Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Swiss Family Robinson, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,7 (× 6 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
Еми (2018)
Корекция и форматиране
Стаси 5 (2019)

Издание:

Автор: Йохан Вис

Заглавие: Швейцарското семейство Робинзон

Преводач: Юлиана Димитрова

Година на превод: 2001

Издател: ИК „Пан ’96“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2001

Тип: роман

Печатница: „Балкан прес“ АД

Редактор: Любомир Русанов

Художник на илюстрациите: Бари Дейвис

Коректор: Митка Костова

ISBN: 954-657-359-0

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6454

История

  1. — Добавяне

Шейната, риболовът и кенгуруто

 

Исках да направя нещо като шейна, с която да пренасяме маслото и другите провизии от палатката до новата ни къща. Назначих Ърнест за мой помощник, защото беше станал много ленив. За него беше чест, че му поверявам тази задача и обеща да стане преди всички.

На следващата сутрин го събудих тихо и двамата незабелязано слязохме по стълбата. Взехме магарето и тръгнахме да потърсим подходящи дъски. С тях и с малко клони успяхме да си направим превозно средство. Намерихме едно шкафче до брега. В него имаше само дрехи и чаршафи, които бяха съвсем мокри. Другите момчета бяха наловували доста птици. След закуска искаха да продължат, но с Елизабет ги спряхме.

— Трябва да използваме по-пестеливо патроните си — казах аз.

Джак слезе от дървото и ни каза, че гълъбите са си направили гнездо в клоните и то е пълно с яйца. Забраних на момчетата да стрелят повече към дървото, за да не повредим гнездото.

Елизабет запече леко убитите птици, после ги сложи в масло, за да се запазят в бъдеще за храна. Тъй като маслото отново бе на привършване, се налагаше пак да отидем до палатката.

Впрегнахме магарето и кравата пред шейната и двамата с Ърнест тръгнахме с пушки през рамо. Минахме покрай брега, тъй като шейната се теглеше по-лесно по пясъците. Стигнахме до палатката и разпрегнахме животните, за да попасат. Заехме се да товарим масло, сирене, барут и някои инструменти. Бяхме така погълнати от работа, че не усетихме как животните се отдалечиха. Надявах се да не са отишли далеч и пратих Ърнест и Флора да ги върнат. В това време потърсих подходящо място за къпане. Не след дълго стигнах до края на Залива на провидението. Там имаше блато, а след него верига стръмни скали, в които се образуваше един процеп, като че ли специално направен за къпане. Поръчах на Ърнест да събере малко морска сол.

— Сега ще се изкъпя. После е твой ред, а аз ще се погрижа за животните.

Върнах се на скалите и се изкъпах. Беше изключително приятно и освежаващо. Облякох се и тръгнах към Ърнест, когато го чух да вика:

— Татко, татко! Ела да видиш каква огромна риба! Тичай бързо, едва я удържам, захапала е въдицата!

Заварих Ърнест проснат по лице да дърпа въдицата, на края на която се мяташе едра риба. Изтичах и грабнах въдицата от ръцете му. Отпуснах малко, за да успокоя рибата и започнах внимателно да я придърпвам в плитчините, от които нямаше как да избяга. Огледахме я и преценихме, че тежи поне седем килограма.

— Добър улов, синко — похвалих го аз. — Очаква ни голяма гощавка.

Докато Ърнест се къпеше, аз напълних още няколко чанти със сол. След това впрегнахме животните и поехме обратно.

Бяхме на половината от пътя, когато Флора се разлая. Разбрахме, че е надушила дивеч. Тя се спусна след някакво животно, което правеше необичайно големи скокове. Кучето тичаше след него. Стрелях, но не улучих. Щом чу изстрела, Ърнест, който беше на няколко крачки зад мен, се прицели и стреля в мига, в който животното премина покрай него, за да се скрие във високата трева. Изстрелът му бе така точен, че то падна безжизнено. Изтичах да видя какво е. Беше голямо колкото овца, а опашката му приличаше на тигрова. Зъбите му бяха като на див заек, но много по-големи. Предните му крака приличаха на краката на катерица и бяха много къси, но за сметка на това задните бяха дълги като върлини и с много особена форма. Дълго разглеждахме животното, без да продумаме. Не бях сигурен дали съм виждал рисунка на този вид из книгите. Накрая Ърнест възкликна радостно:

— Наистина ли аз го улучих? Как ли се казва, татко? Само да знаех.

kenguru.png

— Само да знаех и аз, синко, но си нямам представа. Едно е сигурно, днес си голям късметлия. Да помислим към коя група четирикраки спада.

— Едва ли е четирикрако, татко; предните му крачка са малки, приличат по-скоро на ръце, като при маймуните.

— Въпреки това са крака, уверявам те.

— Доста добре скача.

— Ами да! Сега се сещам. Трябва да е кенгуру. Доколкото зная, тези животни живеят само в Австралия, където за пръв път ги е видял великият мореплавател капитан Кук. Невероятно е, че улучи такова необикновено животно. Е, да видим как ще го завлечем до шейната. — Ърнест настоя да го пренесем, защото се притесняваше да не повредим хубавата му кожа.

Пристигнахме вкъщи малко късно, но много щастливи. До края на деня се занимавахме с обичайните си дейности. Решихме да сложим месото на кенгуруто в сол, а за вечеря хапнахме от рибата на Ърнест.

kenguru_2.png