Йохан Вис
Швейцарското семейство Робинзон (23)

Дъждовният сезон

Франсис много се зарадва на листата, които приличаха на мечове, и си игра с тях няколко дни, но, като на всяко дете, играчката му омръзна, Фриц взе едно по-меко и гъвкаво листо и каза:

— Франсис, можеш да си направиш камшици от тези листа, ще ти свършат работа като пасеш козите и овцете.

Бяхме възложили на Франсис да пасе животните. Фриц му помогна да избере по-меките и да ги направи на камшици. Докато се занимаваха с това, забелязах, че листата са доста здрави и ги разгледах по-внимателно. Имаха дълги влакна, което ме наведе на мисълта, че това растение може да е новозеландски лен. Това откритие беше много важно, като се има предвид, че Елизабет се тревожеше от какво ще си шием дрехи. Побързах да я зарадвам. Щом споменах думата лен, въображението й се развихри.

— Това е най-ценното ти откритие — каза радостно тя. — Трябва да намериш още и да ми донесеш колкото може повече. Ще си направим чорапи, ризи, всякакви дрехи, конци, въжета.

Фриц прошепна нещо на ухото на Джак и двамата отидоха в конюшнята; без да поискат позволението ми, яхнаха новото магаре и биволчето и тръгнаха към гората в галоп преди да успея да кажа каквото и да било. Бях склонен да им простя, защото нямаха търпение да угодят на майка си, и не тръгнах след тях. Реших да ги потърся, ако закъснеят.

След петнадесет минути нашите дезертьори се завърнаха. Бяха овършали гората — върнаха се с цели снопове от ценното растение и ги занесоха на майка си с радостни викове. Решихме всички да се хванем да й помогнем в обработката на листата.

На следващата сутрин впрегнахме магарето и напълнихме каруцата с ленени листа, Франсис и маймунчето седнаха в нея, а всички останали нарамихме по една брадва и тръгнахме след тях. Спряхме до фламинговото блато и потопихме листата във водата, като ги затиснахме с камъни. Трябваше да престоят там и после да се изсушат на слънцето, за да можем да отделим влакната.

След две седмици извадихме лена от водата и го разстлахме на тревата. Листата изсъхнаха толкова бързо, че ги натоварихме на каруцата и ги занесохме у дома още същата вечер. Направихме уреди за тъкане, както нареди Елизабет. Решихме, че е най-добре да оставим производството на ленени дрехи за дъждовния сезон, а преди това да съберем провизии за нас и за животните. Започнаха да валят дъждове — първите знаци за идването на зимата; времето, дотогава ясно и топло, започна да става мрачно и променливо; небето често беше облачно, задухаха буреносни ветрове. Трябваше да си набавим всичко необходимо за студените месеци.

Първата ни работа беше да съберем достатъчно корени за хляб, както и кокосови орехи и жълъди. Докато копаехме ями, в които да ги съхраняваме, ни хрумна да засеем остатъка от европейското зърно. Въпреки деликатесите, които предлагаше природата на острова, всички копнеехме за хляба, с който се бяхме хранили от деца. Мислех да направя плуг, щом съберем достатъчно зърно. Сезонът беше подходящ за сеитба и отглеждане на растения, тъй като дъждовете щяха да напоят земята — в противен случай семената щяха да загинат в сухата, гореща почва. Най-напред засадихме палмови дръвчета, които намерихме около палатката, като подбрахме най-малките и най-младите. Около тях направихме една хубава плантация от захарни тръстики, за да са ни подръка.

За съжаление времето се влоши по-бързо, отколкото очаквахме. Не успяхме да се подготвим достатъчно добре, въпреки че работехме непрекъснато. Започнаха да се изливат поройни дъждове. Тревожех се как ще оцелеем при всичката тази вода, която превърна целия остров в едно голямо езеро.

Наложи се да преместим къщата си в корените на дървото, под катранения покрив, който бях направил. Не можехме да останем горе, тъй като имаше опасност ветровете да ни съборят, а леглата ни щяха да се наводнят от водата, която нахлуваше през дупките. Покривът ни в клоните представляваше едно парче платно, което при първия порой прогизна и се разкъса на парчета. Бяхме принудени да свалим хамаците, матраците и всички други неща, които можеха да се повредят от дъжда. За щастие си бяхме направили извитите стълби в дървото, които ни свършиха чудесна работа докато се местехме. После ги използвахме като склад за дървата и домакинските съдове. Едва се смествахме в малката колибка, която бях направил за домашните птици и добитъка. Беше ни много неудобно, блъскахме се в това малко пространство, където не влизаше почти никаква светлина, а миризмата на животните в съседното помещение беше нетърпима. Освен това почти се задушавахме от дима, когато палехме огън, и прогизвахме, когато отваряхме вратата. За пръв път след корабокрушението въздишахме по удобните къщи в родната ни Швейцария. Но какво можехме да направим? Не бяхме там, а ако изгубехме куража и настроението си, щеше да стане още по-лошо. Опитвах се да повдигна духа на Елизабет и децата и да им спестя неудобствата, доколкото мога. Пуснахме някои от животните, най-вече местните видове, които можеха да се оправят сами. Така стана по-широко. За да не ги изгубим, им закачихме звънчета на вратовете и ако не се върнеха вечер, с Фриц отивахме да ги потърсим.

Колкото до пушека, единственият начин беше да отваряме вратата, когато палим огън. Стараехме се да палим дърва колкото може по-рядко, като ядяхме предимно мляко и сирене и палехме огън само когато трябваше да печем хляб. Тогава варяхме корени и месо за няколко дни напред. Сухите ни дърва привършваха и бяхме благодарни, че не е много студено. По-обезпокояващо беше, че нямаме достатъчно запаси от слама и листа за домашните животни. Кравата и магарето, както и нарасналия брой овце и кози, имаха нужда от доста храна. Принудихме се да споделяме с тях корените и жълъдите, които все повече им се услаждаха и придаваха приятен вкус на млякото им; кравата, козите и дори овцете ни даряваха щедро с този ценен продукт. По цяла сутрин се занимавахме с тях: дояхме ги, чистехме ги, приготвяхме храната им. После обикновено си правехме брашно от корените, което съхранявахме в големите кратуни. Почти не виждахме дневна светлина, тъй като времето беше мрачно, а и помещението ни беше малко и без прозорци. За щастие си бяхме направили достатъчно свещи и това не беше проблем. Когато беше тъмно, сядахме на масата, където държахме един голям свещник. Елизабет шиеше, а аз водех дневник за преживяванията ни след корабокрушението. Момчетата ми помагаха от време на време, както и Елизабет, която ми напомняше, ако забравех някоя случка. Ърнест, който имаше красив почерк, имаше за задача да преписва страниците ми на белова; Фриц и Джак рисуваха по памет растенията и животните, които им бяха направили силно впечатление. Колкото до малкия Франсис, всички му помагахме да се научи да чете и да пише.

Бяхме единодушни, че ще се поучим от грешките си и следващия път ще се подготвим добре за дъждовния сезон, като си спестим неудобствата. Дори моята търпелива Елизабет се ядосваше от неприятните обстоятелства и настояваше да си построим просторна зимна къща. Най-много ни се искаше да се върнем във въздушния си замък на дървото през лятото. Започнахме да мислим къде да си построим жилище за дъждовния сезон. Докато обсъждахме този въпрос, Фриц ни показа една книга, която бе намерил на дъното на шкафа с дрехите.

— Това е „Робинзон Крузо“. Тъй като ни сполетя същата съдба, най-добре е да се поучим от него. Доколкото си спомням, той си издълба дупка в една скала. Да видим какво е направил. Ще следваме неговия пример и даже ще ни е много по-лесно, защото сме шестима.

Всички се зарадвахме на тази идея. Събрахме се и прочетохме прочутата история с голям интерес. Препрочитахме детайлите и се учехме какво и как да правим в определена ситуация. Бяхме щастливи, че сме заедно, докато този човек бе сам на своя остров.

Франсис каза, че иска да си имаме Петкан. Фриц отвърна, че и така сме си добре и че предпочита да си няма работа с диваци. Джак каза, че би било доста забавно да срещнем диваци и да се бием с тях. След това отидохме да огледаме скалите около палатката и да видим дали някоя от тях може да се издълбае и да ни служи за жилище.