Стив Олтън
Възкресяване (5) (Какво става с нас, след като умрем)

Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Домейн (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Resurrection, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,1 (× 10 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2017)
Корекция и форматиране
VeGan (2019)

Издание:

Автор: Стив Олтън

Заглавие: Възкресяване

Преводач: Юлиян Стойнов

Година на превод: 2004

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „Бард“ ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2004

Тип: роман

Националност: американска

Редактор: Иван Тотоманов

ISBN: 954-585-576-2

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2678

История

  1. — Добавяне

3

26 януари 2013 г.

Белият дом, Вашингтон

Енис Чейни, вторият вицепрезидент в историята на САЩ, който бе стигнал до президентското кресло, влезе в Овалния кабинет. Усещаше тежестта на своите шейсет и седем години. Чернокож, с хлътнали лъскави черни очи, бившият сенатор от Пенсилвания стоеше на ръководния пост на страната вече четиридесет и два неспокойни дни, откакто неговият предшественик Марк Молър бе сложил край на живота си в опит да спаси света от ядрена катастрофа.

Оттогава всяка зора беше благодат, всеки ден — безконечно мъчение.

Чейни едва успя да седне зад бюрото, когато по интеркома позвъни Катрин Глийсън.

— Божичко, Кати — промърмори той, — дай ми време поне да си поема дъх.

— Съжалявам, сър. Имате назначена среща за седем часа.

— Добре, да влизат. И ми донеси от шоколадовите сладки като вчера. Жена ми казва, че съм надебелял, но сега не ми е до това.

— Разбрано, сър.

След минута Кати отвори вратата на кабинета и въведе двама мъже. Първият бе Марвин Теперман, близък приятел на Чейни, канадски екзобиолог, с тънички мустаци и топла усмивка. Вторият имаше съвсем делови вид. Беше висок и побелял накуцващ полковник, издокаран в стегната униформа. В лявата си ръка държеше куфарче, приковано с верига за китката му.

Марвин го дари с обичайната си усмивка.

— Добро утро, господин президент. Хубав ден, нали? Позволете ми да ви представя полковник Джек Макслелан, от ВВС.

— Приятно ми е, полковник — Чейни кимна към крака му. — Рана от някоя война?

— Протеза. Диабетик съм.

— Съжалявам. — За един кратък миг Чейни се укори, че бе поръчал да донесат сладки. — Настанявайте се. Полковник, искам да ви предупредя, че това е първата ми среща с представител на „Маджестик–12“. Няма да е зле, ако започнете по-отдалече. Никога не съм си падал по „Досиетата Хикс“ и прочее фантасмагории.

Полковникът му хвърли обиден поглед.

— Сър, операция „Маджестик–12“ стартира на 24 септември 1947 година със специален президентски указ след евакуирането на летящ обект, паднал в Розуел, Ню Мексико между четвърти и шести юли същата година.

— Под летящ обект имате пред вид НЛО, предполагам?

— Да, сър, и мога да ви уверя, че не става въпрос за някаква фалшификация. Всъщност подобна организация е съществувала и по-рано, още през четирийсет и първа, когато е трябвало да бъде евакуиран друг летящ обект, паднал на Кейп Жирардо край Мисури. През следващите години „Маджестик–12“ успя да привлече на работа едни от най-изтъкнатите специалисти в целия свят, между които Алберт Айнщайн и Робърт Опенхаймер. Но дори след толкова много години нашата организация остава свръхсекретна.

— Е, това поне обяснява гривната на ръката ви.

Полковникът кимна.

— Това не са обикновени белезници, сър. Гривната следи пулса ми. В случай че сърцето ми спре да бие, бъде направен опит да се прекъсне веригата или е въведен погрешен код, съдържанието на куфарчето ще бъде незабавно изпепелено.

— Чудесно. Но тъй като пушенето в кабинета ми е забранено, да въведем правилния код. — Чейни се надигна, надвеси се над подаденото от полковника куфарче и въведе кода.

Ключалката щракна и полковникът вдигна капака на куфарчето, извади отвътре дебела папка и я подаде на президента.

— Благодаря, полковник. Господа, ще ви помоля да ме извините за няколко минути.

— Разбира се, сър — каза полковникът. Марвин продължаваше да се усмихва.

Президентът въздъхна. Сложи си очилата, отвори папката, която всъщност съдържаше тънък като лист монитор, въведе още веднъж кода за достъп и зачете.

Съвършено секретно/Маджестик–12

Предупреждение: Неразрешен достъп и запознаване с документа се наказва със задържане под стража и последваща смъртна присъда.

ДОКЛАД ЗА ТЕКУЩОТО СЪСТОЯНИЕ НА ПРОГРАМАТА „ЗЛАТНОТО РУНО“

януари 2013 г.

Начало

1. На 14 декември 2012 г., приблизително в 14:30 изт. станд. време над цялото земно кълбо бе задействано електромагнитно поле със сила, еквивалентна на няколко милиарда ампера, което доведе до унищожаването на 1000 руски между континентални балистични ракети, насочени към територията на Съединените щати. Специален екип на „Маджестик“ проследи източника на този импулс до няколко кристални ретранслиращи устройства, разположени в/или под следните древни постройки — Ангкор Ват, Голямата пирамида в Гиза, Стоунхендж, Слънчевата пирамида в Теотиуакан, Мексико и под каменния дворец в Тиауанако, Перу.

2. Екипът на „Маджестик“ откри също така, че първоизточникът на електромагнитния импулс е един космически кораб, заровен на около седемдесет метра под пирамидата Кукулкан в Чичен Ица (полуостров Юкатан). Самият импулс е бил предаден до кристалните ретранслатори с помощта на антена, подаваща се над вертикалната ос на заровения съд и излизаща на приблизително триста метра височина над пирамидата отгоре. Това сведение по-късно бе потвърдено от Майкъл Гейбриъл и неговата спътничка Доминик Васкес, които успяха да проникнат в кораба през един подземен канал за прясна вода, намиращ се на около километър от пирамидата.

3. Майкъл Гейбриъл е единственият син на археолозите Джулиъс и Мария Гейбриъл (и двамата починали), известни с разработките си върху календара на маите и най-вече предсказаната в него световна катастрофа на 21 декември 2012 г. На 24 август 2001 г. Джулиъс Гейбриъл представил на един симпозиум в Харвард своите изследвания, отнели 32 години, но бил подложен на атаки от своя съперник (и бъдещ държавен секретар) Пиер Робърт Борджия, който прекъснал речта му и го обсипал с клевети и обвинения. Малко след това Джулиъс Гейбриъл получил сърдечен пристъп и умрял в ръцете на сина си Майкъл, който изгубил самообладание и се нахвърлил върху Борджия. Инцидентът коствал на Борджия дясното око, а Гейбриъл бил затворен принудително в психиатрична клиника в Масачузетс, където прекарал следващите девет години в изолация. През лятото на 2012-а бил преместен във Флорида, където за него трябвало да се грижи специализантката по психиатрия Доминик Васкес. Госпожица Васкес по-късно помогнала за бягството на Гейбриъл през декември 2012-а.

4. На 21 декември 2012 г. „транспространствено“ извънземно създание с форма на огромна змия се издигна на своя заровен под кратера Чиксулуб кораб. Кратерът е разположен в Мексиканския залив, за който се смята, че е възникнал след сблъсък на астероид със Земята преди приблизително 65 милиона години. Съществото, изглежда, е било привлечено от електромагнитния импулс, защото се отправи към Чичен Ица, придвижвайки се през подземни тунели и реки. Опитът на въоръжените сили на САЩ да спрат създанието се оказа неуспешен, вероятно защото то съществуваше едновременно най-малко в две пространствени равнини. В края на краищата Майкъл Гейбриъл успя да го обезвреди с помощта на антената на заровения под пирамидата Кукулкан кораб. След това той проникна през тройния устен отвор на съществото. Малко по-късно Гейбриъл и съществото изчезнаха. Съдбата на Гейбриъл остава неизвестна до момента.

Златното руно

5. Във връзка с гореизброените събития тогавашният президент на САЩ подписа с Мексико ново търговско споразумение, част от което бе да се постави Чичен Ица и районът около него под юрисдикцията на САЩ. Общественият парк бе затворен незабавно и охраната му бе поета от „Маджестик–12“ и новосформираната изследователска група „Златното руно“. Директорът на групата, д-р Дейвид Мор (бивш служител на НАСА) и екзобиологът Марвин Теперман разделиха назначения към „Златното руно“ персонал на следните подгрупи.

Охрана и маскировка на главната структура:

Отговорна за издигането на маскировъчно съоръжение под формата на уретанов балон, който да покрие цялата пирамида. Балонът бе издигнат в нощта на 18 януари 2013-а, изключвайки възможността за наблюдение работата на групата с помощта на шпионски сателити.

Изкоп А:

Систематично изкопаване на пирамидата Кукулкан, демонтиране и описване камък по камък на съставящите я блокове под наблюдение на мексикански археолози. Разглобяването на пирамидата се очаква да приключи на 15 март 2013 г.

Изкоп Б:

Изкопаване на шахта до заровения космически съд под Изкоп А.

Изкоп В:

Достъп до заровения съд чрез подземната река под пирамидата Кукулкан. Сформирана бе група за подводен достъп, съставена от лазерни физици, космически инженери, психиатри, няколко известни неврофизиолози и избрани членове на Лабораторията за реактивни изследвания към НАСА. Всички членове на групата трябваше да преминат леководолазна подготовка и да наберат най-малко 100 часа подводна дейност.

Изкоп В: предварителен доклад от външния оглед.

6. Заровеният съд е с дължина 287 метра и по форма наподобява „кинжал“, макар че това едва ли е най-точното му описание. Носът му е заострен и профилът му напомня този на шпионски самолет А–12 „Блекбърд“. „Дръжката“ започва като изпъкнала сфера, от която се подават множество надстройки, и завършва с триъгълни издължени тръби, отговарящи вероятно на многокамерни „сопла“ в кърмовата част на кораба. Други, по-малки сопла, стърчат от „търбуха“ на кораба в неговата средна част. Според аеродинамичните инженери формата на съда позволява неговото „сърфиране“ в атмосфера, и дори в хидросфера, по начин, подобен на този при аерокосмическия кораб „Уейврайдър“, но в много по-големи мащаби. Доколкото може да се съди по размерите, корабът е от клас „звезден крайцер“ и не е изключено да е бил предназначен за водене на бойни действия. Килът, който се подава от долната му част, наподобява острието на келтска секира.

7. Обшивката на заровения космически кораб се състои от блестящ златист свръхтвърд метал, по-здрав от диамант. Опитите да бъде пробита по механичен начин и с лазерна резачка се оказаха безуспешни. Въпреки че се състои от множество панели (според учените, съответстващи на слънчеви клетки), обшивката по свойствата си наподобява монолитно тяло. Членове на Лабораторията за реактивни изследвания изказаха предположението, че обшивката на заровения космически кораб може да функционира като магнитно електрическа задвижваща система и да черпи енергия от гравитационното поле на планетата. Магнитното поле на Земята или на която и да било друга планета с ядро от тежки метали би трябвало да осигурява достатъчно енергия за придвижване, основаващо се на подобни принципи, които вероятно са били използвани и от космическия кораб, открит край Розуел.

8. Специален интерес за учените от проект „Златното руно“ представляваше киловата част на заровения съд. Разположена е под наподобяващата „кинжал“ кърмова част и има аеродинамичен пръстен и четири съединени помежду си гондоли. Учените от Лабораторията за реактивни изследвания изказаха предположението, че това е някаква стабилизираща конструкция, вероятно използвана от „темпоралния“ двигател при преминаването му през квантови гравитационни тунели (виж „Теория на пространствените тунели“), наричани още „транспространствени отвори“ или „квант течения“ на неайнщайновия космос. Устройствата зад пръстена биха могли да служат като усилватели или фазорегулатори, притежаващи способността да генерират „темпорално поле“ по време на свръхсветлинен полет, с помощта, на което корабът да извършва промени в курса.

9. Върху обшивката на кораба са изписани два символа. Първият, на езика на маите, означава „Балам“, название, съответстващо на маянския бог — леопард. Вторият символ всъщност е поредица от йероглифи, които археолозите нарекоха „Паракаския тризъбец“, по името на подобен знак, открит в планините на Перу. Общо четири подобни „тризъбеца“ са изрисувани върху корпуса, два от тях на предната част и два на задната. Под всеки има люк, но не успяхме да отворим нито един от тях.

Изкоп В: предварителен доклад за вътрешната структура.

10. Всички опити за проникване във вътрешността на „Балам“ се провалиха.

Препоръки:

11. Преместване на „Балам“:

От изключителна важност за по-нататъшното изследване на кораба е час по-скоро той да бъде преместен на територията на Щатите, където да се подновят опитите за проникване на борда и инженерен оглед. От съображения за сигурност и като се имат предвид гигантските размери на кораба, единственият начин за неговото транспортиране е по море, с тежкотоварен шлеп до някой от сухите докове за ремонт на флотски бойни кораби. За целта обаче ще е необходимо предварителното прокопаване на канал, който да свърже Чичен Ица с брега на Юкатан.

12. Предполага се, че Майкъл Гейбриъл е успял да проникне в „Балам“, тъй като носи в себе си генетична „хунафу“ идентификация. На 6 януари 2013 г. екип на „Маджестик–12“ ексхумира останките на Мария Гейбриъл, майка на Майкъл Гейбриъл, от гробището на платото Наска, в Перу и установи наличието на сходни генетични маркери в нейната ДНК.

13. На 17 януари 2013 Доминик Васкес бе подложена на изследване от идентична група на „Маджестик–12“, която установи, че пациентката е бременна в четвърта седмица. Доминик заяви, че баща на детето е Майкъл Гейбриъл.

14. Теоретически е напълно възможно нероденото дете на Доминик Васкес да притежава същите генни маркери „хунафу“ и да е в състояние някой ден да проникне на борда на „Балам“, може би дори да го пилотира, стига по това време корабът все още да разполага с енергийни резерви.

Заключение:

15. Потенциалните технически открития, които може да ни донесе изследването на двигателите, навигационните и оръжейни системи на „Балам“, придават на кораба огромно стратегическо значение за Щатите. Препоръчваме да се направят незабавни постъпки за неговото транспортиране на територията на САЩ. Препоръчваме също така Доминик Васкес да бъде държана под постоянно и строго наблюдение.

Подпис:

У. Луис Макдоналд

21 януари 2013

— Невероятно — въздъхна Чейни и въведе защитния код, който изтри файла. — Кажи ми, Марвин, как понесе Доминик новината, че е бременна от Гейбриъл?

— Не много добре, ако трябва да съм искрен. Все още бе под впечатленията на загубата и тъгуваше за Мик. За съжаление, тя изпитва известна боязън от всички тези неща, най-вече от данните за гениите маркери, и се опасявам, че в момента е по-склонна да направи аборт.

— Това не бива да бъде допускано, господин президент — възрази полковникът. — Нероденото дете на Гейбриъл може би е единственият шанс да влезем в кораба.

— Спокойно, полковник, дайте й възможност да се съвземе. Тя преживя доста удари през последните два месеца. Нейно право е да реши какво да прави.

— Службата за сигурност й е осигурила нова самоличност — докладва Марвин. — Понастоящем живее в Южна Флорида под името Андреа Смит. Опитваме се да я държим под постоянно наблюдение.

Полковникът поклати глава.

— Трябваше „Маджестик–12“ да отговаря за момичето. В Службата за сигурност има повече дупки, отколкото в швейцарско сирене.

— Засега ще оставим проблема на тях — заяви Чейни. — Доминик не е под непосредствена опасност и затварянето й в някой подземен бункер може да се отрази зле на детето. Нещо друго?

— Едно последно нещо — рече Марвин. — Докато разглеждах дневника на Джулиъс Гейбриъл, стигнах до едно място, където се споменава думата некромант.

— Какво?

— Некромант. Произхожда от гръцките думи „некрос“ — „мъртъв“ и „мантис“ — „гадател“. Некромантът твърди, че умее да общува с душите на мъртвите и да се сдобива с полезна информация от тях. Няколко години преди смъртта си професор Гейбриъл е потърсил услугите на една некромантка, Ивлин Стронджин. Надявал се да установи контакт с починалата си съпруга Мария. Правим опити да се свържем с тази госпожа Стронджин, разчитаме тя да хвърли известна светлина върху генетичните заложби на Майкъл Гейбриъл. За съжаление според последните сведения тя се намира в Перу, но точното й местонахождение остава неизвестно.

Чейни поклати глава.

Извънземни. Хора, които разговарят с мъртвите. Къде бяха отишли добрите стари времена, когато президентът трябваше да се безпокои за икономическите реформи и войната в Ирак?