Барбара Тейлър Брадфорд
Непозволени игри (27)

26.

Кейт Морел седеше в приемната на най-горния етаж в магазина на Жан-Луи Тремон на Медисън авеню. Тя представляваше голяма, просторна зала с моден подиум, където обикновено се показваха най-новите колекции. Побираше стотина човека, заедно с представители на медиите, които настаняваха на боядисани в златисто салонни столове.

В този студен ноемврийски ден, една седмица преди Деня на благодарността, Ем представяше един от шедьоврите на Жан–Луи пред Кейт — вечерна рокля от морскосиня органза и дантелен жакет от новата колекция „пролет–лято“.

Като обикновен зрител Кейт наблюдаваше как Ем се носеше по подиума, завърташе се, продължаваше да върви в нейния уникален стил.

Изведнъж Кейт стана и отиде до сцената.

Ем се спря и погледна надолу към нея:

— Всичко наред ли е?

— Къде си се учила така да дефилираш? — попита внимателно Кейт с присвити очи, в които се долавяше одобрение.

— Никъде. Имам предвид, не съм се учила в истинския смисъл.

— Какво значи „в истинския смисъл“? Сестра ти ли те научи? В нейния бутик ли показваше модели? Защото съм сигурна, че си се качвала на моден подиум и преди, била си обучавана.

Без да отговори, Ем забърза към стълбите и слезе при Кейт.

— Наистина съм практикувала малко при сестра ми, така е, но не ме е учила на нищо. Но другата ми сестра, която е била на много от модните ревюта в Париж, ми показа как ходят манекенките. Но не съм била обучавана, наистина не съм.

— Това се чудя и аз — подхвърли Кейт и се позасмя, защото не искаше да спори с тази млада жена, която приемаше като най-голямото откритие на годината. Жан-Луи Тремон бе търсил свежа струя от доста време и без съмнение щеше да я постигне чрез Ем. Момичето не само беше красиво, но имаше и уникален стил, прекрасно присъствие, движеше се като мечтание, като професионално обучен модел от висшата мода, с голям опит. Тъкмо затова Кейт прие скептично обяснението й. Но какво значение имаше това? Коя е, откъде идва. Единствено имаше значение, че беше подписала договор с тях. Беше гадже на известен мъж, красавец, популярен актьор. Това щеше да им помогне за рекламата. Двойка-мечта, помисли си Кейт и реши да запомни да пусне това в медиите през януари.

— Мога само да добавя — каза Кейт, като хвана Ем под ръка и двете тръгнаха към гримьорната, — че Жан-Луи ще бъде още по-развълнуван, когато му кажа колко си страхотна на подиума. Той искаше да проверим това сега, в случай че се наложи обучение, когато пристигнеш в Париж през декември. Но очевидно не се налага. Спестено време. О, между другото, кога планираш заминаването си за Париж, Ем?

— В средата на декември, след около месец.

— Лорънс Вон ще дойде ли с теб?

Споменаването на Лари стресна Ем за миг и тя се зачуди откъде ли Кейт знае, че има нещо общо с него. После се сети, че Люк й е казал.

— Да, Кейт, Лари ще дойде в Париж с мен — накрая потвърди Ем.

— Искаме да сме заедно за Коледа, а и той започва снимки за филм там в края на февруари или началото на март.

— О, колко прекрасно, че ще може да сте заедно! — искрено се въодушеви Кейт. Тя харесваше Ем и искаше да й се случва само най-доброто в личен и професионален план.

— В момента го няма, иначе бих ви запознала — додаде Ем, после се прокашля и предпазливо попита: — Мислиш ли, че Гленда Бейли ще се съгласи да ме сложи на априлската корица на „Харпърс Базар“?

— Да, разбира се. При едно условие. Ще трябва да се впечатли от снимката ти в сватбената рокля. Но аз съм сигурна, че Люк ще се постарае и ще се получи страхотно. Ако това се реализира, ще бъде голям удар и за нас, да знаеш.

— Осъзнавам това. Кога ще пристигне роклята от Париж?

— Клод Алард, един от дизайнерите на Жан-Луи, ще я донесе идния понеделник. Сега нанасят последните щрихи. Сестрата на Клод живее в Ню Йорк и си идва за Деня на благодарността. С роклята. Люк ще направи първите снимки през декември, иначе ще бъде твърде късно.

— Заради тримесечния период на подготовка на списанието — предположи в отговор Ем и когато Кейт й хвърли един от странните си погледи, й се прииска да не беше си отваряла устата.

Ем побърза да смени темата:

— Толкова се радвам, че успя да намериш подходящ адвокат на Карес, Кейт. Щастлива съм че тя, Алекс и Люк ще станат съдружници в студиото. Това е много по-добре, по-изгодно за тях.

— Много умно предложение от твоя страна — отбеляза Кейт и продължи да се чуди коя ли, за бога, беше Ем. Явно се справяше с доста неща. Но откъде, по дяволите, знаеше за срок на подготовка? Няма значение, напомни си Кейт. Ще я направя звезда, тя ще бъде най-великият супермодел за всички времена. Само това е важно.

Ем осъзнаваше, че Кейт Морел искаше да я представи като най-новото им откритие — никому неизвестното момиче, тяхно творение. Момичето, което чудодейно се превръща в световен супермодел благодарение на техния усет. Затова Кейт постоянно я разпитваше, искаше да научи повече за миналото й, за първите й стъпки в този бизнес. Това беше очевидно. Преди всичко я интересуваше дали е представяла дрехи за други агенции. Кейт не би искала да се компрометира.

Ем нямаше нищо против въпросите й, защото нямаше какво да крие. Беше нова в този бранш. Нито пък я притесняваха плановете на Кейт за реклама. Тя би изпълнила всичките им разумни изисквания, за да се превърне в новото лице на марката „Жан-Луи Тремон“. Щеше да се държи достъпно, но професионално. Брат й винаги я бе учил на това: „Бъди истинска професионалистка, само за това те моля.“

Изкачвайки стъпалата пред къщата, Ем се усмихна при спомена за жената, която я бе обучила на малкото неща, които знаеше като модел. По-голямата й сестра, първородната в семейството. Онази, която бе известна като най-красивата жена в Англия, а може би и в света. Тя беше изключителна, видение от сънищата и Ем я бе боготворила през целия си живот.

Сестра й се беше отнасяла много строго и взискателно към нея и един ден Ем й се опъна: „Много ме командваш, приличаш на Наполеон! Не, по-точно на Бисмарк. Ами да, уроците при теб приличат на военни маневри. Добре го казах, а?“ Двете се бяха смели до сълзи. След още няколко урока сестра й бе заявила, че обучението й приключва и че я оставя да се справя сама оттук нататък.

Ем съблече палтото си и влезе в кухнята. Малкият полилей над масата беше светнат както винаги, но в къщата нямаше никого. Джо и Джеймс бяха отишли на театър да гледат отново Дакс и после щяха да го водят на вечеря. „Трамвай Желание“ по Тенеси Уилямс щеше да има ограничен брой представления до Деня на благодарността. Бяха поканили и нея, но тя все още не беше готова да излиза. Все пак щеше да обядва с Дакс следващата седмица, за да празнуват. Бяха му предложили роля във филм.

След като сложи чайника на котлона, тя влезе в студиото на Джо и се загледа в картините, облегнати край стените. Каква колекция, помисли си тя, докато обикаляше пред тях. Джо бе завършила повечето, но още не бяха достатъчно. Галерията в Челси, където излагаха картините й, искаше още за предстоящата изложба. Едно нещо поне беше сигурно: Джо имаше удивителен талант. Чайникът свирна и тя се върна в кухнята, за да запари чая, после се качи в стаята си.

Извади куфара си изпод леглото, отключи го и оттам извади малка чанта. Вътре намери кутийката на „Хари Уинстън“, отвори я, за да се порадва на годежния си пръстен, и после отново я прибра. Взе плика с пътнически чекове, пъхна вътре пет стодоларови банкноти и върна всичко на място. Беше решила да възстанови сумата от хиляда долара към чековете на Бърди, с които бе платила на Джеймс.

Плъзна куфара обратно под леглото, изтича надолу по стълбите, сипа си чаша чай и се настани на масата, потънала в мисли за Лари.

Страшно й липсваше и се радваше, че в началото на следващата седмица щеше да напусне клиниката. Щяха да прекарат Деня на благодарността с Джо и Джеймс. Изведнъж тя скочи, отиде до рафта с книги в дъното на стаята и откри голямата американска готварска книга, в която Джо се кълнеше. Захвана се да търси рецепти за Деня на благодарността. Ем обичаше да готви и с нетърпение очакваше възможността да направи нещо вкусно за любимия си. На следващия ден беше планирано да се премести на Бийкман Плейс.

 

 

Има нещо изключително приятно в Джеймс Кардиган, мислеше си Лари, като гледаше сънародника си как отваря бутилка шампанско в другия край на кухнята.

Лари се беше настанил на една от високите табуретки пред дългия плот и наблюдаваше цялото пространство. У Джеймс му допадаше откритият, прям начин на общуване, деликатността, с която изразяваше мислите си. Лари трудно си го представяше в ролята на шпионин. Макар че Ем сподели как е надушила ченгето в него още при първата им среща у Айрис.

Обърна се да погледне към средата на кухнята, където стоеше тя — неговото прекрасно момиче с черната конска опашка, цялата омотана в бяла кухненска престилка, развихрила се като майстор готвач. До нея Джо, със събрана нагоре буйна руса коса, поливаше пуйката и хвърляше око на соса от боровинки на печката. Апетитните ухания го караха да преглъща. Тази вечеря беше специална изненада за него и Джеймс.

— Заповядай — каза след минутка Джеймс и му подаде голяма сребърна чаша шампанско. — Харесва ми идеята на Джо да сервира шампанското в тези антични сребърни халби. Като че ли придават по-добър вкус.

— Знам какво имаш предвид. Един мой приятел прави съвсем същото. Това е от среброто, — то държи напитката студена. Обаче аз още не съм чист, Джеймс. Научих доста в „Силвър Хил“. — Той стана и занесе чашата си на масата, после си наля друга с вода.

Двамата мъже се чукнаха със сребърните халби и Лари призна:

— Бях доста небрежен, Джеймс. Още не съм ти благодарил истински, че помогнахте на Ем. Ако не бяхте вие, можеше да съм мъртъв.

— Онази млада жена ей там, която готви така въодушевено, не би допуснала такава катастрофа, уверявам те, Лари. Тя бди над теб във всяко отношение. Невероятна е, но ти го знаеш.

— Да, разбира се. Досега не съм срещал човек като нея, уникална е.

— Миналата вечер Ем ни разказа, че ще снимаш филм в Ню Йорк и в Париж. Приятно и удобно, а?

— Така е, наистина. Много съм щастлив и специално този сценарий много ми харесва. Отдавна не съм чел нещо по-добро.

— Какво е заглавието? За какво става дума? — полюбопитства Джеймс.

— За Коко Шанел, а заглавието е „Любовта на Коко“. Романтичен и много вълнуващ разказ, има много хляб в него. Исторически филм. В началото на своята кариера Шанел се влюбва в един красив млад англичанин, наричан Бой Кейпъл, който й помогнал, преди да стане много известна. Той силно се влюбил и искал да се ожени за нея, но тя отказала. Настоявала да му върне парите, които му дължи, преди да се омъжи. Накрая той се оженил за английска аристократка и според сценария разбил сърцето й. Починал през 1919, с което завършва и филмът.

— И ти играеш Бой Кейпъл — предположи Джеймс.

— Да, и очаквам с нетърпение да започна.

В този момент Джо и Ем свалиха престилките и се присъединиха към тях.

— Какво ще кажете за по чаша „Дом Периньон“? — попита Джо, като застана до Джеймс. — Ожаднявах от готвене.

— Веднага. Предполагам, една и за теб, Ем? — усмихна се дружески Джеймс.

— Да, направо пресъхнах. Благодаря, Джеймс.

След като им донесе сребърните халби, Джеймс каза:

— Предлагам да поседнете за минутка в работния кът, за да се поохладите. Тук е много топло.

Джо се разсмя:

— Това е заради фурната, но може би ще се почувстваш по-добре, ако свалиш този пуловер, ти също, Лари.

Двамата мъже се засмяха и изпълниха препоръката. В работния кът Ем заговори:

— Хайде да решим какво ще правим в Париж. Къде ще празнуваме Нова година?

Скоро стана ясно, че така Джо и Ем няма да успеят да си починат, защото постоянно тичаха до кухнята да проверяват пуйката и всички други ястия, които приготвяха. Накрая Джеймс стана и подкани Джо:

— Дали всички да не се преместим в кухнята. Така ще е по-лесно за вас, двете.

— Дадено — възкликна тя и скочи, грабна чашата си и излезе.

Като се настаниха на плота, Джеймс, който внимателно наблюдаваше Лари в продължение на няколко минути, попита:

— Изглеждаш много умислен. Всичко наред ли е, приятелю?

— Разбира се, разбира се, добре съм. Всъщност мислех за теб — усмихна му се Лари. — Не мога да си те представя като 007.

— Това е защото не харесвам Шон Конъри, Роджър Мур, нито Пиърс Броснан — веднага отговори Джеймс с лека усмивка.

— Но у теб има нещо от Даниел Крейг, момче. Знаеш, че той е новият Бонд, звездата от „Казино Роял“, който пуснаха по-рано този месец. Получи чудесни отзиви.

— Очаквам да е слаб, атлетичен и русокос — заяви Джеймс.

— Точно такъв е, русокосото момче на продуцентката Барбара Броколи. Това мога да ти кажа. Филмът ще донесе големи приходи.

Лари проследи с поглед Джеймс, който се отправи към другия край на кухнята. Харесваше му, че толкова се сприятелиха. От Джеймс Кардиган лъхаше на лоялност и стабилност. Можеше да му се има доверие, Лари беше сигурен в това. Един добър човек с богата душевност и вътрешна сила.

Двамата мъже останаха да си говорят на кухненския плот и Лари изведнъж реши да му довери:

— В „Силвър Хил“ се научих на много неща. Доволен съм, че отидох. Това не би се случило, ако Мат Брандън не ме беше посъветвал да се прегледам. Така че благодаря много, че ме свърза с него — много добър лекар, блестящ. Разбрах много неща за себе си, за проблемите с брат ми и защо реагирам така. Според психиатъра, доктор Уилям Фаулър, се връщам към детството си, когато Едуард ме преследваше, и отново се чувствам жертва. Не съм се чувствал толкова добре от дълго време.

Джеймс беше доволен, че Лари му се довери и кимна с разбиране.

— Никога няма да направя това отново — зарече се Лари. — Трябва да мисля за Ем, никога не бих искал да я притеснявам. Никога повече.

— Тя ще те следи изкъсо, не се съмнявам в това! — усмихна се широко Джеймс. — На моменти прилича на Маргарет Тачър, не мислиш ли?

— Взе да ме командва отсега.