Ребека Занети
Преследван (24)

Глава 24

Мойра протегна врат, пристъпяйки тихо в стаята на Конн. Вратата се затвори безшумно зад нея. Удобният диван в дневната я подканяше да се настани на него и да гледа някой от филмите, прилежно наредени на рафта по стените. Присвивайки очи, тя зачете заглавията. „Малкото пони“, „Пролетните кученца отиват в Холивуд“, „Розовата фея“. Очевидно Джейни и чичо Конн, прекарваха времето си заедно, като гледаха филми.

Имаше и комедии, и драми за възрастни на най-високите рафтове. Преди да избере, тя реши да огледа стаята. Мъжът й бе построил красива клетка.

Дейдж беше прав. Изливайки яда си върху боксовата круша й бе помогнало да види нещата в перспектива. Мястото й не бе в клетка. Конн трябваше да види уменията й и да разбере нуждата й да се бие.

Тя се насочи към кухнята и си взе енергийна напитка. Кралят пазеше своята като злато и отказа да сподели една с нея, докато бяха във фитнеса. Не че би могла да му намери отнякъде друга гроздова енергийна напитка, с която да сподели тази, която е изпила… ако той й бе дал една.

Хладилникът беше напълно неорганизиран. С бързи движения тя нареди рафтовете по цвят и големина. Взе си един ябълков сок и се обърна, а сърцето й едва не изскочи при вида на воина застанал на вратата на спалнята.

— Конн.

Той се облегна на рамката. Бе обут с широко спортно долнище, което едва се държеше ниско на мускулестия му ханш, а гърдите му бяха голи, покрити със синини. Но без отворени рани. Дълги силни пръсти отметнаха мократа коса от лицето му, а краищата й почти стигаха до раменете му. Харесваше й, че я е оставил да израсте… видът на лошо момче му подхождаше.

— Мойра.

Тя прочисти гърлото си. Маркерът над бедрото й започна да се затопля.

— Е, ами, как се чувстваш?

Той сведе брадичка, а очите му бяха съсредоточени. Върху нея. Той се оттласна от стената. Тя преглътна. Горещина премина през тялото й, в директен контраст със студа зад гърба й. Отвори уста, но от нея не излезе нито звук.

Леко, бавно, той се приближи към кухнята. Бе виждала много хищници, много воини. Но никой не се доближаваше дори малко до Коннлин Кеърс. По грация или намерения.

Мускулите й се напрегнаха… адреналинът се плъзна във вените й като разтопен мед. Бикините й подгизнаха. Невидими нишки я задържаха неподвижно на място, приковавайки я под хипнотичния му поглед.

Той сякаш изсмука кислорода, ноздрите му пламнаха и тъмна руменина покри скулите му.

— Мога да усетя аромата ти. Люляк и жена. — И тогава се озова пред нея.

Дробовете й натежаха. Въздухът се сгъсти. Тя отвори широко очи, позволявайки повече светлина да проникне към мозъка й… като плячка, застинала неподвижно, изправяйки се пред хищника.

— И аз мога да усетя твоя. — Мъжествен. Гърдите й се надигаха бавно, видимо, докато се опитваше да се насили да поеме дъх.

Той наклони глава настрани, поставяйки средния си пръст на шията й и спускайки го надолу, за да потърка твърдото като диамант зърно на гърдата й. Коленете й омекнаха. Той облиза устните си.

— Никога не съм имал особен контрол в кухнята. — Усмивка проблесна на лицето му, но погледът му бе насочен към гърдите й. — Каквото и да ухае така хубаво, трябва да го вкуся.

Тя преглътна. Шумно.

— Ами…

Клепачите му се притвориха леко. Той погледна зад нея, към подредените рафтове на хладилника.

— Каква е тази мания с подреждането на храната?

Тихият въпрос прогони интимността, която тя искаше да избегне.

Тя сви рамене.

— Когато бях малка, изядох купчина от сушените сини сливи на леля Вив, които бяха омагьосани да изглеждат като обикновени сливи. Сестрите ми са знаели, но не ми казаха какво са. Държаха се гадно. Бях адски болна — о, след това си бе отмъстила на Дарси. Да знае кои естествени билки предизвикват обриви се оказа много полезно. — Затова се научих да подреждам храната по цвят и размер, за да не се случи отново.

— Аха. — Той я дръпна напред, затваряйки хладилника зад нея, преди да я притисне към гладката му повърхност. И двете му ръце се насочиха към кръста й, плъзвайки се под блузата й и нагоре към гърдите й. Огън пламна по кожата й. Нищо на света не можеше да я спре да се притисне напред и да изпълни дланите му, позволявайки на удоволствието да се стрелне към слабините й. Главата й се отпусна назад, опирайки на металната врата на хладилника.

— Обичам доброто хапване след обед. — Той пристъпи към нея, притискайки лицето си в шията й. — Мисля да започна оттук. — Нисък и ръмжащ, гласът му вибрираше срещу плътта й.

Едно силно коляно се плъзна между бедрата й и нагоре, принуждавайки я да го възседне. Стонът й се превърна в молба.

— Конн…

Като завеса на театър, той започна да вдига блузата и спортния й сутиен над главата й.

— Никога не сме го правили бавно, Мойра.

Очите й се отвориха рязко. Тъмното желание изписано на лицето му я накара да се задъха. А след това да закопнее. Тя не искаше да бъде бавен с нея. Беше прекалено опасно. Сграбчвайки главата му, тя го дръпна надолу към себе си и захапа долната му устна. Ръцете му се стегнаха около нея.

Той се наведе надолу, стисвайки зърното й между палеца и показалеца си.

— Казах бавно. Пусни ми косата.

Тя се вкопчи по-силно, присвивайки погледа си към него.

Той я стисна леко.

Сладка болка се изстреля направо към клитора й. Тя се задъха и го пусна.

Очите му потъмняха.

— Мойра. Пусни. Ме. — Бавно и настоятелно, хватката му около зърното й се засили. Когато тя не се оплака, той усили натиска на коляното си между бедрата й.

Стенейки, тя пусна косата му, отпускайки ръце около тялото си. Той я задържа в плен, гледайки я объркан. Тя не бе сигурна дали трябва да се отдръпне от него… или да го помоли за още.

— О, миличка, мисля, че ще се наложи да те науча. — Задържайки погледа й, той завъртя зърното й, държейки я здраво, докато тя не се задъха. Ленивата усмивка, извиваща устните му, обещаваше нещо тъмно. Нещо забранено. Нещо, което тя желаеше.

Топлината на устните му замени пръстите, покриващи гърдите й. Кръвта забуча в главата й. Тя прехапа устни, за да не простене на глас. Той се засмя, а вибрациите от гласа му срещу гърдите й едва не я изпратиха през ръба. Толкова гореща топлина обгърна копнеещото й зърно, че тя се отърка в коляното му, търсейки облекчение.

Кракът му изчезна.

— Все още не. — Отпускайки се на колене, той смъкна спортния й панталон и прашките й.

— Ах. Толкова красива. — Бавно, прекалено бавно, той се наведе напред, целувайки нежно хълмчето между бедрата й.

Бедрата й потрепериха, сякаш през тях премина електричество. Желанието изпълни всяка част от тялото й. Ръцете й се спуснаха, опирайки се на раменете му, а главата й се облегна на гладкия метал зад нея. Чевръсти пръсти разделиха плътта й, докато езикът му вършеше магията си. Бързо, нежно, унищожително, той я държеше на самия ръб и всичко, което съществуваше за нея, бе единствено устата му. Докато пръстите не проникнаха в нея, търсещи и разтягащи я. Той откри тайното възелче от нерви… и вселената експлодира.

Тя се движеше върху пръстите му, притискайки се към устата му и стенейки високо името му. Удоволствието я изпълни така цялостно, че реалността се превърна в сън. С въздишка, тя се спусна от небесата, а цялото й тяло натежа, карайки я да се чувства силна, колкото някоя пияна фея. Конн постави една последна целувка върху маркера над бедрото й и се изправи.

Смъквайки панталона си, той сграбчи дупето й със силните си ръце и я вдигна. Тя обви крака около бедрата му. Една крачка напред и той я наниза на ерекцията си.

Студеният хладилник осигуряваше опората, от която имаше нужда, за да започне да се тласка в нея. Тя възкликна срещу гърдите му.

— Достатъчно силен ли си за това? — Спиралата на удоволствието извиваща се в нея заплашваше да открадне концентрацията й.

— Да. — Резците му се удължиха. С един бърз удар той впи зъби в шията й.

Стонът му заглуши нейния, когато кръвта потече помежду им, силна и лековита. Тя можеше да почувства промяната в него, като горящ пламък течащ през вените му, докато го лекува. Бездна зейна в средата на гърдите й. Твърдата бариера вътре в нея, построена да го държи далеч от сърцето й, се срина под силата на емоциите, които той изливаше в нея.

Бедрата му започнаха да се тласкат по-силно, отвеждайки я по-високо. Тя се вкопчи в него, отчаяна да стигне до края. Звукът от плът удряща се в плът се смеси със звука на тежкото им дишане.

Удоволствието се обви около нея. Цялото й тяло завибрира срещу неговото. Притискайки я силно, резците му се оттеглиха и грапавият му език облиза раната. Тя наведе глава настрани, позволявайки му по-добър достъп.

И той я захапа отново.

Оргазмът премина през нея, взривявайки се в мозъка й. Удоволствие, болка и толкова много други усещания се смесиха в нея, докато тя не можеше да издържи нито миг повече и свърши крещейки името му. Скоростта му се засили, както и силата му. Той пусна шията й. С вик, който тя почувства като любовна милувка по кожата си, Конн свърши, обявявайки се за притежател на сърцето й.