Елизабет Адлър
Тайните на вила „Мимоза“ (33)

Глава 32

Небето беше катраненочерно. Нямаше луна, не полъхваше ветрец. Фил седеше на канапето в красивата лятна стая в къщата на Брад в Даймънд хед и го наблюдаваше. Той неуморно крачеше из стаята и не спираше да говори. Беше четири сутринта и Фил бе уморена, но и силно заинтригувана от разказа му.

— Искам теб — бе й казал той и я бе изгледал замислено, но вместо да се почувства окрилена от думите му, както би сторила само преди няколко седмици, Фил потрепери от страх.

И сега се питаше защо. Той си беше същият красив, сексапилен, повече от привлекателен мъж, с когото се бе запознала в Париж. Разликата беше в това, че тя вече гледаше на него с очите на професионалист. Той й разкриваше тъмни, смущаващи страни от характера си, които бяха интересни, но и ужасяващо отблъскващи.

Докато го слушаше, Фил си даде сметка, че всъщност никога не е била влюбена в Брад. Тя дори не го познаваше. Връзката им, толкова пламенна и всеотдайна в началото, бе обречена да загине в пламъците на прекалената им страст. Сега, когато знаеше колко е разстроена психиката на Брад, й се искаше никога да не бе идвала на Хаваите. Но той вече часове наред ровеше в душата си, разголваше чувствата си, преразказваше й живота си. И тя бе длъжна да го изслуша, да се опита да му помогне.

— Излъгах те за Маймуната — заяви той. — Той избягал от острова, защото бил виновен за смъртта на една от слугините. Името й било Малухиа. Била млада и красива. Той я изнасилил и тя се хвърлила от една скала. Но Маймуната успял да избяга някак си с малката лодка на Джак. Баща ми никога не повярва, че се е удавил. Все повтаряше, че един ден Маймуната ще се появи и ще започне да го преследва.

По онова време Арчър вече пиел прекалено много и цялата отговорност за ранчото Каной паднала на раменете на Джак. Той установил, че финансовото им положение е плачевно и ранчото отчаяно се нуждае от приток на нови капитали. Арчър харчел парите им, сякаш не съществувал утрешен ден, но Джак бил по-различен.

Брад погледна Фил в очите. В погледа му се четеше отчаяние, което я трогна дълбоко.

— Не зная дали разбираш, но за Джак ранчото Каной било неговата същност, единственото нещо, за което си заслужавало да живее. За него то било по-ценно от всичко останало. То стояло над морала, над собствения му живот. И над живота на баща му.

В деня, в който японците нападнали Пърл Харбър, Джак бил в Хонолулу. Разказвал ми е, че при вида на причинените разрушения душата му се изпълнила с убийствен гняв. Изпитал желание да се хвърли и да издуши копелетата с голи ръце. Америка влязла във войната и доставките на хранителни продукти се превърнали в главен приоритет. Благодарение на правителството ранчото получило финансови облекчения и Джак се записал в Морската пехота.

Брад се разсмя, настроението му се подобри и той възкликна:

— Господи, Джак бил страхотен боец — гордо рече той. — Получил няколко медала за храброст, печелил всяка битка. Според него това се дължало на неистовата и безкомпромисна омраза, която изпитвал към враговете. Никой не може да мрази толкова силно, колкото Джак Кейн, обичали да казват колегите му пехотинци. Единственото, което той иска, е да убива.

Арчър бил произведен в майор и назначен да надзирава японските пленници, интернирани на острова. Работата била чиновническа и му оставало достатъчно време, за да управлява ранчото.

После войната свършила и те отново се изправили пред необходимостта да намерят допълнителни капитали. Арчър измислил план. В Европа царял истински хаос. От смъртта на френската му съпруга изминали много години, а Маймуната вече бил на възраст, на която можел да получи наследството си. Но Арчър трябвало да докаже, че Маймуната е мъртъв, а и бил сигурен, че ще му е много трудно да получи парите чрез френските съдилища. Затова завел Джак в Европа и го представил като сина на Мари.

Всичко станало много лесно. Възрастните адвокати и банкери, които познавали la celibataire, били мъртви, а всички юридически документи по случая били изгубени. Той просто им дал свидетелството за раждане на Маймуната, Джак се подписал с името на брат си и двамата получили наследството.

— Нали разбираш — Брад широко разпери ръце и умолително изгледа Фил. — За тях ранчото било най-важно. Постъпката им може да не е била съвсем законна, но Джак твърдеше, че това било единствено правилното решение.

— А ти съгласен ли си с него? — тихо попита Фил.

— Разбира се. И аз самият бих постъпил по същия начин. — Той нетърпеливо сви рамене, сякаш въпросът й нямаше никакво значение. — Парите и бездруго са се полагали на Арчър, но при тези объркани френски закони е бил принуден да си ги вземе сам.

Той отново започна да обикаля из стаята. Кучето клечеше край вратата, не сваляше поглед от него в очакване на някаква команда, но този път Брад сякаш изобщо не го забелязваше.

— Двамата заминали за Париж — рязко продължи Брад. — Арчър бил пиян, но въодушевен от победата.

— Богатството на la celibataire най-после е наше — повтарял той. — Никой вече не може да ни го отнеме. Сега вече притежаваме достатъчно, Джак. Ще имаме пари за Даймънд хед, ще имаме и за ранчото. Всичко, което поискаш, е твое.

По онова време Джак бил на около двайсет и четири години, но знаел, че трябва да установи контрол върху ранчото, преди Арчър да прахоса всичките пари за пиене и жени, както бил правил толкова пъти преди.

Били в бара на хотел Риц, пиели шампанско и се поздравявали с победата, когато Джак забелязал една руса, елегантно облечена жена, която се взирала в него от другия край на залата. На лицето й играела странна усмивка. Не била в първа младост, но все още изглеждала красива и привлекателна. У нея имало нещо, което му се сторило много познато. Тя срещнала погледа му, а после станала от масата си и се приближила до тях.

— Изненада, изненада — възкликнала тя и целунала Арчър по бузата. Той само я изгледал, на лицето му се появило озадачено изражение. След това жената се обърнала към Джак и казала: — Когато те видях за последен път, ти беше ревящо бебе с червено лице. Трябва да призная, че сега изглеждаш далеч по-добре. — Изпратила му въздушна целувка, отметнала глава назад и се разсмяла. — Не ме ли познаваш? — попитала тя, продължавайки да се смее. — Аз съм твоята майка, Шантал ОʼХигинс.

— Джак ми разказваше, че изпитал към Шантал същия прилив на внезапна омраза, която изпитал към японците след нападението над Пърл Харбър. Можел спокойно да я убие с голи ръце там, в бара на хотел Риц. Никога не я бил виждал преди, но бил прочел достатъчно долни клюки по неин адрес в светските хроники.

Брад изгледа Фил и продължи с горчивина в гласа:

— Не ти ли казах, че мъжете от рода Кейн наистина са знаели как да си избират жените! Е, Шантал била истинска кучка. Казала им, че дошла във Франция, за да нагледа собствеността и имотите си.

— За щастие — заявила тя — германците обичали коняк и оставили предприятията в сравнително добро състояние. А и аз съм късметлийка, защото семейният бизнес е съсредоточен в Швейцария. Така ще успея да запазя всичко.

Стояла пред тях и им се присмивала. После рекла:

— Чух, че третата ти съпруга оставила милиони след смъртта си, но по-голямата част от парите били наследени от сина ти. Между другото — нехайно продължила тя и хвърлила бомбата — казах ли ви, че срещнах Джони? Той, разбира се, не е и наполовина толкова красив колкото теб, Джак. Но държа да ти кажа, че в леглото е ненадминат. — Изсмяла се презрително, обърнала се и се отдалечила от масата им.

Джак скочил, за да я догони, но Арчър го спрял.

— Сядай долу, глупак такъв — сърдито изръмжал той. — Не й доставяй удоволствието да си помисли, че си й повярвал.

Но Джак наистина й повярвал. Съзнавал, че това не било нещо, което Шантал би измислила само за да се подиграе с тях. Шибаният му полубрат бил все още жив. И на всичкото отгоре се чукал с майка му. Пламнал от унижение, той заявил на Арчър:

— Някой ден ще открия това малко копеле Маймуната. И тогава ще го убия.

— Дано да успееш — отвърнал Арчър и си поръчал шотландско уиски. — В противен случай той ще се върне и ще си поиска парите. И какво ще стане тогава с ранчото Каной!

 

 

Брад си наля чаша бренди. Разклати кехлибарената течност, приковал празния си поглед в чашата. Фил имаше чувството, че е забравил за присъствието й. Беше изцяло погълнат от разказа си за миналото.

Най-накрая изпи питието и продължи:

— Джак знаел, че Арчър е способен да пропилее това състояние даже по-бързо и от първото. Но този път парите били на името на Джак. А той искал единствено ранчото. Дал на Арчър достатъчно пари, за да си живее като богаташ, а после се захванал да възстанови бизнеса.

Вложил всичко, което притежавал, в ранчото. То погълнало целия му живот. А той бил готов да направи всичко, за да го превърне отново в процъфтяващ бизнес. Но никога не забравял, че Маймуната е някъде по света и че един ден би могъл да се върне и да предяви претенции към богатството си.

Джак работил упорито през тези години, но и се забавлявал добре. В живота му имало много жени — всички си падали по него. И тогава на едно парти в Сан Франциско срещнал Ребека Брадли. Дори и по-късно, когато вече я мразеше, той постоянно повтаряше, че тя била най-красивата жена, която бил виждал през живота си.

Ребека била богата, разглезена и много общителна и в началото се отнесла с високомерно презрение към младия ранчиер. Когато ги запознали, тя присмехулно го нарекла дивия мъж, а Джак само се разсмял. Спомнил си за Маймуната и си помислил, че е истинска ирония, че сега и той бил наречен дивак.

Джак ми е разказвал, че Ребека била елегантна и възпитана, но под лъскавата й фасада той почувствал сродна душа. Тя била също толкова дива и порочна колкото него и това му харесало. За пръв път му позволила да я люби на задната седалка на бащината й лимузина в присъствието на шофьора.

Връщали се заедно от някакво парти. Било вече тъмно. Шофьорът дискретно гледал право напред и нито веднъж не се извърнал, но Ребека съзнавала, че той не може да не разбира какво става отзад. И това й харесвало. Много обичала опасностите. Харесвало й чувството, че всеки момент може да я заловят или разкрият. Настоявала да се любят в асансьорите на хотелите, в баните по време на многолюдни партита или пък карала Джак да я обладава на улицата като евтина проститутка.

Брад извърна опустошените си, съсипани от мъка, очи към Фил.

— Ето, такава била Ребека — горчиво рече той. — И никога не се променила.

Ръката му силно трепереше, когато си наля още едно бренди.

— Но Джак й давал всичко, което желаела, и Ребека решила, че не може да живее без него. Оженили се няколко месеца по-късно. Това била сватбата на годината в Сан Франциско. Баща й бил хавайски захарен барон и във вените й течала смесена кръв — оттам идвала дългата й черна коса и формата на очите, но майка й била аристократка от старата гвардия и каймакът на светското общество присъствал на церемонията.

Брад спря да се разхожда и погледна Фил.

— Почакай тук — внезапно нареди той, вдигнал ръка. После излезе в антрето. Кучето го последва, като стържеше с лапи по дървения под.

Фил потрепери, замислена за онова, което й бе разказал току-що. Съзнаваше, че най-после се приближава до истината за Брад и се боеше от онова, което предстоеше да чуе. Искаше й се да се намираха в кабинета й, отношенията й с Брад да бяха между лекар и пациент. Тя го изгледа притеснено, когато той се върна в стаята, понесъл снимка в сребърна рамка.

— Ето — рече той и посочи с разтреперан пръст двойката, снимана в сватбения им ден. — Това е баща ми. А тази, да бъде проклета дано, е Ребека. — Той изстена, сякаш разкъсван от непоносима болка, после внезапно захвърли снимката в другия край на стаята.

Фил ахна, когато снимката се удари в стената и натрошените стъклени парчета се посипаха по пода. Кучето се затича нататък, като душеше и тихичко ръмжеше.

— О, боже — страдалчески проплака Брад. Наведе се и вдигна повредената снимка. — Защо направих това? — попита той и завря снимката в лицето на Фил. Тя, стресната, отстъпи назад. — Зная защо! — сърдито изръмжа Брад. — Майка ми не беше стока. Беше евтина уличница. Беше ненаситна. Готова бе да си легне с всеки — с приятелите на съпруга си, с нейните собствени приятели, с напълно непознати. Даже и след раждането ми тя продължила да го прави. Винаги взимала онова, което желаела.

Той се отпусна на един стол и стисна главата си с ръце.

— Аз й служех за примамка — прошепна Брад. — Често ме взимаше със себе си. В края на краищата, кой би заподозрял една жена, която излиза с детето си, че се чука наляво и надясно? Но тя го правеше. Аз бях свидетел, съучастник в мръсните й игрички. Баща ми прекарваше по-голямата част от времето си на ранчото и тя ме взимаше със себе си в Сан Франциско. Винаги, когато тръгвахме на път, аз си мислех: Може би сега ще бъде забавно. Само ние двамата. Може би този път всичко ще бъде както трябва. Но при тези пътувания аз почти не я виждах, особено когато ме влачеше по така наречените й светски ангажименти. Даваше ми играчки и книжки и ми заръчваше да бъда добро и послушно дете. Обясняваше ми, че тя и приятелят й трябва да отидат в другата стая и аз не бива да ги безпокоя, защото имали да обсъдят много важна работа.

Брад вдигна глава и нещастно погледна към Фил.

— И аз никога не ги безпокоях — заяви той. — Бях добро момче, послушен син. Исках тя да е доволна от мен и правех всичко, което ми наредеше. Докато един ден не се наложи да чакам толкова дълго — два, три, даже четири часа — че се уплаших. Допрях ухо до вратата на стаята, но не чух никакъв звук. Боях се, че може да ме е забравила, че може да е заминала, оставяйки ме сам. Помислих си, че може да е умряла… Отворих вратата и надникнах вътре. Завесите бяха спуснати, но от едната страна на леглото светеше нощна лампа. Видях дрехите й, разпръснати по пода, и въздъхнах с облекчение. Знаех, че не би могла да замине без дрехите си.

Промуших се през вратата, като се взирах в полумрака. И тогава ги видях. Тя лежеше съвсем гола, черната й коса бе разпиляна по възглавницата. Главата му лежеше на гърдите й. Той спеше. Тя се извърна и ме погледна. Очите ни се срещнаха. После, без да сваля поглед от мен, тя се усмихна съучастнически, хвана гениталиите му с ръка и започна да ги гали.

Чух как мъжът изстена от удоволствие. После се размърда, а аз побягнах, изпълнен с ужас, от стаята. Затворих вратата след себе си, но не можах да избягам от подигравателния й смях.

Брад гледаше право във Фил, но тя се съмняваше, че я вижда.

— Смехът й ме преследва и до днес. Чувам го и насън, и наяве. Виждам усмивката й. Никоя майка не се усмихва така на сина си. — Той отчаяно поклати глава. — Тя беше толкова красива… После отидохме да пазаруваме и тя си купи нова шапка — червена, украсена с малки пера. След това отидохме да пием чай в някакъв шикозен хотел, който тя много харесваше. Там се срещна с приятелите си. Вижте каква страхотна майка съм, каза им тя. Извеждам сина си на чай. И отново ми се усмихна с онази съучастническа усмивка. Той е момче, което знае как да пази тайните на една жена, добави тя и всички се разсмяха.

Брад потъна в мълчание, стиснал главата си с ръце. Фил чакаше. На моменти не смееше да диша дори. Боеше се да не провокира някой друг опасен спомен. Той въздъхна дълбоко.

— Години по-късно, след като вече се бяха развели, аз попитах баща си защо се бе примирявал с всичко това. Той само сви рамене и каза, че и той се забавлявал по свой начин. Освен това тя била част от имиджа на семейство Кейн — красива наследница с аристократично потекло, бляскава съпруга и майка. Предполагам, че по някакъв странен начин те са си подхождали и са се допълвали взаимно. Тя получаваше всичко, което желаеше. Той — също. Казвал ми е, че жените не означавали нищо за него. Често ми напомняше, че единственото нещо, което има значение за нас, е ранчото Каной. Никога не забравяй това, сине! — повтаряше ми той. И аз не го забравих.

Баща ми ми разказа историята на ранчото — за Арчър, който положил основите, за финансовите им проблеми през годините. И за богатството, което трябвало да стане тяхно още преди много години, ако не бил брат му.

— Тази проклета, съсухрена Маймуна се опита да ни открадне онова, което ни принадлежи по рождение, Брад — повтаряше баща ми. — И ако дядо ти Арчър не беше толкова умен, той щеше да го направи. И тогава ти и аз сега нямаше да сме тук, в една от най-големите ферми за добитък в Америка. Зная, че трябваше да убия Маймуната, когато имах тази възможност, защото дълбоко в душата си знам, че той все още е жив и подобно на гърмяща змия се спотайва някъде, свит на кълбо, и изчаква подходящия момент, за да нападне. Някой ден той ще се опита да ни отнеме богатството, сине. Ще поиска да вземе всичко, за което семейство Кейн се е трудило през всичките тези години — нашия къртовски труд и пот, нашата земя, наследството ни. Името ни. Не се заблуждавай, сине. Той ще дойде с претенциите си и когато това стане, ние трябва да сме готови да действаме. Бързо и безмилостно.

Брад спокойно погледна Фил и тихо заяви:

— И аз чаках този момент през целия си живот.

Фил тревожно седеше на ръба на стола си. Настроението на Брад се менеше постоянно — от гняв и ярост до ледено спокойствие — и вещаеше неприятности. Сигурна беше в това.

— И смяташ ли, че той някога ще дойде? — тихо попита тя.

Брад се изправи, сипа си още бренди и го изпи на един дъх.

— Не — студено отвърна той. — Вече не.

Ледени тръпки отново разтърсиха тялото й. Означаваше ли това, че Маймуната се е върнал? И че той го е убил? Боеше се да попита. Внезапно се уплаши от това, че е съвсем сама с него.

— Знаеш ли, Джак едва не уби Ребека, преди тя да си тръгне — нехайно продължи Брад. — После ми каза, че тя прекалено много парадирала с авантюрите си и той просто превъртял. Тогава грабна пушката си и я заплаши, че ще я застреля, но тя само се изсмя и си излезе. Ребека знаеше всичко за него и за семейство Кейн. Какъвто бащата, такъв и синът, презрително подхвърли тя на излизане, за да го предизвика.

— О, боже! — прошепна Фил, но се побоя да попита какво се е случило.

— Той трябваше да я застреля, но не го направи — замислено продължи Брад. — Само я понатупа малко. Тя си го заслужаваше. Гледах всичко от вратата на стаята и се чувствах доволен. Радвах се, че тя си отива и оставаме сами с баща ми. Те се разведоха, а ние продължихме живота си, посветен на ранчото. Джак ме изпрати на училище, после в колеж, но аз нямах търпение да се върна у дома час по-скоро.

Той отново започна да кръстосва из стаята, пъхнал ръце в джобовете си, навел глава.

— Никога повече не видях майка си. Арчър вече бе починал. Скоро чухме, че Ребека получила удар. Поживя още малко, но никой от нас не я видя. Казваха, че едната половина на лицето й била парализирана, но другата била почти нормална и все така красива. Но не можела да говори, нито пък да се движи. Умря няколко години по-късно.

Джак се удави при злополука с лодка в годината, след като завърших колежа. Казаха ми, че бил пиян, но аз не им повярвах. Той беше добър моряк, но попаднал в една от онези внезапни бури. Зная, че щеше да се измъкне, ако това е било възможно. Никога не би ме изоставил съвсем сам. Аз наследих всичко. Ранчото, къщите, острова. — Той се изсмя горчиво. — И постоянно надвисналата над главата ми заплаха — Маймуната. Гърмящата змия, свита в сърцето на семейство Кейн, изчакваща удобния момент, за да нападне.

Фил го погледна. Колебаеше се дали да зададе фаталния въпрос. Но тя трябваше да узнае истината.

— И какво направи с тази заплаха? — прошепна Фил. Брад се приближи и застана точно пред нея. Вгледа се в очите й. Наведе се напред и нежно погали черната й коса, опъна я назад и откри изплашеното й лице.

— Ами погрижих се за нея, естествено — тихо рече той.

Фил погледна красивото му, нежно усмихнато лице, вгледа се в красивите му, луди очи. Спомни си думите на Махони: С течение на времето се научаваш да разпознаваш злодеите, даже и в случаите, когато те изглеждат напълно нормални. Обикновени, свестни хора, също като теб и мен. Но известната доктор Фостър би трябвало да знае по-добре от всеки друг какво става в умовете на хората. В тези дълбоки, тъмни глъбини. Какви типове се крият зад приличния външен вид, чара и скъпите дрехи. Съпрузи, които пребиват жените си, родители, които тормозят децата си, убийци. Всички те са само хора — също като теб и мен.

Той съвсем точно бе описал човека, който стоеше пред нея в този момент. Брад беше класически пример за социопат, а тя, опитната психиатърка, не бе забелязала това.

Фил потрепери, почувствала ръцете му на раменете си. Уплашена, че той може да съзре паниката в очите й, побърза да наведе глава. Трябваше да запази спокойствие, да го надхитри. Трябваше да се махне оттук…

Той заговори с нежния, загрижен глас, който тя познаваше толкова добре:

— Бедничката ми Фил, цяла нощ те държах будна с моите разкази. Виж, слънцето вече изгря. Отивай да си лягаш, любов моя. Почини си малко. — Той погледна часовника си и продължи с възможно най-спокоен и делови тон — сякаш дългата му, сърцераздирателна изповед изобщо не се бе състояла: — Почти забравих. Трябва да присъствам на едно събрание в ранчото рано сутринта. Веднага ще излетя за там.

Тя затвори очи и се опита да не се отдръпне, когато той бързо я целуна по челото.

— Ще се върна по-късно — обеща й Брад. Гласът му звучеше съвсем нормално. — Искам да останеш тук и да ме чакаш. Не излизай. Не напускай тази къща. Обещаваш ли?

Тя кимна сковано.

— Обещавам.

— Добре. — Той се усмихна доволно. — Този път ще ти повярвам.

Брад се запъти към вратата и Фил го изпрати с поглед. Той подсвирна на кучето. Дългата безсънна нощ и изпитият алкохол изобщо не му се бяха отразили. Лицето му беше спокойно, усмихнато. Облечен със скъпа риза и добре изгладени джинси, той напълно отговаряше на създадената за него представа — богат, възпитан, делови светски мъж.

Обърна се и й се усмихна за довиждане.

— Чакай ме, Ребека — рече Брад и затвори вратата след себе си.