Йохан Вис
Швейцарското семейство Робинзон (26)

Нови открития и нов дом

Продължихме да работим по жилището си в пещерата. Бяхме постигнали такъв напредък, че се надявахме да можем да се нанесем преди да е започнал дъждовният сезон.

Открих, че основата на нашата пещера е гипсова и си помислих, че това може да ни свърши добра работа. За да не разширявам повече жилището ни, намерих подходящо място в продължението на скалата и го взривих. Открих една пукнатина, която можеше да се превърне в коридор до работилницата ни. По земята се валяха гипсови отломки и ги пренесох в кухнята. Там ги сушихме, когато палехме огън за готвене. Щом изстинеше, гипсът ставаше на прах, който складирах в големи сандъци. Щях да го използвам, когато дойдеше време да довършим вътрешната част. Имах намерение да измажа преградите с гипс: така щяхме да си спестим дървения материал, а и стените щяха да станат по-здрави.

Един ден с Джак се разхождахме при устието на Чакаловата река и забелязахме множество големи риби, които плуваха бавно към бреговете. Щом се приближиха, видях, че приличат на есетри, вид, който се среща по високите места. По-малките приличаха на сьомги. Джак подскочи от радост.

— Какво ще кажеш татко? — извика той. — Не са като дребните рибки, които си пържим вкъщи! Една такава риба можем да я ядем цяла седмица!

— Влез във водата и ми ги хвърляй една по една, а аз ще ги занеса вкъщи, ще ги осоля и изсуша.

Джак ме погледна, като се чудеше сериозно ли говоря, след което го осени идея:

— Един момент, татко — извика той, — точно това ще направя.

Хукна към пещерата и се върна с лък, стрели, мехурите на морските кучета и връв, с която да хваща рибите. Очаквах с любопитство да видя какво е намислил, като се радвах на младежкия му ентусиазъм. Завърза мехурите на известно разстояние с дългата връв, като в единия й край закрепи стрела и малка метална кукичка. Сложи кълбото с връвта в една дупка на земята на достатъчно разстояние от брега, след което изстреля стрела право в една от големите риби. Нададе радостен вик. В този момент Фриц дойде при нас и видя какво е направил Джак.

— Браво на теб, братле — каза той съвсем чистосърдечно. — Може ли и аз да опитам?

При тези думи изтича да вземе харпуна и се върна, придружен от Ърнест. Дойдоха в подходящ момент, тъй като сьомгата на Джак така се бунтуваше, че не можехме повече да удържаме връвта. Опасявахме се, че ще я скъса и ще избяга, но с помощта на Фриц и Ърнест я издърпахме на брега.

Това беше успешното начало на новия ни риболовен план. Фриц взе нетърпеливо харпуна си, аз, като бог Нептун, боравех с тризъбеца, Ърнест хвана големия рибарски прът, а Джак — стрелите и мехурите, които държаха улучените риби да не потънат. Дадохме си сметка каква загуба за нас е лодката с буретата: ако не беше потрошена, можехме да я вземем и да преследваме с нея рибите във водата. Така щяхме да си спестим много усилия. Но от друга страна при устието на реката имаше толкова много риба, че просто трябваше да си изберем коя да хванем. След като пропусна два пъти, Джак улучи огромна есетра. Беше толкова силна, че едва я удържахме. Аз хванах две и се наложи да вляза до средата на реката, за да си взема плячката. Ърнест улови две по-малки риби, а Фриц намушка двуметрова есетра. Трябваше всички да обединим усилията си, за да я извадим на брега, където я завързахме за биволчето и то я отнесе до палатката.

Щом приключихме с риболова, скроихме план да построим друга лодка, която да замести изпотрошената. Исках да я направя от ствола на дърво, както правят диваците. Решихме да си направим малка екскурзия и да потърсим дърво, което да е с подходящи размери, да не е плодоносно, да не ни е нужно да си почиваме под сянката му и да не е съществена част от красивия пейзаж.

Тръгнахме към Соколовото гнездо, за да пренощуваме. Нагледахме градината на Елизабет, която бе почти готова за жътва. Отрязахме узрелите стръкове и ги вързахме на снопове. Скрихме ги, за да не ги нападнат птиците, които вече кръжаха около нас. Жънахме ечемик, пшеница, ръж, овес, грах, просо, леща — наистина, по мъничко от всичко, но пък беше достатъчно да засеем отново през подходящия сезон. Най-добре изглеждаше царевицата. Тя растеше в изобилие и около палатката, но имаше едно голямо царевично поле, което привличаше птиците повече от всичко. Щом се приближихме, от растенията изскочиха поне десет големи дропли. Шумът от крилата им привлече вниманието на кучетата и те се хвърлиха в царевицата, като изплашиха десетки птици от всевъзможни видове. Сред тях имаше и няколко пъдпъдъка, които се измъкнаха с бягане. Накрая изскочиха няколко кенгура, които се скриха с дълги скокове.

Бяхме толкова смаяни от олелията, че съвсем забравихме за пушките. Първите няколко секунди не можехме да помръднем от почуда, а когато се осъзнахме, птиците бяха извън обсега на куршумите. Фриц се ядоса, че сме несъобразителни и се замисли как да се опазим от тези пакостници. Той свали превръзката от очите на орела си (птицата не се отделяше от него, винаги седеше кацнала на раницата му) и му посочи дроплите във въздуха. Орелът отлетя бързо, а Фриц скочи на магарето си и се понесе в галоп след птицата. Прескачаше всичко, което му се изпречеше на пътя. Скоро се изгуби от погледа ни.

Орелът се доближи до дроплите, извиси се в права линия над една от тях, без да я изпуска от очи, и рязко се стрелна надолу. Дроплите се разлетяха объркано във всички посоки и се опитаха да се скрият в храстите. Орелът продължи след птицата, която си беше набелязал отначало и не обръщаше внимание на другите: спусна се и впи нокти в нея. Фриц дойде. Той освободи птицата и ни извика да дойдем.

Когато всичко свърши, се прибрахме в Соколовото гнездо и превързахме раните на дроплата. Тя беше мъжка и решихме да я оставим при женската, която бяхме уловили преди време и която вече беше съвсем питомна.

Вечерта отделихме зърната от стъблата, които бяхме събрали. Фриц отбеляза, че можем да смелим част от зърното. Сетих се, че ръчната мелница, която бяхме взели от кораба, може да ни влезе в работа.

— Но, татко — възрази Фриц, — ръчната мелница е толкова малка и крехка. Защо да не си направим воденица, както правят в Европа? Имаме си достатъчно бързи потоци.

— Прав си — отвърнах аз. — Но това ще е по-трудно, отколкото си мислиш. Пряко силите ни е да направим само колелото, да не говорим за всичко останало. Не бързаме заникъде, тъй като няма да ни трябва мелница преди големите реколти. Нека сега да помислим за екскурзията, която планираме за утре, защото трябва да тръгнем най-късно по изгрев-слънце.

Всички се съгласиха и започнаха приготовленията. Елизабет избра няколко кокошки и два хубави петела, които мислеше да пусне на открито, за да си направят колония далеч от къщата ни. Аз отидох при добитъка със същата цел и отделих четири прасенца, четири овце и две ярета. Животните ни бяха станали доста, така че можехме да се лишим от няколко. Ако можехме да ги нагодим към естествената температура и природа на острова, нямаше да ни се налага да се грижим за тях.

Тръгнахме в нова посока, точно между скалите и брега. Искахме да опознаем острова до последното кътче, тъй като, както изглеждаше щяхме да останем там завинаги.

След около час стигнахме края на гората, където видяхме нещо невероятно: една малка равнина или по-скоро горичка от ниски храсти, които като че ли бяха покрити със снежинки. В ума ми се зароди подозрение, което скоро се потвърди от Фриц. Той избърза напред с магарето си и скоро се върна, като държеше в ръка купчина памук. Цялата равнина беше памучна плантация. Вятърът разнасяше пухкавото нещо из въздуха и всичко беше в бяло.

Не мога да ви опиша колко се зарадвахме на това откритие. Събрахме колкото можехме да носим в чантите си, а Елизабет напълни джобовете си със семена, за да ги засади в градината до палатката.

Продължихме към едно възвишение до кратунковата гора, откъдето имаше добра гледка към околността. Прииска ми се да се пренесем да живеем близо до памучната плантация и кратунковата гора, тъй като повечето необходими в ежедневието неща щяха да ни бъдат под ръка. Въображението ми се развихри: представих си няколко колонии за домашни птици и за четириноги. Дори си представих как издигаме фермерска къща насред полето, която ще идваме да наглеждаме от време на време и ще си почиваме сред веселото крякане на птиците.

Качихме се на възвишението. Всички искаха да построим фермата. Веднага разпънахме палатката си и си направихме временни приспособления за готвене. След като хапнахме, огледах околността, за да се уверя, че е безопасно и удобно. Освен това трябваше да намерим дърво за лодка и най-накрая да изберем няколко дървета на подходящо разстояние едно от друго, които да послужат за опори на фермерската къща. За щастие бързо намерих това, което търсех. Върнах се при Елизабет и децата, които приготвяха меки легла от памук за през нощта. Бяха толкова удобни, че си легнахме по-рано от обикновено.