Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Swiss Family Robinson, 1812 (Пълни авторски права)
- Превод от немски
- Юлиана Димитрова, 2001 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 4,7 (× 6 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Йохан Вис
Заглавие: Швейцарското семейство Робинзон
Преводач: Юлиана Димитрова
Година на превод: 2001
Издател: ИК „Пан ’96“
Град на издателя: София
Година на издаване: 2001
Тип: роман
Печатница: „Балкан прес“ АД
Редактор: Любомир Русанов
Художник на илюстрациите: Бари Дейвис
Коректор: Митка Костова
ISBN: 954-657-359-0
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6454
История
- — Добавяне
На лов за перли
Денят преваляше. Духаше приятен попътен вятър, така че решихме да отплаваме незабавно. Оставихме Франсис и Елизабет да пазят дома и потеглихме. Взехме малкия Нипс, наследника на нашата маймуна, както и кучетата. Джак седна на новата седалка в каяка на Фриц, а ние с Ърнест подкарахме лодката, натоварена с провизии и животни.
Запромъквахме се между скалите. Ърнест ни накара да спрем няколко пъти, с риск да се ударим в скалите, за да съберем кости за собствения ни природен музей.
Стигнахме до арката, зад която беше Перления залив. Скалното образувание беше внушително: издигаха се сводове един над друг и колони с причудливи форми; приличаха на старите готически катедрали, украсени с хиляди гротескни статуи и орнаменти, с тази разлика, че вместо върху мраморен площад, съзиданието се издигаше насред синьото море. Беше храм на Вечността, издигнат насред безкрая. Навлязохме под арката; беше мрачно, като в стара катедрала: светлината се процеждаше само през няколко малки отвора в скалите.
Шумът на греблата ни изплаши птиците и те литнаха изведнъж. Бяха толкова много, че едва виждахме пътя си. Постепенно очите ни свикнаха с тъмнината и забелязахме, че във всяка пукнатина има гнезда: приличаха на чаши, полупрозрачни като рог и облепени като другите гнезда с пера и сухи клонки от някакво ароматно дърво.
Направихме експеримент: сварихме едно гнездо със сол и други подправки и се убедихме, че са много вкусни. Фриц и Джак се катереха по скалите и вземаха гнездата, а ние с Джак ги поемахме и ги слагахме в голяма чанта. След като я напълнихме, казах на момчетата да слизат незабавно, защото се ужасявах като ги гледах така високо над водата.
Дадох команда за потегляне. Фриц ме увери, че каналът, който минава под свода, е плавателен и че през него можем да стигнем до залива. Отливът ни отнесе бързо до другия край на арката. Накрая стигнахме в залива. Пред нас се разкри божествена гледка. Занемяхме от възхищение: водата беше толкова спокойна и чиста, че рибите се виждаха съвсем ясно. Имаше риби, чиито люспи се продават като фалшиви перли. Показах ги на момчетата и те се зачудиха защо кръглите камъчета в мидите са толкова по-ценни от люспите, които блестяха с не по-малка красота.
— Въпросът не е в самия предмет, а в това колко рядък е той. Перлите се срещат много рядко.
Беше късно да събираме перли, затова се навечеряхме с малко шунка, пържени картофи и хлебчета, запалихме огньове, за да се пазим от дивите животни, оставихме кучетата на брега и се върнахме в кануто да спим.
Станахме призори и тръгнахме на лов за перли. С помощта на греблата, куките, мрежите и пръчките събрахме цял куп перлени миди. Струпахме ги на брега, за да се разтворят на слънцето.
Привечер брегът беше толкова красив, че си направихме малка екскурзия в близката горичка. Тръгнахме в различни посоки. Ърнест навлезе пръв в гората; Джак тръгна след него, а с Фриц изостанахме, за да си заредим пушките. След няколко минути чухме изстрел, писъка на Джак и после още един изстрел. Фриц пусна орела, аз грабнах пушката и двамата се втурнахме към Джак, който крещеше:
— Татко! Татко! Бързо! Убиха ме! Бързо ела!
Той не беше дори ранен, но стоеше лице в лице с един огромен шопар с големи, страшни бивни. Беше го повалил с един удар на земята и Джак си мислеше, че с него е свършено.
Братята му дотичаха бързо и с два точни изстрела го избавиха от страшния противник. Ърнест ни разказа случката:
— Тъкмо влизах в гората… И изведнъж кучето хукна след глигана, който си остреше бивните на едно дърво. Вдигаше невъобразим шум. В този момент се появи Джак. Кучетата се спуснаха към шопара. Приближих се, като притичвах от дърво до дърво, и се готвех да стрелям; в това време шопарът ритна едното куче с все сила и го запрати на тревата. Джак стреля, но не улучи и шопарът се спусна към него. Щеше да се измъкне, но се спъна в един корен и падна. Аз стрелях, но също не улучих и шопарът започна да мушка клетия Джак с бивните си. Обаче не успя да го нарани, защото кучетата дотичаха и отвлякоха вниманието му. В този момент долетя орелът на Фриц и нападна звяра. После дойдохте и вие.
В този момент забелязах, че Нипс яде плодове, подобни на картофи. Опитах един и установих, че са трюфели.
— Изглежда — казах аз, — глиганът, който обича такива неща, си е хапвал трюфели и вие сте го обезпокоили.
Докато говорехме, вечерта дойде и си легнахме в кануто.