Барбара Тейлър Брадфорд
Непозволени игри (26)

25.

Кристалната чаша се изплъзна от мокрите й ръце. Тя я гледаше как лети към пода сякаш на забавен каданс. Глупачка, помисли си Ем, колко глупаво да държа деликатни предмети с мокри ръце.

Докато се пресягаше за кърпата, колосаният маншет на бялата й риза се заклещи между две чинии, поставени на плота. Те се плъзнаха по мраморната повърхност и с трясък се разбиха върху парчетата от чашата на пода. Тя оглеждаше бъркотията в краката си и клатеше глава в негласен упрек към себе си, че бе толкова непохватна.

Главата й се маеше, а очите й приличаха на тесни цепки върху подпухналото й от плач лице. Не бе успяла да сдържа повече сълзите си. Бе потискала чувствата си с дни и неочаквано, преди няколко часа, те бяха изригнали като лава от вулкан.

Ем отиде и седна на кухненската маса, за да се успокои. Ръцете й леко трепереха и тя се чувстваше като изцедена. Колко ужасни бяха последните няколко дни. Тя се облегна назад, притвори очи и потъна във водовъртежа от мисли.

Разбит кристал, порцелан и… един разбит мъж в библиотеката. Да, в този момент Лари беше разбит, но все още можеше да бъде възстановен, слава на Бога. Тя щеше да се заеме с това, да се грижи за него, да го изправи на крака и да се увери, че няма да опита отново. Едуард беше негодник — отмъстителен, злостен, опасен. Лари беше уязвим, нестабилен, съвършената мишена за побеснял грубиян. Тя щеше да ги държи далеч един от друг, независимо от цената.

Всичко можеше да бъде счупено, мислеше си тя, хората се пречупват, дори самият живот може да се разбие на парчета. Но не и животът на Лари. Тя щеше да направи всичко възможно да го възстанови, каквото и да означаваше това.

Стана от стола и се захвана да измете парчетата. Щом намери чиста полиетиленова торбичка, ги изсипа вътре и залепи лист хартия, на който написа „счупен порцелан“. Завърза торбичката и я остави на пода до боклука.

Ем се изми и подсуши ръцете си, после взе друга кристална чаша от витрината, напълни я с „Гетърейд“ и тръгна към библиотеката.

Лари се бе съсредоточил върху филмовия сценарий, който агентът му бе изпратил преди няколко седмици. Беше заинтригуван повече от обикновено. Но когато дочу стъпките й, вдигна глава и засия, щом я видя. Неговата любима Ем, неговата годеница, жената, която осмисли живота му. Колко я обичаше.

— Определено ще се заема с този филм, скъпа. Колкото пъти го препрочетох, толкова повече ми харесва. Дори го заобичах. Сякаш е написан за мен — въодушевено заяви той. — Докато ти се занимаваше с трошенето на съдове в кухнята, аз се обадих на агента си и й казах, че приемам. И нещо, което ще те зарадва — обадих се и в кабинета на доктор Брандън и си записах час при него за утре следобед.

— Радвам се и за двете — кимна Ем и му подаде чашата. — Доктор Брандън каза, че трябва да пиеш по две-три чаши от това всеки ден. Къде ще се снима филмът? — тя се настани на канапето срещу него и се облегна на възглавниците.

— Това е другото хубаво нещо в този проект. Ще снимаме в Париж, Версай и Лондон. — На лицето му грейна усмивка и той повдигна вежди: — Как ти се струва?

Ем се усмихна за първи път от дни.

— Вълнуващо. Тъкмо си представях какво ли ще е да се разделим за месеци наред.

— Не и в този живот, скъпо мое момиче. Няма да се отървеш от мен толкова бързо. Между другото, започваме снимките в Париж през март, ще довършим в Лондон два месеца по-късно, където ще правим и постпродукцията. — Той отпи от лекарството и остави чашата на края на масата.

— Действа безотказно, нали — каза тя.

Лари й хвърли поглед, мило усмихнат, и сините му очи проблеснаха закачливо:

— Давам си сметка, че съвсем скоро трябва да издържам и съпруга, така че се залавям за работа. Достатъчно си почивах.

Потънала в канапето, Ем го загледа продължително и изпитателно, а мислите й препускаха. Сега беше моментът да му каже истината, макар че се ужасяваше от това.

— Днес следобед каза, че като си премълчал за медикаментозната ти зависимост отпреди пет години, всъщност си ме излъгал. Толкова съжалявам, Лари, но се страхувам, че и аз постъпих така с теб. Излъгах те.

Той се поизправи на стола и я погледна притеснен.

— Какво точно искаш да кажеш? — попита той с нарастващо любопитство, без да откъсва поглед от нея.

Ем знаеше, че веднъж захванала тази тема, трябваше да бъде честна докрай:

— Не бях откровена с теб, Лари. Скрих истинската си самоличност.

— Нима? — възкликна той и в гласа му се долови любопитство.

— Често съм си мислил, че има нещо доста странно у теб и имах чувството, че те познавам. Така ли е?

Тя поклати глава:

— Не, не точно. Но познаваш брат ми.

— Брат ти? — той смръщи вежди, явно учуден. — Кой е той?

Каза му.

За миг Лари изглеждаше стреснат, после недоумяващ, дори объркан. Накрая кимна:

— Тогава те познавам, нали?

— Не, не ме познаваш — настоя тя. — Всъщност никога не сме се срещали.

Той седеше, впил поглед в нея, и я изучаваше.

— Права си. Не мисля, че сме били в една и съща компания. Но сега си спомням нещо. Виждал съм твоя снимка веднъж, когато беше много по-млада. В апартамента на брат ти. Даваше коктейл. Попитах го коя си и той обясни, че си малката му сестра и каза нещо от рода на „като порасне, ще стане страхотна мадама“. Или нещо подобно. — Лари я загледа с удивление.

— Истинското ми име е Ема, но на галено винаги са ми казвали Ем. Аз го замених с буквата Ем.

— Гледай ти, коя си била. Мили Боже! — Той внезапно се изкиска. — Нищо чудно, че искаш да запазиш брака ни в тайна. Мога да си представя как майка ти би се намесила, ако знаеше за плановете ни. А в комбинация с моята ще станат страховито дуо, всичко ще приключи, преди да е започнало — обобщи той със смях.

Ем също се разсмя, щастлива и облекчена, че бе приел така добре новината.

— Любопитен съм за едно нещо. Защо е тази тайнственост? Защо не използваш истинското си име, вместо това Марсдън?

— Не исках товара на фамилното име, исках да преоткрия себе си, да бъда самата себе си, а не част от целия сценарий за… ами, за техния успех, известността и всичко останало.

— Разбирам. Аз също се боря с подобен род неща. Имам и друг въпрос: защо ти позволиха да заминеш? Имам предвид, една млада жена на двайсет и три, сама в Ню Йорк — не се ли притесняват за теб?

— Не мисля. А ако е така, не го показват. Предполагам, защото ме познават по-добре от себе си и ми се доверяват, вярват на преценките ми, знаят, че ще взема правилните решения. Разбраха, че имам нужда да бъда самостоятелна, да се преоткрия и уважават това.

Последва кратка пауза и Ем попита:

— Нали не ми се сърдиш? Че не ти казах веднага коя съм.

— Не, не ти се сърдя, а и всъщност не ме интересува какво е семейството ти. Женя се за теб, не за тях. Но се радвам за брат ти, защото страшно му се възхищавам: изключителен човек. Искаш да постигнеш всичко сама. Това си е твой успех, само твой и разбирам какво означава това за теб. Но имам последен въпрос.

— Какъв?

— Щеше ли някога да ми кажеш истината, да ми разкриеш самоличността си?

— Разбира се, глупчо! Щеше да се наложи да ти кажа в кметството, защото бракът ни нямаше да е законен, ако използвах фалшиво име.

Той я взе в обятията си, притисна я към себе си, целуна я по врата и прошепна в косите й:

— Толкова неща си казахме с теб, но не сме говорили за деца.

— Деца — повтори изненадана тя, отдръпна се и го погледна в очите.

— Да, за деца. Наши деца, тези, които ще имаме. Ти искаш деца, нали?

— Да, особено твоите, но още не е дошло времето. Тъкмо поемам по пътя, започвам кариера като модел. Мислиш ли, че можем да почакаме с децата няколко години?

— Разбира се. Но ми се струва, че трябва да добием опит, да се усъвършенстваме. — Той я целуна по врата и прошепна: — Хайде да си лягаме, Ем, толкова много ми липсваше, а и трябва да се упражнявам.

Тя се усмихна и попита тихичко:

— Сигурен ли си, че си във форма.

— Не усещаш ли? — и той нежно я бутна върху възглавниците. Целуна я по устата и започна да разкопчава ризата й.

* * *

Джеймс Кардиган се изправи, когато видя, че салонният управител води Джо към любимата му маса в „21“, разположена в центъра на дългата стена в дъното, откъдето се виждаше цялото помещение. Щом се настани до него, той я целуна по бузата и каза:

— Здравей, скъпа. Къде е Ем? Няма ли да дойде?

— Добър вече, Джеймс, и да, ще дойде направо от студиото. Трябваше да свърши нещо там днес следобед. Сигурно скоро ще пристигне.

Той кимна, хвана ръката й и леко я стисна:

— Много се радвам, че харесваш пръстена.

— О, направо го обожавам! — възкликна тя и сложи ръката си на масата, за да погледне годежния си пръстен — смарагд, ограден с два диаманта. — Толкова съм щастлива, Джеймс, никога не съм била по-щастлива през живота си.

— Аз също — отговори й искрено той. — Какво ще пиеш, Джорджиана? Чаша шампанско?

— С удоволствие, благодаря.

След като поръча две чаши шампанско на сервитьора, той й съобщи:

— Днес говорих с майка ми и потвърдих, че ще прекараме Коледа в Англия с нея и баща ми. Много се развълнува, естествено. Нямат търпение да се запознаят с бъдещата си снаха.

Джо му се усмихна и очите й блеснаха. Изведнъж почувства топлина, едно чудно вълнение, каквото не бе изпитвала от години. И всичко това заради Джеймс. На моменти не можеше да повярва на късмета си, че така лудо се влюбиха и искаха да се обвържат завинаги. Случи се в най-подходящия момент и за двамата. Познаваха се бегло повече от година, но чак на купона у Айрис Ингерсол в чест на Дакс се откриха. Истински късмет и за двамата.

— Говорих с Мат Брандън днес следобед. Явно Лари се справя доста добре в „Силвър Хил“. Ем каза ли ти нещо? — поинтересува се Джеймс.

— Същото, че се чувствал по-добре и много харесвал психиатъра, който работи с него. Категорично й забранявал да му ходи на свиждане в Ню Канаан. Не ти ли се вижда малко странно, Джеймс?

Той поклати глава:

— Изобщо не, скъпа. Ако бях на негово място, бих искал да премина сам през това. Бих искал да се концентрирам и да сложа ред в мислите си, без дразнители от женски род.

Тя се разсмя.

— Приятно ми е, че ме възприемаш като дразнител от женски род.

— При това много красива и талантлива.

— Благодаря — тя докосна ръката му. — Ето я Ем. На вратата.

— Виждам я — Джеймс бутна стола си назад и се изправи. Той сърдечно поздрави Ем, когато тя се приближи до масата и й предложи място на пейката до Джо, а той седна на стола отсреща.

— Съжалявам, че закъснях — извини се Ем, след като се настани. — Имах среща с Люк и Кейт Морел и вече си мислех, че няма да има край.

— Няма проблем. Какво ще пиеш? — Джеймс махна на сервитьора.

— Като вас, чаша шампанско — отвърна Ем и когато се обърна да поздрави Джо, забеляза пръстена й. — О, Джо, мили Боже! С Джеймс сте се сгодили, нали?

Усмихната Джо кимна и обяви:

— Да, снощи. Джеймс ми го даде снощи.

— Поздравления, Джо, и на теб, Джеймс. Слава богу, сега няма да се налага да я убивам.

Леко объркана, Джо гледаше ту Ем, ту Джеймс с учудено изражение.

Джеймс започна да обяснява:

— Когато попитах Ем дали според нея ти би приела такъв стар загубеняк като мен, тя каза, че ако не го направиш, ще те убие.

Тримата избухнаха в смях и Ем попита:

— Кога ще се жените?

— Още не сме сигурни, но заминаваме за Англия за Коледа — призна Джеймс. — Джо мисли, че ще е добре да те посетим в Париж след празниците. Какво ще кажеш?

— Звучи страхотно! И пак да кажа, че съм страшно щастлива за вас, двамата. Само си помислете, че ако не бяхме отишли на онзи купон заради Дакс, нямаше да се срещнете отново, нито аз щях да попадна на Лари.

— Съвсем вярно и може би тъкмо това е пример за приумиците на живота — заключи Джо.

— Да. И на съдбата — допълни Ем. — Нали знаеш… каквото ще бъде, ще бъде. Que sera, sera.

Джеймс смени темата и се обърна към Ем:

— Мат Брандън наистина е много доволен от напредъка на Лари и е уверен, че ще се възстанови напълно след лечението в „Силвър Хил“.

— Така се чувства и Лари. Настроен е много позитивно. Беше уплашен, колкото мен. Бях ужасена, че може да умре, и Лари си дава сметка, че не искам да преживявам отново подобно нещо.

— Разказа ли ти какво се е случило в Канада? — полюбопитства Джеймс.

— Да. Всичко е заради брат му Едуард, който въобще не му е приятел, според мен — въздъхна Ем. — Получавал е доста удари в гърба и обиди от Едуард, затова го посъветвах да стои далеч от брат си, защото явно му има зъб.

— Съперничеството между децата от едно семейство може да е пагубно, колко кралски глави са падали заради него — напомни Джеймс.

Ем се разсмя.

— Напълно си прав. — Тя го погледна. — А ти, Джеймс, имаш ли братя и сестри?

— Всъщност, да. Имам по-малък брат и сестра. Благодаря на Бога, че не сме в съревнование.

Когато шампанското пристигна, Ем вдигна чаша за тост в чест на Джо и Джеймс.

— Да пием за двете влюбени птички. Да имате дълъг и щастлив брак и много дребнички грижи.

Този стар английски тост разнежи Джеймс и той се усмихна, отпи от питието си и попита:

— Ами вие с Лари? Накъде вървят вашите отношения?

— Вероятно в същата посока — измъкна се Ем.