Хана Хауъл
Шотландски завоевател (9)

Глава 9

Джолийн се събуди сама. Огледа се из спалнята, но не видя никакъв знак от Сигимор. За един кратък миг се зачуди дали не е сънувала всичко, което се случи миналия ден… и нощ. Но тогава, когато замайването от съня изчезна напълно, тя се засмя на глупостта си. Ако леката болка в тялото й бе някакво доказателство, тя не просто се беше омъжила за Сигимор, а вече беше негова истинска съпруга.

И би трябвало да се събуди от целувките на новия си съпруг, вместо от студеното легло, помисли си тя леко намусено, докато се измъкваше от постелята и навличаше ризата си. Беше доста изнервящо, ако не друго. Когато отиде зад паравана, за да се облекчи и измие, разумът й се върна. С Харолд, който ги преследваше, нямаше време за малки жестове или гушкане, които един съпруг би могъл да осигури на булката си. Позволявайки й да спи до зазоряване само по себе си беше подарък, особено като се имаше предвид колко решен е Сигимор да ги отведе в безопасност зад стените на Дъбхайдленд.

Вдигайки роклята си, сбърчи нос при силната миризма на коне и реши, че не може да я облече върху току-що измитото си тяло. Бързо я изпра в легена с водата, с която се бе изкъпала, и я метна на малкия стол пред огнището. Точно посегна да извади чиста рокля от чантата си, чу ключалката на вратата и скочи в леглото, завивайки се до брадичката. Сигимор влезе вътре, понесъл поднос с храна и питиета.

— Ах, ето това е гледка, която един съпруг винаги би искал да види — каза Сигимор и затвори вратата след себе си, пристъпвайки към малката надрана масичка до леглото, за да постави на нея подноса. — Много е приятно да открие жена си гола и очакваща го в леглото.

За миг в Джолийн пламна гневен пламък, но тя го потуши. Вече започваше да се учи да забелязва един точно определен поглед, който се появяваше в очите му, когато казваше възмутителни неща. Определено сега виждаше този поглед. Тя подозираше, че зад думите му има много истина, но знаеше, че го е казал нарочно, с цел да се пошегува с нея, и сега чакаше отговора й.

— Е, точно тази съпруга е по-заинтересована от хляба и сиренето, които си й донесъл — заяви му тя.

— Да, най-добре е да хапнеш нещо. Ще имаш нужда от силата си. — Той постави подноса в скута й.

Толкова с опита й да го победи в словесна битка, каза си тя, докато си взимаше хляб, и една не се задави, когато той започна да се съблича.

— Какво правиш?

— И аз се събличам гол.

Тя отпи голяма глътка от студения сайдер, а дъхът сякаш бе засегнал в гърлото й, докато го гледаше как се съблича.

— Нямаш никакъв свян, нали?

— Почти никакъв. Но достатъчно, че да не посрамвам себе си пред света и пред Светата майка. Забеляза, че се бях облякъл, когато слязох долу за храна, нали?

— Много внимателно от твоя страна. Разбира се, подозирам, че жените от селото са разочаровани от въздържанието ти.

Нямаше как да не се засмее, щом забелязала леката руменина на бузите му. Липсата на скромност у Сигимор очевидно не се дължеше на суетата му. А би трябвало да е суетен, помисли си тя, докато го оглеждаше, игнорирайки топлината, която загря бузите й. Сигимор беше прекрасен представител на мъжката част от човечеството. Насочвайки погледа си към слабините му, докато той сваляше последните си дрехи, реши, че тази част от него не бе толкова шокираща, колкото бе миналата нощ. Тази сутрин той просто си висеше, вероятно почивайки си. Джолийн тъкмо реши, че от нерви й се е видял по-голям, отколкото бе в действителност, когато той започна да расте пред погледа й. Очите й се разшириха, когато членът му бързо стана точно такъв като миналата нощ, което я разтревожи и заинтригува едновременно.

Сигимор сподави смеха си при вида на изражението й, докато членът му ставаше все по-твърд пред погледа й.

— Дръж подноса по-здраво, съпруго!

Отърсвайки се от омаята при гледката на тялото му, Джолийн сграбчи здраво подноса, когато той се покатери на леглото до нея. Съпругът й издърпа ленения чаршаф, който покриваше гърдите й, и покри с него скута си. Джолийн беше сигурна, че той го направи умишлено, но имайки предвид, че дългата й коса я покриваше добре, успя да прогони, поне отчасти, неудобството си. Кривата усмивка, която й отправи, докато си взимаше от хляба и сиренето, му спечели най-смръщения й поглед. Той може и да не страдаше от пристъпи на свенливост, но тя не можеше просто така да загърби цял живот нравоучения. Джолийн подозираше, че много хора биха били шокирани от това, че двамата със Сигимор са голи в леглото въпреки обстоятелството, че бяха венчани. Започваше да мисли, че фактът, че не бе получила съвети за брачното ложе от някоя матрона, май е за добро.

— Кога тръгваме?

— По-късно. След обед — отвърна той. — Изпратих момчетата навън, за да видят дали могат да открият къде се намира Харолд.

Джолийн се усмихна на начина, по който Сигимор нарече огромните силни мъже Камерън „момчета“, но започна да се тревожи за племенника си.

— Къде е Рейнард?

— С децата на съдържателя и Дейвид, който го наблюдава и ни пази гърба. Той не е добър в проследяването като останалите, но е много добър като пазач. Често казва, че може да подуши опасността във въздуха.

Сигимор полегна на една страна, подпря се на лакът и бавно прокара пръсти по гръбнака на Джолийн. Той се усмихна, когато тя потръпна и цялата настръхна, сякаш й бе студено. Целуна я по тила, докато милваше талията й. Като зацелува гърба и раменете й, опиянявайки се от вкуса на нежната й кожа, той прокара ръце под косата й и обгърна внимателно гърдите й. Използвайки пръстите и дланите си, той се заигра с тях, докато зърната им не се притиснаха твърди към ръцете му, нещо, което се случи с блажена бързина.

Джолийн въздъхна протестиращо, когато той се откъсна от нея, и примигна изненадано, когато неочаквано Сигимор се оказа пред нея. Той взе подноса и го остави на масичката.

— Сутрин е — възкликна тя, когато Сигимор я бутна по гръб и отметна чаршафа настрани.

— Да, а аз имам силна нужда да те видя цялата на дневна светлина — заяви й, надвесвайки се над нея.

Горещината на неудобството скоро се превърна в горещина от желание под погледа му. Тя знаеше, че е дребна жена и й липсваха апетитните извивки, които мъжете очевидно харесваха. И все пак начинът, по който я гледаше Сигимор, я караше да се чувства чувствена, желана, дори красива. Докато целуваше и ближеше тялото й, тя милваше гърба и раменете му. Една нощ в обятията му я бе превърнала в безсрамна жена, помисли си тя развеселена.

Когато плъзна ръка между бедрата й и я погали, Джолийн се стегна само за миг, преди да приеме докосването му. Усещанията, които събуждаше в нея, бяха едновременно плашещи и невероятни. Освен това беше леко притеснително, защото въпреки че сега бе неин съпруг, двамата се познаваха едва от няколко дни. Тогава той плъзна пръсти в нея и вече не я бе грижа колко малко знае за него. С докосването си я караше да се чувства дива и свободна и скоро тя се заизвива в обятията му, а тялото й безмълвно молеше за удоволствието, което знаеше, че той може да й даде. Джолийн осъзна, че жадува за единението на телата им, че иска да го почувства отново в себе си, но не можеше да измисли подходящите думи, с които да го каже.

— Толкова добре ми отвръщаш, съпруго — каза Сигимор, докато вкусваше устните й с леки целувки. — Толкова гореща, толкова влажна, толкова приканваща.

— Изглеждаш доста бавен в желанието си да се отзовеш на поканата — каза тя, а гласът й бе дрезгав и накъсан. — Мисля, че си играеш с мен.

— И със себе си, но очакването прави удоволствието по-интензивно.

— Не съм сигурна, че бих могла да издържа нещо по-интензивно, отколкото е сега.

— Нито пък аз.

Тя извика от удоволствие и лека изненада, когато той проникна силно в нея. Сигимор притисна чело в нейното и затвори очи, оставайки напълно неподвижен. Джолийн се зачуди дали и той като нея просто иска да се наслади и да запомни този момент. Тя обви здраво тялото си около неговото и отвори очи, за да погледне в неговите. Желанието, затъмнило прекрасния цвят на очите му, я накара да се възбуди още повече.

— Създадена си за това, моя Джолийн — каза той, започвайки да се движи. — Създадена си за мен. Идеалното допълнение за мен — прошепна той срещу устните й, преди да я целуне.

Движенията на езика му имитираха тласъците на тялото му, карайки я да полудее от нужда. Тя плъзна ръце по гърба му и се вкопчи в твърдите му задни части. Извиваше тялото си към него, стискаше го с ръце, безмълвно го окуражаваше да проникне по-дълбоко, да се движи по-бързо, да стори нещо с нарастващата нужда в нея.

Сигимор усети как тялото й трепна под неговото. Звукът от страстния й дрезгав глас, викащ името му, усещането на петите й, притиснати силно в задната част на бедрата му, и начинът, по който тясната й женственост го обгръщаше, го накара да открие облекчението само секунда, след като го достигна и тя. Той се срина върху нея, успявайки да легне леко встрани, за да не я смаже под тежестта си.

Страстта, която му даряваше, беше удивителна. Но колкото и силно да я желаеше, и въпреки начина, по който тя пламтеше от целувките му, никога не бе очаквал удоволствието да бъде толкова силно, нито удовлетворението толкова голямо. И със сигурност не бе очаквал страстта й да се сравнява по сила с неговата. Когато се бе събудил тази сутрин, бе започнал да мисли за моментите, които бяха споделили миналата нощ. За напрежението от това, че й бе отнел девствеността, както и знанието, че беше първият мъж, който я е притежавал, и дори, че е чакал с дни този момент. Сега обаче знаеше и друго — усещането, че са създадени един за друг, беше много по-силно. Сигимор не бе сигурен дали Джолийн осъзнава значимостта на случващото се помежду им. Щеше да му се наложи да помисли сериозно как да я накара да разбере, че страстта, която споделяха, беше много рядко срещана и какво значи това. Той реши да стане от леглото и да вземе кърпа, с която да почисти и двама им.

Тялото на Джолийн бе толкова натежало от омаята, която бяха споделили, че едва имаше сили да премигне, докато той нежно прокарваше кърпата между бедрата й. Когато се качи отново на леглото и я взе в прегръдките си, тя се настани върху него. Не можеше да реши дали е добре, че той може да се възстанови по-бързо от нея след страстното им изживяване. Макар че това можеше да се дължи на факта, че той е по-едър и по-силен от нея, както и по-привикнал към страстта, но не можеше да прогони мисълта, че не изпитва толкова силно и пълно задоволство като нея. Когато я целунеше и докоснеше, всяка част от нея реагираше… сърцето, ума, тялото й. Мразеше дори самата мисъл, че той й отвръща само с една част от себе си, без значение колко удоволствие й доставяше тази част.

— Не мога да повярвам, че го направихме посред бял ден — промърмори тя.

Сигимор се ухили.

— На дневна светлина, в тъмнината на нощта, под пълната луна, на пода, на масата в голямата ми зала, в стола… Ох! — Той улови малкия й юмрук и целуна кокалчетата й. — Тревожиш се за нищо. Благодаря на Господ, че не знаеше какво се случва между мъжа и жената, и никоя от жените около теб не е дошла да пълни главата ти с простотии колко студено трябва да бъде брачното ложе, каквото вероятно е нейното.

— Мислиш ли, че някоя от тях би направила такова нещо? Звучи толкова грубо.

— Може и да не съм честен спрямо всички, но като се замисля за някои неща, които съм чувал от други момичета, не мога да се отърся от мисълта, че по-скоро съм прав и не греша.

— Откъде знаеш какво са им казали?

— От сестра ми Илса. Беше научила доста неща, когато една от приятелките й се омъжи. Жената, която инструктирала приятелката й, бе решила, че няма да навреди и Илса да чуе. Заявила им, че никога няма да чуят цялата истина от роднините си. Жената им казала, че всички мъже сме похотливи прасета и че ще ги излъжем, ако въобще им кажем нещо. Е, Илса не оценила факта, че жената ни нарекла така, тъй като не вярва, че някога бихме я излъгали за каквото и да е било.

Джолийн се замисли над това за миг и кимна. Беше й трудно да си представи какво ли е едно момиче да бъде отгледано от, както изглеждаше, орда твърди мъже. И все пак, след като бе поопознала Камерън, тя можеше да разбере защо момичето се е обидило и пълното й доверие, че не биха я излъгали.

— Затова тя дойде при мен и направо ме попита — продължи той.

Повдигайки глава от гърдите му, тя го изгледа шокирано.

— Тя е попитала теб за тези неща?

— Кой друг би могла да попита? Аз се грижех за нея, откакто беше малко момиченце. На девет или десет години. Да, макар след смъртта на майка й баща ми да се ожени повторно, новата му жена не изпитваше особен интерес към това да се грижи за децата, които са му родили други жени. Истината е, че баща ми не е имал голям късмет с жените си. И четирите, макар да са били много плодовити, не бяха особено добри майки.

— О, това е много тъжно. Макар че си спомням много малко за майка си, не бих казала, че това, което си спомням, е било неприятно. Тя винаги беше съсредоточена върху това, което баща ми правеше или не правеше, за да ми обръща внимание.

— Някои жени вярват, че точно за това са бавачките, нали?

Замисляйки се за жените, които познаваше и за това как те се отнасяха с децата си, Джолийн беше принудена да се съгласи.

— Е, какъв е бил съветът, който толкова е разстроил сестра ти?

Докато нежно милваше гърба й и се наслаждаване на наново пробуждащата му се страст, Сигимор отговори:

— Жената им разказала за физическата част и нищо повече. Но тъй като израсна измежду многото си братя и братовчеди, Илса не беше толкова строго закриляна като теб. Това, което й казала жената, я разстроило.

Джолийн сложи ръце на бузите му и го погледна.

— Започвам да подозирам, че умишлено избягваш да ми кажеш.

— Ами, не съм сигурен, че искам да чуеш тези женски правила. Може да ги вземеш присърце.

— Мисля, че вече е малко късно за това. И събуди любопитството ми. Какво е казала?

— Да не се събличат голи.

Тъй като скромността бе дълбоко вкоренена в сърцето и ума й, Джолийн подозираше, че може да опита да се подчини на това правило, но имайки предвид колко беше прекрасно да усеща голата му кожа до своята, бе сигурна, че ще се провали.

— Не, колкото и да се изчервявам, харесва ми да бъда гола с теб. Следващото?

Сигимор започна да се успокоява, а чувството, че не бива да споделя това с нея, започна да изчезва.

— Никакви докосвания над или под кръста — каза той и плъзна ръка през талията й и надолу, за да обгърне дупето й. Усещането от меките полукълба, които изпълваха дланите му, и движенията на съпругата му, предизвикани от ласките му, изпълниха душата му с наслада. — Трябва да е много тъмно и единият от двамата трябва да остане над завивките. Освен това щяло да бъде добре, ако жената затваря очи, за да не види нито частица от тялото на съпруга си. Няколко целувки били позволени, но трябвало да държи устните си здраво стиснати, защото една лейди не може да си позволява волности с език.

— О, за бога! — промърмори Джолийн и дори не й се искаше да си помисля колко много би загубила, ако някой й беше дал подобни съвети. — И какво трябва да прави съпругата?

— Да търпи.

Джолийн поклати глава с недоверие и отрицание. Ако на всички булки се даваха подобни съвети, не беше чудно, че толкова много бракове си оставаха студен съюз за пари, земи и сила. За миг тя се почувства глупаво, задето очакваше от Сигимор много повече от страст. Поне можеха да споделят това. Тогава обаче вътрешно поклати глава, отхвърляйки мисълта. Нямаше лошо да желае възможно най-добрия съюз. Надяваше се, че и съпругът й ще го иска. Джолийн се боеше, че вече изпитваше силни чувства към този мъж. Това с лекота щеше да обясни защо се чувстваше толкова полудяла от желание и знаеше, че дори да й бяха казали всичките тези нелепи правила, тя щеше да наруши всичките. Изпита съжаление към жените, които живеят по тези твърди правила, и макар да са запазили скромността си, те бяха изгубили много повече, отколкото бяха спечелили.

Това, което по-възрастните жени, тези, които би трябвало да са по-мъдри, трябваше да кажат на младите булки, бе как да подклаждат страстта и уважението на съпруга си и как да спечелят любовта му. На нея определено нямаше да й е излишен подобен съвет. Фактът, че тя копнееше толкова Сигимор да се интересува от нея, дори да я обича, показа на Джолийн, че вече бе затънала дълбоко, дори да не можеше да даде точно име на чувствата си.

— Е, момиче, склонна ли си да потърпиш отново? — попита Сигимор, целувайки шията й.

Доволна, че е разсеяна от мислите си, тя простена от удоволствие, когато той захапа ухото й.

— Щом се налага — заяви тя измъчено.

— Закле се да ми се подчиняваш.

— Мисля, че по-скоро измърморих тази част с възможно най-неразбираеми думи.

Сигимор тъкмо щеше да възрази, когато се почука на вратата и Дейвид извика името му. Беше впечатлен от бързата реакция на Джолийн. Тя скочи от леглото, преди да успее да се отдръпне от нея, и хукна към паравана, грабвайки пътьом дрехите си. Сигимор обу долните си гащи и извика на Дейвид да влезе.

— Харолд пътува насам — обяви Дейвид, нахълтвайки в стаята. — Лиъм, Тейт и Маркъс току-що донесоха новината.

Проклинайки на висок глас, Сигимор започна да се облича.

— Колко е близо?

— Лиъм отиде да доведе конете, докато другите събират вещите си.

— Върви! — нареди Сигимор. — Вземете момчето и тръгвайте веднага. Яздете към Скарглас. С Джолийн ще дойдем там. Казах, тръгвай! — извика той, когато Дейвид отвори уста, за да възрази.

Джолийн се запрепъва иззад паравана, опитвайки се да намъкне долната си риза, когато чу Дейвид да излиза.

— Сигимор… — започна тя.

— Не, момиче, не спори с мен. Дори да бързаме, ще ни трябват няколко минути, за да потеглим. Фактът, че Лиъм се върна и веднага започна подготовка за тръгване значи, че Харолд е много близо. Ако останалите потеглят сега, има шанс да напуснат селото, без да бъдат забелязани. Няма време да научаваме колко близо е братовчед ти или защо Лиъм препира толкова много. Предполагам, че бързането му се дължи на факта, че Харолд сега е с всичките си мъже. Ако имаме късмет, ние също може да успеем да избягаме, без да ни видят. Ако не успеем, поне ще отдалечим англичаните от останалите. Да, може да изтощим и себе си, и конете му, докато го караме да ни следва, но така ще се подсигурим, че детето е на сигурно място в Скарглас. Харолд няма да успее да мине през братовчедите ми Макфингал. — Той пристъпи, за да й помогне да се облече.

— Сигурен ли си за това? — попита тя, борейки се със страха си. — Харолд доказа, че е по-бърз и по-умен, отколкото очаквахме. О, наясно съм, че е хитър и лукав, но мисля, че бихме могли да го надбягаме.

— И ще го направим. — Той сплете косата й, докато тя закопчаваше роклята си. — Имай ми доверие за Макфингал. Няма време да ти разкажа за тях точно сега, но братовчедите ми много добре знаят как да се пазят от врагове. Колкото до хитростта, малко биха могли да ги надхитрят. Могат да откраднат тяло от ковчег, докато горките роднини на мъртвеца все още носят ковчега към гробището.

— Не мисля, че подобно сравнение ще ме направи нетърпелива да се запозная с тях.

Сигимор грабна вещите й, хвана я за ръка и тръгна към вратата.

— Може и да са малко странни, но са добри хора.

Съпругата на съдържателя ги чакаше в подножието на стълбите и даде на Джолийн мях с вино и малка торба с храна.

— Конете ви са готови и ви чакат до задната врата на кухнята.

— Ако един англичанин пита за нас… — започна Сигимор.

Жената скръсти ръце на щедрия си бюст.

— Пфу, сякаш бих казала на някой дръпнат сасенак как да хване няколко здрави, смели момчета. Я се стегни! Хубавите момчета с теб вече ми платиха прескъпо. Тръгвайте вече! — Тя размаха ръце и ги забута към вратата.

Сигимор задърпа Джолийн, карайки я почти да тича, а тя даде най-доброто от себе си да не изостава от него и да не се спъне по пътя. Конете чакаха точно там, където беше казала жената. Сигимор завърза вещите им на седлото, докато Джолийн се качваше на гърба на коня си. Тя се подготви за трудната езда, която ги очакваше. Беше добър ездач и бе убедена, че ще поддържа темпото на Сигимор. Това, в което не бе убедена, бе способността си да издържи на тежката езда. Дори след дни пътуване и начина, по който я бяха калили изминалите дни, тя се тревожеше, че може да забави Сигимор, ако им се наложеше да се надбягват с Харолд прекалено много време.

След като яхна коня си, Сигимор я поведе към криволичещия, притихнал път извън селото. Тя го забеляза, че се оглежда внимателно, докато яздеха, и осъзна, че търси Харолд и хората му. Когато стигнаха до мястото, където единственият им шанс бе да минат по пътя, минаващ през селото, Сигимор се премести по-близо, за да може да се огледа и в двете посоки. Тихото му проклятие й показа, че е било мъдро от негова страна да изпрати останалите напред.

Младата жена погледна покрай него в посоката, накъдето беше насочил погледа си, и едва не изруга и тя. Англичаните не бяха никак далеч. Дори Харолд да не водеше със себе си дузина тежковъоръжени мъже, би било невъзможно да го пропусне човек. Джолийн бе видяла достатъчно от Шотландия и хората тук, за да знае, че братовчед й може да бъде разпознат като чужденец както по държанието му, така и по дрехите. Освен това той изглеждаше прекалено много като англичанин. Преди да срещне мъжете Камерън, никога не бе осъзнавала колко голяма е разликата между хората в Англия и тези в Шотландия. Всъщност, ако не водеше толкова много силни мъже със себе си, Джолийн бе сигурна, че досега Харолд щеше да бъде нападнат, ограбен и вероятно убит още преди дни.

— Е, нямаме никакъв избор — каза Сигимор. — Ще тръгнем бавно, преструвайки се на обикновени пътници, или дори селяни от това село, които си вършат своята работа.

Поглеждайки към огромния мъж до себе си и прекалено разпознаваемия цвят на косата му, Джолийн не се съмняваше, че планът им ще се провали. С наметалото, което я покриваше почти цялата, тя би могла да се изплъзне незабелязано. Обаче огромният червенокос мъж просто нямаше как да бъде пренебрегнат. Тъй като Сигимор не беше глупав, Джолийн знаеше, че той осъзнава колко малки са шансовете им, затова просто го последва бавно на пътя.

— Ако започне преследване — каза Сигимор, — не откъсвай поглед от мен. Не поглеждай назад. Това само ще те забави, а може дори да те събори от коня.

— Мислиш ли, че можем да ги надбягаме? — почувства се длъжна да попита тя.

— Да. Познавам тези земи много по-добре от него или от който и да е мъж, пътуващ с него. Ако ни изпусне от поглед, ще се забави, докато открие следите ни и ни проследи. Знам едно-две места, на които можем да се скрием при нужда. Ако не предположи, че отиваме към Скарглас, ще е много добре.

Джолийн нямаше много надежда за последното, както вярваше на останалото, което каза. Харолд ги преследваше по петите с ужасяваща упоритост. След като очевидно бе научил къде живее Сигимор, тя подозираше, че е научил още много неща за съпруга й, включително и факта, че Сигимор има роднини в Скарглас. Надяваше се само братовчедите му да са толкова хитри и опасни, колкото твърдеше той.

Яздиха необезпокоявани няколко минути и Джолийн започна да вярва, че късметът им се усмихва. И сякаш този факт реши да я накаже за суетата й, когато зад тях се чу висок вик. Джолийн замръзна, чувайки как Харолд крещи името й и ръси скверни обиди по адрес на Сигимор. Подозираше, че мъжът е забелязал първо леърда на клана Камерън, тъй като беше убедена, че не би могъл да я разпознае, нито пък да я свърже с простото наметало, което носеше. Прогонвайки незначителните въпроси за това как са били разпознати, тя погледна към Сигимор, който тъкмо правеше невъзпитан жест с ръка към Харолд. Когато забеляза, че го гледа, й се ухили и Джолийн имаше неприятното чувство, че Сигимор се наслаждава на всичко това.

— Стой близо до мен, съпруго! — нареди й той и пришпори в галоп.

Сякаш имаше друг избор, помисли си тя, смушвайки коня си, за да го последва, и опитвайки се да игнорира звуците от англичаните, които се втурнаха след тях.