Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Secret Of Villa Mimosa, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,3 (× 26 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2014)
Корекция и форматиране
NMereva (2019)

Издание:

Автор: Елизабет Адлър

Заглавие: Тайните на вила „Мимоза“

Преводач: Мария Цочева

Издател: ИК Калпазанов

Град на издателя: София

Година на издаване: 2003

Тип: роман

Националност: английска

Редактор: Мая Арсенова

Технически редактор: Никола Христов

Коректор: Никола Христов

ISBN: 954-17-0211-2

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/221

История

  1. — Добавяне

Глава 1

Франко Махони, детектив в отдел Убийства на полицейското управление в Сан Франциско, наблюдаваше безучастно мъжете от спасителния отряд на пожарната, които се спускаха надолу по склона на клисурата Митчъл, опитвайки се да достигнат тялото на момичето. Не че тялото се виждаше кой знае колко добре — само кракът, обут в червен сандал, и едната ръка стърчаха изпод храстите, които бяха спрели падането й, но не бяха успели да спасят живота й. Сега тя просто щеше да се превърне в поредния случай, вписан най-вероятно в статистиката на неразкритите убийства. Махони бе виждал всичко това и преди, но сега имаше работа за вършене. Трябваше да открие убиеца.

Погледна часовника си. Осем сутринта. Смяната му почти изтичаше и той с тъга си помисли за колегите си, които имаха повече късмет от него и вече уморено поемаха към къщи или към закусвалнята на Бранън, където щяха да си поръчат закуска, да обсъдят престъпленията, на които бяха станали свидетели през нощта, или просто да поговорят мръсотии, за да се разтоварят и изпуснат парата. Нощта се бе оказала прекалено дълга: убийство на наркоман в безлюдна алея, намушкване в мизерна стаичка под наем, при което от трупа на дребничкия китаец бе изтекла толкова кръв, колкото не можеше да се види и в месарски магазин, един мъж, подхвърлен на магистралата и прегазен от няколко коли, който в крайна сметка се бе оказал предварително застрелян. Обаждането за момичето в клисурата Митчъл бе постъпило в седем и трийсет и четири часа сутринта. Негов ред бе да поеме случая, негов бе лошият късмет това да се случи точно в края на смяната му. Понякога имаше нощи, в които се питаше дали бе постъпил правилно, като бе станал полицай.

Той въздъхна, докато оглеждаше внимателно сечището по билото на клисурата. Беше претъпкано със служители от пожарната и Отдела по здравеопазване, със санитари, патоанатома, техниците от лабораторията и телевизионните екипи заедно с цялото им оборудване — кабели, лебедки, стълби, носилки, банки с кислород, системи за вливане и камери. Влажното, тревисто сечище се бе превърнало в море от кал.

Преди пристигането на спасителните отряди бе разполагал с време само колкото да прецени, че няма следи от борба по сечището, а сега вече всички важни улики вече бяха изчезнали, стъпкани в калта.

Няколко униформени ченгета, приковали погледи в земята, се ровеха из храсталаците, но Махони бе сигурен, че няма да намерят нищо. Никакви откъснати копчета или влакна, закачени по клоните, никакви гилзи, никакви съвършени следи.

Що се отнася до евентуалните улики, сцената на убийството бе убийствено безнадеждна. Той се ухили, мислено прощавайки си тавтологията. Агата Кристи щеше да намери поне един съвършен отпечатък, с копнеж си помисли той. А аз си останах само с тялото.

В момента, когато пристигнаха спасителните служби, тялото придоби първостепенно значение. Всички трябваше да изчакат, докато то бъде издърпано, дори ако това означаваше да се стъпчат всички улики. Жената в клисурата все още имаше своите права, макар и вероятно за последен път. После щеше да се превърне в поредната Джейн Доу[1], с етикет на пръста на крака, щеше да бъде напъхана в един от стоманените хладилници на градската морга, където щеше да изчака съдебният лекар да я разпори, опитвайки се да открие някакви доказателства за смъртта й. Или пък щеше да остане там, докато някой разтревожен родител или скърбящ — може и привидно — роднина си спомни, че леля Фло или сестра му Джолийн, или пък братовчедката Пеги Сю не се е мяркала напоследък и тръгне да разпитва за нея.

Махони с неохота се обърна с лице към телевизионните камери и съобщи накратко онова, което знаеше: че тялото на жената е било открито рано сутринта от някакъв мъж, тръгнал да разхожда кучетата си. Не, мъжът не е заподозрян. И до момента не разполагат с никакви заподозрени. Благодаря ви и довиждане.

Франко Махони бе ченге от четиринайсет години, седем от крито работеше като детектив в отдел Убийства. За него говореха, че е един от най-добрите — човек, който педантично пресява всяка информация и довежда случаите си докрай. Известен бе като полицай, който никога не се отказва от дадено разследване. Можеха да минат години от извършването на неразкрито убийство, без Махони да забрави за него. Нощем, в леглото, си припомняше фактите и доказателствата по тях и понякога в главата му изведнъж нещо прещракваше. Беше пипнал извършителите на няколко убийства, заведени като неразрешени, благодарение на изключителната си настойчивост, упорита работа и интуиция.

Имаше усет по отношение на убийците.

— Сякаш мога да ги помириша, момчета. Те са като развалено месо. В това се крие тайната на успехите ми. — Той често повтаряше тези думи пред репортерите, които много го обичаха, защото запазваше чувството си за хумор при всякакви обстоятелства и винаги можеше да им предложи интересна информация. Освен това изглеждаше добре на телевизионния екран. Съвършеният мъжествен полицай.

— Издърпахме я — изкрещя шефът на спасителния отряд.

Франко се загледа в носилката, която бавно се издигаше нагоре. Не се и опитваше да си спомни колко жертви на убийства бе виждал. Както всяко ченге, и той знаеше, че съзнателното дистанциране от жертвата е единственият начин да запази разсъдъка си. Когато жертвата беше дете, подобно дистанциране бе невъзможно. Много трудно бе и когато ставаше дума за млада жена като тази.

Тя вероятно беше на около двайсет и четири години. Лицето й беше подуто и обезобразено — осеяно с лилави натъртвания и яркочервени участъци гола плът без кожа. По носа и ушите й имаше засъхнала кръв, признак за фрактура на черепа. Меднорусата й коса бе сплъстена, покрита с тъмна, съсирена кръв. Може да е била красива, горчиво си помисли Махони. Забавна, свободна. До миналата нощ, когато някакво долно копеле решило да отнеме живота й.

Носилката се показа на повърхността и той отстъпи назад, за да направи път на санитарите. Изкашля се и започна да си води бележки. Бяла жена. Вероятна възраст — двайсет и четири години. Приблизителна височина — сто и седемдесет сантиметра. Тегло — петдесет и два килограма. Коса — червена…

— Исусе, човече, напипвам пулс. Тя все още е жива!

Санитарите се скупчиха около носилката, с трескава бързина включиха система в ръката й, подадоха й кислород, обездвижиха счупения й череп. Бързо надянаха специални панталони на краката й и ги надуха, за да упражнят натиск върху кръвния поток и да повишат кръвното налягане в горната част на тялото и главата й, после я обвиха в бляскаво алуминиево противошоково фолио.

— Чакайте малко. — Франко се вгледа в двете редици дупки по дясната й ръка. — Какво е това?

Санитарите внимателно огледаха раните.

— По дяволите, Махони, това са следи от зъби. Струва ми се, че е била ухапана от куче. Голямо при това.

Махони ги последва през дърветата. Санитарите бързо занесоха младата жена до чакащата линейка и я вкараха вътре.

— Смятате ли, че ще оживее? — попита той. Единият санитар сви рамене.

— Не зная даже дали ще успеем да я стабилизираме достатъчно, за да я закараме до болницата.

Махони въздъхна и изпрати един униформен полицай в травматологичното отделение на Обединената болница в Сан Франциско.

— Ще стоиш пред операционната — нареди той. — Искам да ме уведомиш, ако дойде в съзнание. — Случаят вече не бе негово задължение. Той беше детектив от отдел Убийства. Имаше нужда от труп, за да започне да си върши работата.

— Все още нямат нужда от нас, Махони — подхвърли патологоанатомът Пийт Престън, докато се качваше в колата си. Неговата работа също започваше след смъртта.

— Не още, Пийт — отвърна Махони. — Но имам усещането, че това ще се окаже убийство. — Той въздъхна, опитвайки се да се отърси от събитията на ранното утро. — Искаш ли да те черпя едно кафе?

Бележки

[1] Полицейска формулировка — име, което се дава на жена с неустановена самоличност в процеса на разследване на престъпление. — Б.пр.