Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Вихрушка (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Whirlwind Wedding, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 115 гласа)

Информация

Сканиране
ganinka (2013)
Корекция и форматиране
Silverkata (2019)

Издание:

Автор: Джаки д’Алесандро

Заглавие: Дар от съдбата

Преводач: Стамен Стойчев

Година на превод: 2013

Език, от който е преведено: английски (не е указано)

Издание: първо

Издател: Ибис

Град на издателя: София

Година на издаване: 2013

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Симолини“

Редактор: Елена Георгиева

Технически редактор: Симеон Айтов

Коректор: Соня Илиева

ISBN: 978-619-157-056-0

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/8401

История

  1. — Добавяне

Глава 20

В късния следобед Остин стоеше сам в кабинета си и се взираше с меланхоличен поглед през прозореца. На вратата се почука и той стисна юмруци. Ако беше тя…

Пропъди мисълта.

— Влез.

В стаята влезе Каролайн.

— Може ли да говоря с теб?

Той се усмихна насила.

— Разбира се. Заповядай, седни.

— Предпочитам да остана права.

Войнственият й тон го накара да повдигне изненадано вежди.

— Добре. За какво искаш да говорим?

Девойката сключи ръце пред себе си и пое дълбоко дъх.

— За начало искам да кажа, че като мой брат аз изпитвам голямо уважение и обич към теб.

По устните му пробягна уморена усмивка.

— Благодаря ти, Каролайн. Аз…

— Но ти си абсолютен глупак.

Обхваналото го раздразнение на бърза ръка изтри усмивката му.

— Моля?

— Не ме ли чу? Казах, че си глу…

— Чух те.

— Отлично. Би ли желал да чуеш защо мисля така?

— Не особено, но вероятно и бездруго ще ме осведомиш.

— Да, ще го направя. Имам предвид положението с Елизабет.

Херцогът стисна челюсти.

— Положение?

— Не се преструвай, че не разбираш за какво говоря! — избухна сестра му с блеснали от гняв сини очи. — Какво си й сторил?

— Какво те кара да мислиш, че съм й сторил нещо?

— Тя е нещастна.

— Всички ли ще се изредите да ми го повтаряте?

Каролайн го изгледа изпитателно.

— Не схващам това ледено безразличие. Мислех, че двамата сякаш сте създадени един за друг, ала тя очевидно е нещастна, а ти крачиш наоколо като мечок с трън в лапата. Никога не съм те виждала да се отнасяш с някоя жена — дори и с най-досадната — с друго, освен с дълбока почтителност. При все това се държиш със съпругата си така, сякаш изобщо не съществува.

Тя не съществува. Жената, в която се влюбих, в действителност не е истинска.

— Остин. — Сестра му притисна нежно длан към бузата му. В очите й вече нямаше дори капчица гняв и от тях струеше нежност. — Не можеш да позволиш това безумие да продължава. За мен е напълно очевидно, че изпитваш дълбоки чувства към нея, както и тя към теб. Моля те, надникни в сърцето си и потърси начин да разрешиш проблемите си с Елизабет. Сега. Преди да е станало прекалено късно. Искам да си щастлив, а болката, която виждам в очите ти, ми подсказва, че не си. Но ти беше. И то благодарение на Елизабет.

Трогателните й думи проникнаха в сърцето му и го стиснаха като в стоманен обръч. Да, той беше щастлив. За много кратко време. Но всичко се оказа само илюзия. И макар да оценяваше загрижеността на сестра си, вече му бе дошло до гуша да се бъркат в живота му: първо Робърт, а сега и Каролайн.

Те нямаха представа за обстоятелствата, а той щеше да гори в пъкъла, ако им каже — на тях или на когото и да било друг, — че съпругата му иска да разтрогне брака им. Не желаеше да им го признае, не и докато не стане безусловно наложително. А ако Елизабет беше бременна, двамата щяха да се постараят да поддържат, доколкото бе възможно, прилични съпружески отношения.

На вратата се почука.

— Влез.

На прага се появи майка му.

— Прекъсвам ли ви?

— Съвсем не. — Херцогът стрелна многозначително с поглед изхода. — Каролайн тъкмо си тръгваше.

— Отлично. Каретата ни очаква за една разходка из парка, Каролайн. След малко ще дойда. Първо искам да поговоря с Остин.

Девойката затвори тихо вратата зад гърба си. Младият мъж се подпря на бюрото и огледа майка си.

— И ти ли смяташ да ме обиждаш с разни именца?

Очите й се разшириха.

— Да те обиждам?

— Брат ми и сестра ми се надпреварваха да ме наричат смахнат, идиот, но най-любимото ми е абсолютен глупак.

— Разбирам.

— Благодарен съм, че поне родната ми майка не смята да ме замеря с подобни имена.

— Естествено. Разбира се, ако вече не те бяха осъдили толкова сурово, може би щях да се изкуша да те нарека пълен дръвник, но при дадените обстоятелства, предпочитам само да ти кажа, че сърцето ми се къса да ви гледам толкова нещастни двамата с Елизабет. — Взе ръката му между своите и я стисна. — Мога ли да помогна с нещо?

Проклятие, предпочиташе да го засипват с обиди, отколкото тази нежност и топла загриженост.

— Добре съм, мамо.

— Не, не си — заяви тя с тон, неоставящ място за по-нататъшни възражения. — Разбрах, че нещо не е наред, когато изпрати толкова внезапно Елизабет в Уесли Манър. Нещастието на бедното момиче е направо осезаемо. Както и твоето. Никога не съм те виждала толкова гневен и объркан. — Ласкавите й сини очи се впериха в него. — В началото на нашия брак двамата с баща ти сме имали много недоразумения…

— Това не е недоразумение, майко.

Нямаше намерение тонът му да прозвучи толкова грубо. Тя го изгледа изпитателно за миг, преди да заговори:

— Разбирам. Е, мога само да ти кажа, че голямата любов върви под ръка и с други силни чувства. Когато обичаш страстно, словесните битки също са страстни. — Устните й се извиха в тъжна усмивка. — С баща ти имахме и едното, и другото.

В гърдите му се надигна съчувствие към майка му и той стисна ръката й. Внезапната смърт на баща му бе огромна загуба за цялото семейство, ала най-вече за майка му.

— Тя е твоя съпруга, Остин. Докато смъртта ви раздели. За твое, а и за нейно добро се опитай да разрешите каквито и затруднения да имате и се постарай да имаш щастлив брак. Не позволявай на гордостта да ти попречи.

Той повдигна вежди.

— Прозвуча така, сякаш ти смяташ, че аз съм виновен за проблемите в брака ни.

— Не съм го казала. Но ти си опитен и светски човек, докато Елизабет не е. Нормално е да прави грешки — някои сериозни, други не чак толкова — докато завоюва подобаващото й се положение в нашия свят. Бъди търпелив с нея. И със себе си. — Погали нежно ръката му. — Тя е подходящата жена за теб, Остин.

— Наистина ли? Ти ли си същата майка, която имаше опасения, че ще се оженя за американка?

— Не мога да отрека, че отначало имах известни съмнения, но през последните три седмици опознах снаха си много по-добре. Тя е чаровна, мила и много умна млада жена и притежава всички качества, за да се превърне в истинска херцогиня. Освен това те обича. А подозирам, че и ти изпитваш същото към нея.

И след като му се усмихна нежно, майка му излезе от стаята. Остин остана да се взира в затворената врата, докато дишаше дълбоко. С дружни усилия семейството му щеше да го превърне в достоен кандидат за лудницата. Трябваше да се махне от тази къща. Незабавно.

 

 

В десет часа на следващата сутрин Остин влезе с бърза крачка в кабинета си и се закова на място при нежеланата гледка: Майлс се бе излегнал в дълбокото кресло. Проклятие, ако приятелят му си бе наумил да подхване оттам, откъдето вчера бе спряло семейството му, Остин нямаше да се поколебае здраво да го цапардоса. Желанието да удари нещо беше толкова силно, че и най-малкото предизвикателство от страна на графа можеше да го превърне в това „нещо“.

Приятелят му го огледа от глава до пети, сетне стрелна многозначителен поглед към часовника върху камината.

— Доколкото ми е известно, десет часът сутринта е малко рано за строго вечерно облекло… или може би съм изостанал от последните модни тенденции?

— Не смятам да излизам никъде — процеди Остин, едва сдържайки раздразнението си.

— Аха. В такъв случай, значи, току-що си влязъл. Питам се откъде идваш? Имаш доста смачкан и посърнал вид.

— Ако толкова искаш да знаеш, бях в клуба. — Престори се, че оглежда внимателно стаята. — И къде е останалата част от уважаемото ми семейство? Крие се зад завесите?

— Майка ти и Каролайн отидоха при бижутера. Робърт и Елизабет също излязоха, но нямам представа къде са отишли.

Остин прекоси кабинета и се спря пред масичката с напитките, но след миг на колебание се отдалечи. Миналата нощ бе изпил достатъчно бренди в „Уайтс“. И вместо да потъне в забвението, за което жадуваше, единственото му постижение бяха цепещата се от болка глава… и загубата от неколкостотин лири на фараон[1].

— Струваш ми се изнервен — отбеляза Майлс от креслото.

Херцогът се спря и осъзна — с голяма доза раздразнение — че е започнал да снове из кабинета.

— Не съм изнервен — тросна се.

— Не си ли? Виждал съм господа в очакване на предстоящото бащинство, които са били много по-спокойни от теб.

Предстоящо бащинство. Небрежната забележка му подейства като сол в раната. Преглъщайки злостна ругатня, Остин приближи към прозореца и дръпна завесите. Взря се през стъклото с невиждащи очи, докато се опитваше да прогони яростно мъчителните образи, изникнали в съзнанието му при думите „предстоящо бащинство“.

Почти успя, когато вниманието му бе привлечено от наемна карета, която спря пред входа на дома му. Вратичката се отвори и отвътре се появи Робърт. Устните му бяха мрачно стиснати. Той подаде ръка и Елизабет слезе. Лицето й бе бледо, а очите огромни.

Пръстите на Остин се вкопчиха в тежките кадифени завеси. Къде, по дяволите, бяха ходили? И защо бяха наели карета?

Докато ги наблюдаваше, Робърт отново подаде ръка и помогна на друга жена да слезе. Непознатата беше дребничка и слаба, косата й бе прибрана под избеляло кафяво боне. Когато се извърна, Остин видя лицето й.

Очите й бяха заобиколени от почернели синини, а долната й устна бе подута и сцепена. Сякаш го халосаха с нещо тежко по главата, когато я разпозна.

Беше Моли, келнерката и проститутката от кръчмата „Мръсната свиня“. Всемогъщи боже, какво ставаше? Дали тя знаеше нещо за Гаспар? И защо тези двамата бяха с нея?

Пусна завесата и излезе от кабинета, без да обръща внимание на въпросителния поглед на Майлс. Озова се във вестибюла в мига, в който тримата влизаха през вратата. Елизабет и Робърт подкрепяха нещастницата. Пребитата и дрипава жена едва се държеше на крака.

— Не се тревожи, Моли — казваше съпругата му. — Само още няколко крачки и ще бъдеш удобно настанена в леглото. След това ще се погрижа за раните ти.

— Какво, по дяволите, става тук? — попита херцогът, докато погледът му обхождаше тримата подред.

Опърпаната жена се сви уплашено от резкия му сърдит тон и се сви по-близо до съпругата му.

— Всичко е наред, Моли — успокои я Елизабет. Погледна към Робърт. — Ще я придружиш ли до жълтата стая за гости? И кажи на Кейти да приготви ваната, аз ей сега идвам.

— Разбира се. — Младежът поведе внимателно посинената от бой келнерка към стълбите, подкрепяйки я за раменете.

Елизабет се извърна към съпруга си.

— Може ли да говоря с теб? Насаме?

— Тъкмо щях да те помоля за същото — отвърна Остин сковано. Припомни си, че бе оставил Майлс в кабинета си, затова я поведе към библиотеката и затвори вратата зад тях. Наблюдаваше как съпругата му прекоси половината стая и се извърна към него. Лицето й беше бяло като платно, а потъмнелите й от тревога очи се открояваха като два бездънни кладенеца. Обзелото го изведнъж безумно желание да я грабне в прегръдките си, го вбеси. Не можеше да понася тази своя слабост към нея.

Пристъпи към жена си с бавни и отмерени крачки. Почти очакваше тя да се отдръпне, но Елизабет не помръдна от мястото си. Ръцете й бяха скръстени пред гърдите, а очите й — приковани в него.

Когато ги делеше по-малко от метър, той се спря. Господи, колко му липсваше! Топлината й, усмивката й, звънкият й смях. Забрави го! То свърши. Отиде си. Тя не те иска.

В гърдите му избухнаха болка и гняв, но Остин ги потисна безжалостно. Надяна студената и безразлична маска и я зачака да проговори.

Елизабет се взираше в леденото изражение на съпруга си и възелът в стомаха й се стегна още повече. Смразяващото му поведение бе явен знак, че й предстои стълкновение с него, ала тя бе твърдо решена да спечели битката.

Вирна леко брадичка.

— Предполагам, че се чудиш защо Моли е тук — започна тя.

Остин повдигна леко едната си вежда.

— Каква прозорливост. Да, бих искал да получа обяснение не само защо тази проститутка се намира в градската ми къща, но и как е дошла дотук.

Елизабет се възмути.

— Не желая да я наричаш с тази… дума.

— Защо? Тя е тъкмо такава.

— Вече не.

— Нима? И каква е сега?

Искаше да му каже толкова неща, а нямаше време. Трябваше да прегледа Моли, а след това да се подготви за пътуването. Наистина нямаше никакво време за пространни обяснения. Затърси подходящ отговор на въпроса му и се хвана за първия, който й хрумна.

— Сега е камериерка. Моята камериерка.

Ако ситуацията не беше толкова сериозна, щеше да се разсмее при вида на стъписаното му изражение.

— Моля?

— Наех Моли, за да помага на Кейти с моя, ъъъ… огромен гардероб.

Ръката му се стрелна, бърза като светкавица, и я улови за лакътя.

— Що за глупости са това?

Младата жена се опита да се изскубне от пръстите му, но той стегна по-здраво хватката си, което още повече я ядоса.

— Тази сутрин докоснах сакото, което носех в нощта, когато ходихме в „Мръсната свиня“, и получих видение. Видях, че пребиват Моли, и трябваше да се намеся. Убедих Робърт да ме заведе на пристанището…

— Робърт те е завел на пристанището?

— Да. — В очите му проблесна гневен пламък и Елизабет побърза да добави: — Моля те, не му се сърди. След като го умолявах и му обясних обстоятелствата — че един приятел е в смъртна опасност, — той се съгласи да ми помогне, но чак след като му обещах да не слизам от каретата. Когато пристигнахме, той откри Моли, свита в една алея, пребита до смърт и ограбена. — Тя пое дълбоко дъх. — Напуснала „Мръсната свиня“ в нощта, когато я срещнахме, и наела малка стая над един склад. Мъжете, които я ограбили, отмъкнали всичките й спестявания, а ведно с тях и надеждата да започне нов живот. — Цялата потръпна. — Боже, Остин, причината да я ограбят са парите, които й дадохме през онази нощ. — Изпъна рамене и се изправи предизвикателно. — И аз възнамерявам да й помогна.

— Да, това вече ми е ясно. — Пръстите му стискаха ръката й като стоманени клещи. Ледът се бе стопил в очите му, заменен с нажежен до бяло гняв. — Както и да е, помисли ли дори за миг за опасността, на която си се изложила с отиването си там?

— Не бях сама.

— Наистина ли вярваш, че това е било достатъчно, за да си в пълна безопасност? Много лесно е можело да те пребият и ограбят. Или още по-лошо.

При други обстоятелства гневът и пламтящият му поглед може би щяха да я накарат да повярва, че не му е безразлично какво става с нея.

Но, разбира се, той не би искал да бъде наранена, ако носи детето му.

— Не само си застрашила себе си и този идиот брат ми — продължи херцогът с ниско ръмжене, — но очевидно изобщо не ти е минало през ума колко скандално е присъствието ти на пристанището, както и това, че си я довела тук.

— Скандално? Да помогна на една пребита жена? Е, не ме интересува. Ако те тревожи предишното й занимание, мога да те уверя, че нямам намерение да го споделям с никого. Моли със сигурност няма да се хвали с него, а аз вярвам, че Робърт ще запази тайната. — Повдигна вежди. — Ти възнамеряваш ли да кажеш на някого?

— Не. — Остин пусна ръката й и зарови пръсти в косата си. — Но слугите клюкарстват. Няма начин да не се разчуе.

— В такъв случай просто ще отрека. Ти, изглежда, и без това ме смяташ за изпечена лъжкиня, така че ще стана такава. Кой би се осмелил да се усъмни в думата на херцогиня Брадфорд?

От устните му се изтръгна горчив смях.

— Само аз.

Думите му й подействаха като плесник, но Елизабет прехапа устни, за да възпре печалната си въздишка. За един дълъг миг се взря в студените му очи. Идеше й да заплаче безутешно за загубата на топлата и нежна загриженост, които някога бе съзирала там.

— Остин, разбирам, че намираш положението за възмутително, но, господи, помисли за тази нещастница. Нямах възможност да я прегледам обстойно, но съм сигурна, че има няколко счупени ребра, а с лявото си ухо не чува нищо. — Рискувайки да я отблъсне с унищожително презрение, Елизабет се протегна и докосна ръката му. — Зная, че си ми ядосан, но ти имаш благородно сърце. Не мога да повярвам, че ще изгониш безпомощната жена, която си няма никого и нищо.

Един мускул заигра върху челюстта му.

— Можем да й намерим подходяща работа в някое от именията. Но трябва да разбереш, че не може да остане с теб. Ако не те интересува скандалът, който можеш да предизвикаш, поне уважавай чувствата на майка ми и сестра ми.

Елизабет кимна облекчено.

— Добре. А ако се окаже, че не съм бременна, не е нужно повече да се тревожиш за Моли.

Леденото изражение отново се завърна в очите му.

— Нима? И защо?

— Защото, ако не съм заченала, възнамерявам да се върна в Америка веднага щом бракът ни бъде окончателно разтрогнат. Тя може да ме придружи. Двете с нея ще сме свободни да започнем начисто.

— Разбирам.

Напрежението във въздуха я задушаваше. Искаше да види Моли, да избяга от тази мъчителна атмосфера, която я заобикаляше, но още не можеше да си тръгне. Прокашля се и заговори:

— Има още нещо, което трябва да ти кажа.

Остин прокара уморено ръка по лицето си.

— Надявам се, не се каниш да ме осведомиш, че си била в игралния салон и си спасила неколцина разорени пияници.

Въпреки мрачния му тон, ъгълчетата на устните й се извиха в лека усмивка.

— Не, въпреки че идеята не е лоша.

Очите му се присвиха заплашително.

— Не, идеята е отвратителна.

Облекчена, че сравнително лесно е спечелила първата битка, реши да не спори.

— Много добре. Но трябва да ти кажа другата новина. Отнася се за брат ти.

Очите му блеснаха заплашително.

— Така ли? Е, определено ще се наложи да си поговоря с Робърт за посещенията му из лондонските бордеи.

— Не става дума за Робърт. Новината се отнася за Уилям.

Остин замря.

— Какво има?

— Зная къде можем да намерим Гаспар.

Бележки

[1] Вид игра на карти. — Бел.ред.