Към текста

Метаданни

Данни

Серия
История на бъдещето (22)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Methuselah’s Children, –1958 (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,5 (× 2 гласа)

Информация

Сканиране
Kikaha (2019 г.)
Разпознаване и корекция
NomaD (2019 г.)
Корекция
sir_Ivanhoe (2019 г.)

Издание:

Автор: Робърт Хайнлайн

Заглавие: Децата на Метусела

Преводач: Росица Найденова

Издател: Издателство „Димант“

Година на издаване: 1999

Тип: роман

Печатница: „Светлина“ АД — Ямбол

Редактор: Тодор Димов

Художник: Буян Филчев

Коректор: Росица Спасова

ISBN: 954-8472-70-8

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/855

История

  1. — Добавяне

Седма глава

— По един. По един — викаше капитан Кинг. — Не говорете в един глас. Продължавай, Слейтън. Имаш думата. Познаваш ли този човек?

Форд изгледа Родни.

— Не, не бих казал, че го познавам.

— Значи това е постановка. — Кинг се обърна към Родни. — Предполагам, че разпознахте Форд от историческите записи. Така ли е?

Родни щеше да избухне всеки момент.

— Не! Познах го. Променил се е, но зная, че това е той. Г-н управител — моля ви, погледнете ме. Не ме ли познавате? Аз работех за вас!

— Съвсем очевидно е, че не те познава — каза сухо Кинг.

Форд поклати глава.

— Така или иначе това не доказва нищо, капитане. Тогава имаше повече от две хиляди цивилни служители в канцеларията ми. Родни може и да е бил един от тях. Лицето му ми е смътно познато както много други лица.

— Капитане… — говореше Гордън Харди. Ако разпитам Майлс Родни, бих могъл да дам мнение за това дали те наистина са открили нещо ново относно причините за стареенето и смъртта, или не.

Родни енергично поклати глава.

— Аз не съм биолог. Ще ме объркате за нула време. Капитан Кинг, моля да уредите незабавното ми връщане на Земята. Няма да търпя повече всичко това. Освен това не ме е грижа ни най-малко дали вие и вашият симпатичен екипаж ще се върнете в цивилизацията, или не. Дойдох тук, за да ви помогна, но съм отвратен.

Той се изправи.

Слейтън Форд се запъти към него.

— Спокойно, Майлс Родни, моля ви! Бъдете търпелив. Поставете се на тяхно място. И вие щяхте да сте толкова предпазлив, ако бяхте преживели това, през което са преминали те.

Родни се поколеба.

— Г-н управител, какво правите вие тук?

— Това е дълга и заплетена история. Ще ти я разкажа друг път.

— Вие сте член на Фамилиите Хауърд — сигурно е така. Това обяснява много странности.

Форд не беше съгласен.

— Не, Майлс Родни, не съм. Моля те, нека ти обясня по-късно. Казваш, че си работил за мен — и кога?

— От 2109 до момента, в който изчезнахте.

— И каква точно беше работата ти?

— По време на кризата от 2113 бях помощник-служител в отдела за икономическа статистика контролната част.

— Кой беше шеф на частта?

— Лесли Уолдрън.

— Старият Уолдрън, така ли? И какъв цвят беше косата му?

— Косата му ли? Та той беше плешив като яйце.

Лазар пришепна нещо на Закър Барстоу.

— Изглежда не съм бил тук, Зак.

— Един момент — Барстоу прошепна на свой ред — И все пак това може да е нагласено предварително — те може да са знаели, че Форд избяга с нас.

Форд продължаваше.

— Какво беше това „Свещената крава?“

— Свещената Шефе, ти не биваше да знаеш, че има подобна публикация!

— Имайте малко доверие на групата ми за разузнаване — каза сухо Форд. — Всяка седмица получавам по едно копие.

— Но какво е било това? — попита Лазар.

Родни отговори:

— Клюкарско издание, което се предаваше от ръка на ръка в офиса.

— Целта му беше да дразни началниците — добави Форд, — особено мен. — Той прегърна Родни. — Приятели, няма съмнение. Майлс и аз сме били колеги.

 

 

— И все пак аз искам да разбера нещо за новия процес на подмладяване — настояваше Харди малко по-късно.

— Мисля, че всички ние го искаме — съгласи се Кинг. Той се протегна и отново наля вино в чашата на госта — Ще ни разкажете ли за това, сър?

— Ще опитам — отговори Майлс Родни, — въпреки че ще трябва да помоля господин Харди да ме изтърпи някак. Това не е един процес, а няколко — един основен и още други. Някои от тези процеси са чисто козметични, особено за жените. А и основният процес не е подмладяващ в истинския смисъл на думата. Можете да спрете остаряването, но не можете да върнете младостта — не е възможно да превърнете един грохнал старец в момче.

— Да, да — съгласи се Харди. — Естествено, но какъв е основният механизъм?

— Състои се най-вече в заменянето на цялата кръвна тъкан на някой стар човек с нова млада кръв. Напредналата възраст, както ми казват, е основно въпрос на прогресивно натрупване на излишните отрови от метаболизма. Кръвта трябва да ги пренесе, но след време тя така се задръства с тези отрови, че процесът на пречистването не се осъществява както трябва. Така ли е, доктор Харди?

— Доста странен начин да се представят нещата, но…

— Казах ви, че не съм биотехник.

— Напълно правилно. Това е въпрос на недостиг на дифузионно налягане — той трябва да бъде такъв от кръвната страна на клетъчната стена, че да поддържа значително остър наклон, в противен случай ще настъпи прогресивна автоинтоксикация на индивидуалните клетки. Но трябва да призная, че съм малко разочарован, Майлс Родни. Основната идея на забавянето на смъртта чрез осигуряване на правилно пречистване на излишните вещества не е нова — сърцето ми тупти вече от два века и половина благодарение на еквивалентни механизми. Що се отнася до използването на млада кръв — да, това става. Поддържал съм живота на опитни животни чрез подобни кръвопреливания два пъти по-дълго, отколкото е нормално за тях. — Той спря, видът му бе разтревожен.

— Да, доктор Харди?

Харди прехапа устната си.

— Отказах се от този метод на изследване. Сметнах за необходимо да разполагам с няколко млади донори, за да спра стареенето на само едно облагодетелствано лице. Съществуваше малък, но измерим неблагоприятен ефект върху всеки един донор. По отношение на расите това бе самопоражение. Никога нямаше да има достатъчно донори, които да бъдат използвани. Следователно, сър, стигам до извода, че този метод е ограничен за една малка, избрана част от населението, така ли е?

— О, не! Не се изразих ясно, доктор Харди. Няма донори.

— Моля?

— Службата по здравеопазване и дълголетие може да осигури всякакви количества и групи кръв, която се създава извън тялото и е достатъчна за всеки.

Харди бе изумен.

— Значи това е то. — Той спря, след което продължи. — Ние пробвахме тъканна култура от костен мозък инвитро. Трябваше да сме по-настоятелни.

— Не се разстройвайте за това. Десетки хиляди техници взеха участие в този проект, преди да се стигне до значими резултати. Зная, че усилията, положени в тази насока, са били повече, отколкото техниките на атомното инженерство. — Родни се усмихна. — Виждате ли, те трябваше да постигнат някакви резултати, това бе политически необходимо — така че бяха положени всеобщи усилия. — Родни се обърна към Форд: — Когато новината за бягството на Фамилиите Хауърд стигна до всички хора, шефе, вашият безценен наследник трябваше да бъде защитен от тълпата.

Харди продължи настоятелно с въпроси относно спомагателните методи — поникването на зъбите, задържане на растежа, хормонотерапия и много други, докато Кинг не се притече на помощ на Родни, посочвайки, че главната цел на посещението му бе да се уредят подробностите около връщането на Фамилиите на Земята.

Родни кимна с глава.

— Мисля, че трябва да се върнем към деловите въпроси. Както разбирам, капитане, голям брой от хората ви в момента се намират в състояние на дълбок сън и са с понижена температура.

— Защо ли се изразява по този начин? — Лазар попита Либи.

— Да, точно така.

— Тогава за тях не би било трудно да останат в това положение още известно време.

— Моля? Защо казвате това, сър?

Родни разпери ръце.

— Управата се намира в малко смущаващо положение. С две думи има недостиг на жилища. Приемането на нови сто и десет хиляди души не може да стане за една нощ.

Отново се наложи Кинг да успокоява присъстващите. Тогава той кимна към Закър Барстоу, който се обърна към Родни:

— Не виждам какъв е проблемът, сър. Какъв е броят на населението на Северноамериканския континент сега?

— Около седем милиарда.

— И не можете да намерите място да подслоните една седемнадесета от един процент от това население? Звучи нелепо.

— Вие не разбирате, сър. — Родни се възпротиви. — Броят на населението се превърна в най-големия ни проблем. Заедно с това правото на усамотение и радост от собственото жилище или апартамент стана най-ревниво пазеното от всички граждански права. Преди да ви намерим сносно място за живеене, трябва да преустроим част от пустинята или да направим други големи промени.

— Разбирам — каза Лазар. — Политика. Не смеете да притеснявате хората, страхувайки се, че те ще се разбунтуват.

— Това не е съвсем подходящо обяснение за състоянието на нещата.

— Така ли? А може би скоро се задават общи избори, а?

— Всъщност, така е, но изборите нямат нищо общо с всичко това.

Лазар изсумтя.

Джъстин Фут заговори:

— Струва ми се, че Управата е погледнала този проблем в най-неподходяща светлина. Ние не сме бездомни емигранти. Повечето членове притежават свои собствени домове. Както много добре знаете, Фамилиите са заможни, дори богати, и по обясними причини домовете, които сме построили, са издръжливи. Сигурен съм, че повечето от тях са все още здрави.

— Без съмнение — съгласи се Родни, — но те вече са заети.

Джъстин Фут сви рамене.

— Това какво общо има с нас? Това е проблем на правителството, който трябва да се уреди заедно с хората, на които незаконно е разрешено да се настанят в нашите домове. Що се отнася до мен, аз ще сляза на Земята колкото е възможно по-скоро, ще взема заповед за изселване от най-близкия съд и ще си върна жилището.

— Не е толкова лесно. Можете да направите омлет от яйца, но не и яйца от омлет. Официално вие сте мъртви от доста години. Настоящият наемател на вашия дом е с добро положение в обществото.

Джъстин Фут се изправи и хвърли изпепеляващ поглед към пратеника на Федерацията, приличайки, както Лазар си помисли, на „мишка, хваната в ъгъла“.

— Официално мъртви! По силата на какво, сър, кажете ми? Аз бях уважаван адвокат, който тихо и почтено изпълняваше задълженията си, без да вреди на никого, а после бях арестуван без причина и принуден с бягство да спасявам живота си. А сега любезно ми заявяват, че собствеността ми е конфискувана и легалното ми съществуване като личност и гражданин е забранено, заради това стечение на обстоятелствата. Какъв вид справедливост е това? Споразумението още ли е в сила?

— Не ме разбирате правилно. Аз…

— Всичко разбирам. Ако справедливостта е в сила само когато е удобна някому, тогава Споразумението не струва дори и хартията, върху която е написано. Моят случай ще послужи за пример, сър, пример за всеки един член на Фамилиите. Ако не ми бъде върната собствеността в пълен размер, аз веднага ще предявя личен иск срещу всеки възпрепятстващ ме служител. Ще вдигна шум около този процес. В продължение на дълги години страдам от подобно неудобство — незачитане на достойнството ми, постоянни заплахи. С думи не ще бъда успокоен. Ако трябва, ще крещя от покривите на къщите.

Той спря, за да си поеме въздух.

— Той е прав, Майлс — намеси се тихо Слейтън. — Добре ще е правителството да осигури подходящ начин за справяне с това и колкото по-бързо, толкова по-добре.

Лазар улови погледа на Либи и тихо се отправи към вратата. Двамата се промъкнаха навън.

— Джъстин ще ги ангажира още час — каза той. — Хайде да слезем в клуба и да поемем някоя и друга калория.

— Наистина ли мислиш, че трябва да се оттеглим?

— Спокойно. Ако потрябваме на капитана, ще ни извика.