Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Тъмни пазители (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Hunted, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,1 (× 47 гласа)

Информация

Издание:

Автор: Ребека Занети

Заглавие: Преследван

Преводач: Ralna

Година на превод: 2018

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Читанка

Година на издаване: 2018

Тип: роман

Националност: американска

Редактор: sladcheto; galileo414; desi7y

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/10161

История

  1. — Добавяне

Глава 9

Видът на резците му накара тялото й да се напрегне. Не от страх… а от възбуждащото очакване.

— Не ме слушаш.

— Слушам те. — Той направи крачка към леглото, а погледът му ставаше все по-тъмен. — Просто не се съгласявам с теб. Ще те пазя от всяка заплаха на този свят. Но не си мисли, нито за миг, че тялото, сърцето и домът ти са в безопасност от мен. Те са мои.

Собственическият му тон усилиха гнева и възбудата й. Гневът бе добре дошъл, а за възбудата щеше да мисли по-късно.

— Няма начин. — Думите се изтръгнаха бързо от устните й и дори тя успя да разпознае предизвикателството в тях. И разбира се, той го прие на мига. Но тя не бе предвидила бързината, с която ще го направи.

По-бърз от мълния, той хвана ръката й и я дръпна към гърдите си. Пръстите му се стегнаха в косата й и дръпнаха главата й назад, оголвайки югуларната й вена, докато я притискаше на колене върху леглото.

— О, любима. Обожавам непокорството ти.

Горещина. Тя се излъчваше на мъжа на талази, обгръщайки я и замъглявайки мислите й.

— Благодаря.

— За теб винаги. — Той захапа долната й устна, а лека тръпка се насочи директно към клитора й. Топлината на езика му и лекият натиск бяха така интензивни, че тя едва не простена. Ръката му се стегна и леката болка премина по скалпа й.

— Ти си създадена за мен, Мойра. И ще те задържа… завинаги.

Без значение дали бе правилно или не, тя копнееше за тези думи. Може би дори имаше нужда от тях. Увереността в тях й обещаваше общо бъдеще с него… сигурност. Но щеше да се тревожи за това по-късно. Сърцето й блъскаше силно.

— Конн. Покажи ми.

Той се наведе напред, превземайки отново устните й. Непреклонната, почти брутална целувка накара коленете й да омекнат. Тръпка премина по гръбнака й, карайки нуждата да заври в нея със сила отвъд магическата, отвъд всичко, което някога е изпитвала. Леко пробождане на страх прониза желанието й и изчезна в следващия миг, в който Конн стисна задните й части и я притисна към себе си. Коремът й се отърка в ерекцията му и тя се отпусна назад, повличайки го със себе си, впила пръсти в раменете му.

Устните му продължиха да се притискат към нейните, дори когато се приземиха на матрака, а твърдото му тяло се настани върху нейното, докато Конн плъзгаше длани по кожата й. Единият му голям палец помилва маркера й. В нея пламна огън, стрелвайки се директно към клитора й. Тя се откъсна от устата му и простена в няма молба.

С едно рязко движение тя обви здраво крака около кръста му, а ръцете й се впиха в твърдите му мускули. Усмивката й бе порочна.

— Внимавай какво си пожелаваш, Кеърс. Може ти да се окажеш този, който ще бъде уловен. — Макар да бе изрекла думите като предизвикателство и предупреждение, тя осъзна, че в тях има голяма доза истина.

Погледът му омекна и той погледна първо към наранената й буза, а след това към очите й.

— Ти ме улови в мига, в който за пръв път изрече името ми. — Той се наведе и плъзна език по зърното на гърдата й.

— Кълна се, имаш най-сладкия вкус на света.

Искри от удоволствие преминаха през нея, насочвайки се към женствеността й. Тя започна да се извива срещу него, а той насочи вниманието си към другото й зърно, захапвайки го леко.

— За Бога… направи нещо. — Ако не приключеше с това мъчение, главата й щеше да експлодира. Той се засмя срещу кожата й, надигайки се леко, за да захапе челюстта й, а след това, сграбчвайки здраво дупето й, я вдигна нагоре и нахлу в нея с един-единствен мощен тласък.

Тя проплака, шокирана от инвазията му, а тялото й се напрегна, докато се мъчеше да си поеме дъх. Удоволствие примесено с болка я накара да се извие към него. Бедрата й стиснаха силно кръста му, а ноктите й се впиха в гърба му. Той бе така голям, а тя се чувстваше така изпълнена. Тръпка премина през тялото й и тя застина, леко мръщейки се. Той не се движеше. Беше невъзможно. Но само начинът, по който бяха съединени телата, бе достатъчен да я отведе до върха.

— Конн! — извика тя, свършвайки, облята от огромните вълни на удоволствието, които се плискаха под кожата й. Пред погледа й блесна ярка светлина и тя затвори очи, яздейки вълната. Ноктите й се впиха по-дълбоко в кожата му, докато тялото й бе обгърнато от силната буря, след която остана безсилна и изтощена.

Той се наведе, опирайки челото си върху нейното.

— Исусе.

Очите и устните й се разтвориха удивено. Пред очите й, малките частици във въздуха се завихриха, изостряйки фокуса й.

Конн се плъзна леко навън, преди да нахлуе мощно в нея. А след това отново.

— Дръж се, любима.

Реалността бе като плесница по лицето й. Силата помежду им, без значение дали се дължеше на провидението или на решителността на Конн, беше повече, отколкото тя можеше да понесе. Тя пусна гърба му и сложи ръце на гърдите му с намерението да го отблъсне от себе си. Той се тласна силно в нея. Удоволствие разкъса нервните й окончания и тя се изви към него, стенейки от желание. Когато се отпусна отново, той нахлу в нея за пореден път. Звезди експлодираха пред очите й. Тя спря да се опитва да го избута от себе си и се хвана за него с цялата сила, която притежаваше, докато той продължи да я обладава. По-силно. По-бързо.

Женствеността й пламна, свивайки се здраво около него. Той изръмжа, а ръката, с която стискаше задните й части, вероятно щеше да остави синина, докато тласъците му ставаха по-силни. Задъханото им дишане и звукът от плът притискаща се в плът изпълниха стаята.

Тя стисна косата му с две ръце и дръпна устата му към себе си. Зъбите й се впиха в устната му, преди да пъхне езика си вътре, решена да намери частица контрол в света, който експлодираше около нея. Той се бореше с доминантността й, устните му бяха твърди срещу нейните, докато тялото му я приковаваше към матрака. Целувката бе необуздана, страстна и въпреки това я обгърна усещане за задоволство и сигурност, за които щеше да мисли по-късно.

Той вдигна глава, за да я погледне.

— Прелестна си, Мойра.

Нежността в думите му, изречени в разгара на страстта, изпълни сърцето й. Тя отвори объркано уста, само за да я затвори след миг, когато той се гмурна отново в нея. Силно, бързо и мощно, той продължи да потъва в нея. Горещината вътре в тялото й ставаше все по-силна. Тя се вкопчи в него, затваряйки очи срещу силното усещане. Той смени ъгъла, докосвайки клитора й. Със силен вик, тя свърши.

Мускулите му се стегнаха и той я последва, отпускайки се върху нея, дишайки тежко и накъсано. И в същия миг, стените около сърцето й се сринаха. По дяволите.

 

 

Мойра се събуди от тихото жужене на климатиците на самолета, с притиснат към гърдите на Конн гръб. Цялото тяло я болеше… но не по неприятен начин. Паметта й не си бе правила шеги с нея. Сексът с Конн бе точно толкова експлозивен и всепоглъщащ както го помнеше.

Лениво и доволно умът й се зарея назад в миналото към първия път, в който го бе видяла гол до кръста, хвърляйки вещици навсякъде по тренировъчния плац.

 

 

Полугол вампир. Казах ти, че ще е забавно — прошепна Мойра на сестра си Дарси, докато надничаха през гъстата растителност в северния край на тренировъчния плац. Бяха успели да избягат от още един рунд дипломатически срещи, за да гледат как смъртоносния воин на Реалм учи вещиците на нови движения. Тя гледаше Коннлин Кеърс през цялата седмица, по време на Колоквиума, който Реалм бе организирал в Ирландия. — Може дори да си свали панталоните.

Дарси изсумтя.

Мама ще ни убие. — Тя се обърна и погледна малкия поток, който шумеше зад тях, вдигайки полите си далеч от мократа трева. — Само да не се намокрим.

Разбира се.

Коннлин демонстрира задушаваща хватка на един от младите синове на Мак Пати.

Леко пърхане се надигна в стомаха й, напомняйки й на чувството, което бе изпитала преди за пръв път да излезе в бурното море.

Вампирът бе висок и силен, а мускулите бяха ясно очертани на широките му гърди. Дори от разстояние, великолепният цвят на очите му събуждаше любопитството й. Носеше се слух, че вампирите имат два цвята на очите. Тя предполагаше, че никога не е виждала вампирския цвят на Конн.

Тогава той вдигна поглед и погледна… директно към нея. Поразена от мощта на тези невероятни очи, тя пое рязко дъх и направи крачка назад. Кракът й се закачи в показал се над повърхността клон. Останалото бе неизбежно. В облак от коприна и летящи листа тя полетя назад към потока, проклинайки по-високо и от най-шумния пиян моряк, който някога е стъпвал в таверната на Шей в събота вечер.

Мойра, по-тихо. — Дарси прескочи внимателно корена, заставайки на брега на потока. — Ще протегна ръка към теб… гледай да ме хванеш.

Храстите се размърдаха предупредително, преди голямо тяло да си проправи път през тях.

Позволете на мен. — С две крачки Коннлин Кеърс се озова до потока и я хвана, повдигайки я от водата, сякаш молекулите й се бяха разградили и не тежеше повече от въздуха.

Докато я оставяше да стъпи на краката си, веселие извиваше крайчетата на порочните му устни.

Не сте облечена за плуване, мис Дън.

Тя се препъна на неравната земя, опитвайки да възстанови баланса си. Той знаеше името й. Е, поне фамилията й. Тя надникна покрай огромното му тяло към тренировъчното поле. Слава на Бога, никой друг не ги бе видял.

Как ме видяхте?

Той се ухили широко.

Имам добро зрение. Както и добър слух.

Слух? Какво беше казала? Лицето й пламна на мига. Беше заявила, че иска той да си свали панталоните. Дори сега, голите му гърди я омагьосваха. Какъв ли щеше да е вкусът му? Тя поклати глава. Беше добре, че не можеше да чете мислите й.

Какъв късмет. — Езикът й сякаш бе прекалено голям за устата й. По гръбнака й се плъзна напрежение. Той се усмихна на Дарси.

Мис Дън.

Дарси изчурулика. Ама наистина изчурулика.

Принц Кеърс.

Раздразнението й прерасна в гняв. Мойра отстъпи настрани.

Благодаря ви за помощта. Без съмнение трябва да се върнете към задълженията си. — Тя вирна брадичката си. Вода се стичаше по полите й, правейки почти невъзможна задачата да се движи.

Очите му блеснаха в тъмнозелено, подобно на цвета, който придобиваха очите на леля й Вив.

Ще ви придружа обратно към мястото на срещите.

Не. — В нея на мига се надигна паника. Приличаше на удавена котка. Майка й със сигурност щеше да я убие. — Благодаря ви. Ще погледаме още малко.

Няма да си сваля панталоните — каза той спокойно, но очите му блестяха весело.

Колко недискретно. Дарси се закашля. Мойра застина.

Надявам се, че не. Но искам да гледам тренировката. Да науча движенията. — Това бе истина.

Дарси извъртя очи.

Мойра, не е нужно да тренираш. Ти си Седмата. Когато се присъединиш към Съвета, ще имаш охрана.

Искам да се науча да се бия. — Бяха обсъждали това неведнъж. Тя погледна към вампира. — Какво мислите? — Може би той щеше да я научи. Келл и Адам винаги отказваха, обаче Деър изглежда бе отворен за тази възможност.

Погледът на Конн се плъзна по още зачервеното й лице, надолу до подгизналите й ботуши и обратно.

Мисля, че сте прекалено красива, за да се биете.

Лек трепет премина през кожата й, породен от внимателния му поглед. Тя се трогна от комплимента, но се подразни от отказа му.

Така ли мислите? — Обръщайки ръка с дланта нагоре, тя създаде топка от пулсираща плазма. Съдбата й може да бе да стане дипломат, но никой никога не биваше да я подценява.

Той се намръщи.

Точно така мисля.

Тя вдигна ръка и духна. Топката полетя към Конн, удряйки се в гърдите му. Той подскочи назад. Гримасата на лицето му стана по-явна.

Това пари.

Самодоволна усмивка се появи на лицето й.

Много добре. Така ще знаете, че не бива да подценявате никой.

Бърз като стрела, той посегна напред и сграбчи лактите й, вдигайки я от земята, докато очите им не застанаха на едно ниво.

Мис Дарси? Коя е келтската дума за нахално хлапе?

Далтийн — отвърна Дарси, която стоеше облегната на едно дърво със самодоволна усмивка на уста.

Очите на Конн се присвиха, а погледът му изгаряше Мойра.

Току-що си спечели прякор… Далтийн.

Не съм хлапе. — Взирането му накара нещо в корема й отново да затрепти. И коленете й омекнаха.

Определено си хлапе, при това нахално. — Очите му стана по-твърди, когато вдигна ръка и я прокара през мократа й коса. — Никога повече не си позволявай да хвърляш енергийни кълба към мен, Мойра. Последиците няма да ти харесат.

Всеки отговор, който можеше да измисли, заседна в гърлото й, докато гледаше лицето му. Разширените й зеници претърсваха лицето му за някаква следа от хумор. Но не откриха нищо.

Доволен блясък светна в погледа му и той кимна рязко.

Никога не заплашвам, Мойра. Най-добре да запомниш това. — И в следващия миг устата му се притисна към нейната… бързо и твърдо… преди да изчезне прекалено скоро. Той я пусна отново да стъпи на крака. — Ще се видим довечера на танците. — Камъчетата изхрущяха под ботушите му, когато се завъртя на пети и се върна на тренировъчния плац, без повече да поглежда назад.

Тя вдигна ръка към треперещите си устни. Нещо се обърна в нея. Искаше истинска целувка от този вампир. И тази нощ, щеше да я получи.

 

 

Мойра се върна рязко в настоящето, когато ръката на Конн се плъзна нагоре и надолу по нейната, карайки кожата й да настръхне. Думи. Трябваше да каже нещо.

Конн захапа леко ухото й.

— Добре ли си, далтийн?

— Да. — Тя се сгуши по-плътно до топлото му тяло. — Просто си спомнях деня, в който се срещнахме.

— Когато падна в потока? — Веселие лъхаше от гласа му.

— Да. Ти ме целуна.

— Едва, едва. И все пак, в онзи ден целият ми свят се промени. — Горещият му дъх помилва кожата й. — По-късно, вечерта, когато се появи на танците в онази рокля, едва не те съборих на пода, за да те обладая. Пред очите на всички.

Роклята беше красива.

— Вероятно дори не си спомняш цвета й.

— Беше зелена, точно като очите ти.

Да, така беше.

— Ако можеше да промениш миналото, би ли го направил? — Не знаеше защо зададе този неочакван и ненужен въпрос. Разбира се, че би го променил.

— По дяволите, не. Но нямам нищо против да преправя малко настоящето.

Без съмнение да го преправи така, както го иска той. Раздразнението заседна в гърлото й.

— Какво искаш от мен?

— Искам да се бориш за нас, толкова силно, колкото се бориш против нас. — Той отмести косата й настрани и целуна нежно шията й.

Желанието отново се събуди за живот в нея.

— Защо се преструваш, че въобще има ние? Имам предвид, прекарахме една нощ заедно преди век и двамата се оказахме маркирани. Но това не ни прави ние. — Разбира се, по неговите думи, вероятно ги правеше.

— Обвързани сме от век.

— Не бяхме заедно през цялото това време, Конн. Не бяхме двойка. — Не бяха ходили заедно на сватби, на погребения, нито на забави.

Ръцете му се стегнаха около нея.

— Искаше ли да бъдем?

— Понякога. — Голи и задоволени, между тях можеше да съществува само истината.

— Аз също. — Той въздъхна, — но подписах договора, а ти имаше нужда от време. Поне това можех да направя. — Раздразнението бе ясно в гласа му. Раздразнение насочено към самия него.

— Какво имаш предвид?

— Ти беше дете, Мойра. Едва двадесет и няколко годишна и аз го знаех. И все пак те направих своя. — Гласът му бе изпълнен със съжаление.

Тя се стегна.

— Не си искал това. — Винаги го бе знаела. Конн не би се обвързал с вещица от Сбора на Деветимата ако трябва да решава сам. Маркирането й бе инцидент.

Той се претърколи върху нея, покривайки тялото й със своето.

— Желаех те. Все още те желая. Винаги ще те желая. Но ако знаех, че ще те маркирам, щях преди това да ти дам време да живееш. Време да избереш собствения си път, преди да те повлека в своя. — Твърди и настоятелни, устните му се притиснаха към нейните. След цяла вечност, той вдигна леко глава. — Но не се заблуждавай, щях да те преследвам, когато решах, че си готова. Родена си да носиш моя маркер.

Горещина обля кожата й.

— Конн. Време е да влезеш в модерните времена — каза тя, докато тайна тръпка преминаваше през корема й от собственическия му тон.

— Това, което виждаш, е най-модерното аз, което мога да постигна. — Той се усмихна и сърцето й запърха. — Та, сега ми кажи какво имаше предвид Питър като каза, че като Страж имаш голяма власт?

От доста време тя очакваше да й зададе този въпрос.

— Не мога да ти кажа. — Клетвата, която бе дала, бе въпрос на чест. Бе се заклела да бъде дискретна, да пази конфиденциалността и нямаше намерение да наруши това. — Съжалявам.

Желанието да сподели света си с него я свари неподготвена. Макар да се бе примирила, че един ден ще стане част от Сбора на Деветимата, за момента тя истински се наслаждаваше на работата си. Щеше да е приятно да сподели детайлите от това, което върши, с воин, който ще я разбере. Но не можеше да предложи повече.

— Интересно. Знаеш, че ще открия истината.

Тя отвори уста да отговори, но гласът на пилота се понесе от интеркома.

— Принц Кеърс, след пет минути кацаме.

— Е, предполагам, че ще отложим тази дискусия. Засега. — Конн въздъхна и стана от леглото. — Обличай се, Мойра. Трябва да приберем братовчедка ти, преди да тръгнем към дома.

Изправяйки се, Мойра посегна към сутиена си. Нещо в тона му носеше предупредителна нотка.

— У дома в Ирландия, нали?

Той намъкна дънките си.

— Не. У дома вече е западното крайбрежие на щатите. Точка.

Супер. Нека следващата битка започне.