Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Тъмни пазители (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Hunted, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,1 (× 47 гласа)

Информация

Издание:

Автор: Ребека Занети

Заглавие: Преследван

Преводач: Ralna

Година на превод: 2018

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Читанка

Година на издаване: 2018

Тип: роман

Националност: американска

Редактор: sladcheto; galileo414; desi7y

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/10161

История

  1. — Добавяне

Глава 33

Чувство за край ехтеше във високите тавани на залата. Различни ключалки, физически и мистични изщракаха, заставайки по местата си. Мойра потрепери. Конн излъчваше такава топлина. След оттеглянето му, на нейно място имаше само студ. Тя погледна на мястото, където седеше, виждайки само грамадна каменна стена. Иззад бариерата не се чуваше нито звук, нито се виждаше светлина.

Грейс отметна глава и се разсмя.

— По спокойния начин, по който Конн отиде и седна там, изглежда няма да ти е от особена помощ, Седма. Предполагам, че когато всичко свърши, половинката ти ще обвини за това братовчед ти. — Тя изцъка с устни и звукът отекна в тихата стая.

— Братовчед ми следва законите на Съвета.

— Планирам да направя мъжа ти свой домашен любимец, когато приключим тук. — Грейс заобиколи широкото бюро и слезе по стълбичките, заставайки срещу срещуположната стена. — Да го гледам как моли може би ще е най-хубавото изживяване за годината.

Мойра повдигна вежди.

— Този мъж никога не се моли.

Грейс сви кльощавите си рамене.

— Ще видим това. Би трябвало да ми е благодарен за жалката, отегчителна и слаба половинка, която ще му върна. — Статично електричество изпука по ръцете й, което вдигна във въздуха кичурчетата коса, избягали от кока й. — Без да имаш магически сили, повече няма да си Страж, малка Мойра.

Мойра застана по-стабилно на износения каменен под.

— Това би било проблем, имайки предвид, че повечето мъже не харесват отегчителни жени, Грейс. Ето например ти и Треван. — Тя се стегна, търсейки силата в себе си — Имам предвид, трябва да има причина да се хване със Симон.

Грейс изсъска.

— Това не беше нищо… това беше част от плана. Искахме да използваме Симон, за да свалим Вивиан.

— Не, не е истина. — Мойра се насили да се усмихне. — Той смяташе да те зареже заради Симон и това е без никакво съмнение. Той й каза цялата истина и я попита дали ще му помогне да управлява Съвета. Едва след като тя му отказа, я хвърли в килията… и се върна при теб.

Искри блеснаха от пръстите на Грейс.

— Толкова си наивна. Използвахме Симон за пионка и я държахме, само за я използваме, за да я обезвредим майка й. Тя беше временно разсейване за Треван. Аз съм с него от години. Той планираше да свали Сбора на Деветимата от десетилетия.

— Значи сега реши да кажеш истината, така ли? — Мойра тръгна на ляво, наблюдавайки енергията пукаща в ръцете на жената.

— Защо не? — Грейс сви рамене и тръгна на дясно. — Свидетелите могат само да гледат… не да чуват. Никой няма да ти повярва, след като взема силите ти. Ти ще бъдеш само жалка загубенячка.

— Да инсценираш собствената си смърт… е това вече е брилянтно. — Мойра поклати глава. — Предполагам, че Треван те е убедил за това… чудя се дали не е планирал да те убие наистина и да задържи Симон.

— Не си достатъчно умна, че да ме объркаш психически. — Грейс протегна ръце напред и между тях се появи оранжева светлина. Статичното електричество пукаше във въздуха.

Проклета оранжева светлина? Кой, по дяволите, създава подобен цвят? Мойра бе виждала синя, нюанси на лилава и дълбоко зелена. Но никога оранжева. Тя погледна към електричеството.

Грейс се засмя.

— Вековете предоставят някои допълнителни сили, Седма. Изглежда е трябвало да изчакаш своя ред след няколко века.

Мойра вдигна поглед от ръцете на Грейс, позволявайки на лека усмивка да извие устните й.

— Аз съм Седмата, Грейс. Нямам нужда от допълнителни сили. Имам повече отколкото ти някога ще придобиеш.

Но дали бе така? Бе побеждавала много вещици, отнемайки силите им, но никога някоя толкова стара, колкото Грейс. Или толкова могъща.

— На път сме да разберем. Но мога да ти кажа… през годините силите нарастват. Знаеш това. А ти си почти сукалче на този етап. — Грейс разтвори ръце, позволявайки на енергията да нарасне и запулсира, създавайки топка приличаща на самото слънце.

— Може би. — С ума си, Мойра създаде плазмена топка на нивото на гърдите си, държейки ръцете си отпуснати. Кръглата форма започна да нараства, а електриково синята енергия започна да издава едва доловимо пукане. — И не само съм Седмата, но съм половинката на един Кеърс. Заблуждаваше се, ако мислиш, че не мога да получа сила от Коннлин. — Топката й стана по-голяма, изсмуквайки частици от въздуха около нея. — Давам ти последен шанс, Грейс. Откажи се от боя, напусни Съвета, признай какво си сторила.

Грейс въздъхна.

— Добре. — Раменете й увиснаха. В следващия миг се завъртя и хвърли топката към главата на Мойра.

Мойра залегна, но връхчетата на косата й се подпалиха. Топката се удари във вратата, оставяйки лека вдлъбнатина с големината на купа за пуканки. Ръмжейки тя изгаси косата си. След това скочи на крака и запрати синята плазмена топка към Грейс. По-бърза от нормалната светлина тя се наклони.

Вещицата падна и се претърколи по пода, преди да скочи отново на крака. Експлозивната енергия се блъсна в стената.

Косата на Грейс падна на лицето й и тя издърпа ластика, който държеше кока й. Тежката й руса коса падна на гърба й.

— Ще се насладя на това. — В ръката й се появи блестяща топка и тя я хвърли с мълниеносна бързина.

Мойра отскочи настрани, само за да бъде ударена от нова топка в крака. Агония прониза кожата й.

С вик тя се строполи на земята.

В бърза последователност, Грейс хвърляше топка след топка по нея, пронизвайки я болезнено с всеки удар.

Магическата стена между тях и свидетелите пукаше и пращеше.

Дали Конн правеше това? Нещо й подсказваше, че той е виновен… силата му беше невероятна. Мойра простена от болка и застана на колене. Опирайки ръце на пода. Появи се пулсираща синя стена.

Грейс продължи да хвърля, но оранжевите топки отскачаха от щита, рикоширайки и падайки безобидно, за да изгорят на каменния под. Очите й се разшириха и устните й се извиха гневно.

Мойра се изправи и вирна брадичка, гняв преминаваше през тялото й. Отдръпвайки и двете си ръце, с дланите напред тя изпрати струя въздух към щита.

— Атака.

Като въздух, удрящ се във вода, щитът зави, събра се и се стрелна напред. Масата обгърна Грейс като ловна мрежа, поглъщайки оранжевата й енергия и стягайки се около нея. Тя се бореше, а устата й се отвори в ням вик.

Очите й станаха черни. Тя ги затвори и опъна шия, борейки се да вдигне ръце. Щитът затрепери и започна да се отпуска. Кожата й започна да свети, косата й да се наелектризира в краищата. С напрегнато изражение, тя притисна дланите си една към друга. С потиснат звук на експлозия щитът се промени от синьо към бяло.

И се пръсна.

Шрапнели от енергия полетяха през стаята.

Едно парче улучи горната част на ръката на Мойра, порязвайки я дълбоко. Потече кръв. Второ улучи ботуша й с достатъчно сила, че да пререже глезена й. Болката и от двете рани я прониза безмилостно. Тя посегна и издърпа енергията от бицепса си. След миг тя се превърна в прах в ръката й. С непокътнатия си ботуш настъпи енергията, принуждавайки я да изпадне от другия й крак.

— Много добре.

Грейс се усмихна, леко задъхана.

— Едва сега започваме.

Вълна от енергия блъсна гърба на Мойра, изпращайки я на пода. Дланите й се издраскаха от камъчетата, а главата й се удари в пода. Горещина пламна по кожата й и тя усети миризмата на изгорели дрехи.

— Мамка му. Това ми беше една от любимите блузи. — Тя скочи на крака, стараейки се изражението й да е спокойно. Страхът в нея се замени с ярост.

Грейс можеше да създаде енергия от далечно разстояние и да я насочва, без да е близо до нея. Мойра не бе научила този трик. Трябваше да държи гърба си срещу стената.

Грейс присви устни.

— Упс. Нямаш достатъчно сили, че да създадеш различни енергийни топки от различни места, Седма?

— Не. — Мойра обмисли възможностите си. Имаше нужда от преимущество. Усети леко гъделичкане в основата на тила си. Шепот. Имаш повече умения, освен веществото.

Мускулите й се стегнаха. Тя погледна към бариерата. Зад нея мощта му пулсираше. Конн бе прав. Досега тя се ограничаваше. Концентрирайки се върху пода под Грейс, тя визуализира молекулите, атомните частици и всичко отвъд субатомното ниво. Мислено тя ги плъзна в права линия.

Овална черна маса обви краката на Грейс. Вещицата проплака и тялото й опита да се движи, докато краката й останаха залепени на място. Лепкавата смес се плъзна нагоре по глезените й, стигайки до коленете й. Тя свали ръцете и масата стана твърда.

С вик тя се напрегна и материалът около краката й се взриви. Очите й се отвориха рязко и тя направи две крачки към Мойра.

— Много добре. Но не достатъчно.

Мойра се хвърли напред, сграбчвайки Грейс през кръста. Жената се стовари тежко на земята. Ушите на Мойра запищяха и стомахът й се сви. Сиви точки затанцуваха пред погледа й. Изтощена. Бе толкова изтощена.

Призовавайки волята си, тя замахна с юмрук, удряйки носа на Грейс. Кръв потече по лицето на блондинката. Вик на болка се изтръгна от устните й.

Грейс сграбчи косата на Мойра и я дръпна надолу към себе си. Удар с коляно в ребрата на Мойра я накара да види звезди зад затворените си клепачи. Тя се задъха от болка. Изтощение се спусна върху крайниците й.

По дяволите, нахално хлапе. Ти искаше да се биеш. Мамка му, бий се. Гласът на Конн отекна в главата й, гневен и решителен.

Крайниците й се стегнаха. Умът й се прочисти. Тя скочи на крака, изпъвайки длани напред и рамене назад.

Грейс отскочи настрани, ставайки и отмятайки косата си през рамо. Очите й отново бяха изцяло черни. Оранжеви пламъци облизваха кожата й.

Мойра си пое дълбоко дъх. Тя отвори сетивата си и извлече енергия от камъка, от кислорода, от светлината… и от Конн. Отваряйки сърцето си, тя издърпа енергията му в тялото си. Електрическо синьо затанцува пред погледа й, по плътта й. Зрението й се изостри до толкова, че можеше да види отвъд субатомните частици. Малки вселени в малките вселени.

Светът изчезна. Звукът от задъханото дишане на Грейс се стопи в нищото. Мойра стана центъра… на всичко.

Тя преплете ръце в символ на молитва. След това ги отвори, с дланите навън и погледна към Грейс.

Вещицата потрепери, кръвта се оттече от устните й. Оранжеви енергийни топки се появиха от нищото обграждайки я, пулсирайки с гняв и хвърляйки остри искри по краищата си. С доволна усмивка, Грейс стрелна масата към Мойра.

Мойра разтвори ръце настрани. Синята енергия полетя напред, разкъсвайки оранжевата, а стаята се изпълни с горещина. Озонът започна да пука. Земята потрепери. Шумът стана оглушителен, а светлините започнаха да светят ослепително. В нея се разбиха толкова много усещания едновременно, че тя залитна. Болка прониза кожата й. Всеки мускул. Като река от игли.

Тя я погълна, позволи на агонията да влезе в нея и да изчезне в небитието. Енергиите продължаваха своята битка, сина и оранжева, те се сливаха, докато в средата на стаята не се образува неравна кафява маса. Събирайки куража си, стягайки стойката си, Мойра се хвърли напред в масата, насочвайки се към Грейс.

Времето сякаш спря. Реалността се превърна в сън, докато болката прониза плътта й, а ужасяващ звук спука тъпанчетата на ушите й.

Сърцето й спря.

Мозъкът й стана течен.

И тогава… въздух.

Тя прелетя от другата страна, призовавайки силата на Конн. С висок ритник в лицето на Грейс, Мойра свали жената на пода. След това тя притисна в коляно жертвата си, протягайки ръце напред в абсолютна концентрация. Дланите й се притиснаха силно към гърдите на Грейс.

Мощ. Енергия. Тъмнина. Мойра ги издърпа, привлече ги, борейки се със сили отвъд всичко, което си бе представяла.

Очите на Грейс се разшириха и тя сграбчи китката на Мойра. Тя изръмжа, дърпайки я, опитвайки се да откъсне младата вещица от себе си.

Мойра поклати глава, съсредоточавайки се.

— Аз. Съм. Седмата. — Тя стегна хватката си, посягайки дълбоко във врага си, за цялото знание, цялата сила. С една последна пулсация на енергията тя погълна всичко, което притежаваше Грейс. Звезди експлодираха пред очите й. Сърцето й се преизпълни с повече енергия, отколкото можеше да понесе. Задъхана, Мойра падна назад.

Конн стигна пръв до нея.

Членовете на Сбора на Деветимата се изправиха.

Крайниците на Мойра се разтрепереха. Жива енергия пулсираше по кожата й. Беше преизпълнена с мощ. Студена, твърда мощ. Изпълваше я от глава до пети.

— Дай ми част от нея — промърмори Конн, вдигайки я на ръце, почти обгръщайки я изцяло с тялото си.

Тя разтвори устни, зъбите й затракаха.

— Прекалено много.

Той кимна, свеждайки устни към нейните.

Топлина премина през нея, успокоявайки я и борейки се с ледения студ. Тя простена, наведе се напред и позволи на огъня да стопи леда. Езикът му се плъзна в устата й, носейки спокойствие и безопасност. Ноздрите му пламнаха, когато пое от енергията й, удивителните му очи станаха почти черни. Той примигна два пъти… и вдигна глава.

Мойра си пое дълбоко дъх. Тялото й все още трепереше, но мощта вече бе балансирана, а енергията се опитваше да се приспособи към тялото й. С помощта на Конн тя се изправи на крака, за да застане пред Сбора на Деветимата. След това сама направи крачка напред.

Грейс остана паднала на пода, изпаднала в безсъзнание. Стражите скоро щяха да дойдат и да я отведат, за да бъде прегледана от лекар.

Вивиан удари с чукчето по масата. Звукът отекна в стаята.

— Предизвикателството приключи. Мойра Дън, ти си победител. Добре дошла в Сбора на Деветимата.

Мойра отпусна рамене, борейки се да попречи на ръцете си да треперят.

— Благодаря ви, Консул Норткът. Съгласно закон 2.4 от кодекса на Съюза, предавам мястото си на консул на сестра си, Брена Дън.

Брена възкликна.

— Какво правиш?

Мойра се обърна към сестра си, опитвайки да попречи на главата си да започне да се върти на врата й.

— Ти си по-добрият избор, Брен.

— Не съм. Ти си Седмата. — Тъмните очи на Брена блеснаха притеснено. — Дори не съм завършила университета.

— Знам това. — Мойра пристъпи към сестра си, улавяйки ръцете й. — Изучила си всичко, от икономика до физика, теб истински те е грижа за тази работа. Ти си идеалният избор за член на Съвета. Аз съм Страж, сестричке. — Силите й като Седмата бяха нужни на фронтовата линия, но може би някой ден щеше да се присъедини към Брена.

— Е, тогава… — Вивиан си пое дъх, а очите й се бяха разширили леко. Тишина изпълни стаята. Много хора гледаха на Брена като заплаха, нечувана аномалия. Вив изправи рамене и почука с чукчето върху ръката си, привличайки вниманието на всички. — Брена Дън. Приемаш ли?

Брена погледна от сестра си, към мястото, на което стоеше майка й, попивайки усмивката на лицето й и любовта изпълваща очите й.

— Приемам. — Тя вирна глава, заобиколи и зае мястото на Грейс.

Очите на Мойра се напълниха със сълзи. Но тя ги потисна безжалостно. В Съвета имаше проблеми. Може би сега предизвика още повече проблеми за малката си сестричка, вместо да й помогне. Но тя имаше вяра. След като всичко се успокои, тя осъзна едно нещо. Битките й за тази вечер едва сега започваха.

Гняв, загриженост и решителност се изливаха на вълни от половинката й. Тя го погледна.

Той се пресегна, обгръщайки бицепса й с голямата си ръка.

— Мойра. Сега ще говорим.

— Не — заяви тя тихо, стягайки се. — Имам работа за вършене, Конн. — Да му се не знае, току-що бе победила и свалила член на Сбора на Деветимата.

Той наведе глава към нея, без да го е грижа за останалите в стаята.

— Най-важното от всичко тази вечер е точно тук, точно сега, между нас двамата. — Решителност и невероятна воля формираха всяка линия на тялото му — Размърдай си задника или ще ти го размърдам аз.

Нестабилната енергия пулсираща в нея пламна за живот. Тя вирна брадичка, срещайки директно погледа му.

— Мислиш ли, че можеш? — Той имаше ли някаква идея каква мощ бе абсорбирала от Грейс?

Очите му от черно блеснаха в зелено. Среднощно синьо проблесна по ръцете му. Енергия.

— Да.

Устата й зейна отворена пред метаморфозата случваща се пред погледа й. Мощ и частици формираха нещо ново… вампир с дар. Когато той стисна ръката й и се насочи към вратата, тя нямаше друг избор, освен да го последва.