Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
3,7 (× 7 гласа)

Информация

Форматиране
WizardBGR (2017)
Корекция
taliezin (2019)

Издание:

Автор: Александър Белтов

Заглавие: Фосикър

Издание: първо

Издател: GAIANA Book&Art Studio

Град на издателя: Русе

Година на издаване: 2017

Тип: роман

Националност: българска

Излязла от печат: 31.05.2017г.

Редактор: Йорданка Белтова

Художник: Гергана Грънчарова

Коректор: Виктория Каралийчева

ISBN: 978-619-7354-30-0

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2643

История

  1. — Добавяне

2.

Навън влагата мигом полепна на врата му. Отначало му се стори свежо, но с всяка изминала крачка започна да се затруднява. Опита да прескача локвите, но бързо се отказа. Дъждът не беше съвсем спрял и освен краката, подгизна целия. „Майната ти, гадняр!“, махна с ръка. Важното бе кутийката в джоба на панталона му да остане суха. Стъпи върху счупена плочка и навехна глезена си. Прокле наум управниците и продължи. Светлинни сензори активираха уличното осветление, но не всички лампи работеха. Имаше и такива, на които стълбовете просто стояха като дънери на без клонести дървета. Това обаче не пречеше да се използват многобройните камери за видео наблюдение. Тези всевиждащи очи бяха свързани в локални мрежи, обслужващи отделни райони. Световната мрежа не съществуваше.

Пред него се изпречи привързаната със синджир празна количка на симидчията Юсуф, който разнасяше гевреците си. Слав бутна количката встрани и тогава нещо изсвири. Той вдигна глава, за да потърси източника. Зад гърба му нещо издрънча, като удар върху метален капак или врата, и това бе всичко.

Докато се озърташе, установи, че бурята има и положителен ефект за големия град — обичайният смог бе издухан и дори се видя светлина в селището на матрикантите. Наричаха го „полис“ и бе разположено в подножието на Витоша планина. Самото селище имаше специален пропускателен режим и Слав нямаше достъп до него. Говореше се, че там инфраструктурата доста се различава от другите части на столицата. „Щастливци — помисли той, докато прескачайки локвата, заливаща тротоара. — Едва ли газят локви като нас. Богаташка работа.“

Раздърпан като парцалена кукла бездомник сгъваше хартиени лодки от рекламни брошури. Правеше го умело, с точни ръбове, превити и пригладени от треперещите му пръсти. Пускаше лодките в мътните вади и отдаваше чест. Слав прескочи една от тях и от позицията му се стори, че бездомникът маха на него. Можеше да отвърне, но не искаше онзи да се лепне за него. Някои от тях бяха доста нахални. Тези индивиди се появяват и изчезват от улиците на града като част от пейзажа. Познаваше ли ги някой и дали имат семейства, също не бе ясно. Трудно могат да се открият в нечий регистър и едва ли могат да се преброят. Държавата или не разбираше за съществуването им, или не желаеше да го прави. Призраци в човешки дрехи.

Удари гръм и ярката светлина го ослепи. Когато прогледна, бе нагазил в поток, влачещ клони, найлонови пликове и проскубан труп на птица. Вдигна крак, за да прескочи мъртвото телце, после стъпи, подметката му се хлъзна върху нещо, но успя да запази равновесие.

Близо до кръстовището, познато на софиянци като „Попа“, върху кооперацията отсреща мярна графити надпис — числото двайсет и три. Цифрата три се бе разтекла и му заприлича на змийска опашка. Сети се, че и друг път бе виждал числа, но не можа да си спомни какви. Беше ги срещал на различни места. След време изчезваха или той ги забравяше. Просто числа, незначещи нищо.

От къщите заизлизаха хора и София започна да прилича все повече на себе си.