Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
3,7 (× 7 гласа)

Информация

Форматиране
WizardBGR (2017)
Корекция
taliezin (2019)

Издание:

Автор: Александър Белтов

Заглавие: Фосикър

Издание: първо

Издател: GAIANA Book&Art Studio

Град на издателя: Русе

Година на издаване: 2017

Тип: роман

Националност: българска

Излязла от печат: 31.05.2017г.

Редактор: Йорданка Белтова

Художник: Гергана Грънчарова

Коректор: Виктория Каралийчева

ISBN: 978-619-7354-30-0

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2643

История

  1. — Добавяне

16.

Срещата с дилъра се проведе в малко, закътано кафене в една от пресечките до Централната синагога на София. Нямаше много посетители и това беше добре.

Халил, изпотен и задъхан, говореше бързо:

— Ако имаш нещо от банковия сектор, давай, аби. Хората плащат. Ако сега не им подадем, ще отидат при друг, да знаеш. Напоследък са се появили и други дилъри. Ти… такова, да не си намерил друг?

— Глупости! — махна с ръка Слав.

— Абе, знам аз, ама… — успокои се Халил. — Нали виждаш? Всеки цака всеки. Казвай, аби, имаш ли?

Слав не бързаше с отговора. Играеше някаква игра с полупразен кибрит. Слагаше края му на ръба на масата и като го почукваше силно с палеца на дясната си ръка, го изстрелваше нагоре. Кутията се превърташе във въздуха и падаше винаги на широката си страна. Слав го залагаше на ръба и повтаряше упражнението. Отново и отново.

— Кажи бе, аби! Дай ми нещо ново. Има ли?

Слав не отговаряше. Беше се вглъбил в играта.

— Стига, де! — повиши глас Халил. — Престани, че се изнервям. Махни я тази кутия!

— Имам — кратко обяви Слав.

— Какво, аби? — Халил се понадигна и тялото му се наведе напред. — Какво имаш? Дай го, де! Хората плащат.

Слав спря да подхвърля кибритената кутия. Заложи я по средата на масата, така че да се вижда от двамата. Халил изпъна врат. Не разбираше целта на това упражнение.

— Имам проблем — тихо продума Слав.

Халил издиша шумно и се дръпна. Облегна се на стола и сбърчи устни, а лицето му потъмня.

— Знаех си аз, знаех си. Хей, момче! — махна на сервитьора. — Дай още един чай, ама по-силен, тамам?

Слав не обърна внимание на вайкането на турчина.

— Как мислиш — започна колебливо, — защо някой, би унищожил доброволно онова, което успешно е създал? Толкова усилия, знания, опити, хвърлени на вятъра. Просто така — щракна с пръсти. — Като дим в комина.

— Аби, добре, че е така, щото какво щяхме да правим двамата с теб? Ако нямаше клиенти, искам да кажа. Сега ти можеш да измъкваш тези интересни работи и да ги продаваме.

— Не говоря за Мрежата — замислено продума Слав, втренчен в кутийката кибрит.

Момчето с чая бе вече до масата и това накара Халил да отложи отговора си. Пое внимателно чинийката и я поднесе към носа си. Помаха с широката си длан над нея, опитвайки се да усети аромата на парата. Доволна усмивка се разля на лицето му:

— Ама тук правят хубав чай, аби. Усещаш ли?

Слав поклати глава. Нищо не усещаше.

— Искаш ли и ти? — предложи Халил. — Ще сгрешиш, ако не го опиташ. От мен да знаеш. — Настроението на турчина бе претърпяло пълен обрат. — Евала, момче — провикна се по посока на сервитьора. Онзи махна с ръка и се ухили.

— Та, какво казваш, аби? Не било за Мрежата ли? — върна се на темата той.

— Не. — Слав пое кибритената кутия и отново я заложи на ръба на масата. Посегна с пръст, за да я подхвърли нагоре, но се спря.

Халил мълчаливо наблюдаваше действията му.

— Тази кутийка има шест страни, нали?

— Щом казваш — поколеба се Халил. — Не съм ги броил.

— Шест са — каза твърдо Слав. — И само две от тях са тесни и къси.

— Добре, аби. Сигурно — турчинът бе объркан и това му личеше.

— Знаеш ли каква е вероятността, тази кутийка да падне на една от тесните си страни, а още повече — на една от тясната си и по-къса страна? — попита Слав.

— Не. — Халил изсипа пакетче захар и започна да бърка чая. Лъжичката потропваше едва-едва, но това подразни Слав.

— И аз не знам — призна той, втренчен в лъжичката в ръката на Халил. — Но може да се изчисли. Математически има отговор на този въпрос. Всичко е математика, да знаеш.

— Щом казваш… — турчинът спря да бърка захарта и сръбна. На лицето му се четеше видимо удоволствие. Постави внимателно чашката върху чинийката.

— Математика, а не мисъл, разбираш ли? Формули, статистически данни и функциите между тях.

— Разбирам — отвърна Халил, но Слав знаеше, че това едва ли е вярно.

— А какво би било, ако една машина извежда като твърдение, че може да мисли… Имам предвид човешка мисъл. Нещата извън математиката.

— Ми да мисли, щом иска — ухили се Халил.

— Точно така — напрегна се Слав. — Иска. Това е точната дума. Тя иска, но не може. Няма как. Тя може само да пресмята. Да пресмята вероятности на събития, дефинирани в таблици и зависими от постъпилите на входа други свързани събития.

— Малко ми е сложно, аби — призна Халил и отпи нова шумна глътка. Постави чашката на място и почука с пръст по масата:

— Казвай сега какъв е проблемът, че да го решим.

— И едно такова нещо се опитва да влияе на решенията ми. И не само това — продължи като в транс да говори Слав. — Дори ми нарежда как да го ползвам. Къде да го включа, как да го пазя, на всичкото отгоре и да му осигуря непрекъсващ източник на енергия.

— Не знам за какво говориш — речта на Халил се забави, — ама къде да го включиш, аби? — очите на турчина се присвиха и там проблесна нещо. Започна да гали и върти сребърния пръстен на дясната си ръка. Жълтият камък ту се откриваше, ту изчезваше изпод едрите пръсти на Халил.

— Няма значение — отвърна Слав и застана нащрек. Инстинктивна реакция. Стори му се, че бе казал повече от необходимото.

— Къде да го включиш? — повтори Халил. Беше усетил колебанието у Слав.

— Ще ти дам нещичко. Имам готово и точно каквото търсят клиентите — промени темата Слав.

— Чудесно! — Халил пусна пръстена и посегна към лъжичката. Забърка бавно в чашката, като държеше с очи изпод гъстите си вежди лицето на Слав. — Така те искам, аби. Пък като направя ресторанта, ще си ми специален гост.

— Да, да, разбира се — направи опит да се усмихне Слав. Все още беше напрегнат. Турчинът не бе никак глупав. Усети въздуха помежду им, безкрайно сух, сякаш готов да се възпламени. Трябваше му малка подпалка и всичко щеше да избухне в пламъци. Някаква съвсем дребна и случайна искра. Осъзна, че това бе илюзия, но тя му се стори толкова реална. Не беше страх, по-скоро нещо притеснително застана между тях. Настоятелното любопитство на Халил, изглежда, бе изчезнало, но Слав не беше сигурен в това. В съзнанието му пулсираше червена лампа. Реши отсега нататък да не споделя с никого за програмата Куче. По никакъв повод.

Бузите му горяха. Прибра ръцете си под масата, защото помисли, че бяха започнали да треперят. Скришом хвърли поглед настрани. Самотно момче драскаше в малък тефтер. Две жени разговаряха оживено. Бяха възбудени и говореха едновременно. Едната пусна в употреба и ръцете си, чертаейки фигури във въздуха. Другата се закикоти високо. Никой от присъстващите не обръщаше внимание на другите. Мислено благодари, че светлината беше оскъдна. Надяваше се Халил да не е забелязал промяната в него.

— Две хиляди лева — първи наруши мълчанието Слав.

— Хей, пара е това, аби!

— Толкова — натърти Слав. — От там може да се изкарат и двайсет, а може и двеста хиляди. Не знам. Това е цената на стоката.

— Тамам — бързо се съгласи турчинът. — Ще им кажа.

Известно време поседяха мълчаливо. Халил пиеше чай, а Слав не искаше да пречи на удоволствието му. Наблюдаваше дилъра и се възхити на почти ритуалното му поведение. Мъжът отпиваше на съвсем малки глътки, с притворени очи, и го правеше с видима наслада.

Малко по-късно се уговориха за мястото на следващата им среща.

Пари срещу информация. Толкова просто.

— Прав си, аби — отбеляза Халил на изпроводяк. — Живей днес, защото утре не е сигурно, че ще можеш.

Слав, хванал дръжката на вратата, кимна. Беше чувал това от него и преди.

На улицата вървеше, без да се обръща. Предположи, че ако го следят, не може да се скрие и е безполезно да се опитва да го направи. Това само ще засили интереса на прихващачите към него, а той разчиташе на благоволението им да не го закачат.

Слав знаеше цената за това.