Стив Олтън
Възкресяване (10) (Какво става с нас, след като умрем)

Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Домейн (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Resurrection, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,1 (× 10 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2017)
Корекция и форматиране
VeGan (2019)

Издание:

Автор: Стив Олтън

Заглавие: Възкресяване

Преводач: Юлиян Стойнов

Година на превод: 2004

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „Бард“ ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2004

Тип: роман

Националност: американска

Редактор: Иван Тотоманов

ISBN: 954-585-576-2

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2678

История

  1. — Добавяне

7

17 януари 2016 г.

Вашингтон — Капитолия

Президентът Енис Чейни се качи на подиума, здрависа се с говорителя на Белия дом и вицепрезидент Мариън Роло, първата жена, достигнала до този висок пост, после се обърна, за да приеме аплодисментите на членовете на Конгреса и американския народ.

— Благодаря ви, вицепрезидент Роло, членове на Конгреса, почетни гости, граждани. Каузата на Америка до голяма степен е и кауза на цялото човечество. С тези думи през хиляда седемстотин седемдесет и шеста година Томас Пейн започва своя документ „Здравият разум“, в който се обръща към колонистите, пристигащи от Англия. Сега, също като нашите родолюбиви предци, ние се изправяме пред сходни страхове и опасения, пред необходимостта да се готвим за война. Събитията от 11 септември 2001 година ни принудиха да поемем по един рискован път, който, въпреки най-добрите ни желания и намерения, може да ни докара до ръба на пропастта. От един свят, обединен срещу тероризма, ние се превърнахме в свят, разединен от глобализма, параноята и алчността. Нашите водачи ни призоваваха да правим какви ли не жертви, за да съхраним свободата, но в края на краищата едва не я изгубихме. Също както онези наши далечни предци през хиляда седемстотин седемдесет и шеста, ние се намираме на кръстопът на американската история. На 8 ноември ние можехме да позволим на страховете ни да ни отведат встрани от пътя към демокрацията. Вместо това ние се надигнахме като един народ, обединени пред Бога, и се изправихме срещу онези, които отправяха предизвикателство към нашата конституция. След всичко това ние ще излезем още по-силни и обединени.

Чейни направи пауза. Конгресът ехтеше от ръкопляскания.

— В продължение на едно десетилетие светът съществуваше под сянката на войната, но сега можем спокойно, ръка за ръка, да се отправим към озарения от слънце бряг. Равенство, образование и нови технологии — това ще са крайъгълните камъни на нашата икономика, мир и просперитет ще бъдат паспортът ни пред другите народи. Но преди да поемем по този път, необходимо е да освободим страната от оковите, които ще ни отведат при саморазрушението. Първата от тези окови е пристрастността ни към енергоизточници, замърсяващи околната среда. Всички досегашни ръководители обещаваха да се погрижат за откриването на по-чисти методи за добиване на енергия, но в края на краищата ни обвързаха с ОПЕК, защото техните интереси бяха в нефтената индустрия. Време е да прекратим тази порочна практика. Изчисленията на специалистите показват, че запасите ни от нефт са се смалили до тревожни размери — в света има по-малко от половин трилион барела от тази суровина, седемдесет и пет процента, от която е локализирана в страни с авторитарен режим. До две хиляди двайсет и пета година цената на нефта ще нарасне поне четирикратно. Към две хиляди и четирийсета, нефтът ще се превърне в дефицитна суровина и недостигът му може да предизвика крах на световната икономика. В същото време третата индустриална революция поставя нови, още по-високи енергийни изисквания, като според изчисленията на специалистите потреблението само на електроенергия ще нарасне от петнайсет трилиона на четирийсет трилиона вата в рамките на тези две десетилетия. Междувременно ще въздействаме на околната среда с нови нашествия от киселинни дъждове, замърсяване на въздуха и още по-голямо количество фреони, които ще ускорят процеса на глобално затопляне и разтопяването на полярните ледени шапки.

Чейни погледна към обектива на най-близката камера.

— Ето какъв трябва да е лозунгът ни след две хиляди и седемнайсета: „Чист и зелен свят“.

Демократите се изправиха и започнаха да ръкопляскат; повечето от републиканците също ръкопляскаха, но седнали.

— Най-обещаващото решение на енергийната криза е било и си остава употребата на слънчева енергия. Тя е неограничена и чиста, но цената й остава висока, поради все още слабото развитие на технологиите. Преди няколко десетилетия федералното правителство инвестира сто милиарда долара в изследването и развитието на атомната енергия, да не говорим за средствата, отделяни за останалите термоядрени процеси. Сега ние възнамеряваме да отделим същото количество средства за изучаването, усъвършенстването и развитието на слънчевата енергетика, както и на природните енергоизточници. За да набавим необходимите средства, твърдо сме решени да прекратим Програмата за стратегическа отбрана, която не само се провали, но и се оказа твърде скъпа за нашия народ, най-вече защото изостри отношенията ни със страни като Русия и Китай.

Нов изблик на овации.

— Истинските промени изискват истински действия, а не празни приказки. Администрациите на Клинтън и Буш набираха средства за усъвършенстване приложението на водородната енергия, но всъщност само субсидираха автомобилната промишленост. Президентът обеща ново енергийно бъдеще, основаващо се на водородна енергия и все по-малко зависещо от нефтените залежи, но не направи нищо по въпроса. Само през тази година нашият план за енергийно развитие ще отдели петдесет милиарда долара за усъвършенстването на водородните автомобили, както и на тези, задвижвани от слънчева енергия и добивани от биомаса газове. Още до края на седмицата ще бъде публикуван законопроект, който цели да забрани със закон употребата на бензинови двигатели към края на две хиляди двайсет и трета година.

Президентът направи пауза; изчакваше аудиторията да обмисли значението на чутото.

— Водородните двигатели ще заменят бензиновите и дизеловите. Ще бъдат осигурени нови работни места в новоразкритите заводи. Икономиката ни ще просперира, успоредно с това ще се пречисти въздухът и Щатите ще се присъединят към опита на останалия свят за борба с парниковия ефект!

Нови бурни овации.

— Промяната никога не е лесна, но е необходима. Войната срещу тероризма предизвика големи промени, наложи да се лишим от придобити по-рано граждански права, да ограничим собствената си свобода. През следващите три месеца ще поискам от Конгреса да преустанови дейността на Службата за обществена безопасност и да разпусне това учреждение. Нека си възвърнем свободата и гражданските права отпреди единадесети септември.

Думите му бяха заглушени от одобрителни възгласи и ръкопляскалия.

 

 

Бел Глейд, Флорида

Три и половина годишната Лилит Ева Робинсън седеше в бебешкото столче на задната седалка на буика на Морхед. Преподобният бе открехнал леко прозореца и бе оставил включено радиото, докато бе на посещение при наскоро овдовялата Шери Ан Уилямс.

Лилит пищеше и се извиваше, завързана в столчето. Пикочният й мехур бе напълнен до пръсване, но радиото заглушаваше виковете й. Не беше слагала залък в устата си от седем часа, но знаеше, че ще й дадат да яде чак когато се приберат у дома.

Изведнъж детето млъкна, заслушано в гласа на президента, който кънтеше от високоговорителя на радиото:

— Мои сънародници, човечеството има бъдеще и то е ярко и обнадеждаващо, също както са ярки звездите на небосвода. Там е нашето бъдеще, събратя американци, защото само космическата експанзия ще доведе до обединение на всички земни нации. Още през тази година ще извършим реорганизация в плановете на НАСА и ще насочим усилията си към скорошното колонизиране на Марс. Ще направим постъпки за окуражаване действията на частния сектор в тази насока, за да може по-скоро да отворим тази нова граница на човечеството, която неминуемо ще ни донесе изгода и възможност за просперитет. Благодаря на всички. Бог да ви благослови, Бог да пази Америка!

Лилит разкопча колана и се измъкна от детското столче. Отвори задната врата, огледа се и скочи от колата. Светлините в къщата на вдовицата бяха угасени. Откъм прозореца на спалнята се чуваше веселият кикот на овдовялата госпожа Уилямс и сумтенето на преподобния.

Лилит си свали гащичките, клекна и се изпишка на шосето. После погледна нагоре и лазурносините й очи се разшириха от красивата гледка на сияещата луна и хилядите звезди.

 

 

— Дядо, когато пораста, ще полетя с ракета към звездите.

Куентон профуча, без да спира, покрай четвъртия знак „СТОП“, като едва не отнесе един тийнейджър със скейтборд.

— Към звездите ли? Я не говори глупости!

— Защо да не мога да полетя към звездите?

— Звездите са за астронавтите. Ти няма да ставаш астронавтка.

— Защо?

— Защото астронавтите преди това завършват колеж, а ти няма да ходиш в колеж.

— Защо да не ходя?

— Защото това струва пари, много пари. Ако искаш да ходиш в колеж, омъжи се за богаташче.

— Ще се омъжа.

— Хубаво. И колкото по-скоро, толкова по-добре. А сега стига си дрънкала глупости, че ми пречиш да карам.

 

 

Лонгбоут Кей, Флорида

Вълните на океана се разбиваха върху равния бряг. По пясъка търчаха и се надпреварваха крабове.

Джейкъб Гейбриъл надзърна през телескопа, обърна се и даде знак на Ивлин да погледне.

Тя притисна око до окуляра.

— Брей! Можеш да различаваш дори отделните кратери на лунната повърхност.

— Когато с брат ми порастем, ще полетим в космоса.

Ивлин го погледна учудено.

— Това пък откъде ти хрумна, Джейкъб?

— Там е Ксибалба. Там е баща ми. Мама каза, че като порастем, пак ще го видим.

— Откъде знаеш, че Ксибалба е там?

Той сви рамене.

— Просто зная. — Отново се надвеси над телескопа. — Мама ми каза, че можеш да разговаряш с умрелите.

— Мога да общувам с душите на починалите, да.

— Научи ме как го правиш.

— Може, но като порастеш. Какво друго ще ми покажеш с телескопа?

— Ще ме научиш ли да говоря с баща ми?

— Не зная дали е възможно.

— Защото не е мъртъв ли?

— Да, защото не е мъртъв.

— Но той има Хунафу кръв, също като нас, нали?

— Е, погледнато по този начин…

— Значи бих могъл да общувам с него. Научи ме.

— Когато порастеш.

— Но аз искам да говоря с него сега.

— Още не си готов. Понякога, когато общуваме на междуплоскостни честоти, се намесват и други души. Ако не сме достатъчно силни, могат да ни накарат да повярваме, че това, което ни казват, е истина. Трябва да си търпелив, Джейкъб, докато дойде времето.

 

 

— Той е много настойчив — говореше Ивлин, докато си наливаше поредната чаша кафе. — Освен това е любознателен. Имам чувството, че разговарям с възрастен, затворен в детско тяло.

Доминик вдигна глава от компютъра.

— Безпокоя се за Джейкъб. Умът му се развива прекалено бързо.

— Може би му казваш твърде много неща.

— Напротив, струва ми се, че не съм му казала почти нищо. Той сам се рови из интернет и намира каквото го интересува. Съвсем се е побъркал по легендите на маите.

— А брат му?

— Мани е много по-нормален. Разликите между тях стават очевидни с всеки ден. Не зная докога ще мога да контролирам Джейкъб.

Ивлин надникна над рамото й.

— Какво е това, над което работиш?

— Статистическа програма на ражданията. На двадесет и втори септември две хиляди и тринайсета година е имало седемстотин двайсет и три хиляди осемстотин деветдесет и едно раждания?

— Изчадието ли търсиш?

— След като отделих само синеоките деца, намалих списъка до триста хиляди. Разбира се, програмата ми осигурява статистика само на шейсет и осем процента от ражданията в света, но и това е начало.

— Начало на какво? На убийство?

— Пази се от детето, което ще се роди в един ден с близнаците. Това ти го каза. Изчадието държи Мик затворен в гънка на пространствено-времевия континуум. Ако успея да го убия в този период на неговото съществуване…

— Престани. — Ивлин се пресегна и изключи компютъра. — Никога няма да го откриеш по този начин, Доминик, а дори и да го намериш, какво ще направиш? Ще убиеш едно дете?

— А какво предлагаш да правя, Ивлин? Да седя със скръстени ръце, докато онази гадост се прокрадва към децата ми?

— За разлика от тях, Доминик, Изчадието все още не знае защо е родено. Като всички новородени, и то е съвсем невинно — Божия глина, която очаква да бъде оформена. Промените ще настъпят едва когато поеме по своя път и се превърне в Изчадието, за което ни предупреждаваше сестра ми. Твоята задача, Първа майко, е да подготвиш децата си за битка, не да се правиш на Бог.