Ребека Занети
Преследван (5)

Глава 5

Обратно на мотоциклета, Мойра позволи на лекото возене да успокои мислите й. Тя се провираше ловко между автомобилите, които се движеха прекалено бавно. Казвайки бързо заклинание, тя преструктурира горивото в резервоара си и профуча покрай Келл.

Той се намръщи, наблюдавайки маневрата й. Горкичкият, така и не научи правилната магия за реструктуриране на горивото. Беше се доближил до решението, но не беше перфектен като нея.

Когато напусна новата част на града, блестящите светлини намаляха, улиците станаха по-тесни, а стъклените прозорци изглеждаха като каменни. Тя подмина църквата, без да намали, продължавайки още няколко километра по тесния път, обграден с дървета и ронливата каменна ограда, издигаща се на два метра и половина височина.

Магията накара косъмчетата на ръцете й да настръхнат. Квантова физика употребявана с малка част материя защитаваше периметъра.

Ароматът на нощен жасмин изпълваше въздуха, докато в далечината се чуваше песента на щурците. Луната се издигаше висока и пълна в тъмното небе, и все пак, вълна на тревога премина през Мойра. Вятърът развя косата й и тя потръпна.

Мъжете я настигнаха и скочиха от мотоциклетите си. Келл се приближи до северната част на оградата и пренареди няколко камъка, изобразявайки Келтски възел. Тихо като смъртта, стената се разтвори. Широките му рамене скриваха входа, когато той спря.

— Стигна достатъчно далеч, Конн. — Келл се обърна.

Конн погледна към Мойра.

— Бях поканен от Съвета.

— Предпочитам да не умираш, когато съм наоколо.

Мойра кимна.

— Не е хубаво да причиниш нещо така ужасно на стария си приятел. — Слава на небесата. Някой най-после бе на нейна страна.

Келл току-що не се бе подчинил на директните заповеди на Съвета. Деветимата със сигурност не са си и помисляли, че един от стражите им ще се противопостави на плана им.

Конн въздъхна.

— Достатъчно с тази драма. Мога да събера и да използвам енергията на Мойра. Прекарах век в усъвършенстване на тази способност, работех върху нея, за да я направя своя.

Предупреждение се плъзна по гръбнака й.

Келл въздъхна.

— Искаше ми се да не научавам за това. — Той пръв премина бариерата.

Мойра спря Конн да го последва, слагайки ръка на гърдите му. Горещината му стопли ръката й, чак до рамото й.

— Последен шанс да размислиш, Конн. — Тя вдигна очите си, за да срещне неговите. Двата свята, към които принадлежеше, бяха на път да се сблъскат и тя се опитваше да направи всичко по силите си това да не се случи. Мойра опита да потисне страха си, но той пролича ясно в гласа й. — Бъди разумен.

Погледът му омекна и той сложи ръка върху нейната. Преплитайки пръстите им той се насочи към отвора, дърпайки я след себе си.

— Да бъда разумен означава да бъда заедно с теб, Мойра. Колкото по-скоро го приемеш, толкова по-добре ще е и за двама ни. — Нисък и контролиран, гласът му издаваше твърдата му решителност. — Когато стигнем до воала, ще имам ли време да го проуча?

— Да. — Не че да гледа невидимия воал щеше да му е от някаква полза.

Стената се затвори зад тях. Светлини блеснаха по стените на широките стъпала водещи надолу към земята. Тя позволи на Конн да държи ръката й, докато вървяха към Келл, застанал до каменна стена с малък квадратен панел върху нея. Той отново пренареди камъните в друг сложен възел и се наведе към зелената светлина, която сканира очите му.

— Келлек 24456 Дейзи.

Конн изсумтя присмехулно.

— Дейзи?

Как щеше да му помогне да оцелее? Мойра прочисти гърлото си.

— Деър беше ядосан на Келл, когато сменяха новите пароли. — Дейзи беше името на едно момиче, по което и двамата са си падали, когато са били тийнейджъри, преди векове. Но се съмняваше, че Келл би се зарадвал, ако оповести това.

Стената се разтвори. Келл пристъпи в стаята, където двама силни стражи стояха от двете страни на метална врата. Той свали пистолета си, поставяйки го в една кошница, преди да добави и куп ножове.

Мойра направи същото, внимавайки да сложи предпазителя на пистолета си.

— Никакви оръжия от тук нататък. — Може би, сега той щеше да се откаже.

Мъжът бе подготвен за битка. Свивайки рамене, той изсипа в кошницата впечатляващо количество пистолети и ножове. Дори не мигна, когато стражите го претърсиха, но щом направиха същото с Мойра от гърлото му се изтръгна леко ръмжене.

Тя извъртя очи.

— Я се стегни.

Смъртоносният му поглед остана насочен към охранителя, който стисна зъби и върна брадичка в открито предизвикателство. Когато приключи с претърсването, отстъпи бавно встрани.

Мойра поклати глава. Стражите им бяха много добри, и все пак, Конн беше най-могъщия воин на планетата.

Вратата се отвори навътре. Стенни свещници осветяваха стените и маслените картини закачени по цялата дължина на коридора. Тя вървеше след Келл, а стъпките й бяха заглушени от дебелия килим постлан върху твърдия каменен под.

— Гледай да стъпваш само по червената част от килима, Конн… ако искаш да си запазиш главата. — Един милиметър извън червеното и от стените щяха да полетят оръжия.

Конн прочисти гърлото си.

— Тук долу държите окачени картини на Винсент Волтолини. — Той погледна по-близо една картина с бойна сцена отпреди век. — Цялата му бойна колекция.

— Да. — Прочутият вампир бе изобразил голяма част от историята на Реалм в картините си, преди да изгуби главата си във войната с Кърджаните. — Той и леля ми Вив са били… близки. — Мойра хвана ръката на Конн и го задърпа надолу. — Закъсняваме.

Тунелите минаваха под града в безкраен лабиринт. Някои водеха към точно определени места, някои предоставяха различни възможности, а трети можеха да отведат човек до смъртта му. Преди много време тя бе научила пътя до главния щаб… тя бе една от малкото, които имаха това знание. Тези, които твърдяха, че знанието е власт, не разбираха абсолютно нищо. Чисто и просто, знанието бе равно на опасност.

Келл пренареди последните камъни и когато стената пред тях се отвори, зад нея имаше овална празна стая обградена от каменни стени. Най-после той се обърна, за да погледне Конн.

— Може да умреш тук.

Конн изви устни.

— Ще ти липсвам ли?

Келл сви рамене.

— Никога някой, който не е вещица, не е оцелявал при преминаването през воала.

— Някога половинка опитвала ли е до го направи? — Конн погледна покрай Келл към безобидно изглеждащата стая. Дори вещиците с големи сили понякога изпитваха болка минавайки през воала.

Келл почеса брадичката си.

— Рови дълбоко и си представи, че си обгърнат от лековита сила. Мини след мен и преди Мойра — той направи крачка напред в стаята и изчезна на мига.

Конн изсумтя.

— Всеки друг тук би казал „Обичам те, човече“.

На Мойра обаче въобще не й бе до шеги.

— Моля те, не го прави. — Тя се молеше. Всичко, за да го опази жив.

Той се обърна, обгръщайки лицето й с ръце. Помилва нежно устните й със своите, преди да прошепне.

— Довери ми се.

Тя нямаше физическата сила да го накара да се откаже. А фактът, че бе усвоил част от силите й, ги правеше безполезни срещу него. Безпомощността накара гърлото й да се свие. Тя се изкашля леко.

— Дръж ръката ми. Не се опитвай да се бориш срещу притеглянето на воала, а го използвай. Улови силата и я направи своя.

Беше усвоил нейната сила. Поне за момента. Може би щеше да успее да победи воала.

Конн се намръщи.

— Келл каза да мина след него. Сам.

— Обикновено минаваме сами. Но няма нищо нередно в това да минем заедно — каза тя, изричайки спокойно лъжата.

Конн пристъпи по-близо, оглеждайки празната стая.

— Мога да усетя напрежението… промяната във въздуха.

— Само почакай — щеше да почувства много по-силно напрежение. — Последен шанс да размислиш.

Той хвана по-здраво ръката й, а дланта му бе силна и топла.

— Съжалявам, че не дойдох да те взема по-рано, Мойра — каза той и пристъпи в безобидно изглеждащата стая.

 

 

Статичният вятър започна да вие оглушително. Държейки здраво ръката на половинката си, Конн едва се прибори с желанието да закрие ушите си. Въздухът закипя и започна да се обвива около него с невиждана сила. Не беше кислород. Нито водород. А блокада от мощ, по-солидна и от цимент.

Тя се блъскаше в него, дращейки кожата му и наранявайки плътта му. Той опита да обърне глава, за да погледне към Мойра, но въздухът бе толкова гъст, че не можеше да помръдне. Само дланта й в ръката му го уверяваше, че тя е все още до него. Невидима тухла го удари по лявата вежда. Главата му се отметна, блъскайки се в солидна стена, притискайки мозъка към черепа му.

Болката замъгли ума му.

Но гневът му го прочисти.

Той тръгна напред, претърсвайки мястото. Концентрираните молекули го атакуваха и той опита да промени формата им. Виенето стана още по-силно. Тухлите станаха по-остри, режейки плътта му.

Проклятие. Гневен рев изригна от устата му, но не се чу никакъв звук.

Едно острие сякаш се заби в гърлото му. Коленете му се подкосиха. Само тежкият въздух го държеше изправен.

Спокойствие и лечебни вълни пропълзяха по ръката му, идвайки от дланта на Мойра, която той все още държеше. Като коприна, усещането започна да се извива около него, обгръщайки го. Той си пое дълбоко дъх, а въздухът стана по-лек.

В изблик на енергия, той направи крачка напред.

И се озова в пълна тишина.

Без да си поема дъх, той се обърна, посягайки към Мойра.

— Добре ли си?

Тя кимна, поемайки дълбоко дъх. Къдриците на косата й бяха в пълен безпорядък. Блузата и полата й бяха разкъсани на места, а под тях върху кожата й се виждаха драскотини.

— Изглеждаш така, сякаш някой те е прекарал през ренде за сирене.

Той погледна надолу. Дрехите му бяха разкъсани. Кръв се стичаше от малките прорези на ръцете му. Лицето го болеше.

— Е, това беше забавно.

Пред тях имаше солидна каменна стена. Мойра притисна длан и чело към нея и изрече тихо кратко заклинание. Стената се разтвори разкривайки масивна стая.

Щабът на Съвета на Сбора на Деветимата.

В центъра на стаята се издигаше каменен подиум с маса обградена от девет стола. В ляво имаше две редици маси със столове, точно като в модерно съдилище. Е, като изключим дяланите камъни и шепота на магията, който се носеше из помещението.

Мойра пристъпи напред, заемайки мястото си до Келл зад една от масите, заставайки пред четиримата присъстващи членове на Сбора на Деветимата. Конн пусна ръката й, за да застане от другата й страна.

Вивиан Норткът, президента на Сбора, стоеше в средата, заедно с майката на Мойра в ляво и с Грейс Садлър в дясно. От стотици години майката на Мойра и Грейс бяха членове на Съвета заедно с Вивиан. До Грейс седеше мъж, който Конн не познаваше.

Майката на Мойра вдигна ръка към устните си.

— Мойра! Какво си направила?

Конн се намръщи. Те знаеха, че той ще идва.

— Каквото бе нужно. — Гласът на Мойра отекна силно в стаята.

За какво, по дяволите, говореха? Конн погледна към Келл. Дрехите му изглеждаха в перфектно състояние и нямаше никакви порязвания. Изненадата накара Конн да застине, а след миг гневът припламна мощно в него.

— Не ми казвай. Не влизате заедно през воала.

— Казах ти да влезеш сам — промърмори Келл. — И след хилядолетие не бих повярвал, че Мойра би застрашила живота си по този глупав начин.

— Млъквай, Келл — изсъска Мойра.

Конн погледна към Вивиан Норткът, а тя отвърна на погледа му. Той прочисти гърлото си.

— Консул Норткът, радвам се да те видя.

— И аз теб, принце. Приятна изненада е фактът, че успя да оцелееш преминаването през воала. — Очите й се присвиха пресметливо.

— Нима? — Той вече бе обмислил вероятността Съвета да заподозре, че може да използва магията. Ако станеха врагове, първо щяха да се насочат към него. Той знаеше прекалено много за това как правиха магии, как се биеха и как се защитаваха. Щяха да са глупави, ако не премахнат първо него.

— Разбира се. Кралят бе прав да не се съмнява в способностите ти. — Заплаха изкриви устните й.

Учтивостта й бе наистина дразнеща. Също като принудената й усмивка.

— Само от любопитство, какво щеше да се случи с половинката ми, ако воалът ми бе откъснал главата? — Думите му бяха заявление, което нямаше как да пропуснат. Мойра бе негова. Не тяхна.

Вивиан подпря ръце на масата.

— Смъртта си има своята енергия, принц Кеърс. Ако ти беше загинал, Мойра също щеше да умре.

Нищо на света нямаше да може да спре ниското ръмжене, което се изтръгна от гърдите му.