Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Тъмни пазители (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Hunted, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,1 (× 47 гласа)

Информация

Издание:

Автор: Ребека Занети

Заглавие: Преследван

Преводач: Ralna

Година на превод: 2018

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Читанка

Година на издаване: 2018

Тип: роман

Националност: американска

Редактор: sladcheto; galileo414; desi7y

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/10161

История

  1. — Добавяне

Глава 12

Необичайна тишина се бе спуснала над пристанището на Ню Йорк, без никакъв вятър или бриз от морето. Товарни контейнери бяха подредени един до друг, като строени войници. Мойра сложи длан върху очуканата стомана.

— Близо сме.

Конн изпука врата си.

— Мълчах през цялото пътуване до тук, за да можеш да медитираш. Сега ми кажи какво става тук.

Тя имаше нужда от Келл или Деър за подкрепление, ето това ставаше. Беше първата й самостоятелна мисия като Страж и ако магията блещукаща през въздуха можеше да бъде някакво предупреждение, то вероятно се заемаше с нещо извън способностите й.

— Оценявам, че ми даде време да медитирам. — Но имаше нужда от още. — Накратко, някой тук злоупотребява с магия — адски голямо количество магия.

Конн се намръщи.

— Това обяснява защо докът е така пуст. Защо кожата ми гори?

— Защото моите сили са твои. — Тя отметна една къдрица от очите си. — Когато някой манипулира субатомни частици до подобно драстично ниво, атмосферата се променя достатъчно, че тези от нас, които имат правилните гени, могат да усетят случващото се и да бъдат привлечени от него като от магнит.

— От къде знаеш, че злоупотребяват с магията?

Тя сви рамене.

— Понякога не е така. Но на това ниво и то на доковете в Ню Йорк, без да са предупредили властите? Те не искат да разберем нещо.

— Подкреплението ми е поне на час от тук. Деър кога каза, че ще успее да дойде?

Мойра си пое дълбоко дъх.

— Петнадесет минути. Но не можем да чакаме.

Конн кимна и в следващия момент вдигна глава, като лъв доловил миризмата на плячката си. Той изръмжа тихо.

— Имаме си работа с нещо повече от вещици.

Някакво чувство трепна в задната част на тила й… някакво усещане.

— Кърджани… — вещицата работеше с Кърджаните? Толкова с идеята да изчакат Деър.

— Да. Усещам поне трима. — Конн се наведе по-близо. — Готова ли си за нова битка?

Той наистина си нямаше никаква идея.

— Да.

Конн посегна към пистолета на кръста си.

— Какво търси една вещица на доковете, Мойра?

Страхът я накара да остане на мястото си.

— Аз… не знам.

Раздразнение блесна в тъмните му очи.

— Нека погледнем рационално на това, става ли?

— Предпочитам да не го правим.

Той повдигна едната си вежда.

— Нещо, което се копае в Русия, кара Стражите да застанат нащрек. И вещица злоупотребява с магията, точно на пристанището в Ню Йорк. Е, може да не съм Кейн Кеърс, но няма как да се зачудя… дали тази вещица не чака контейнер натоварен с нещо от Русия, нещо, което вероятно идва от Северна Европа?

Вампирът имаше мозък в главата.

— Много е възможно.

— Какво е?

— Не съм сигурна. — Лъжата се откъсна леко от езика й. — Добиваме много минерали, които използваме, за да практикуваме магия.

— Пълни глупости — Той погледна зад себе си. — Кърджаните се движат бързо.

— Мислиш ли, че и те са те усетили?

— Вероятно. — Той погледна нагоре към осем метровата колона от наредени един върху друг контейнери. — Насочили са се към дока. Там ли работи вещицата ти?

— Да. — Макар „работи“ вероятно да не най-доброто описание. — Има щит около онази част на дока. — Мойра вдигна длани към небето. — Нека направим пробойна в него, какво ще кажеш? Да накараме вещицата да се бори, за да задържи щита си. — Тя премоделира молекулите на кислорода в електричество и ги запрати към щита й.

Чу се пукащ звук и шумът на морето вече се долавяше осезаемо. Проблесна светкавица. Над главите им започна да барабани силен дъжд. Вещицата на дока имаше достатъчно сили, че да задържи бурята далеч от мястото, на което беше.

Мойра имаше нужда от помощ.

Конн сложи и двете си длани на най-долния контейнер.

— Скочи на гърба ми и ще се покатерим най-горе, за да изненадаме Кърджаните.

Мойра веднага направи каквото й нареди и притисна глава към тила му, обгръщайки кръста му с крака. Въздухът премина със свистене през косата й. Миг по-късно, тя стоеше на върха на трите контейнера.

— Вампирската скорост е супер яка.

— Идват от север. — Половинката й бе изчезнала. Сега пред нея беше воинът, в пълна готовност и смъртоносни намерения. Твърди линии прерязваха острите ъгли на лицето му, а очите му блестяха в опасно смарагдово. Той сграбчи ръката й, приближавайки се грациозно до ръба на контейнера. — Ето я твоята вещица.

Сол от морето покриваше лицето на Мойра. Тя надникна през ръба, за да види жена с дълга червена коса, да стои до двадесет и няколко годишен мъж с козя брадичка. И двамата бяха вещици, но жената бе тази с голямата сила. Те чакаха на ръба на голяма празна рампа до раздрънкан пикап.

Мойра присви очи, гледайки към тъмния океан. В далечината фар осветяваше морето.

— Има кораб.

Вещицата долу завъртя глава, оглеждайки се. Бе очевидно, че се оглежда за заплаха.

Мойра се усмихна.

— Тя знае, че сме тук — пробиването на дупка в щита й, беше като повиквателна.

Конн застина и посочи към трите сенки, които се движеха с невероятна скорост.

— Кърджаните се приближават до вещиците. — Той потърка брадичката си. — Или са прекалено фокусирани, за да ме усетят, или мислят, че сме с тях. Може би трябва да почакаме за миг и да видим какво ще се случи.

Вещицата долу щеше да си плати. Но Мойра не можеше да позволи Кърджаните да я пленят.

В същия миг вещицата се завъртя и погледна нагоре. На устните й се появи гневна усмивка, докато започна да създава зелена плазмена топка.

— Залегни — изсъска Мойра, дръпвайки Конн назад. Топката се заби в горната част на контейнера. Искри полетяха във въздуха и се чу скърцане на метал стържещ в метал, когато контейнерът се измести леко назад върху другия контейнер. Разлюлявайки се, масивния товар застана почти на ръба. Скоро гравитацията щеше да победи.

— По дяволите. — Конн я сграбчи и хвърли и двама им във въздуха, завъртайки се няколко пъти, докато се приземи на крака, няколко метра от вещицата. На твърда земя. Масивният контейнер зад тях се сгромоляса на земята с шумно БУМ. Той бутна Мойра зад себе си, точно когато червенокосата вещица хвърли още една плазмена топка към тях.

Мойра го бутна настрани. Топката се разби в земята, издълбавайки дълбока диря в цимента, докато се плъзгаше назад. Писъкът й бе толкова силен, че бе истинско мъчение за тъпанчетата. От своя страна Мойра хвърли топка, която увеличи обема си и погълна зелената плазма на вещицата. Енергията започна да съска като вода изсипана върху горящ огън. Вдигна се пара и енергията изчезна.

Кърджаните изскочиха срещу тях, а лилавите им очи оглеждаха внимателно сцената.

За един миг никой не помръдна. Времето спря. Мойра дишаше тежко и примигваше срещу дъжда капещ в очите й. Трите групи се гледаха една друга, наредени като точки на триъгълник. Гръмотевица отекна над морето. В отговор на нея проблесна светкавица.

Мойра централизира силите си.

— Аз ще обезвредя вещиците. — Малка част от нея не искаше Конн да я види в действие. Той щеше да иска да се намеси, а тя можеше да се справи сама. И ако грамадните мъже в живота й не спряха да се опитват да я защитят, тя никога нямаше да събере авторитет… нито като консул, нито като Страж.

Тя изпъна рамене.

— В името на Сбора на Деветимата, намерена си за виновна за нарушаването на Закон 34-а и ще платиш за стореното.

Вещицата се усмихна.

— Името ми е Джена Макмърфи. — Зелени пламъци започнаха да танцуват по ръцете й, обгръщайки ги.

— И? — Мойра погледна към младия вещер. Той бе пребледнял. По кожата му ясно се виждаше съзвездие от лунички. Погледът му се стрелкаше между Мойра и приятелката му.

— И, реших, че ще искаш да знаеш името на вещицата, която ще отнеме силите ти, Седма. — Джена кимна с глава към Кърджаните — Нека оставим вампира и Кърджаните да се оправят сами.

— Разбира се. — Значи вещицата бе чула за Мойра. Да бъде Седмата бе почти като да е кралска особа. Светкавица просветна в небето.

Кърджанинът с отрупани с медали гърди изръмжа.

— Тук сме само да вземем вещицата. — Той се усмихна, показвайки острите си жълти зъби. — Но сега изглежда с един куршум ще улучим два заека.

Гръмотевица разтърси нощта.

Конн въздъхна бавно. Беше време да решат проблема. Защо, по дяволите, всички изпитваха желание да си приказват? С мълниеносна бързина, той измъкна пистолета си и застреля най-близкия Кърджанин във врата. Мъжът се срина на земята.

Вторият Кърджанин се хвърли напред, преди Конн дори да успее да стреля повторно. Двамата паднаха на земята със звук, по-силен от гръмотевиците, оставяйки вдлъбнатина с размерите на вампир в цимента. Болка прониза раменете на Конн. Оръжието му полетя настрани. Обвивайки крака около Кърджанина, Конн се завъртя и смени позицията им. Измъквайки ножа от скривалището му на глезена си, Конн отряза главата на чудовището само с един мощен замах.

Последният Кърджанин скочи на гърба на Конн с нож насочен към югуларната му вена. Мъжът тежеше цял тон. Гняв избухна в гърдите на Конн. Той сграбчи ръката на нападателя, борейки се да попречи на острието да се забие в кожата му. С ъгъла на окото си можеше да види, че Мойра се бие с Джена. В ръкопашен сблъсък. Джена имаше някои умения, но Мойра бе по-бърза и по-ефективна. Вещерът започна да се приближава в гръб към Мойра.

Конн замахна назад с лакът, забивайки го в хрущял. Кръв плисна по лицето му, изгаряйки бузата му. Кърджанинът простена, забивайки зъби в меката част на ухото на Конн и дърпайки яростно.

Болка прониза главата му. Задникът бе отхапал долната част на ухото му. Конн изръмжа, отхвърли Кърджанина от себе си и скочи на крака.

— Шибаняк — игнорира кръвта стичаща се по тила му и се обърна към войника.

Кръв капеше от зъбите на Кърджанина, когато се усмихна широко.

— Дойдох тук, за да пленя вещица, и убих един Кеърс. Страхотен ден.

Дали Кърджаните си раздаваха снимки на семейството на Конн за забавление? Как, по дяволите, тези винаги успяваха да го идентифицират. Дъждът се стичаше по лицето му, охлаждайки кръвта му.

— А ти ще си просто обикновено убийство за мен. Наречи го типичен вторник, ако искаш.

Кърджанинът се хвърли към него. Конн обви ръце около ребрата му, позволявайки на инерцията да ги хвърли назад. Падайки тежко по гръб, той протегна ръка настрани и сграбчи пистолета си. Очите на чудовището се разшириха, когато Конн се завъртя и го простреля в ухото.

— Да. Отплатата е кучка. — Той се претърколи от изпадналия в безсъзнание враг.

Скачайки на крака, той се обърна, точно на време да види как вещерът обвива ръце около Мора, откъм гърба й. Другата вещица хвърли топка плазма, удряйки с нея Мойра в гърдите. Половинката му изкрещя. Цялото й тяло се разтресе. Гневът запулсира в него със силата на бурята. С две големи крачки се оказа зад мъжа, сграбчвайки главата му в задушаваща хватка. Шибанякът изписка и бавно пусна Мойра, когато Конн засили натиска си.

— Благодаря — промърмори Мойра, удряйки ръката на Джена.

— Ще се справиш ли? — попита Конн.

— Да.

Силен стон се чу зад него. Кърджанинът, който бе застрелял, се връщаше в съзнание.

— Добре. Свалих двама, които обаче не съм довършил. — Влачейки вещера със себе си, Конн измъкна ножа си и обезглави единия от все още дишащите Кърджани.

След това се обърна, за да гледа половинката си.

Мойра се движеше по-бързо от вятъра, скачайки напред и сваляйки другата вещица на земята. Джена изрева протестиращо. Мъжът потрепери до него.

Двете жени се биеха, раздавайки удари. Мойра успяваше да избегне насочените към нея юмруци. След това челюстта й се стегна, когато притисна ръка към гърдите на вещицата.

Конн бе измъквал още биещите сърца на враговете си по този начин, но се съмняваше, че Мойра има силата да премине през гръдния кош. Мъжът в ръцете му увисна безволево, спирайки да оказва каквато и да е съпротива.

Вещицата на земята изпищя, сграбчвайки с две ръце, ръката на Мойра. Очите й подивяха от паника. Половинката му я държеше здраво, отметнала глава назад със затворени очи. Кислородът около тях започна да пука, като балони препълнени с прекалено много въздух. Зелено сияние изпълни вещицата притисната на земята и започна да се изкачва по ръцете на Мойра към гърдите й. И след това изчезна. Вътре в нея?

Вятърът се завихри около тях, подхвърляйки камъчета и носейки миризмата на изгорял проводник. Около кожата на вещицата се появи зелена мъгла, която изчезна след миг. Тялото й започна да се гърчи, преди да падне безволево. Главата й се отпусна на земята с тупване и тя припадна.

Мойра се изправи. Зелената енергия пълзеше по кожата й, бавно превръщайки се в електриково синьо. Тя се обърна към Конн, а очите й блестяха. Исусе. Тя направи две крачки и постави ръка върху гърдите на кльощавия мъж пред него. Той изкрещя, тялото му потрепери. Секунда по-късно, той изпадна в безсъзнание и Конн го пусна да падне на земята.

Погледът му срещна очите на половинката му.

— Ти взе силите й.

Тя кимна, отмятайки къдриците от лицето си, преди да поеме дълбоко дъх. Гърдите й се надигаха насечено. Вената на шията й пулсираше.

— Да. Абсорбирах я. — За една вещица да изгуби силите си бе по-лошо дори от смъртта.

— Тя можеше ли да вземе твоите?

Мойра се усмихна изтощено, а дребното й тяло все още вибрираше.

— Може би. — Тя погледна към младия мъж на земята. — Той ще има поне век да се поучи от тази грешка. И да се надяваме, че няма да я повтори.

Конн огледа двете изпаднали в безсъзнание вещици.

— Могат да си върнат силата, така ли? Някой ден?

— Да.

Конн се пресегна и хвана ръката на Мойра, имаше нужда да я почувства. Статично електричество пропълзя по кожата му.

— Добре ли си? — Да поемеш нечия сила би трябвало да е болезнено, поне малко. Освен това бе още една от дарбите си, които вещиците бяха съумели да скрият от света. А уменията на Мойра да се бие и адаптира го бяха впечатлили истински.

— Да — Тя се облегна на него. — Понякога се налага да изхабя натрупаната енергия — тя се задъха. — Прекалено много сила може да изгаря. — Клепачите й примигаха. И тя припадна.

Конн улови малката си половинка и я вдигна на ръце, чудейки се какви ли още изненади ще му поднесе.