулца. Някакви предпочитания?

— Ти избери, Джак — помоли Линет. — Случайно и аз харесвам уонтон супа и пилешка кайма. Така че, приемам.

Саймън се присъедини към тях и предложи Джак да поръча за всички. Докато Джак разговаряше със сервитьорката, Саймън стисна ръката на Линет под масата и я загледа продължително с влюбени очи.

 

 

Пола О’Нийл се погледна в огледалото, приглади с ръка тъмносинята си рокля и нагласи около врата си наниза с перли. Доволна от видяното, тя се обърна и отиде до тоалетката, откъдето взе перлените си обици и си ги сложи.

Мисълта, че се е облякла в една от своите „униформи“, както наричаше този тоалет, я накара да се усмихне на себе си.

Когато управляваше „Хартс“, винаги се обличаше в елегантен черен костюм с бяла риза или шемизета. Дъщерите й Линет и Ем вървяха по стъпките й, избираха подобен стил дрехи за през деня. Но не и Теса, разбира се. Тя си имаше свой оригинален стил, в който преобладаваше белият цвят.

Мислите й се насочиха към Ем, най-малката й дъщеря, тази, която най-силно приличаше на нея. Гордееше се с нея, с начина, по който се бе справила със собствени сили в Ню Йорк. Но такива си бяха Харт! В много отношения Ем винаги е била най-независима от трите, самоуверена и наясно с плановете за бъдещето. Развесели се при мисълта, че новият световен супермодел, който се появява на корицата на всяко списание, някога отказваше да се гримира и да си мие косата, казваше, че не я интересува как изглежда, и предпочиташе да се рови в конюшните и да се грижи за конете.

Пола седна зад бюрото, отвори бележника си и прегледа програмата си за деня. Чаят с Джак беше най-важната й среща. Щеше да дойде в четири. Не беше го виждала няколко седмици и беше любопитна за предстоящата среща. Дали идваше да се осветли по някои въпроси? Или носеше лоши новини? След бомбената атака над магазина беше сигурна, че не ги чака нищо добро. Но пък той се връщаше от Хонконг и вероятно носеше клюки и поздрави от общи приятели.

Каквато и да беше причината, радваше се, че ще го види. Бяха приятели от четирийсет години. Тя смръщи вежди. Кога, за бога, отлетя това време? Отмина толкова неусетно, направо беше невероятно.

За първи път срещна Джак Фиг, когато отиде да работи в магазина на баба си. Ема Харт обожаваше младия Джак, беше видяла толкова голям потенциал у него. И както обикновено, се оказа права. Той излезе изключителен ръководител на охраната — лоялен и отдаден. С годините се превърна в най-добрия й приятел, член на семейството, обичан от всички.

Понякога Шейн леко я занасяше за Джак и за необичайната му преданост към нея и намекваше, че той от години имал тръпка към нея. Тя винаги се бе отнасяла с пренебрежение към тези подмятания, тъй като никога не усети и намек за това. Джак винаги се бе държал като съвършен джентълмен и никога не направи грешна стъпка.

Пола се облегна назад и се замисли за всичко преживяно през тези години: брака й с Джим Феърли; раждането на близнаците Теса и Лорн; последвалото бавно, мъчително разпадане на брака й. Признаването на любовта й към приятеля й от детство Шейн О’Нийл се бе превърнало в чудодейно откровение. После дойдоха скръбта и угризенията, когато Джим и баща й загинаха във фаталната самолетна катастрофа във Франция. След тази трагедия тя се омъжи за Шейн. Това й донесе голямо спокойствие и невероятна радост. Раждането на децата им — Патрик, Линет, Ема и Дезмънд им донесе пословично щастие.

Изведнъж си спомни начина, по който двамата с Шейн с тъга си бяха признали, че в семейството може да има само една Ема. По-късно те разбраха, че известната й прабаба напълно е засенчила новородената Ема. И така тя стана Емси, а после само Ем. Пола се усмихна щастливо, като си помисли за нейното мърляво, влюбено в конете дете, което се превърна в красив супермодел. А Лари. Какъв подарък беше той, Ем беше в безопасност с него.

Тя въздъхна, сърцето й се сви от мъка при спомена за милия Патрик, малкото им момченце, родено с мозъчно увреждане, което бе най-милото и любящо дете, обожавано от всички. Когато почина така ненадейно, всички в семейството бяха искрено потресени.

Ах, да, толкова много загуби през тези години, които двамата с Шейн споделиха, смъртта на дядо му Блеки О’Нийл, на баба й Ема Харт; после бащата на Шейн, Браян, и още много други членове на рода… Сети се за леля си Едуина, първородната дъщеря на Ема, и се разсмя. Всички я бяха оприличавали на генерал, но истински обичаха тази ексцентричка в семейството.

А каква грешка бе направила в бизнеса, сърцето й се сви при тази мисъл. Само като си помисли, че почти го беше загубила в полза на братовчед си, но бе успяла да надхитри и победи Джонатан Ейнзли. И то много ловко, благодарение на Рони Калински, мъжа, когото винаги бе наричала чичо Рони, нейния мъдър изповедник. Ейнзли беше мъртъв и погребан, а тя бе надживяла тези тревоги и продължи напред.

Въпреки всички грешки, загуби, смърти и трагедии, бе имало и сватби и раждания, и нови начинания, още деца, които да пазят честта на известната фамилия Харт, да управляват империята на баба й. Имаше и благоденствие, и проблеми.

Най-ценното и най-хубавото през всички тези години бе щастието, което споделяше с Шейн. Животът често й бе нанасял удари, но това вече нямаше значение. Беше толкова благодарна за всичко, което бе получавала, а то бе много.

Пола излезе от спалнята и слезе долу да чака Джак, като продължи да си мисли за всичко, белязало изминалите години.

Понякога й се струваше, че са прокълнати, но всеки път отхвърляше тази абсурдна мисъл. Те бяха наистина голямо семейство, а животът не прощаваше на никого и това бе всичко. Тя не вярваше в проклятия. Също като баба си, беше прекалено голям прагматик, за да се хваща на тези глупости.

 

 

— Дошъл си да ми кажеш, че имаме нови проблеми, нали, Джак? — бяха първите думи, с които Пола го посрещна.

— Страхувам се, че е така — отговори той. Двамата се прегърнаха. Джак я целуна по бузата, леко я отдалечи и внимателно се загледа в лицето й. — Независимо какво става, ти винаги изглеждаш великолепно, а днес направо цъфтиш.

— Благодаря, скъпи. Чувствам се много добре, макар че Линет се тревожи прекалено. Е, няма значение, прави го за добро и трябва да ти кажа, че съм горда от начина, по който тя управлява магазина. — Пола седна на дивана и го погледна изпитателно: — Казвай лошата новина.

Джак изпусна шумно въздух, поклати глава и седна на стола срещу нея.

— Стягай се, Джонатан Ейнзли не е мъртъв, нито погребан, както си мислехме. Съвсем си е жив.

Джак внимателно я наблюдаваше, притеснен, както обикновено, за нея, но освен едно трепване не забеляза никаква друга реакция. После дочу дълбоката й въздишка.

Тя се облегна върху възглавниците и заяви:

— Не се съмнявам, че си убеден, че това е истина, но естествено съм любопитна. Как разбра?

— Чрез нашия стар приятел Ченг Уен Ли. Той се свърза с мен, имал да ми казва нещо важно, жизненоважно, но трябвало да го чуя лично. Заради това и отидох в Хонконг миналата седмица.

— Разбирам. А как Уен Ли е разбрал, че Ейнзли е възкръснал, така да се каже?

Джак й разказа всичко, не спести нито една подробност и завърши с идеята на Уен Ли да внедри внука си в „Белведере“.

— Уловката е голямата инвестиция, която ще направи във фирмата на Ейнзли. Сто милиона.

— Разбирам всичко, Джак, и ако планът на Уен Ли успее, ще имаме вътрешен човек, шпионин в дома на Ейнзли.

— Точно така, Пола, макар че Ейнзли може да не е точно в Хонконг сега. Въпреки това Ричи Ченг би имал достъп до много информация и само се моля Ейнзли да клъвне.

— Аз също. Много мило от страна на Уен Ли, че прави това за нас.

— И за себе си, Пола. Знаеш, че той мрази Ейнзли колкото нас и очаква да умножи своите сто милиона. Но все пак доказа, че е много верен и добър приятел.

— Кога ще стане всичко това? Кога Уен Ли ще разбере?

— Много скоро, мисля. Междувременно не можем да направим кой знае какво. Очевидно ще трябва да усиля охраната около теб и Шейн, за Ем и Лари, за Линет, за Теса и домочадието й. Той е опасен човек. Неуловим. — Джак се намръщи. — Нямам никаква идея къде се намира.

— Значи не е в Хонконг? — Пола повдигна вежди.

— Не. Въпреки че още има апартамент и офиси там. Но присъства само по име, това е.

— Може да живее в Швейцария, след като казваш, че е лекуван в клиника в Цюрих.

— Може, но имам съмнения, че е там. По-скоро е в Женева.

— Спомена за охрана за момичетата, а за синовете ми? Не трябва ли Лорн и Дезмънд да бъда пазени?

— Разбира се, ще говоря и с двамата. Преди Лорн бе отказал, но този път ще трябва да се съгласи. Как ли ще го приеме Дезмънд?

— Не много добре, страхувам се, но съм сигурна, че можеш да го убедиш — тя хитро му се усмихна. — Можеш да си много убедителен, нали знаеш. — Като се наведе напред, тя попита: — Щом Ричи Ченг се внедри в „Белведере“ и събере информация за Ейнзли, какво следва?

— Надявам се да открием къде пребивава постоянно и да го следим неотлъчно. Дори сега, докато говорим, мои сътрудници в Европа го търсят. Не оставям нищо на случайността. Искам да го открия бързо и да приключа с него.

— И как ще стане това? Не можеш просто да грабнеш пушката и да го застреляш.

— Ако можех, бих го направил, и то преди много години. Какво ще правя ли? — Той се приближи към нея, хвана ръката й и отсече:

— С Уен Ли трябва да го обезвредим, Пола. И ще го направим. Обещавам ти. Но не мога да ти кажа как, защото още не сме го измислили. А пък и колкото по-малко знаеш, толкова по-добре.

— Вярвам ти, Джак.

Той леко се усмихна и продължи:

— Ще настоявам и някои други членове на семейството — някои от братовчедите ви — да имат охрана. Засега това е достатъчно. Той се стреми най-вече към теб и дъщерите ти.

— Но защо упорства след всички тези години? — възкликна тя и гласът й се покачи с една октава.

— Ако едно тежко заболяване не се лекува, то не отшумява. Напротив, влошава се. Джонатан Ейнзли е много болен човек… Психично болен. Убеден съм, че е психопат. Дори баща му каза това точно преди да умре: Ейнзли трябва да бъде спрян.

— Направи всичко възможно, Джак, моля те. — Гласът й внезапно прозвуча напрегнато.

— Ще го направя, гарантирам ти и ще удържа обещанието си — увери я Джак.

— Благодаря. Не знам какво бихме правили без теб.

— Относно Теса? Мислиш ли, че съпругът й би се възпротивил за охраната? — загрижено попита Джак.

— Съмнявам се. Жан-Клод е изключителен, както знаеш. Освен това го смятат за един от най-големите специалисти по въпросите на тероризма. Така че разбира от бодигардове. Все пак можеш да попиташ самата Теса съвсем скоро. Тя е тук, в Лондон, само за един ден заедно с Жан-Клод. Ще дойде на чай.

Джак се усмихна широко и се провикна:

— Нямам търпение да я видя. Колко време мина!

Пола се покашля и многозначително погледна Джак.

— Ти обикновено си няколко крачки пред всички нас, така че предполагам, вече си премислил това, което ще кажа сега… че Ейнзли сигурно има нещо общо с бомбените атаки на „Хартс“?

— Тъкмо щях да ти кажа за това, Пола. Да, сигурен съм че са организирани от него. Също намирам за много подозрително отравянето на Лари на снимачната площадка, едва ли е било инцидент. А и срутването на модния подиум в Париж. Не мога да се отърва от мисълта, че е поредният опит на Ейнзли да убие или осакати някой Харт. Този път Ем.

В този момент вратата се отвори и влезе домашната помощница Веста, бутайки количката за чай.

— Ето ме и мен, госпожо О’Нийл. Госпожа Теса пристигна току-що. Качи се в нейната си стая да се освежи. Каза, че веднага слиза.

 

 

Според Джак Теса Феърли Делион имаше класическа красота. Висока, слаба, с деликатна структура, с дълга сребристоруса коса, сиви очи и прекрасна кожа. Овалното й лице имаше съвършени черти. Притежаваше специално излъчване може би заради изключителния й вкус и елегантност, заради грациозните й маниери.

Сега, когато влезе в хола на майка си в Белгравия, дъхът му спря от изненада. Беше по-красива от всякога, ефирна, енигматична. Сякаш не се движеше, а летеше.

Дрехите й бяха в различни нюанси на сиво и светлосиньо, и материята се стелеше около краката й като лека мъгла. Не приличаше на филмова звезда. Всъщност това определение би било абсурдно, тя беше друга класа, като че ли Теса не беше от този свят. Почти нереална. И само като си помисли, че някога не я беше харесвал.

Джак не беше единственият, който не харесваше Теса. Цялото й семейство, въпреки обичта им, я намираше за невъзможна понякога. Тя беше Феърли, от първия брак на майка й, и беше невероятен сноб. Родът Феърли са били важни аристократи от Йоркшир в края на деветнайсети век и Теса беше много горда с произхода си и забележителното им наследство.

Най-много дразнеше високомерието, с което гледаше на семейство Харт, и все им навираше в очите името Феърли. Постоянно дразнеше майка си и Линет, като се наричаше Дофина, намеквайки, че като най-голяма от децата ще наследи магазините „Хартс“.

Теса наистина беше първородната дъщеря на Пола, тъй като беше родена няколко минути преди своя брат близнак Лорн. За щастие, двамата се разбираха добре и той не й пречеше, защото не проявяваше интерес към семейния бизнес. Неговата цел беше да стане велик актьор и я бе постигнал.

Джак удържа усмивката си, като се сети как Линет и Ем й се бяха присмивали, като я наричаха с подигравателното й прозвище — Дорф^[1], кратко от Дофина.

Но те бяха станали нейни закрилници и съюзници, когато разбраха, че тя търпи насилие. Първият съпруг на Теса, Марк Лонгдън, редовно я биеше и я тормозеше, докато накрая тя не го напусна. Никой от тях не знаеше истинското положение, защото Теса години наред бе крила това.

Джак разбра какъв негодник е Марк чак когато дъщерята на Теса изчезна преди няколко години. Тогава Джак бе открил малката Адел при баща й и разбра, че именно Марк я е отвлякъл.

Това тежко изпитание му даде възможност да опознае Теса и той стана неин приятел и почитател. Бе проявила голяма твърдост, изключителна смелост и му бе доверила колко е щастлива, че принадлежи към семейство Харт и е наследила непобедимия дух на прабаба си.

С времето се беше променила и накрая се превърна в прекрасната жена, която бе днес, след като се влюби в Жан-Клод Делион. Известният френски писател и философ бе двайсет години по-възрастен от нея, но те се бяха оженили набързо и имаха три деца. Теса живееше във Франция, цъфтеше и вече се харесваше.

След като поздрави майка си и Джак, Теса закачливо подхвърли:

— Да се направя ли на мама и да налея чай?

Пола се разсмя в отговор:

— Моля те, скъпа.

Щом Теса сервира чая и раздаде хапки, взе една чаша за себе си и се настани на дивана до Джак.

— Защо никога не можем да те видим в Париж, стари приятелю? Наистина бих искала да ни посетиш.

— Ще го направя, обещавам — кимна Джак и погледна към Пола, която му се усмихна закачливо.

Джак продължи:

— Всъщност, имах намерение да прескоча да ви видя утре, но тъй като си тук, няма причина… поне засега.

— Защо щеше да идваш? — изстреля Теса, внезапно озадачена.

— Исках да говорим по един много важен въпрос, Теса; нещо наистина сериозно. Съжалявам, че трябва да ти го кажа, но в този момент, ти, Жан–Клод и децата ви сте в голяма опасност.

Теса се отдръпна, за момент го погледна с недоумение и после сви вежди:

— Какво, по дяволите, искаш да кажеш?

И Джак й разказа.

— Само ми кажи какво трябва и ще го направим, Джак. Ще направя всичко на този свят, за да защитя съпруга и децата си.

В този миг вратата се отвори, Пола се обърна и лицето й грейна:

— Ем! Колко съм щастлива да те видя! — и тя забърза през стаята, за да прегърне най-малката си дъщеря.

— О, мамо, изглеждаш невероятно — възкликна Ем, а като зърна Теса до камината, извика: — Красавице, какво правиш тук? Не трябваше ли да си в Париж.

Теса се разсмя, отметна дългата си сребристоруса коса и се втурна към Ем, за да се прегърнат.

— Да не си пораснала или пък аз съм се смалила? — попита Теса и смръщи вежди, после се усмихна. — Аха, по-висока си с десетина сантиметра заради обувките си „Джими Чу“. Това е!

— Не, не е това. Виж, с ниски обувки съм — и Ем показа краката си в изчистените балетни пантофки на „Шанел“. — Само два сантиметра съм по-висока от теб.

Двете се разсмяха и Ем продължи:

— Само искам да ти кажа, че уговорих Лорн да ти погостува. Изглежда, е в криза.

— Защо?

— Мисля, че е самотен. Няма жена при него. — Тя отиде до дивана и силно прегърна Джак, като го попита шепнешком: — Как го прие мама… имам предвид новината?

— Спокойно — прошепна на свой ред Джак. — По обичайния си овладян начин.

Пола се присъедини към тях пред камината и се обърна към Ем:

— Искаш ли чаша чай, скъпа? Още е горещ.

— С удоволствие, толкова се радвам, че дойдох да се видим, мамо. Чудесно е, че Теса и Джак са тук. Научили сте лошата новина от Джак?

— Да, научихме я — поклати глава Пола.

— Моето предложение е да наемем убиец — заяви Ем. — Аз ще поема разходите. Ейнзли е заплаха.

Майка й и Теса я изгледаха смаяни, после Пола се разсмя и подчерта:

— Скъпа, виж, не можем да убиваме хора, нито да плащаме за това.

— Защо не?

— Не ставай глупава, Ем. Ние не сме убийци, нито престъпници.

— Но Ейнзли е — отсече Ем и се обърна към Теса: — Най-добре е да се съгласиш за охраната.

— Вече го направих — отговори Теса. — Винаги се вслушвам в Джак.

— Докога си тук? — поинтересува се Ем.

— С Жан-Клод дойдохме само за един ден, скъпа. Той долетя с частен самолет и аз използвах да дойда да видя мама.

— Радвам се, че си се сетила, Теса — каза Пола, а после се извърна към Ем и загрижено я попита: — Какво казваше за Лорн?