Ребека Занети
Преследван (13)

Глава 13

Мойра се събуди в самолета от звука на писане по клавиатура. Бълбукаща енергия туптеше във вените й. Беше взела доста сили от Джена. Половинката й седеше на креслото срещу нея, пишейки на лаптопа си. Той се бе изтегнал в седалката, а дългите му крака бяха протегнати напред, сложил лаптопа на бедрата си. Концентриран, той ту кимаше, ту се мръщеше. Ако знаеше едно нещо за Конн, то бе, че той никога не крие емоциите си. Отчасти от арогантност, отчасти от увереност, тя имаше чувството, че той не обича да си губи времето… и гледа да върши нещо, за да не се случи това.

Тя прочисти гърлото си.

— Каза ли на краля за тази вечер?

— Да. — Конн не откъсна поглед от екрана, а продължи да чете и да се мръщи.

Тя не можеше да иска от него да пази тайна, макар за момент да се бе замислила дали да не го помоли за това. Но отказваше да го използва и да го кара да бъде такъв, какъвто не е. Това, че бе част от Реалм и го правеше мъжа, който бе. И тя го разбираше.

В следващия миг ума й се събуди напълно. Тя подскочи в седалката.

— Чакай. Трябва да дочакаме доставката на кораба.

— Деър се появи точно след като припадна. Както винаги, закъсня за купона.

Объркване изпълни ума на Мойра.

— Планира ли да арестува Джена? — Някой трябваше да разпита вещицата.

— Да.

Изпълни я облекчение и тя се облегна назад на седалката си. Деър щеше да измъкне истината.

— Някакви новини?

— Да. Той каза, че корабът не е пристигнал. А до момента Джена не е дошла в съзнание.

— Проклятие! — Къде, по дяволите, бе корабът? — Изненадана съм, че Деър ти е позволил да ме вземеш.

— Аз също.

Добре. Това нямаше как да е добър знак. Какво бе намислил Сборът на Деветимата?

Конн остана с поглед забит в екрана.

— Е, биеш се с плазмени топки, отнемаш силите на други вещици и можеш да превърнеш човешките органи в пихтия. — Той продължаваше да пише, докато говореше. — Можеш ли да превръщаш органите и на безсмъртните същества в пихтия?

Тя потърка носа си. Какво да му отговори?

— Все още не. Имам предвид, силата става по-голяма с годините. Но хората са лесни. — Може би не беше мъдро да му показва, че е в безопасност. О, по дяволите, беше прекалено късно. — Стражите защитаваме Съвета и като първа линия за защитата на Сбора на Деветимата, една от най-големите ни тактики е да отнемаме силите на вещиците. — Освен това Стражите помагаха при обучението на войниците на Деветимата, но това бе така да се каже странично задължение. — Изпращат ни, когато някой злоупотребява с Квантовата физика… злоупотребява с магията. И, ами, ние ги караме да спрат.

Той повдигна вежди и се наведе настрани, за да надникне към нея покрай монитора си.

— По какви други начини, някой може да злоупотребява с магията? — Ниска и едва прикрита заплаха обгръщаше думите му.

Тялото й се напрегна, реагирайки инстинктивно.

— Когато хората се научиха как да разделят атома, те създадоха атомната енергия… голяма бомба. Сега си представи какво е ако някой си играе със субатомните частици.

— Разбирам концепцията, но не мисля, че някой е достатъчно глупав, че да опита. Или поне смятах, че войниците ви умеят да насочват по-правилно гражданите. — Конн си пое дъх — Исусе. Могат да взривят цялата планета.

— По-скоро цялата галактика. — Понякога тъпанарите не се замисляха, преди да започнат да експериментират със сили, които би трябвало да избягват. — Освен това се намесваме само когато някой използва магия, за да манипулира други същества за собствена изгода.

— Разбирам. — Той затвори лаптопа си и завъртя креслото си, за да погледне към нея.

Мислите й се разпръснаха, като объркан сателитен сигнал.

Тъмна риза покриваше мощния му гръден кош, набутана под ръба на дънките му. Сякаш във вените й закипя лава. Тя проследи всеки контур на лицето му с внимание родено от нуждата. Погледът му потъмня и той я зачака, позволявайки й да се наслади на вида му, без да помръдва.

Осъзнаване проникна през мъглата в ума й. Търпението бе още едно от оръжията му. Той упражняваше голям контрол над себе си, точно като всичко останало изпречило се на пътя му.

И сякаш бе изрекъл предизвикателството си на глас, нуждата, която изпита към него, премина мощно през тялото й. Тя искаше да бъде единствената жена във вселената, която може да го накара да изгуби контрол. Огънят, горящ във вените й от боя по-рано, сега пламна с пълна сила, принуждавайки я да действа.

С древния инстинкт на хищник, тя се раздвижи грациозно, спускайки се на колене и заставайки между бедрата му.

Той си пое дълбоко и рязко въздух, карайки я да се усмихне вътрешно. Ароматът на градински чай и мъж изпълни ноздрите й. Бавно, изкушавайки контрола му, тя посегна към колана му. Здравите му коремни мускули се стегнаха под пръстите й. Токата на колана се освободи с лекота и тя започна да го издърпва бавно.

Той преглътна. Шумно.

Пъргави пръсти разкопчаха дънките му и го освободиха. Голям, потръпващ и толкова готов за нея. От гърлото й се изтръгнаха звуци на задоволство. Колко учтиво от неговата страна да не обува бельо. Тя се наведе напред и прекара езика си по върха на члена му. Вкус на сол и мъж експлодираха в устата й.

Еротична болка прониза скалпа й, когато той преплете пръсти в косата й.

— Мойра. — Наполовина стон, наполовина молба, той се опита да я издърпа назад.

— Не. — Тя поклати глава. — Имам нужда от това, Конн.

Удивена, тя осъзна, че това е истината. В тялото й се бореха да доминират много сили в момента. О, тя щеше да спечели. Естествените й сили щяха да погълнат останалите. Но засега… тя имаше нужда от това освобождение. И още повече, тя имаше нужда от Конн. Маркерът над бедрото й започна да изгаря, оживял, изпращайки настоятелни пулсации към клитора й.

Стенейки, той я отпусна хватката си и отметна глава назад на седалката. Двете му ръце бяха все още сплетени в косата й, задържайки я на място.

— Вземи всичко, от което се нуждаеш.

Тя измърка доволно и се настани по-удобно пред него, поемайки ерекцията му и карайки го да стене високо. В книгите не звучеше толкова хубаво. Навеждайки се напред, тя го пое дълбоко в устата си… без дори да покрие една трета от него, и все пак, той задиша тежко, а тялото му се напрегна.

Конн прехапа толкова силно устната си, че устата му се напълни с кръв. Неопитността и решителността бяха смъртоносна комбинация… тя щеше да го довърши. Леките близвания и нежните захапвания на половинката му караха сърцето му да бие толкова силно, че вероятно щеше да спука едно или две ребра. Не че му пукаше. Ако иска тя можеше да счупи всяка негова кост и той нямаше да има нищо против, стига да не спира.

Мускусният аромат на възбудата й, примесен с уханието на люляк, изпълни сетивата му. Животното вътре в него изрева, събуждайки се за живот, настоявайки да я вземе.

Устните й се затвориха около главичката на члена му и той се тласна наред, карайки я да се задави.

— Извинявай. — Пускайки косата й, той сграбчи подлакътниците на креслото си и впи нокти в тях. Ако жена му искаше да изучи тялото му, той нямаше намерение да я спира. Влажната горещина на устата й остана около него и челюстта й се отпусна.

Тогава тя засмука.

Членът му стана още по-твърд, макар Конн да мислеше, че е невъзможно. Той изрева силно, ноктите му се впиха по-дълбоко в кожата на седалката и тялото му затрепери, опитвайки се да възвърне контрола си.

— Мойра, любима. Спри. — Той нямаше предвид това. Господи, наистина не искаше да каже това.

Тя се засмя с устни около ерекцията му.

И това беше краят му.

Контролът се изплъзна от пръстите му.

Той я избута, карайки я да падне назад. Ръцете му се насочиха към дънките й и я повдигна леко, докато ги разкъсваше. Звукът го възбуди още повече. Той разкъса и деликатните й бикини.

Завъртайки я, той покри тялото й със своето, посягайки към горещата й плът. Влажна. Тя бе толкова готова. Мойра се засмя ниско, изкусително и предизвикателно. Той сграбчи бедрата й и се тласна в нея с един мощен тласък, карайки я да залитне напред, опряла лакти на пода.

— Конн — задъха се тя.

Той застина. Тестисите му се стегнаха от нуждата да свърши в нея. Силно и мощно.

Какво, по дяволите, правеше?

— Мойра… — Заоблените й бедра изпълваха дланите му. Той поклати глава. — Аз… — Да спре. Той трябваше да спре. Звярът в него изрева протестиращо.

Тя се тласна назад към него и дупето й опря в слабините му, обграждайки го с топлината си.

— Не спирай. Моля те, не спирай.

Чувайки дрезгавата й молба, звярът победи.

Нежната материя на блузата й се разкъса в ръцете му. Кожата й почти сияеше в бяло, под приглушената светлина. Гола, крехка и толкова адски мека. Той помилва дупето й и плъзна ръка по гръбнака й, тласкайки се в нея. Тя го обгръщаше здраво, свивайки се около него. Перфектна. Тя бе толкова адски перфектна, че гърдите му се свиха.

Конн се отдръпна назад преди отново да се тласне напред. Кръвта забуча в ушите му, а сетивата му се изпълниха с аромата на люляк. Той започна да тласка ритмично, а умът му сякаш се изключи. Сякаш невроните му бяха станали ненужни. Обвита около него, Мойра бе единственото нещо, което съществуваше за него. Със стон, той бутна раменете й надолу, притискайки лице към ръцете й.

Той я искаше разтворена пред него… уязвима… беззащитна.

Тя простена настоятелно от нужда.

И той се подчини, нахлувайки в нея отново и отново. Усещанията го атакуваха, някои бяха нейни, някои негови, а други… други бяха смесени, от двамата. Пръстите му се плъзнаха надолу. Гръбнакът му се стегна и през тялото ми преминаха искри. Близо. Той бе толкова близо.

Посегна покрай бедрото й и откри подутия й клитор. Тя изви гръб, отмятайки назад глава, докато посрещаше тласъците му.

Той отново сграбчи косата й и я бутна обратно долу. По неговия начин… този път, щеше да бъде по неговия начин. Тя се стегна протестиращо и той разтвори длан на скалпа й, задържайки я на място. Бедрата й се стегнаха срещу него и той промени позата си, разтваряйки още повече краката й. Разголена. Подчинена на волята му.

Другата му ръка се обви около бедрото й и я дръпна отново назад, за да посрещне тласъците му. Дупето й се разтресе от силата на движенията му и тя се опита да не изостава. Езикът му се поду от нуждата да вкуси кръвта й.

— Моя! — Обещание или клетва… думата идваше от самата му душа.

Тя застина. Тогава с въздишка, раменете и бедрата й се отпуснаха.

Подчинение. Никога не го бе търсил, никога не го бе искал. Досега.

Когато неговата могъща половинка се подчини пред него по собствена воля, тя разцепи сърцето му на две, подпечатвайки завинаги съдбата им. Все едно някога са имали право на избор.

Съществото вътре в него, онова, с което обикновено се бореше, сега взе надмощие. Той започна да се тласка силно и дълбоко. Тя потрепери от него и с едно докосване на клитора й, Мойра полетя през ръба. Викът й на облекчение изпълни самолета, а горещото й тяло стисна толкова силно члена му, че зрението му се премрежи.

Вълни от екстаз започнаха да го обливат.

Удоволствието се изливаше от нея на талази.

Ревът му се изтръгна от дълбините на душата му.

Той се наведе настрани, покривайки я с тялото си. Бърз като светкавица, впи зъби в шията й. Тя свърши отново. Мед и енергия изпълниха устата му. Гърбът му се скова и остро удоволствие прониза слабините му. Вкопчен в нея, сякаш от това зависеше живота му, той се стрелна напред, задържайки под себе си, а от устните му се изтръгна животински рев, докато се изливаше в нея.