Стив Олтън
Възкресяване (46) (Какво става с нас, след като умрем)

Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Домейн (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Resurrection, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,1 (× 10 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2017)
Корекция и форматиране
VeGan (2019)

Издание:

Автор: Стив Олтън

Заглавие: Възкресяване

Преводач: Юлиян Стойнов

Година на превод: 2004

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „Бард“ ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2004

Тип: роман

Националност: американска

Редактор: Иван Тотоманов

ISBN: 954-585-576-2

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2678

История

  1. — Добавяне

Епилог

27 декември 2033 г.

Американецът крачеше уверено в празния коридор, а микрофоните улавяха звука от стъпките му и го предаваха на мониторите заедно с изображението от камерите. Той стигна поста на охраната с холографско изображение на пазача.

— Добър вечер, господине. Пропускът, ако обичате.

Американецът подаде фалшивия си паспорт и вдигна длан към инфрачервения скенер.

Два етажа по-горе информацията бе препратена в Археологичния отдел на Кеймбридж. Миг по-късно до изображението се появи второ — на възрастен мъж.

— Пристигнахте доста бързичко, професор Розън.

— Случайно бях в щата. Кога открихте документите?

— Преди два дни. По време на изкопни работи край старата библиотека работниците се натъкнали на подземие. Никой от отдела не помни там да е имало подземие. Сигурно са го построили преди хиляда деветстотин и четирийсета.

— Ще мога ли да видя документите? Времето ми е ограничено…

— Че кой не бърза в наши дни? Само момент…

Американецът си погледна часовника. Изтри една капка от челото си.

Минутите се нижеха като часове.

Най-сетне възрастният британски професор дойде лично, стиснал ръждясала метална кутия.

— Вътре е всичко, професор Розън, точно както го намерихме. Честно казано, не зная за какво може да ви потрябва. Докато го четохме, здравата се посмяхме.

Американецът взе кутията, като се постара да прикрие вълнението си. Отвори я и извади прашен документ:

ПОСЛЕДНИ ЗАПИСКИ НА ДЖУЛИЪС ГЕЙБРИЪЛ

Преместени в подземието на Университета на 21 август 2001 г.

Американецът вдигна лазурносините си очи и се усмихна малко насила.

— Да, сигурен съм, че и в Щатите ще се посмеем здравата.

— От кой щат сте?

— От Флорида.

— Наистина? Другия месец с жена ми ще ходим там. Току-що си запазихме билети за космоплана — първо пътуване. Двайсета годишнина от брака и прочее. Вие летели ли сте?

— Още не.

— Четири години чакахме за билети. Записваш се и чакаш. Между другото, можете да задържите документите. Никой тук не се интересува от тях.

Американецът махна с ръка и си тръгна. Отвън го чакаше кола.

— Е? — попита едрият чернокож, докато надзърташе в огледалото.

Имануел Гейбриъл вдигна кутията, в която бяха записките на дядо му.

— Да изчезваме оттук. Пипер — нареди той на втория телохранител, който седеше зад волана. — Преди да са разбрали какво ни дават.

Колата се сля с движението и потъна в нощта.

Край