Александър Белтов
Фосикър (23)

22.

Какви ли не странности обземаха хората. Слав виждаше всякакви неразбираеми за него неща. Кой нормален би кръстил програмата си „Куче“. Самотник, копнеещ за нечия сродна душа, която да му бъде другар? От незапомнени времена хората бяха опитомили дивото у вълка. Бяха го превърнали в свой постоянен спътник, помощник и защитник. Доскоро.

Броят на уличните кучета конкурираше броя на бездомниците. Бяха се превърнали в ненужни и досадни същества. Бореха се наравно с хората за оцеляване, развили отново ловните си инстинкти. Формираха глутници, със строга йерархична структура и съответни зони на влияние. Градът се бе превърнал в естествен хабитат за тях. Успяваха да намират храна, множаха се и след това завземаха нови територии. Бяха се върнали към дивото — оттам, откъдето бе техният произход.

Разбира се, имаше финансови програми, с които общината декларираше пред гражданите воля за справяне с проблема, но никой не вярваше, че това ще се случи. Слав не искаше да знае причината защо не се справяха, а просто приемаше, че това е така. Беше хапан от улично куче, но не бе търсил медицинска помощ. И досега се чудеше как бе имал глупостта да остави нещата без последствие. Други хора нямаха неговия късмет. В града се завърнаха отдавна забравени болести.

И така, неизвестният програмист бе проявил сантимент. Дали някога бе имал куче? Слав знаеше такъв случай. Бившата му приятелка Мая се беше опитвала да се отърве от стар сетер, попаднал при нея като наследство от покойния й чичо. Изгоненото от нея куче бе чакало пред кооперацията на чичото почти месец, преди душата на Мая да се пречупи. Последните си дни кучето прекара в апартамента й.

Какво в крайна сметка е искал да направи програмистът от Куче? Каква е била целта му и защо го е създал? Другар, пазач? И ако е така, какво трябваше да пази. И още — как бе взело решение да изключи себе си и лаптопа при появата на бръснатия. Решение, съобразно някаква негова вътрешно изведена логика. Ами ако Куче бе програмиран да бъде следотърсач, както за това бяха обучавани ловните кучета? Какво трябваше да следи? И защо толкова упорито настоява да бъде включено в компютърна мрежа?

За какво още се ползваха кучетата — Слав напрегна мисълта си. Можеше ли това електронно Куче да е създадено за битки, и ако това е целта, с кого трябваше да се бие? Но ако е създадено за битка, трябваше ли да му бъде даден алгоритъм за псевдомислене? Псевдо, защото бе лишено от емоция, каквато притежава всяко живо същество. А всяка емоция придава допълнителен елемент за оценка на ситуацията, която се нуждае от решение за действие. Такива емоции например са предпазливостта, страхът, радостта и еуфорията.

Слав потръпна, защото се улови, че мисли за Куче като за живо същество. Не можеше да е истина. Куче няма мозък, та дори и с интелекта на най-примитивното живо същество. Куче е програма. Програма, дотолкова добра, че да модифицира операционната система, върху която бе инсталирана. Да може да промени режима на медиите и да управлява вградената камера, микрофона и говорителя. Програма, която може да води дискусия и, бе сигурен, с лекота ще издържи „теста на Тюринг“. Програма, която твърди, че може да се „досеща“. Невъзможно! Това е чисто човешко чувство — да се възприемат непотвърдени данни, които да извеждат нова, различна информация. Не така работят изчислителните машини.

Куче бе програма, но създадена с цел. Другар, пазач, следотърсач, боец — какво? Дали програмата осъзнаваше ролята си?

А какво бе станало с програмиста? Дали беше опитал да се отърве от Куче? Ами ако Куче търси възможност, за да се върне при своя програмист? Ако това е така, Слав в никакъв случай не трябва да го включва към някоя точка на Мрежата. Мрежата бе неговият хабитат. Неговата естествена среда и Слав бе сигурен — изпусне ли го там, Куче с лекота би заличило следите си. Компютърът на Слав представляваше изкуствена клетка за него. Как бе успял да го засмуче от Мрежата и да го плени, и до сега оставаше загадка за Слав. Сигурен бе в едно — Куче му дължеше прераждането си и той бе негов господар. Било е унищожено, но програмата на Слав го е сглобила до неговата цялост. Образно казано — го е възкресила.

Твърде много въпроси. И всеки от тях водеше след себе си други.

Слав се отказа да разсъждава. Реши да използва Куче, както досега. Ще го остави да събира разрушените клъстери в четими файлове. И само това да прави, беше голяма полза. Куче работеше много по-бързо от собствената му програма. Може би по-нататък ще измисли как да го ползва за друго, но засега толкова.

Време бе да излезе на лов за файлове или поне за техни остатъци.

Включи лаптопа и насочи така капака, че камерата да гледа към входната врата. Куче можеше да се пази и само. После щеше да го разпита. Ако го намери изобщо там. Знаеше, че не може да го скрие в квартирата. Нямаше подходящо място. А да го носи със себе си, бе още по-голям риск.

На входа на метростанция „Сердика“ мярна под краката си лист с числото девет. Стъпи отгоре и затисна надписа. Числата! Бяха се появили отново.

Вдигна крак и прескочи листа. Той си остана залепен върху тротоарната плочка.

Пред него незрящ човек бе воден от жълто куче. Мъжът бе уверен при преминаване на препятствия, каквито бяха стълбите за метрото. Животното спря за момент пред първото стъпало и това бе знак за незрящия. После с темпо, точно колкото трябваше на човека, заслизаха — стъпало по стъпало. Бяха изградили великолепен синхрон и той бе неразрушим, независимо от наличието на хаотичната тълпа. Кучето водач бе непогрешимо.

За момент Слав си помисли, дали би се доверил на Куче. Махна с ръка и остатъкът до квартирата извървя с изпразнено съзнание.