Серия
Камерън (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Highland Conqueror, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,7 (× 32 гласа)

Глава 8

Оглеждайки предпазливо нисичкия заоблен свещеник, с когото говореше Сигимор, Джолийн се приближи по-близо до тях. След като станаха сутринта преди още слънцето да е изгряло, те препускаха с всички сили до това малко селце. По тази причина не бе имала време да говори с годеника си за това, че бе мислила доста. Ако не беше сигурна в противното, би решила, че той умишлено я избягваше, за да й попречи да подхване отново дискусията за брака им. Но щяха да говорят, и то сега, реши тя, и подръпна ръкава на туниката му, но той улови ръката й и продължи да говори с божия служител… на келтски… език, който тя не разбираше.

Сега, като се замисли, това беше странно. Защо говореха на келтски, при положение че щом пристигнаха, свещеникът я поздрави на език, който тя сметна, че е шотландският, много приятен диалект на английския език? Да не би Сигимор да се опитваше да скрие нещо от нея? Джолийн бързо прогони пристъпа на подозрение. Не само че това не беше начинът, по който трябваше да мисли за мъжа, който правеше всичко по силите си да опази нея и племенника й в безопасност, но и не можеше да измисли причина, поради която той да иска да скрие нещо от нея. Беше й поискал ръката, тя бе приела и сега той уреждаше брака им със свещеника. Нямаше какво да скрие тук.

Но това, което трябваше да направи, бе да размени няколко думи насаме със Сигимор. Никакви целувки, никакво притискане на това красиво, силно тяло срещу нейното, никакво близане на шията й. Само разговор. Джолийн беше измислила план и имаше желание да го сподели с него. Идеята й щеше да задоволи нуждата й да се омъжи, така че да остане далеч от хватката на Харолд, и в същото време да не го кара да обвързва живота си с жена, която не обича.

Оглеждайки малката каменна църква, пред която стояха, докато чакаше Сигимор да приключи разговора си, тя се опита да подсили решителността си. Само се надяваше накрая да не изгуби куража си. Беше й отнело много време да се реши да говори с него за плана си. Един шумен и странно истеричен глас в главата й пищеше шокирано в протест. Ако Сигимор не побързаше и не свършеше разговора си със свещеника, Джолийн се боеше, че щеше да се разколебае и да вземе това, което желаеше, без да каже на мъжа плана, който щеше да спаси и двама им от това да се уловени в капана на брак, който никой от двамата не бе избрал доброволно.

Сигимор можеше да почувства нетърпението на Джолийн, но задържа вниманието си насочено директно към братовчед си Уилям. Каква полза можеше да има от свещеник в семейството, ако отказваше да направи това, което се иска от него, помисли си той намусено. Когато Лиъм му каза, че божият служител, към който яздят, е роднина, Сигимор беше повече от доволен. Имаше намерение да се ожени за Джолийн и да я отведе в леглото си, преди малката й умна главица да измисли някаква алтернатива на плана му. А вместо това губеше ценно време, като спореше с този свой братовчед, който изглежда бе твърдо решен да следва общоприетите норми на църквата.

— Има правила и те трябва да бъдат следвани, милорд — каза Уилям, поглеждайки бързо към Джолийн. — И тя е англичанка.

Начинът, по който свещеника поглеждаше постоянно към Джолийн, сякаш тя всеки миг ще се превърне в ужасяващ демон пред очите му, започваше да дразни Сигимор.

— Забелязах го.

— Има правила, които трябва да следваме, да се направят уговорки с роднините й…

— Роднините й са мъртви, с изключение на един глупак, който я преследва с намерението да я убие. Да, ако я докопа в мръсните си ръчички, той ще я убие. И на него няма да му кажат, че се налага да изчака, преди да се ожени за нея.

— Покварени свещеници — изсъска Уилям. — Англия е пълна с тях. И не ми казвай, че правиш всичко това само като благороден жест. Изпитваш похот към нея. Е, ще ти се наложи да изчакаш няколко седмици.

— Или в следващите няколко минути може да измъчвам един свещеник.

— Сигимор! — сопна му се Лиъм, появявайки се иззад него, за да се усмихне приятелски на Уилям. — Братовчеде, може да е истина, че причините на Сигимор не са напълно благородни — каза той на келтски, — но това не променя истината, която ти казахме. Този мъж, Харолд, смята да се ожени за жената, за да си подсигури властта над владенията, които получим, след като уби брат й. Веднага щом отстрани детето от пътя си, той несъмнено ще тръгне след жената. Обаче, ако тя вече има съпруг, това ще сложи край на този негов план. По този начин, ако успее да я залови отново, ще имаме време да я спасим. Сега, два невинни живота не си ли струват подминаването на няколко малки правила?

— Но правилата са създадени с причина… — започна Уилям, макар че съмнението сега засенчи чертите на лицето му.

— Да, за да попречат на някой негодник да грабне наследница и да я омъжи за себе си против волята й. Но тук случая не е такъв. Сигимор няма да получи почти нищо от този брак, тъй като зестрата и земите й са в Англия. Тези правила няма да я предпазят. Бракът има нужда от благословията на свещеник. Ако толкова много изпитваш нужда да спазиш правилата, удари камбаната три пъти, просто изчакай няколко минути преди всеки удар. Освен това ще напишем брачен договор и всички тук ще се подпишат като свидетели.

Уилям се поколеба още един миг, преди да кимне.

— Да, така ще стане. Ще изчакам седем минути след всеки удар на камбаната. През това време, Лиъм, ти може да напишеш договора — каза той и се насочи към църквата.

— Сигимор — каза Джолийн в мига, в който останаха сами, — имам план. Мислех си…

— Точно от това се боях — промърмори Сигимор.

Тя реши да игнорира думите му.

— Не обсъдихме никой от аргументите, които ми даде вчера вечерта. Но искам да ти кажа, че този брак не е нужно да е завинаги. Ако остане неконсумиран… — Тя изписка тихо, когато той я хвана за ръката и я завлече към ябълковата градина зад църквата. — Къде отиваме?

— На някое по-усамотено местенце, където да ти кажа някои неща, които не искам останалите да чуят.

Това прозвуча зловещо, реши Джолийн, но не възрази. Ако щяха да спорят за нещо толкова интимно като консумирането на брака им, и тя не искаше някой друг да ги чуе. Нейният план беше много добър, но когато спряха в средата на овощната градина и Сигимор я притисна в обятията си, Джолийн силно се осъмни, че той ще е на нейното мнение. Зачуди се защо не се почувства разочарована от тази вероятност.

— Наистина ли си мислиш, че ще се съглася да не отведа в леглото собствената си съпруга? — попита той.

Беше й малко трудно да подреди мислите в главата си, след като той я притискаше така към себе си, но Джолийн все пак опита.

— Бракът, щом бъде консумиран, е завинаги. Познаваме се само от няколко дни и през почти цялото това време бягаме от Харолд. Може въобще да не си подхождаме, но веднъж, след като… споделим едно легло, няма да има връщане назад. — Това не бе точно цялата истина, но би предпочела да напусне един брак, който не е бил консумиран, отколкото да обърне гръб на мъж, с който е била интимна.

— Да, знам го. Кое те кара да мислиш, че няма да си паснем?

— Възможно е. Не се познаваме добре. Както вече казах, заедно сме едва от няколко дни и голяма част от времето прекарахме на гърба на коня. След две седмици може силно да съжаляваш за сегашното си решение. Защо да не почакаме, преди да направим от това истински и обвързващ брак?

— Ето защо.

В мига, в който той я повдигна от земята, Джолийн обви ръце около тила му, за да намери опора. Тя отвори уста, за да му каже да я пусне, но в същия миг Сигимор я целуна. Беше нужна само една ласка на езика му, за да потуши всичките й протести. Когато най-после сложи край на целувката, Джолийн се беше впила в него по-здраво и от бръшлян. Дори когато повдигна глава, за да му даде по-добър достъп до шията си, тя се опитваше да възвърне разума си.

— Дори да откажеш да се омъжиш за мен, момиче, аз ще получа това. — Той прокара езика си по малкото й ухо, следвайки контурите му, и усети как тя потрепери срещу него. — Да, и мисля, че го знаеш.

Тя наистина го знаеше и се зачуди защо не изпита срам от това признание. Правилата бяха повече от ясни. Всяка дама трябва да пази девствеността си, докато се омъжи. Не й беше позволено да стои сама в овощната градина, увила ръце около огромен, силен шотландец. И все пак не можеше да отрече истината, че това, което казваше Сигимор, бе вярно. Венчани или не, тя щеше да сподели леглото му. Не притежаваше силата на волята, която й бе нужна, за да обърне гръб на него и на това, което я кара да изпитва. Поне ако се венчаеха, нямаше да бъде грешница, реши тя, когато той нежно я отдръпна от себе си, позволявайки й да стъпи отново на краката си. А и все още съществуваше вероятността да се озове отново в Англия и там пак да й се наложи да се омъжи, напомни си тя.

Срещайки твърдия му поглед, тя забеляза как желанието е направило очите му по-тъмни и спря да се тревожи. Защо да не получи малко удоволствие и за себе си? Защо да не се наслади на това, което той й предлагаше, докато може? Ако се окажеше, че страстта им е била краткотрайна, ако се окажеше, че между тях няма нищо друго, щеше да има път за бягство. И щеше да има някои прекрасни спомени, които да я топлят, щом се върне към стария си живот.

— Много добре — каза тя.

Тя едва бе изрекла думите, когато Сигимор сграбчи ръката й и я задърпа отново към църквата. Няколко мили думи или нежни убеждавания нямаше никак да навредят, намусено си помисли Джолийн, докато гледаше да не изостава от него. Сигимор изглежда не беше умел в ухажването, като изключим способностите му да я целува до припадък. Тя се съмняваше това да се дължи на факта, че бягат от Харолд, и че не е имал времето и възможността да й направи правилното предложение.

Сигимор тъкмо възнамеряваше да нахълта в църквата, когато свещеникът отвори вратата и ги покани да влязат. Джолийн бегло осъзнаваше, че останалите се наредиха зад тях, докато коленичеше пред олтара. Почувства как я обзема тъга, заради факта че единственият член на семейството й тук беше Рейнард, който бе прекалено малък, за да осъзнава значимостта на това, на което присъства. Освен това усети вина, защото, докато казваше клетвите, изговаряйки свещените думи, тя все още държеше на плана си да сложи край на този брак, щом опасността от Харолд отмине. Джолийн опита да прогони страха от това, че лъже пред Господ, казвайки си, че ще избяга само, ако разбере, че няма никаква надежда този брак да се превърне в истински съюз.

Веднага щом клетвите бяха изречени и получиха благословията, Сигимор я отведе до малка маса, поставена до стената.

— Брачните документи — каза той и посочи към долния край на листа. — Подпиши се тук.

Джолийн кимна и започна да чете документа.

— Какво правиш? — попита Сигимор.

— Чета документа — отговори леко изненадана от въпроса му.

— На латински е — намръщи й се Сигимор.

— Забелязах.

Щом се съвзе от шока си, че е учена жена, Сигимор се почувства обиден от начина, по който тя четеше внимателно всеки параграф.

— Няма причина да го четеш толкова внимателно, или смяташ, че ще се опитам да те измамя?

— Не, разбира се, че не, но Питър винаги е казвал, че човек трябва да прочете документите много внимателно, преди да ги подпише. Казваше, че без значение колко честен е един човек, без значение колко много му вярваш, нужна е само една грешка в изписването или една неясна фраза, за да промени цялото звучене на договора. Освен това ми е казвал, че без значение дали ти или някой от мъжете никога не бихте се възползвали от тази грешка, това не значи, че друг не би го направил.

Моменталното й уверение, че не се съмнява в честността му, успокои гордостта на Сигимор. Освен това беше съгласен с урока, който Питър бе дал на сестра си. Начинът, по който Лиъм и Уилям бяха измърморили съгласието си, му показа, че съветът е бил много мъдър. Тя нямаше как да знае колко прецизен е Лиъм, щом се стигне до съставяне на договори. Когато тя започна да пише името си, той се наведе над рамото й, за да гледа и очите му се разшириха.

— Джолийн Арделис Магдален Исабеу де Лейси Джералд Камерън? Името ти е по-голямо от теб самата — промърмори той.

— Майка ми е счела за нужно да уважи всичките си роднини — отвърна Джолийн. — Горкият Питър също бе засегнат. — Тя се усмихна нежно към Рейнард. — Той се подсигури жена му да не бъде покосена от същия импулс. Рейнард е кръстен само на двамата си дядовци и толкова. Затова е Рейнард Хенри Джералд. Някои от роднините ни не одобриха решението, смятайки, че едно толкова късо име е… ами, прекалено обикновено. Питър обичаше да казва, че много малко ще го смятат за обикновено, особено след като Рейнард достигнеше възрастта да добавят граф на Дръмуич след името му, заедно с барон на Кингсли, която титла също е негова.

Сигимор погледна към малкото момченце, което бавничко обикаляше около мъжете, събрани в църквата.

— Това е доста голямо бреме за крехките рамене на момчето.

— Да, и ще става все по-голямо с имотите от семейството на майка му и още няколко титли, и ако някой от роднините й скоро не се сдобие със син, всичко това ще се падне на него.

— Но Харолд не може да получи тях, ако момчето умре, нали?

— Не, той няма кръвна връзка с роднините на майка му. Не съм сигурна дали е наясно с всичко, което един ден може да бъде на Рейнард. Ако знае това, може да промени тъмните му планове спрямо племенника ми. Като негов настойник ще има достъп до всички богатства, които Рейнард може да наследи. Обаче може и да знае колко е важен Рейнард за семейството на майка му, тъй като ми попречи да им изпратя вест, както ми попречи да изпратя вест на собствените си роднини.

— Настойникът на Рейнард трябва да бъде избран много внимателно.

— Така е, но аз нямам думата по този въпрос.

— Е, не е нужно да се тревожим за това точно сега.

Тя кимна и проследи с поглед Сигимор, който отведе свещеника настрани, за да говори с него. Беше й трудно да повярва, че вече е омъжена. Не бяха разменили никакви пръстени и нямаше да има никакво празненство. След няколко минути отново щяха да са по конете и да яздят, докато слънцето залезе. Дори не бе сигурна дали ще има легло, където да прекара първата си брачна нощ.

Тогава братът и братовчедите на Сигимор я обградиха, приветствайки я в семейството им и давайки й няколко доста сърцати целувки. Веселието им започна да прогонва объркването й и нотката на тъга, от която досега не бе успяла да се отърси. Точно когато Лиъм я прегърна и я целуна по устните, тя усети една силна ръка да се обвива около китката й. Изненада се, когато беше издърпана от обятията на Лиъм.

— Дръж си устните далеч от съпругата ми! — заяви му Сигимор, като я хвана по-здраво и я изведе от църквата.

— Просто я приветствах в семейството — отвърна ухиленият Лиъм. — Стар обичай е да целуваш булката.

Сигимор направи един доста груб коментар за това какво може да направи братовчед му с обичая си. Джолийн почувства, че се изчервява, макар да опитваше да сподави смеха си. Новият й съпруг очевидно изпитваше собственически чувства. Не беше истинска индикация за дълбоки чувства, но като към това добавеше и желанието, което той изпитваше към нея, Джолийн почувства лъч надежда за бъдещето им.

След като й помогна да нагласи Рейнард в одеялото му, Сигимор я вдигна върху коня, взе ръката й в своята и се намръщи.

— Една булка трябва да има пръстен.

— Няма значение — каза тя. — Докато Харолд е по петите ни, това не е чак толкова важно.

— Ще ти взема пръстен, веднага щом пристигнем в Дъбхайдленд.

Той целуна пръста й, върху който би трябвало да постави брачната халка, и се насочи към собствения си кон. Джолийн вътрешно поклати глава. Никога не би си помисляла, че Сигимор може да се тревожи за подобно нещо, но очевидно бе именно така. А всички смятаха, че жените са трудни за разбиране, помисли си развеселена тя и подкара коня си, така че да се изравни с неговия. Докато яздеха, Джолийн се надяваше, че ще може да поразсъждава върху сложните проблеми, които имаха пред себе си, и ако имаше късмет, нямаше да мисли през цялото време за предстоящата им първа брачна нощ.

Младата жена се загледа в новия си съпруг и направи всичко по силите си да не си глътне езика. Спряха в едно село малко преди слънцето да залезе. Сигимор беше много ефективен в това да им осигури стая, баня и храна, както и да убеди брат си Тейт да се грижи за Рейнард през цялата нощ. Изкъпаха се, вечеряха и след като се преоблече в нощницата си, се покатери на леглото. Сега Сигимор стоеше пред постелята им, подготвяйки се да дойде при нея под завивките и бе напълно гол.

Тя не бе сигурна накъде да гледа. В съпруга й имаше прекалено много за гледане. Тъй като никога не бе виждала напълно гол мъж преди, тя изпитваше любопитство, но за нещастие, то не успя да потуши нервността й. Точно този гол мъж възнамеряваше да се качи на леглото и да консумира брака им. На Джолийн й се искаше да знае точно как ще направят това. Имаше чувството, че огромната издутина на слабините му ще играе ключова роля, и това бе повече от обезпокоително.

Обаче той бе красив, трябваше да му го признае, докато оглеждаше тялото, внимавайки да не поглежда към слабините му. Целият бе покрит с гладки, стегнати мускули, а тялото му бе с много добри пропорции. Имаше много малко косъмчета, покриващи гърдите му. Тънка пътечка от тъмночервени косъмчета преминаваше до пъпа му, а надолу започваше да се разширява, докато не завърши в гъсто обрасли къдрици около онази издатина. Тя бързо погледна дългите му, добре оформени крака, и забеляза, че косъмчетата, които ги покриваха, бяха по-светли. Джолийн се насили отново да погледне към слабините му и се изчерви силно. Не й изглеждаше толкова заплашителен, когато се притискаше към нея, докато се прегръщаха, но пък тогава беше напълно облечен. Със сигурност не беше такъв, докато се разхождаше по цял ден, нали? Беше сигурна, че ако е така, досега щеше да го е забелязала.

Сигимор въздъхна, докато усещаше как става все по-твърд под погледа на Джолийн. Знаеше, че е девствена, че трябва да бъде внимателен и да се отнесе нежно с нея, докато са в леглото. Но, както изглежда, беше не просто девица, а силно закриляна такава. Имаше неприятното чувство, че вероятно ще му се наложи да й обясни какво предстоеше да се случи. Освен това тази задача щеше да изисква много повече търпение и внимание, отколкото той притежаваше. Но наградата си заслужаваше, увери се той и пристъпи към леглото.

— Какво е това? — попита той и започна да развързва ризата й.

— Нощна риза — отвърна тя. — Нещо, което жените носят под роклите си. Нали имаш някакъв опит в това. Никога досега ли не си… — Тя не успя да довърши, тъй като той издърпа ризата през главата й.

— Една съпруга не трябва да носи риза в леглото — каза той, хвърляйки дрехата настрани. — Съпругите отиват в леглата на съпрузите си голи.

— Тогава защо някои жени харчат купища монети за нощни ризи от коприна и с панделки? — попита тя.

— Никога не съм разбирал това. Предполагам, че искат да покажат на мъжа си, че имат интерес към него. А след това и двамата пак се озовават голи.

Джолийн намери това доста удивително. Лежеше в леглото гола, с един огромен, също така гол мъж, и се опитваше да не се изкикоти. Сигимор се държеше възмутително и по веселия блясък в очите му, тя осъзна, че той го знае много добре. Отказваше да го окуражава, като се разсмее.

— Момиче — каза той тихо и нежно целуна устните й, — няма да те нараня. — Но след миг направи гримаса. — Е, може би малко, но това е естественият път на нещата. Не мога да направя нищо по този въпрос. Обаче така ще е само първия път. Разбираш ли?

— Нито дума. — Той изглеждаше толкова объркан, че тя не сдържа усмивката си. — Съжалявам. Мисля, че съм била много, прекалено много закриляна. Тъй като никога не съм била на крачка от брака, никога не са изпращали жена при мен, която да ми каже какво се случва в брачното легло. Мисля, че най-доброто решение в случая е просто да действаш, а аз ще следвам примера ти.

— Това звучи като план.

На Сигимор му се искаше просто да я гледа, да запомни всяка извивка на слабото й тяло. Искаше му се да вкуси тази мека, бледа кожа, от устните до пръстите на краката й и след това обратно. Имаше много неща, които искаше да направи с нея, сега, след като бяха заедно в леглото, но задоволяването на тези негови желания щеше да почака. Този първи път щеше да отнеме невинността й, трябваше да внимава със скромността й, докато се опитва да разпали страстта й. Надяваше се само да успее да я разгорещи така, че когато разкъса бариерата на моминството й, да бъде възможно по-безболезнено.

Той я целуна и продължи, докато тя не се вкопчи в него. Сигимор мълчаливо благодари на Господ, че съпруга му му отвръща по този начин, и че кръвта й се сгорещи толкова бързо, колкото и неговата от целувката й. И той безпощадно се възползва от това. Бавно започна да я милва и целува до мига, в който усетеше, че тялото й се стяга. В момента, в който прецени, че е готова за следващата стъпка, той се замоли да успее да намери още нещо, което ще разпали страстта й също толкова бързо и силно, тъй като не бе сигурен колко дълго ще издържи на тази игра.

Джолийн зарови пръсти в гъстата му мека коса, когато той се наведе, за да целуне гърдите й. Беше изненадана, че мъж, голям и силен като Сигимор, може да я докосва с такава нежност. Изглежда нямаше нито една частица от тялото й, която да не бе стоплена от горещото му докосване. Някои части от нея дори изпитваха болка и тя бе сигурна, че причината е копнежът й той да ги докосне. Когато той близна кожата между гърдите й, докато милваше с длани зърната й, тя издаде звук, който много приличаше на стон.

— Сигимор — прошепна тя, долавяйки молбата в гласа си, макар да не бе сигурна, какво желае. — Трябва ли да копнея?

Той чувстваше кожата й под ръцете й, вкуса й в устата си и чуваше нежните й стонове, които го примамваха да изгуби контрола си. Не беше сигурен дали би могъл да провежда разговор, а още повече да отговаря на въпроси, особено след като бе открил колко чувствителни са красивите й гърди. Вдигайки ръце, той започна да масажира леко твърдите, малки розови зърна, които красяха гърдите й. Усети как през него преминава тръпка заради този знак за страстта й.

— Да, трябва да копнееш — отвърна той. — Аз също копнея. И знам за какво.

Очите на Джолийн се разшириха почти болезнено, когато той обви с устни едното твърдо връхче. Цялото й тяло се изви, търсейки неговото. Усещането на езика му, милващ това болезнено местенце, я накара да се вкопчи в него. Когато я засмука, тя усети действията му с цялото си същество. Заглушените думи на ласкателство и окуражаване, които той изрече срещу кожата й, докато пируваше с гърдите й, бяха почти неразбираеми за замаяния й мозък, и все пак я възбудиха също толкова силно, колкото и целувките му. Тя се сгърчи от удоволствие, когато той помилва корема й. Опита се да отвърне на ласката с ласка, но някак той успяваше да избяга от докосването й всеки път, щом опиташе да отдалечи ръце от гърба или раменете му. През тялото му преминаваха силни тръпки, а знанието, че тя е причината за тях, все повече усилваше желанието й.

Тогава той плъзна ръка между бедрата й и цялото й тяло се стегна протестиращо.

— Сигимор?

— О, моя мъничка съпруго, това е позволено. Не можеш ли да усетиш как тялото ти приветства докосването на съпруга ти?

Сигимор усети как тя се отваря за него, докато я милваше и бавно проникна с един пръст в нея. Това едва не го довърши. Горещото, влажно усещане на плътта й едва не го накара да свърши върху чаршафите като неопитен хлапак. Той се вкопчи отчаяно в остатъците от контрола си и я целуна, докато вкарваше и изкарваше пръста си от нея, подготвяйки я за себе си възможно най-бързо. Още веднъж благодари на Господ, че жена му се оказа толкова страстна жена.

Молейки се да е разчел правилно знаците й, Сигимор започна бавно да съединява телата им. Той стисна зъби срещу болезнената нужда да се тласне силно в нея. Начинът, по който бе обвила малките си ръце около него, бавно изцеждаше контрола му. Той почувства как женствеността й поддава пред него и застина, за да позволи на тялото й да се съвземе от нашествието му. Той бе толкова съсредоточен върху нуждата да се въздържа, че му отне няколко мига да осъзнае, че бе отнел девствеността й по-скоро лесно, отколкото трудно, и че тя само се бе задъхала тихо от болката, която я прониза.

— Свършихме ли? — попита Джолийн, вътрешно надявайки се, че ще има нещо повече от това, тъй като копнежът в нея все още не бе заситен. — Каза, че ще боли, но не беше толкова зле.

Ако имаше сили за това, щеше да се засмее.

— Не, не сме свършили. Имаш късмет, съпруго. Портите, пазещи невинността ти, не бяха толкова здраво заключени.

Той започна да се движи в нея и Джолийн загуби желанието и способността си да говори. Тя се вкопчи в него, бързо нагаждайки се към ритъма му. Усети, че цялата болка и копнеж от тялото й бавно се сви на възел, съсредоточавайки се там, където се съединяваха телата им. Точно когато смяташе да му заповяда да стори нещо по въпроса, възелът изчезна, изпращайки вълни от удоволствие през цялото й тяло. Тя бегло осъзнаваше, че Сигимор се тласна още няколко пъти в нея, след което извика името й, застина, потрепери и изпълни утробата й с топлина. Все още заслепена от преживяното, тя обви силно ръце около него и притисна тялото му, което трепереше също толкова силно, колкото и нейното.

Беше все още замяна, когато няколко минути по-късно той се откъсна от прегръдките й, за да се върне след миг с мокра, студена кърпа, за да почисти следите от страстта им. Когато се качи отново на леглото и я взе в прегръдките си, тя се сгуши в него. Начинът, по който милваше гърба й, я накара да въздъхне сънено.

— Консумирането на брака ни не беше толкова голямо изпитание, колкото очаквах — промърмори тя, почувствала нужда да заспи.

Сигимор се ухили и я целуна по главата, когато усети как тялото й се отпусна срещу неговото. Беше извън себе си от задоволство, че е успял да я накара да изпита такава наслада още първия път, но… думите й, че не е било изпитание? Да отнеме девствеността на малката си жена бе най-трудното и най-изтощителното нещо, което бе правил в живота си. Освен това се бе оказало и най-огромното удоволствие, което бе познавал в живота си. Прегръщайки я сънено, той се помоли тя да се възстанови бързо. Скоро съпругата му щеше да открие, че има един много ненаситен съпруг.