Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Swiss Family Robinson, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,7 (× 6 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
Еми (2018)
Корекция и форматиране
Стаси 5 (2019)

Издание:

Автор: Йохан Вис

Заглавие: Швейцарското семейство Робинзон

Преводач: Юлиана Димитрова

Година на превод: 2001

Издател: ИК „Пан ’96“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2001

Тип: роман

Печатница: „Балкан прес“ АД

Редактор: Любомир Русанов

Художник на илюстрациите: Бари Дейвис

Коректор: Митка Костова

ISBN: 954-657-359-0

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6454

История

  1. — Добавяне

Къща в солената пещера

 

Както можете да си представите, откриването на пещерата ни спести доста усилия. Нямаше нужда да дълбаем много. Имахме повече място, отколкото беше нужно за едно жилище. Въпросът беше как да го пригодим за живеене, но тази задача съвсем не изглеждаше трудна. Предната част на пещерата, където бе дълбал Джак, бе от много мек материал и можехме да я моделираме без особени усилия. Надявах се, че след като вече е изложена на въздуха и слънчевата топлина, постепенно ще се втвърди като първия слой, който ни създаде толкова трудности. Докато скалата беше още мека, направих отвори за врати и прозорци. Щях да сложа тези от извитите стълби в дървото.

Направих и прегради, за да се получат стаи. Помещението беше достатъчно голямо, за да си направим достатъчно отделения, включително и такива за складиране на сол и други провизии. Направих две спални, кухня, конюшня, работилница, отделени с дървени прегради и врати. Стана много уютно. Имахме само три прозореца, затова сложихме по един в двете спални и в кухнята. Направих камина до прозореца в кухнята; пробих скалата над нея и заковах четири дъски във формата на комин.

Докато правехме зимното си жилище, живяхме в палатката и забелязахме някои преимущества на околността. По брега често се виждаха огромни костенурки, които снасяха яйцата си в пясъка — бяха много вкусни. От време на време улавяхме и по някоя костенурка. Щом видех такава на пясъка, пращах едно от момчетата да й пресече пътя, а ние се приближавахме тихо и, без да я нараняваме, я обръщахме по гръб. Завързвахме я за едно колче близо до водата и отново я слагахме на крака. Тя си намираше храна по брега, а ние можехме да я сготвим, когато си поискаме.

Понякога в залива идваха морски кучета и плуваха по реката за плячка. Като че ли изобщо не се страхуваха от нас. Самите те не бяха вкусни, но кожата им беше ценна. Използвах я да правя каишки и сбруи, както и седла на Фриц и Джак, за да яздят магарето и биволчето. От мазнината на морските кучета ставаше отлично масло за лампа, което щеше да замести свещите в дългите зимни вечери.

По това време направих и някои подобрения в устройството на шейната, за да улесня превоза на багаж от Соколовото гнездо до пещерата. В края на седмицата се прибрахме в къщата на дървото, за да си починем.

solena_kashta.png