Ребека Занети
Преследван (15)

Глава 15

Конн пое дълбоко въздух и се намръщи.

— Не, няма да го направиш. — Няма начин, по дяволите, най-младият му брат да отиде да се бие във войната с демоните. Джейс още носеше белезите от това, че се бе бил и бе убивал като тийнейджър… факт, който все още измъчваше краля. — Моя работа е да бъда на предната линия, Дейдж.

— Наясно съм с това. — Кралят насочи погледа си към Джейс, преди да погледне обратно към Конн. — За нещастие, имаме повече от това да се бием на предната линия. Нужен си ми тук.

— Не, не съм. — И преди бе удрял брат си, но никога, когато бе в ролята на крал. Сега щеше да го направи за първи път. — Планирал съм всичко. Защитен си, както и всички тук. Най-голямата ни заплаха идва от Балтийските държави. — Демоните бяха централизирали там щабовете си през последните няколко десетилетия и се налагаше войната да отиде при тях.

Джейс направи крачка напред.

— Ами Мойра, Конн? Ами ако се появи отново някой от тези портали и отвлече половинката ти?

Конн се обърна към малкия си брат. Стояха лице в лице, гледайки се намръщено. Джейс винаги е знаел кое е най-доброто място, на което да удари.

— Майната ти.

Джейс се усмихна.

— Ти си единственият, който може да борави с квантовата физика и да практикува магия. Дори Дейдж може единствено да борави с теорията на струните, като се телепортира. — Той пъхна ръка в задния джоб на дънките си. Но не й преди Конн да види лакираните в розово нокти на лявата му ръка. Очевидно отново е загубил от Джейни на „Отивай за риба“. — С този портал или там каквото е, подхранвано от магия? Само ти можеш да се справиш, братко.

Логиката в думите на Джейс само припали още по-силно темперамента на Конн. Той трябваше да защити Джейс. Не можеше да позволи демоните да унищожат ума му. Малкият му брат трябваше да играе игри по цял ден, да се забавлява и да бъде млад. Не да се изправя пред ужасите и смъртта.

— Само защото си скри ръце в джобовете си, не означава, че няма да те ударя.

Джейс сви рамене. Стена от лед се издигна помежду им.

— Пробвай се.

Конн можеше да го направи. Една плазмена топка щеше да унищожи стената, но да удря брат си нямаше да е от кой знае колко голяма полза за разговора им.

— Забравяш за магията, задник.

— Нима? — В гласа на Джейс се долавяше арогантност.

Конн се върна към дните, в които учеше брат си как да шофира първия модел на Форд, който, разбира се, веднага бяха модифицирали за по-голяма бързина.

— Харесвам те повече, когато умът ти е недокоснат. — Той се обърна към Дейдж. — Как можеш да наредиш това?

Сини искри блеснаха в сивите очи на Дейдж.

— Кармата е голяма кучка, Конн.

Дрезгавият глас на краля бе изпълнен с толкова много емоции, че Конн усети цялата болка в тях. Той се бореше да разубеди брат си.

— Моя работа е да се изправям пред най-голямата опасност и сега тя идва от демоните.

Талън пристъпи напред.

— Не. Най-голямата заплаха е, че някой опитва да отнеме половинките ни направо под носовете ни. — Той скръсти ръце на гърдите си, а златистите му очи се насочиха към Дейдж. — Точно затова, Конн трябва да остане тук и да намери начин да ги спрем, а аз ще отида в Балтийските държави.

Джейс изръмжа ниско. Стената от лед потрепери.

— Да знаете, че сериозно започвам да се изнервям от липсата ви на доверие. Талън, половинката ти е на път да роди този месец. Където и да отидеш, ще си безполезен. — Той игнорира това, че Талън зае бойна поза. — Може да съм по-млад от всички вас, но все пак съм тристагодишен. Елементите следват заповедите ми, което ще е доста полезно срещу демоните и умствените им трикове. Отивам, затова най-добре го приемете.

Милостиви Боже, на Конн явно щеше да му се наложи да го спука от бой. Конн се обърна към Джейс.

— Ами ако демоните контролират портала, Джейс? Истината е, че няма как да знаем, нали? — Демоните унищожаваха умовете, но може би се бяха научили да управляват измеренията, което бе нужно за телепортирането.

— Няма начин. — Джейс измъкна ръце от дънките си и ги скръсти на гърдите си. — Вампирите са единствените, които знаят как да се телепортират, и то само някои могат да го правят. Кърджаните са генетично подобни на нас с тридесет хромозомни двойки, затова шансът Кърджаните да са развили този талант паралелно с разработването на вируса, с който да отнемат половинките ни, е много малък. — Той прочисти гърлото си. — Кейн и аз сме единствените братя без половинки. Останалите се налага да останете до вашите.

— Не. — В златистите очи на Талън просветнаха зелени искри, гарантирайки, че скоро ще избухне. — Трябва да подсигурим жените да са в безопасност, а в момента те са. Жените са силни и когато се съгласиха да станат наши половинки, знаеха каква е работата ни и какви са задълженията ни.

— Все едно Кара е имала шанс да възрази. — Джейс пристъпи настрани, по-близо до Дейдж.

Леко веселие преряза гнева на Талън, гледайки движението на Джейс, създавайки силово поле между братята.

— Сигурен съм, че по някое време я попитах.

— Не можеш да я оставиш, когато е толкова близо да роди. — Джейс омекоти тона си.

Достатъчно. Конн се фокусира върху Дейдж. Трябваше да убедят именно краля.

— Половинката ми не чака дете, Дейдж. През последното десетилетие е работила като Страж и много добре разбира живота на войника. — Вероятно по-добре дори от него. — Тя ще е в безопасност тук с теб. — Той се възползва от преимуществото си, когато Дейдж не отговори. — Какво ще кажеш с Джейс да отидем заедно? Ако обединим уменията си, ще се върнем за нула време.

— Нямам нужда от помощта ти — промърмори Джейс. — Не е нужно да я предлагаш. — Той погледна краля.

— Аз отивам. — Дейдж стисна зъби. — Причините ти важат с пълна сила по-скоро за мен, отколкото за теб. Имаме три часа да създадем план, преди да тръгна.

Раздразнението кипеше в Конн наравно с гнева.

— Не може да отидеш.

Дейдж повдигна арогантно вежда.

— Защо не, по дяволите?

— Защото си шибания крал. — Факт, който брат му се опитваше да забрави по-често, отколкото обратното. — Имаме врагове на всички фронтове и имаме нужда както от представител, така и от централизирана локация. Нужен си тук, Дейдж. Без значение дали ти харесва ли не. — На Конн не му бе нужно да се обърне към Джейс и Талън, за да види, че кимат. — Върши си работата. И ме остави да свърша своята.

Дейдж въздъхна.

— Прав си. Моя работа е да водя. — Устните му се извиха. Без съмнение, той предпочиташе да се изправи пред всички демони едновременно, вместо да стои на трона на Реалм. Той се обърна към Джейс. — Още утре сутринта тръгваш към Русия — сини искри блеснаха в погледа му — Пази се и им наритай задниците.

Джейс се изпъна в пълната си височина.

— До два часа ще дойда с готов план. — Без да каже нито дума повече, той се завъртя и излезе от стаята.

Конн дори не помръдна, когато Талън погледна към Дейдж.

— Той не е готов.

Ноздрите на Дейдж пламнаха, когато пое въздух.

— И двамата трябва да прегледате плана му… гледайте за начин, по който да го опазим в безопасност. — Той прокара ръка през косата си и това бе единственият знак, че е разстроен. — Ако бях някой друг, ако ние бяхме други… щях да изпратя друг войник да ги води.

Конн поклати глава.

— Но не си. Ние не сме. Като управляващото семейство, ние сме тези, които влизат първи в боя, първите, които да кървят, и ако е нужно — първите, които да умрат. Не завиждаше на брат си, че бе принуден да изпрати някой от тях вероятно на смърт. Как, по дяволите, спеше Дейдж? Дали въобще спеше? — Нека отида с него.

— Не. — Линии покриваха лицето на Дейдж, които ги нямаше до преди година. — Имам нужда от теб тук. Работи с Мойра и открийте кой успява да отвлича хора, телепортирайки ги против волята им. И се погрижете Деветимата да не се оттеглят от Реалм. Имаме достатъчно врагове.

Колебание задържа Конн на място.

Огън пламна в очите на Дейдж.

— Нареждам ти, като твой крал, Коннлин.

Конн срещна спокойно погледа на Дейдж. Той би направил всичко за братята си. Бе научил Джейс да се бие и се бе погрижил да го пази пред последната война… въпреки кръвта и труповете. Но Дейдж бе учил Конн и винаги бе пазил гърба му. Като крал, като брат, той имаше нужда да са единни.

— Разбирам — заяви той, а думите му прозвучаха като клетва. Нямаше връщане назад.

Дейдж погледна към Талън.

— А ти?

Талън кимна рязко.

— Ще измислим железен боен план. — Той завъртя рамене и се насочи към вратата. — Трябва да проверя Кара, а след това ще ударя рамо на Джейс в стратегията. Ще помолим Кейлъб да отиде с него.

— Вече го направих. — Очите на Дейдж върнаха нормалния си цвят. — Кейлъб се бие с демоните от век, а и това ще му даде още време да отрича, че сега е пророк. — Маркерът на пророка се бе появил на тила на Кейлъб, след като Дейдж бе убил единия от трите живи вампирски пророци, за да спаси половинката си Ема. Пророкът имаше някои странни налудничави идеи, че Ема и Кара ще донесат края на Реалм.

Талън кимна и изчезна надолу по коридора.

— Така е по-добре. — Конн отпусна леко рамене, но погледът му не се откъсваше от Дейдж.

— Сборът на Деветимата не харесва това, че искаме войните им да тренират при нас… и по-точно Треван Демидов се бои, че войниците им ще отдадат верността си на теб, а не на Съвета.

— Само това ми липсва, да се замесвам във философски спорове, вместо да обсъждам бойна стратегия. Нека го пуснем на тренировъчното поле. — Дейдж потърка брадичката си.

Конн изсумтя.

— Да бе, друг път. Освен това Съветът се тревожи, че хората ще научат за нас. Аз също. Бяхме много близко до разобличаването не много отдавна и Макс ни спаси задниците. — Не само, че вампирите работеха с хора, но и Ема искаше да използва някои от изследванията им, за да лекува човешки болести, което можеше да изобличи съществуването им.

— Имаме нужда от хората за проучванията. — Дейдж поклати глава. — Не сме изучавали биология през последния век, както са правили Кърджаните. Имаме нужда от тях, пък било то и само заради бройката.

Конн не харесваше идеята хора да се доближават до гените му. Като най-добрия войник на краля, заставащ на фронтовата линия, самата идея за това го караше да се чувства разтревожен.

— Ема иска да сподели откритията ни с човешките учени.

— Тя ще запази мълчание, без значение дали й харесва или не. — Дейдж използва кралския си тон.

Конн едва скри усмивката си. Доколкото бе забелязал, кралицата не се интересуваше особено от заповедите на Дейдж или от кралския му тон.

— Щом казваш. Точно сега трябва да се тревожим за моята половинка, колкото и за твоята. Ако не и повече.

— Да. Ако Деветимата се оттеглят от Реалм, първата заповед, която ще й дадат, е да ти откъсне главата. Вероятно. — Дейдж се усмихна, а острите му зъби проблеснаха. — Поне действията на моята жена биха могли, вероятно, да разкрият съществуването ни през целия свят. Твоята може да трябва да те убие. — Дълбок смях ехтеше в гърдите му.

— Много смешно. — Конн потърка наболата си брада. Трябваше да се обръсне, преди да целува отново Мойра. Жена му имаше много деликатна кожа. — Какъв е планът?

— Е, планът с Ема е да следя всички изследвания и комуникацията й с хората. Ако има дори намек, че може да ни изобличи пред хората, ще я изолирам. Без значение от вируса.

Конн не искаше да е наоколо, ако този ден настъпи.

— Идеята да прекратиш изследванията, вероятно ще доведе до награда за главата ти.

— Така е. — Дейдж вдигна рамене. — И като говорим за това, какви са ти плановете за Мойра? — Фактът, че лидерът на света им искаше да говори с Конн за половинката му, показваше доверието му като крал и лоялността му като брат.

Конн кимна кратко.

— Ако Деветимата се оттеглят от Реалм и решат да ни обявят война, имам две възможности. Едната е да я използвам и да й давам грешна информация, за да заблудим враговете ни.

— А втората възможност. Нали знаеш, онази, която наистина ще използваш?

Конн оцени вярата му в него. Но когато се сведеше до оцеляването на хората му, той щеше да направи каквото е нужно.

— Да я скрия някъде в безопасност, далеч от враговете ни. Включително и Деветте.

Дейдж поклати глава.

— Господи, надявам се този ден никога да не дойде.

— Аз също.