Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
3,7 (× 7 гласа)

Информация

Форматиране
WizardBGR (2017)
Корекция
taliezin (2019)

Издание:

Автор: Александър Белтов

Заглавие: Фосикър

Издание: първо

Издател: GAIANA Book&Art Studio

Град на издателя: Русе

Година на издаване: 2017

Тип: роман

Националност: българска

Излязла от печат: 31.05.2017г.

Редактор: Йорданка Белтова

Художник: Гергана Грънчарова

Коректор: Виктория Каралийчева

ISBN: 978-619-7354-30-0

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2643

История

  1. — Добавяне

21.

Застанал на разстояние от пекарната на симидчията, Слав наблюдаваше входа. Беше престоял двайсетина минути и от скука започна да брои тротоарните плочи. Чакаше появата на Юсуф. Предишния път прихващачите го бяха причакали на излизане оттам и сега трябваше да бъде още по-предпазлив. Искаше му се да види отново Селма, но нямаше причина да го направи. Освен ако… Освен ако не трябва да потърси Фея, което обаче бе огромен риск.

Повъртя се още малко, но реши, че си губи времето и трябва да намери симидчията из околните улички. Не би трябвало да е много далеч.

Откри Юсуф още на следващата пресечка. Дърпаше количката направо по платното на улицата. Колелата подскачаха по паветата и това го затрудняваше. Автомобилите заобикаляха, надули клаксони, а шофьорите крещяха през отворените прозорци. Продавачът на гевреци, обикновено шумен, сега бе навел глава и не обръщаше внимание. Прибираше се в пекарната. Тялото му бе прегърбено, ръцете — изопнати до краен предел, походката несигурна.

Слав се спусна и подхвана една от дръжките на количката. Макар и вече празна, беше тежка. Ухаеше на печен хляб.

Юсуф вдигна глава:

— А, здравей… ама не останаха — задъхано изрече той.

— Аз, такова… Само да помогна.

— Жив да си, ама няма нужда. Мога сам.

Двама спряха.

— Ух, че се изморих.

— Е, заедно е по-лесно — настоя Слав.

— Добре, синко. Щом така си рекъл. Не е лесна нашата, така да знаеш — Юсуф пусна дръжката, която бе стиснал Слав.

— Не е — съгласи се Слав.

Двамата задърпаха заедно и количката заподскача зад тях. Ръкохватката силно завибрира в дланта на Слав и той стисна здраво.

Мина известно време, преди Юсуф да продума:

— При мен ли си дошъл?

— Да — автоматично отвърна Слав. Симидчията бързо бе отгатнал намерението му. Дали не беше се издал с нещо? Реши, че най-вероятно това бе проява на инстинкт.

Спряха да починат и Слав заразтрива изтръпналата си ръка. Извърна се и ядно хвърли поглед назад — с тази количка никак не му беше лесно на Юсуф. Симидчията потърси очите му, щом Слав върна вниманието си обратно към него.

— Трябва да говоря с Халил… Спешно е — изрече Слав. За първи път поемаше инициатива за среща. Нямаше представа как се свързват двамата. Дали Халил търсеше по някакъв начин Юсуф, когато му бе нужно, или Юсуф знаеше къде да го намери? Надяваше се да е второто. Прехапа устни и зачака.

Юсуф не бързаше с отговора. Огледа се изпод вежди, бръкна в джоба и извади пакет с цигари. Почука го с пръст и една се показа в прореза. Симидчията изпъна ръка и предложи:

— Ще запалим ли?

— Не пуша.

— Аз ще запаля — извади цигарата Юсуф и пъхна ръка в джоба си. Извади кибрит и драсна клечка. Тя не запали и той я захвърли. Старецът не бързаше. Движенията му бяха премерени, но за Слав бе изминала цяла вечност. Опита с втора клечка. Успя да я запали и в шепите си я поднесе към цигарата. Когато се разгоря, дръпна дълбоко и издуха дима. На лицето му се разля усмивка и човекът притвори очи.

— Търся Халил. Спешно — повтори Слав.

— Чух те, момче.

— Е?

— Ела, че тук е ветровито — Юсуф дръпна още веднъж-дваж и захвърли цигарата в краката си. Стъпи отгоре и с въртеливо движение я размаза. Хвана дръжката и се обърна към Слав:

— Хайде, ако ще помагаш, помагай!

Слав се хвана за другата. Закрачиха бавно и в синхрон.

Проехтя мелодичен призив на арабски. Наблизо имаше джамия и бе настъпило време за молитва.

— Ти за това ли бързаш? — попита Слав. — Да се молиш?

— Не — симидчията гледаше в краката си. — Достатъчно ми е само да го чуя и сърцето ми се отваря. Дори сега усещам връзката си с Всевишния. Той е милостив и проявява разбиране. Той затова е Велик. И с вас ли е така? — обърна лице към Слав.

— Не… Всъщност, не знам.

— Ясно — сбръчканите клепки натиснаха очите на симидчията.

Слав остана доволен, че не трябваше да обяснява как е при християните. Той лично не знаеше кога, как и защо трябва да се моли. Никога не се бе замислял, но и никой не му бе показвал. И дали това помага, също не знаеше. Виждаше много хора да влизат и излизат от храмове и църкви, но никой не изглеждаше щастлив.

— Ти, момче, за какво събираш информацията?

Слав потръпна. Не подозираше, че симидчията знае за неговите занимания.

— Кое?

— Информацията — повтори Юсуф.

— Как за какво?

— Продаваш я, нали? За теб е просто стока.

— А какво друго?

— Това не са гевреци, синко — спря внезапно Юсуф и изпусна шумно въздуха от гърдите си.

Слав се закова. Почуди се, дали това е въздишка или просто му бе тежко от товара.

Симидчията се обърна към него:

— А защо не трупаш познание?

Дори в полузатворените му очи Слав можеше да види отразен силуета си. Мюезинът от джамията продължаваше да извива на неразбираемия си език.

— Познание? — повтори Слав.

— Да, ти не знаеше ли? — подсмихна се Юсуф. — Не знаеш ли, че информацията може да се използва и по този начин? Познанието се въплъщава в човека, той го носи в себе си, използва го, обогатява се и в крайна сметка го разпространява.

— Познание! — потрети Слав. Беше объркан. Откъде ли този простоват човек знае такива термини и как изказът му се промени? Сигурно е чел някакви книги, но кой ли сега се интересува от тях? И още нещо — старецът не беше проявил животински инстинкт, а мисъл, когато преди малко бе разгадал намеренията на Слав. Странно, наистина странно. Загледа симидчията с други очи.

— Тогава ще бъдеш истински силен — добави Юсуф.

Мюезинът от джамията спря. Възцари се относителна тишина, в която съзнанието на Слав се бе отворило. Все така вдървен, се съсредоточи в лицето на събеседника си.

— А силата ще ти донесе пари, ако все още ти трябват — отвърна на погледа му симидчията. — Няма значение дали продаваш гевреци, синьо кафе или… Хъм, каквото там носиш със себе си.

Познание ли? Сила? Но как може познанието, за каквото и да говореше симидчията, да се превърне в пари? Кой би платил за това, че благодарение на натрупване на информация някой бе формирал в себе си познание. И ако познанието се въплъщава в човека, както каза Юсуф, човекът сам по себе си ли е полезен, или това, което носи. Един вид преносител. Но преносител може да е всеки уред за запаметяване. Твърд диск, флаш памет и други подобни. Защо натрупването на информация да не е познание. Слав се обърка. Може би старецът искаше да каже, че бе нужно информацията да се подреди, анализира и от нея да се извлече знание, чието натрупване да се превърне в познание?

Слав остана да мисли, а Юсуф подхвана дръжките и с лек напън затегли количката. Едва направил няколко крачки, извърна глава и подхвърли през рамо:

— Ще предам на Халил. Бъди търпелив и ще бъдеш потърсен.

Слав, безмълвен, гледаше отдалечаващия се гръб на стареца. Забравил предпазливостта си, му беше все едно, дали някой го наблюдава.

Двама просяци, изпружили нозе на плочките отпред, получиха по някоя дребна пара от Юсуф и това бе всичко. Симидчията привърза с верига количката и хлътна в пекарната.

Излязъл от вцепенение, Слав си тръгна. След няколко крачки хвърли поглед през рамо. Видя окаляните чували, с които бяха наметнати гърбовете на просяците. Хванати за ръце, се бяха запътили нанякъде. Къде — за тях беше без значение. Друг свят просто нямаше.