Доминик вдигна внимателно крак от педала и втренчи поглед в схлупените къщурки, които изникнаха от двете страни на пътя. Градчето наподобяваше хиляди други, разположени покрай централноамериканския „Път на маите“, простиращ се от провлака Техуантепек и през полуостров Юкатан до северните части на Хондурас и Ел Салвадор.

Само преди хиляда години маите били господстваща цивилизация в Централна Америка. Неспособни да окажат съпротива на испанските завоеватели, те скоро се озовали на бунището на историята, със загиваща култура и изчезващ език и обичаи.

Предците на самата Доминик бяха юкатеки — далечни потомци на маите, на които дължеше мургавата си кожа и изпъкналите си скули.

Прашният път се разшири до четирилентово платно, водещо към сърцевината на Чичен Ица, столицата на древните маи и най-често посещаваната туристическа атракция в Мексико. Тук, на площ от около четири квадратни мили, сред почти девствени джунгли, се издигаше цял комплекс от пирамиди и погребални храмове. Най-високата и прочута пирамида бе Кукулкан — каменна постройка, стърчаща на двайсет метра над един затревен хълм.

Доминик погледна към пирамидата, спомни си за лежащия в недрата й кораб и сърцето й затупка.

Доминик остана в дома на Ивлин Стронджин в Сейнт Огъстин почти седмица. Но след първия контакт с майката на Гейбриъл енергийното поле се затвори и вече нямаше връзка. От време на време Доминик изпитваше съмнения за правдивостта на първата мистична среща, но нямаше нищо, с което да я потвърди или отхвърли.

— Ивлин, не искам да те обиждам, но откъде да съм сигурна, че наистина съм разговаряла с майката на Гейбриъл?

— Че с кого другиго, дете?

— Може да си ти и да си се преструвала на сестра си. Или дори да не знаеш какво е станало. Специализирала съм психиатрия. Виждала съм доста тежки случаи на шизофрения.

— Енергийното поле беше на Мария.

— Добре, но защо тогава тя не разговаря отново с теб? Минаха доста дни от разговора. Не мога цял живот да остана в това градче. Успя да ме изплашиш дотолкова, че за първи път ми мина мисълта за аборт.

— Избереш ли този път, не само обричаш на гибел Майкъл, но и цялото човечество.

— Така твърдиш ти обаче. Трябват ми факти, Ивлин, стига загадки.

— Доминик, Мария почувства страха ти — точно затова прекрати разговора. Страхът е една от най-силните негативни емоции на човечеството. Да разговаряш с мъртвите не е като да се обаждаш по телефона. Всеки може да ти отговори, включително и демони, като Изчадието, който е не само могъщ, но и лукав. Когато е усетила страха ти, Мария е предпочела да прекъсне връзката, вместо да предизвика интереса на някой от враговете ти. Успехът на следващите ни връзки ще зависи единствено от умението ти да овладяваш чувствата си и най-вече негативните. Но първо трябва да завършиш своето пътуване.

— Стига с това пътуване. Какво пътуване? Как да се посветя на нещо, което не разбирам?

— Ще го осъществиш едва когато натрупаш достатъчно знания. Чети „Попол Вух“. Запознай се с историята на Сътворението. Търси отговори от онези, на които имаш вяра.

— Въпросът е, че вече не вярвам на никого. През целия си живот не съм била по-самотна и изплашена.

— Джулиъс и Мария се чувстваха по същия начин, когато започнаха пътуването си, и съм сигурна, че Майкъл ще сподели усещанията си. Има моменти, когато губиш пътя си от поглед, но въпреки това трябва да продължаваш, с увереността, че това е твоята съдба.

— Какво щеше да направи Мик на мое място?

— Щеше да търси отговорите от онези, които познава. Щеше да се върне в страната на зелената светкавица.

Доминик спря колата пред входа на Чичен Ица. За нейна изненада паркът бе пуст, входната врата беше затворена и охранявана от американски войници.

Капитан Люк Маджерски се приближи до нея, сложил ръка на приклада на своя М–16.

— Съжалявам, госпожице, Чичен Ица е затворен.

— Идвам за сувенири. Къде са сергиите?

Маджерски се взря в красивата чернокоса жена — изведнъж му се стори позната.

— Преместиха се на площада през хотел „Маянски земи“, на десетина минути оттук. — Той извади от джоба си идентифициращ скенер. — Ще трябва да ви сканирам, такава е стандартната процедура.

— Разбира се. — Тя протегна лявата си ръка. На екрана на скенера се появи дигиталната й снимка и текст:

Андреа Смит,

Местоживеене: Уелингтън, Флорида

Няма криминално досие.

— Благодаря, госпожице Смит. Приятен ден.

Тя му махна с ръка и подкара колата.

Маджерски втренчи поглед в снимката. „Виждал съм я някъде“. Той извади джобния си компютър и прелисти старата електронна поща. Попадна на уебсайт на „Народът първо“. Сравни снимката и едва не подскочи. „Божичко, тя беше!“

Огледа се, преди да препрати снимката на Андреа Смит на пощенската кутия на партията на Питър Мейбас.

Доминик спря на паркинга пред хотел „Маянски земи“. От другата страна бяха подредени сергии, предимно с местна зеленчукова продукция.

Тя огледа масите — десетина продавачи и още толкова купувачи. „Затварянето на парка им се отразява зле“. Щом се приближи до първата сергия, я заобиколиха малчугани и я задърпаха.

— Нефритена огърлица, сеньорита? Само десет долара, американски.

— Ела, сеньорита, ела да си купиш копринен хамак. Даваме го на много добра цена.

— Добре, добре, чуйте ме, ще купя от този от вас, който ми каже къде да открия Очела.

Децата отстъпиха.

— Не познаваме Очела, сеньорита.

После наобиколиха някаква възрастна канадска двойка.

— Кърпи, сеньор? Два долара.

Капитан Маджерски гледаше екрана на джобния си компютър, сякаш бе спечелил от лотарията.

Самоличността на обекта потвърдена. Ще получите един милион долара при залавянето на Васкес. Изчакайте пристигането на специална група. Не говорете за това с никого. Поздравления и ви благодарим, че служите на родината си.

Доминик подмина няколко сергии и спря пред една, където продаваха обсидианови ножове.

— Колко струват?

— Трийсет долара, сеньорита. Двайсет и три за вас.

— Търся един човек. Очела.

Продавачът извърна поглед.

— Не познавам такъв човек, сеньорита.

Тя вдигна глава тъкмо навреме, за да забележи военния джип, който влезе със скърцане на гуми на паркинга и спря до нейната кола.

Отвътре изскочи капитан Маджерски и се зае да изучава номерата на колата. Доминик се приведе зад сергията. Нещо не беше наред. И къде бяха момчетата от Службата за безопасност? Изчезваха тъкмо когато й трябваха.

Маджерски тръгна с широка крачка към сергиите.

— Ей!

Доминик се обърна. Един къдрокос индианец й махаше да отиде при него.

— Ела!

— Кой си ти?

— Елиас Форма. Приятел на Мик. Идвали сте у дома. Бързо…

Маджерски си пробиваше път през дечурлигата, от една сергия към следващата. Спря точно пред Форма.

— Къде е американката?

Елиас Форма сви рамене.

— No habla inglés.

— A habla това? — Маджерски вдигна автомата и завря дулото му в носа на индианеца. — Къде е тая проклетница?

Елиас не отговори. Гледаше капитана съвсем спокойно. Тълпата бавно се сгъстяваше.

Маджерски го сграбчи за ризата, дръпна го иззад сергията и го блъсна на земята. Прещрака затвора и пусна няколко куршума покрай ребрата му.

— Чуй ме, Доминик Васкес! Или ще се покажеш веднага, или ще му тегля куршума на този нещастник!

— Стига! — извика Доминик и подаде глава иззад сергията. Изправи се, вдигнала ръце встрани, с разкопчана блуза. — Можеше да помолиш и по-възпитано.

Маджерски я гледаше като омагьосан. Тя му намигна.

— Падам си по белезниците. Имаш ли?

— Че как. — Той извади белезниците и щракна едната на протегнатата й ръка. — Май добре ще си прекараме с теб.

— И на мен така ми се струва. Ще ми вземеш стая в хотела, нали? Горещо ми е и искам да сваля тия потни дрешки. Ако ме слушаш, ще ти дам да ме завържеш с белезниците за леглото.

Маджерски се засмя.

— Знаеш ли какво ще направим…

Десният крак на Доминик отскочи от земята с бързината на кобра и върхът на обувката й се заби в слабините му. Докато капитанът падаше като покосен, тя го изрита още веднъж — в лицето.

Маджерски рухна в несвяст.

Елиас се наведе, дръпна от колана му ключовете на белезниците и ги метна на Доминик. Неколцина продавачи повлякоха капитана към гъстата трева зад сергиите.

Други десетина изтичаха при джипа и го изтикаха в канавката край пътя.

Солт Лейк Сити, Юта

Питър Мейбас лежеше по гръб в креслото на гримьорната. Гримьорът попиваше тъмните кръгове под очите му.

На вратата се почука. Влезе Джоузеф Рандолф, следван от висок шейсетинагодишен мъж с вълнен костюм и с тънка черна вратовръзка.

— Пит — представи го Рандолф, — това е Соломон Адашек — човекът, за когото ти разправях.

Мейбас се надигна и втренчи мъничките си очи в непознатия.

— Не се сърди, Джо, но ми прилича по-скоро на продавач на религиозна литература, отколкото на наемен убиец.

Лицето на Соломон Адашек остана безизразно.

— Всяко дете може да натисне спусъка, господин Мейбас. Номерът при обезвреждането на зададен обект е да се приближиш, без да предизвикваш съмнения. Ако предпочитате някой главорез, ще отида да си предложа услугите другаде.

— Не, мисля, че ще свършите работа. Лицето е на Юкатан. Предполагам, че Джо вече ви е запознал с подробностите. Искам да я премахнете — нея и военния, без да оставяте никакви следи.

Соломон кимна, излезе от гримьорната и затвори вратата, без да промълви ни то дума.

— Тръпки да те побият от него, а?

— По-важното е да свърши работа — отвърна Рандолф. — Този тип е бивш агент на ЦРУ. Студен като змия и също толкова безчувствен. Прекарал е голяма част от живота си като къртица в Съветския съюз. Изтеглили го едва след края на Студената война. Убил майка си и медицинската сестра, която се грижела за нея, и подпалил къщата. Шест години затвор, после условна присъда. Подозрения в педофилия, но никой не си е направил труда да ги потвърди.

— Дали да не го пратим на Чейни?

— Стъпка по стъпка, приятелю. Стъпка по стъпка.

Чичен Ица, Полуостров Юкатан

22:17

Нощната джунгла бе пълна с влага, звуци и спотаен живот. А също и с призраците на мъртвите. Жилави шубраци се заплитаха в краката на Доминик и я дърпаха за косите. Комарите бяха огромни. Над листата на дърветата се чуваше пърхане на криле.

Гората я притискаше с тъмната си маса. Тя хвана Елиас Форма за ръката, за да не го изгуби в мрака. Въпреки всичко тук се чувстваше в по-голяма безопасност, отколкото в цивилизацията.

„Харесва ли ти, или не, ти си Алиса в Огледалния свят и преследваш заека в дупката, от която няма връщане назад“.

Излязоха на някаква поляна. Около пращящ огън бяха насядали тъмнокожи индианци. Доминик позна Х’Менес — същия, който бе помогнал на нея и мъжа й да се спуснат в свещения кладенец на Чичен Ица преди половин година.

„Цяла вечност оттогава…“

Всички мъдреци се смятаха за преки потомци на братството Ш’Тол, свещено общество на маите, успяло да се спаси от гнева на испанците преди пет века.

Елиас поздрави беловласия прегърбен водач на групата и го прегърна.

— Доминик, това е дядо ми, Очела — човекът, когото търсиш.

Доминик протегна ръка.

— Надявам се, че ме помните. Аз съм приятелката на Майкъл Гейбриъл. Дойдох да разговарям с вас за мита за Сътворението.

Очела хвана ръката й с две ръце и заговори с Елиас на език, който не й бе познат.

— Дядо ми казва, че е готов да помогне с всичко, което може, на Първородната майка.

— Всъщност затова съм тук. Коя е тази Първа майка и защо ме наричате по този начин?

Очела се усмихна с беззъбата си уста и я докосна по корема.

— Яя ба’л.

„О, Господи, и той ли знае, че съм бременна? Нима вече ми личи?“

Зави й се свят. Звуците на джунглата бяха заглушени от пукота на съчките и мърморенето на присъстващите.

Елиас и старецът я отведоха при един повален дънер в края на поляната. Тя седна, а те останаха прави пред нея. Някой й предложи купичка вода и още една, пълна с плодове. Тя пи, похапна и се почувства малко по-добре.

Очела заговори отново, без да пуска ръката й. Елиас превеждаше:

— Историята за Сътворението е най-важният урок, записан в Попол Вух. Герой на тази история е легендарният Хунафу, храбър воин, който по-късно се споменава като Първия отец. Хунафу имал голяма страст в живота — да играе на една древна игра с топка — тлачтли. Един ден Ксибалба, Господарите на подземния свят, предизвикали Хунафу на тази игра, като залога бил бъдещето на неговия народ. Хунафу приел и влязъл в Ксибалба Бе, тъмния път, който води до Ксибалба и който започвал от устата на една гигантска змия.

Доминик потрепери — спомни си как Майк влезе в зейналата паст на извънземното чудовище.

— Но Господарите на Ксибалба нямали никакво намерение да играят с него. Те победили Хунафу с лъжи и измами, обезглавили го и окачили главата му на клона на едно дърво, като предупреждение за останалите, които биха дръзнали да се възпротивят на могъществото им. След много години една жена, казвала се Кървава луна, тръгнала по Тъмния път. Когато се приближила към дървото, за да си откъсне плод, видяла главата на Хунафу. Очите на война се отворили и той плюл в шепата й и тя забременяла. Жената побягнала и богът на смъртта и неговите слуги не могли да я настигнат. По-късно, когато родила близнаци, Кървава луна била наречена Първородната майка. Родила момчета и те станали силни и храбри войни. Кръвта им ги призовала да тръгнат по стъпките на баща си, да слязат в Ксибалба и да предизвикат на бой Бога на смъртта, за да отмъстят за убийството на Хунафу. И този път господарите на подземния свят прибягнали до коварство и измама. Но близнаците били готови за това, не се поддали на измамата, надвили злото и възкресили своя отдавна изгубен баща.

Очела се засмя и опря длан на корема й.

— О, стига вече, в това няма никаква логика. Попол Вух е само легенда, в която се разказват разни измислени истории. Как е възможно точно аз да съм Първородната майка?

Елиас преведе думите й. В отговор старецът се разтресе в беззвучен смях.

— Познанията, събрани в Попол Вух, достигат до нас от времената на нашия велик учител Кукулкан. В Попол Вух са описани петстотинте години след неговото изчезване. Времето може да е поизкривило мита за сътворението, но с нищо не е променило крайното му значение. Най-важното е да разберем, че историята на човечеството се повтаря. Хунафу се появи отново. Той ни спаси от злото, като същевременно се пожертва. Сега очаква синовете си в Ксибалба.

Доминик се разтрепери. Очела я потупа успокоително по рамото.

— Дядо ми казва, че никога не бива да губим вярата си. Хунафу те е избрал заради твоята сила.

— Щом според вас Мик съответства на Хунафу, къде е той сега? Как да намеря Ксибалба?

— Тъмният път към Ксибалба ще се появи пред близнаците, когато навършат двадесет години. Дотогава твое задължение като Първа майка е да ги подготвяш за живота. Очакват ги големи премеждия. Силите на Черния господар ще направят всичко възможно, за да ти попречат.

Очела се изправи и я отведе в другия край на поляната, където имаше грамаден кипарис. За стеблото му бе завързан Люк Маджерски, само по гащета и потник.

Доминик извади парцала от устата му.

— Уф, благодаря. Ще каже ли някой на тия диваци, че съм американец?

— Защо ме преследваше?

— Ти си Доминик Васкес, жената на Майкъл Гейбриъл. Много хора искат да си поговорят с теб.

— Лъже — намеси се Елиас. — Кой те нае да откриеш Доминик?

Маджерски се загледа към джунглата.

— Име, чин и сериен номер, това е всичко, което ще изтръгнете от мен. Съединените щати не обичат да отвличат войниците им. Само на километър оттук има петнайсет хиляди тежковъоръжени войници, които ще подпалят тази джунгла с напалм, ако ми се случи нещо.

Очела даде знак на един от присъстващите. Двама мъже разтвориха устата на Маджерски, а трети пъхна вътре куха бамбукова пръчка. Появи се четвърти, с дървена кутия, и извади от нея трийсетсантиметрова стоножка — лъскавото й черно тяло бе покрито с яркожълти петна.

— Боже мили! — възкликна Доминик. — Какво е това?

Елиас взе стоножката.

— Латинското й име е сколопендроморфа — животинка, която обитава нашите джунгли. Някои от по-едрите екземпляри се хранят с мишки и гущери.

— Има и по-едри от тази?!

— Хмм. Виждаш ли предните крачета? Наричат се хватателни. Използват се за инжектиране на отрова в жертвата. Да видим сега дали тази малка приятелка ще успее да убеди американеца да ни разкаже всичко, което искаме да узнаем.

Елиас вдигна гърчещата се стоножка пред лицето на американеца.

— Днес следобед, когато се появи на пазара, действаше по нечия заповед. На кого?

Войникът отмести поглед.

Двамата индианци го стиснаха още по-здраво и Елиас нагласи главата на стоножката пред отвора на бамбуковата тръба. Маджерски започна да се дърпа отчаяно, от гърлото му излизаше клокочене и задавено ръмжене.

Доминик се обърна погнусена.

Елиас се наведе към Люк.

— Още десетина сантиметра и опашката й ще изчезне вътре. Тогава и аз няма да мога да те спася. Стоножката ще пропълзи до тънките ти черва и ще снесе там яйца. Пет сантиметра… три… Ако имаш нещо за казване, сега е моментът.

Маджерски закима енергично, очите му бяха ококорени като панички. Елиас измъкна стоножката, после дръпна пръчката от устата му.

Маджерски се преви и повърна.

— Да чуя име, инак се връщаме на предишната позиция, само дето ще оставя животинчето да си свърши работата.

— Мейбас. Питър Мейбас. Той е обявил награда от два милиона долара за главата й.

— Защо? — възкликна Доминик. — За какво съм му притрябвала на този негодник?

— Не зная. Той… непрестанно обвинява Гейбриъл за катастрофата. Предполагам, че по някакъв начин си замесена в политическата му кампания. Пратил е човек от Щатите да те прибере.

— Или по-скоро да те убие — уточни Елиас. — Къде трябва да се срещнете с този тип?

— Не зная.

Елиас кимна и двамата индианци отново го сграбчиха за ръцете.

— Не… почакайте. Имаме среща… утре сутринта, на аерогарата в Писте.

Единият от индианците прибра стоножката в дървената кутия. Елиас отново запуши устата на Маджерски, а Очела отведе Доминик при огъня. Малко след това към тях се присъедини вторият индианец, извади стоножката от кутията, наниза я на една пръчка и я опече над огъня.

Елиас й намигна.

— Древен индиански деликатес. Моята я предпочитам с масло.

Доминик почувства, че й се гади.

— Дядо е прав. Враговете са навсякъде.

— Дали не е по-добре да остана тук?

— За съжаление, тук също не си в безопасност. Сред маите се срещат и членове на култа към Тескатлипока, които практикуват различни черни магии. Тъкмо Тескатлипока е надвил нашия велик учител Кукулкан преди повече от хиляда години. Узнаят ли за теб, тези типове няма да се спрат пред нищо, за да те убият.

— Ясно. Връщам се в Щатите още утре. Но има още едно нещо, което трябва да узная, преди да си тръгна. Какво представлява Изчадието?

Този път Елиас се затрудни с превода. Очела го изслуша и изведнъж лицето му се оживи.

— Дядо казва, че Изчадието е човешкото превъплъщение на Черния бог. Според легендите Изчадието, което е зародишът на всички човешки злини, ще се прероди в деня, когато се родят близнаците.

— Нищо не разбирам. Защо го наричат Изчадие?

— Защото, Доминик, също като Майкъл и твоите неродени синове, Изчадието е Хунафу.

Аерогара „Писте“

07:25

Частният „Лиърджет“ докосна пистата и продължи плавно към далечния й край.

Люк Маджерски чакаше в джипа. „Запази спокойствие и ще се измъкнеш поне със стотина бона“. Не сваляше очи от стълбичката на малкия самолет.

Вълна от сух въздух удари Соломон Адашек в лицето. Той изтри влагата от очилата си с носна кърпичка и бавно заслиза по стълбата.

Маджерски поклати глава. „Два милиона долара награда и пращат този нещастник?“

— Капитан Маджерски?

— Да. Носите ли парите?

— Всичко е уредено. Къде е жената?

— Изгубих я. Някакви тукашни туземци й помогнаха да избяга. Пребиха ме и ме измъчваха, но успях да се измъкна.

— Какъв късмет.

— Да, но не всичко е изгубено. След като знаете, че е тук, няма да е никак трудно да я откриете.

— Освен ако не са я извели вече от страната. В такъв случай срещата ни губи смисъл.

— Слушай, приятелче, все пак заслужавам нещичко, задето преживях всички тези кошмари. Какво ще кажеш за сто бона, а? За Питър Мейбас това са джобни пари.

— Няма проблеми. Ела в самолета да уредим формалностите.

Маджерски последва невзрачния дребосък по стълбата.

— Само че ми се ще да стане по-бързо. В осем часа да съм на пост.

— Разбира се. Иди в дъното на самолета и застани на онзи найлонов чувал.

— Чувал ли? — Маджерски направи няколко крачки и пристъпи върху сгънатия на пода найлонов чувал. — Това пък защо?

— За повече удобство.

Соломон Адашек извади пистолета си и пусна два куршума право в сърцето на капитана.

Към следващата част или към съдържанието

Стив Олтън Възкресяване (6) (Какво става с нас, след като умрем)

Метаданни

Данни

Възкресяване

Информация

История

Сваляне / Връзки

4

Стив Олтън
Възкресяване (6) (Какво става с нас, след като умрем)