Джаки д’Алесандро
Дар от съдбата (12)

Глава 12

Елизабет бавно се събуди. Първото, което забеляза, беше царящият мрак в каретата. Следващото, което й направи впечатление, беше, че се е излегнала върху меките кадифени възглавници на седалката.

Сетне видя, че Остин се е протегнал до нея. И ръцете му я бяха обгърнали. А тя наполовина лежеше върху него. Краката им бяха преплетени. Опита се да се отдръпне, но ръцете му я стиснаха по-здраво и тя не можа да помръдне.

— Накъде? — разнесе се дрезгавият му шепот, съвсем близо до ухото й. По гръбнака й плъзнаха цял легион студени тръпки.

— Сигурно те притискам.

— Съвсем не. Много ми е удобно.

Тя се успокои, облегна се назад, затвори очи и вдъхна прекрасното му ухание. Навярно така миришеше в… рая. На сандалово дърво и слънчева светлина. На Остин.

Отново си пое дълбоко дъх и от устните й се отрони въздишка.

— Кога ще пристигнем в Лондон?

— Ще си бъдем у дома след по-малко от половин час. Всъщност колкото и да ми е приятно да лежа тук, до теб, май е по-добре да се надигнем и да се пооправим, преди да пристигнем.

Тя седна и отново облече жакета си.

— Къде в Лондон се намира твоят дом?

— Нашият дом в Лондон е на Парк Лейн, на същата улица, където е и градската резиденция на леля ти. Живеем точно до Хайд Парк, в квартала, който се нарича Мейфеър. Освен това сме много близо до „Бонд Стрийт“, така че можеш да пазаруваш на воля.

— О! Да пазарувам. Нямам търпение.

Равнодушният отговор явно я издаде.

— Не се ли интересуваш от магазините? — попита той, неспособен да прикрие изненадата си.

— Всъщност не. За мен е пълна загуба на време да обикалям десетки магазини и да оглеждам стоки, от които не се нуждая. Но ако това е задължение на една херцогиня, ще се постарая да го изпълнявам.

— Сигурно ще се намерят някакви дрънкулки и лични вещи, които би искала да си купиш. В края на краищата нали все трябва да правиш нещо с джобните си пари?

— Джобни пари ли?

— Да. Това е английска дума, означаваща „редовно и периодично изплащане на определена парична сума“. Ще получаваш джобни пари на всеки три месеца, която ще можеш да харчиш както ти е угодно.

— И каква е тази сума? — поинтересува се Елизабет, чудейки се какво ли трябва да купува, след като херцогът вече имаше всичко. Той й назова сумата и челюстта й увисна. — Шегуваш се. — Не бе възможно да й дава толкова много пари.

Дори и при слабата светлина в каретата тя видя как изражението му застина.

— Какво не е наред? Не е ли достатъчно?

Младата жена запримигва сащисано.

— Недостатъчно! Мили боже, Остин! Предполагах, че далеч не си беден, но нямах представа, че можеш да си позволиш да ми даваш толкова много пари на всеки десет години, да не говорим за всеки три месеца. — Протегна ръка и го докосна по ръкава. — Оценявам предложението ти, но действително не е необходимо. Вече имам всичко, от което се нуждая.

Сега бе негов ред да зяпне изумено. Тя не знаеше, че той можеше да си позволи това? Нима в този миг му заяви, че не е необходимо да й дава джобни пари? Че вече има всичко, от което се нуждае? Тутакси си припомни за многобройните плиткоумни, алчни, пресметливи, подмолни жени от висшето общество и се опита да си представи някоя от тях да произнесе думите, които Елизабет току-що бе изрекла. Поклати глава. Господи! Нима съпругата му е истинска?

Продължи да я изучава изумено, взирайки се в очите й. И скоро получи съвсем ясен отговор. Да. Да, тази жена — неговата жена — беше истинска. Добра, благородна, безкористна. Не бе търсил, но случайно бе попаднал на необикновено съкровище. А аз си помислих, че реакцията й за размера на джобните й пари е породена от алчност. Поклати глава, ядосан на глупостта си.

Тихият й глас го изтръгна от мислите му.

— Огорчих те. Съжалявам.

— Не съм огорчен, Елизабет. Аз съм… удивен.

— Така ли? Защо?

Остин поднесе ръката й към устните си.

— Защото ти си удивителна. — Каретата спря точно в мига, когато целуваше дланта й. Бяха пристигнали. — После ще продължим — обеща й той с дрезгав глас и страните й поруменяха.

Слязоха от каретата и херцогът я съпроводи през изкусно изработената врата от ковано желязо. Всички прозорци на елегантната тухлена къща бяха осветени от свещи, които къпеха всичко наоколо в топлото си, меко, гостоприемно сияние. Когато приближиха, огромните двойни врати се разтвориха широко пред тях.

— Добре дошли у дома, Ваша Светлост — поздрави ги икономът, като ги придружи до мраморното преддверие.

— Благодаря ти, Картърс. Това е новата ти господарка, Нейна Светлост херцогиня Брадфорд.

Икономът се поклони ниско.

— Прислугата ви изказва своите най-сърдечни благопожелания по случай сватбата ви, Ваша Светлост — поздрави той Елизабет със строго и сериозно изражение.

— Благодаря ти, Картърс — усмихна му се тя.

Остин видя как тя отмести поглед към прислужниците, строени в редица зад иконома, очакващи да й поднесат приветствията си. В гърдите му се надигна гордост, когато съпругата му излезе напред и сърдечно се усмихна на групата. Картърс представяше прислужниците един по един на Елизабет и всеки от тях изглеждаше очарован от новата си господарка, когато тя повтаряше старателно името му и го даряваше с приятелска усмивка. Жена му компенсираше липсата на изисканост и светски обноски с доброта и вроден чар.

— Стана късно, Картърс. Предлагам ти и персоналът да се оттеглите — нареди Остин, когато представянето завърши. — Аз ще отведа херцогинята до покоите й.

— Разбира се, Ваша Светлост. — Икономът отново се поклони. Той и останалите се разотидоха, като оставиха младоженците сами в просторното преддверие.

— Картърс е доста страховит — прошепна тя. — Никога ли не се усмихва?

— Никога или поне аз не помня.

— Откъде, за бога, си намерил такива ужасно сериозни хора?

Неспособен да се сдържи да не я докосне, той подръпна една от къдриците й.

— Семейството на Картърс от три поколения служи на херцозите Брадфорд. Той е роден сериозен.

Остин я хвана под ръка и я поведе по витата стълба. Елизабет не спираше да върти глава наляво и надясно, докато оглеждаше новия си дом.

— Господи! Тук е приказно. Също като в Брадфорд Хол. Всичките ти къщи ли са толкова величествени? Не притежаваш ли нещо, хм… по-малко?

Той се замисли за миг.

— Имаме една скромна къщурка в Бат.

— Колко скромна?

— Около двайсетина стаи, плюс или минус няколко.

Тя се засмя.

— Двайсет стаи едва ли може да се нарече скромна къщурка.

— Опасявам се, че това е най-доброто, което мога да предложа. Ако искаш, можеш да си купиш хижа или колиба с твоите джобни пари. — Той й смигна закачливо. — Нещо само с десетина стаи. — Спря и отвори една врата. — Ето че стигнахме.

Елизабет пристъпи през прага и ахна от възторг. Спалнята беше декорирана изцяло в злато и слонова кост, от кремавите кадифени завеси до пищния персийски килим под краката им. Няколко ниско разположени лампи заливаха помещението с приглушена светлина. В мраморната камина танцуваха весели пламъци.

— Каква красива стая! — възкликна Елизабет възхитено. Прокара леко пръсти по канапето и креслата около него, тапицирани в златист брокат. Вдигна ръце и се завъртя няколко пъти, а полите й се разлюляха зад нея. — А там какво има? — посочи към вратата на отсрещната стена.

— Там е банята, която е свързана с моята спалня. Това е част от скорошното пълно обновяване на къщата. Всичко е съвсем модерно. Твоята камериерка ти приготвя ваната. Ще те чакам в моите покои. — Той я погали по бузата, след което затвори вратата след себе си.

Елизабет отвори вратата към банята и отвътре я поздрави срамежливо младо момиче.

— Добър вечер, Ваша Светлост. Казвам се Кейти. Аз съм вашата камериерка.

Слава богу, че в стаята нямаше никой друг, иначе Елизабет щеше да си изкриви врата, докато се оглежда наоколо, за да търси въпросната „Светлост“, както едва не стори в преддверието, когато Картърс я поздрави. Очевидно щеше да й е нужно известно време, докато свикне с титлата.

Кейти й помогна да се съблече и да се настани във ваната, която, за изумление на Елизабет, не само че беше вградена в пода, но и беше достатъчно голяма за двама, може би дори за трима души. Младата жена потъна в топлата вода, ухаеща на люляк, и от устните й се изтръгна блажена въздишка. Когато след петнайсетина минути излезе от ваната, тялото й тръпнеше от удоволствие.

— Ще донеса красивата ви нощница, Ваша Светлост — каза Кейти.

— О, благодаря ти. Тя ми е подарък. Нямам търпение да я видя.

— Невероятно е красива.

Като видя нощницата, Елизабет реши, че думата невероятно определено е много подходяща. О, дрехата бе много красива и ефирна, в най-бледия нюанс на синьото, но прилепваше към всяка нейна извивка по начин, който можеше да се опише само като неприличен.

— Господи! Какво, за бога, е мислила леля Джоана, като я е избрала? — възкликна тя, ужасена от дълбокото деколте, разголващо почти изцяло гърдите й. Платът едва прикриваше зърната им. Отзад положението не беше по-добро — платът бе толкова ниско изрязан, че гърбът й бе гол, почти до кръста. — Не мога да облека това.

— Изглеждате зашеметяващо, Ваша Светлост — увери я Кейти.

— Може би с халата ще е по-добре — промърмори Елизабет. Но и с него не стана по-добре. Подбраният в тон халат всъщност представляваше само два дълги ръкава и гръб, за който бяха изразходвани няколко метра плат, спускащи се до пода. Прозрачното творение бе поръбено с кремава дантела, която по-скоро изтъкваше голотата й, вместо да я прикрива. — Никога не съм виждала такъв халат — ахна Елизабет, докато се опитваше да събере двете му страни в напразен опит да се покрие. Безнадеждна задача. — Какво, за бога, ще правя? И което е по-важното, какво ще каже съпругът ми?

— Струва ми се, че Негова Светлост ще бъде доволен — заяви Кейти.

 

 

Негова светлост наистина остана доволен, когато отвори вратата на покоите си на тихото й почукване. Всъщност имаше усещането, че не може да диша.

Пред него стоеше видение в светлосиня коприна. Неземно красиво същество с кестенява коса и млечнобяла кожа, сияеща под изкусителна дреха, която едва прикриваше прелестите й. Погледът му се плъзна от зачервеното й лице до дръзкото деколте и чувствените извивки, очертани предизвикателно под ефирната материя. Мъжествеността му мигом се втвърди и запулсира.

— Изглеждаш прекрасно — тихо пророни той и поднесе ръката й към устните си.

— Чувствам се по-скоро… гола — отвърна тя нерешително. — Не проумявам какво си е мислила леля, когато ми е подарила тези дрехи.

Остин едва се сдържа да не прихне от смях. Поведе я към просторната спалня. Съвсем точно знаеше какво е подтикнало лейди Пенбрук и мислено й благодари.

— Прекрасна си — увери я отново той.

— Херцогът доволен ли е?

— Херцогът е много доволен.

— Тогава предполагам, че се справям със задълженията си на херцогиня.

— Ето, видя ли? Казах ти, че е съвсем лесно. — Посочи към малката красива маса до камината. — Гладна ли си?

— Не.

— Жадна?

— Не.

— Нервна?

— Н… — Унила усмивка се появи на устните й. — Да. Но упорито се старая да не го показвам.

— Боя се, че тези твои изразителни очи те издават… както и ярката червенина по страните ти и стиснатите пръсти.

Тя сведе поглед към ръцете си и се отпусна.

— Знаеш ли какво ще се случи между нас, Елизабет? — попита Остин, като погали нежно бузата й.

Младата му съпруга вдигна глава и погледите им се срещнаха.

— О, да — кимна, изненадвайки го със спокойния си тон. — Много добре съм запозната с учебниците за отглеждане на животните, както и с човешката анатомия.

— Хм… разбирам. — Той пристъпи по-близо до нея и внимателно отпусна ръце на раменете й. — Е, ако това ще ти помогне да се почувстваш по-добре, ще ти призная, че и аз съм изнервен.

Очите й се разшириха.

— Нима искаш да кажеш, че и на теб ти е за пръв път?

Остин преглътна смеха си.

— Не, не исках да кажа точно това.

— Моето притеснение се дължи на страха от неизвестното. Ако с теб не е така, защо тогава си толкова нервен?

Защото искам тази нощ да е съвършена за теб. Във всичко. Не съм си представял, че за мен ще бъде толкова важно да изпиташ удоволствие. Освен това се чувстваше неспокоен, че ще бъде с девственица. Винаги бе избягвал девиците като чума, а сега трябваше да отнеме девствеността на собствената си съпруга и това го изнервяше.

— Винаги има неудобство, когато двама души се любят за пръв път — рече той. — Не искам да те нараня.

— А аз не желая да те разочаровам.

Погледът му се плъзна по нея. Едва ли бе възможно. Тя бе толкова прелестна и невероятно женствена. И толкова невинна и трогателна. Дяволски съблазнителна в това ефирно одеяние. Очите му се приковаха върху предизвикателно изрязаното деколте и видя розовите зърна на гърдите й, надничащи над ръба. Изпита толкова силна възбуда, че му бе необходимо голямо усилие на волята, за да не простене шумно.

Тя се размърда неспокойно в ръцете му.

— Но ти се намръщи. Безпокои ли те нещо? Ще бъда щастлива да си поговорим и да споделя тревогите ти.

— Ще го направиш ли?

— Разбира се. Дълг на жената е да облекчава мъките на съпруга си, нали?

Боже всемогъщи, нямаше търпение да облекчи мъките му.

— В такъв случай ще ти кажа какво мисля. — И ще ти го покажа.

Той нежно я притегли към себе си, докато телата им почти се допираха. Елизабет вдигна глава и го погледна въпросително.

— Мислех си — поде Остин, — че би било прекрасно да разпуснеш косата си. — Вдигна ръка и свали инкрустираната с перли шнола, придържаща косата й. Меката вълниста маса се разпиля по ръцете и гърба й, покривайки бедрата й. Дланите му се изпълниха с копринено нежните й къдрици и той ги поднесе към лицето си. — Косата ти е невероятна — прошепна омаяно, докато вдъхваше благоуханието на цветя, струящо от златистокестенявия водопад. — Откакто те видях за пръв път, мечтая да я докосна, да заровя ръце в нея.

Тя го гледаше, затаила дъх, с широко отворени очи.

— Мислех си също за това, колко нежна изглежда кожата ти — продължи той, докато пръстите му леко се спускаха от бузите към шията й, за да се спрат в нежната извивка на ключицата й. Лека въздишка се изтръгна от нея, когато пръстите му се плъзнаха по-надолу и погалиха почти разголените й гърди.

Като постави ръце на раменете й, нежно смъкна халата по покорно отпуснатите й ръце и той се свлече в краката й. Загубил дар слово, херцогът не можеше да откъсне очи от нея, от необикновената й красота и бездънните златистокафяви глъбини на очите й, в които се разгаряше страстта.

— За какво мислиш сега? — попита го Елизабет с дрезгав шепот, докато той я съзерцаваше безмълвно.

— Предпочитам да ти го покажа. — Остин взе лицето й в длани и почувства лудешкото туптене на пулса на шията й — почти толкова бързо, колкото и неговото. Наведе глава и я целуна. Отначало устните му я докоснаха много нежно, а сетне с нарастваща жар се впиха в нейните. Когато езикът му си проправи път в устата й, тя го посрещна със своя. От него се изтръгна страстен стон и той я притегли съвсем близо, ръцете му трескаво галеха гърба й, останал разголен от съблазнителната нощница.

Ръцете му се спуснаха по заобленото й дупе, обхвана двете половини с длани, повдигна я и я притисна здраво към възбудената си мъжественост. Тя ахна, но дрезгава въздишка приглуши възклицанието й, когато той гальовно се потри в нея.

— Господи, толкова е хубаво — прошепна Остин в ухото й. Елизабет потръпваше в обятията му… нежна, сластна тръпка, пробягна през цялото й тяло, от главата до петите. — Толкова дяволски хубаво…

Ръцете му се отдръпнаха от изкусителното дупе и се плъзнаха нагоре — изучаваха чувствените извивки, галеха я, докато накрая дланите му не обхванаха гърдите й. Тя простена името му, когато палците му започнаха да описват бавни кръгове около едва прикритите от коприната втвърдени зърна.

Гърдите й изпълниха дланите му. Остин милваше нежно през прозирния плат набъбналите й от възбудата зърна, без да откъсва поглед от лицето й. Страните й пламтяха, а очите й се притвориха, когато пръстите му се плъзнаха под деколтето на нощницата и докоснаха голата й настръхнала кожа.

— Погледни ме, Елизабет — нареди той тихо, докато ласкаво галеше зърната й. — Искам да видя очите ти.

Тя повдигна с усилие клепачи и Остин се взря в замъгления й поглед. Пъхна пръсти под тънките презрамки на нощницата и бавно я смъкна надолу по тялото й.

Малко по малко тя му се разкриваше — бавно, чувствено мъчение, от което страстта му по нея още повече се усилваше. Високи твърди гърди, възбудени тъмнорозови зърна, набъбнали в очакване на ласките му, тънка талия, изящно заоблени бедра. Дрехата се изплъзна между пръстите му и падна до глезените й, разкривайки изкусителното гнездо от кестеняви къдрици, сгушено там, където се съединяваха бедрата и свършваха дългите й крака, които му се струваха безкрайни. Мигом си ги представи увити около кръста му и желанието експлодира в него.

— Елизабет… толкова си красива… съвършена. — Знаеше, че ще е красива, ала тя буквално го остави без дъх. Наведе се, вдигна я на ръце, отнесе я до леглото и внимателно я положи на него. Смъкна дрехите си толкова бързо, колкото му позволяваха разтрепераните му ръце, сетне легна до нея.

Тя тутакси се надигна на лакти и погледът й с жадно любопитство се плъзна по тялото му. Той си заповяда да остане неподвижен, за да й даде възможност да задоволи интереса си.

— Никога досега не бях виждала гол мъж — призна тя, докато погледът й го обхождаше навсякъде, възпламенявайки плътта му.

— Радвам се да го чуя.

Елизабет задържа очи върху възбудената му мъжественост, която при нейния старателен оглед набъбна толкова, че започна да го боли.

— Кажи ми, всички мъже ли са толкова… внушителни като теб?

— Опасявам се, че нямам понятие — изръмжа Остин, макар че не си представяше някой друг да изпитва толкова изгарящо желание, както той в този миг. А тя дори още не го бе докоснала.

Искаше да я почувства, да я вкуси. В ръцете си, в устата си. Веднага.

Натисна я нежно да легне по гръб върху възглавниците, сведе глава и пое едното от зърната й с устни. Тя изохка, зарови пръсти в косата му и изви гръбнак като дъга, предлагайки се без задръжки на търсещата му уста. Той откликна на мълчаливата й молба, като милваше и дразнеше с устни и език ту едната й гърда, ту другата.

— О, господи — задъхано отрони Елизабет. — Чувствам се толкова… — Гласът й заглъхна, пометен от чувствена въздишка.

Остин вдигна глава.

— Толкова… какво? — Целият й вид — разкошната коса, щедро разпиляна наоколо, влажните й зърна, възбудени от езика му, замъглените от страст очи — едва не го подлуди.

— Толкова топла. Цялата треперя. И искам… — Тя се раздвижи неспокойно, а той само стисна зъби, когато гладкият й корем се плъзна по мъжествеността му.

Господи, да, разбираше тези чувства, само че пламтеше от желание. Трепереше от нетърпение. Губеше ума си. Никога не бе желал толкова страстно някоя жена — толкова много, че чак ръцете му трепереха. Толкова силно, че повече не можеше да разсъждава нормално.

Дланите му се плъзнаха по корема й и от устните й се откъсна дълбока въздишка.

— Разтвори бедрата си за мен, Елизабет — прошепна Остин в ухото й. Тя се подчини, разкривайки му най-интимната част от тялото си.

В мига, в който я докосна, и двамата простенаха. С безкрайни ласки, с нежни кръгови движения, той я възбуждаше, докато бедрата й започнаха да се повдигат и отпускат под пръстите му, разгаряйки толкова силно огъня на страстта в него, че заплашваше да помете решимостта му да не бърза.

Много внимателно пъхна пръста си в нея. Обхвана го стегнатата й кадифена топлина. Беше толкова тясна… толкова гореща и влажна. Мъжествеността му още повече набъбна, а по челото му избиха ситни капчици пот.

Погледите им се срещнаха и останаха приковани един в друг. Тя се надигна и леко докосна лицето му.

— Остин…

Той си бе представял, че щом я чуе да мълви задъхано името му с този дрезгав глас, преливащ от страст, възбудата ще го завладее, ала реалността погуби и последните остатъци на самоконтрола му. Като се надигна и полегна между бедрата й, той бавно, с благоговеене навлезе в нея, докато не достигна до девствената преграда. Опита да я разкъса безболезнено, но беше невъзможно. Знаеше какво трябва да направи и неспособен да чака повече, стисна здраво бедрата й с ръце и проникна дълбоко в нея.

Викът й го прониза право в сърцето.

— Толкова съжалявам, скъпа — прошепна Остин, като някак си събра сили да остане напълно неподвижен. — Заболя ли те?

— Само за секунда. По-скоро ме изненада. — Лека усмивка заигра по устните й. — Прекрасно ме изненада. Моля те, не спирай!

Не се нуждаеше от повторна покана. Като се подпря на ръце, започна да се плъзга бавно в нея, навътре и навън, като се изтегляше почти докрай, но само за да се гмурне още по-надълбоко във влажната й топла плът. Погледът й оставаше прикован върху него и Остин виждаше как в златистокафявите глъбини на очите й проблясват всички нюанси на насладата. Бедрата й се движеха в синхрон с неговите и той стисна зъби, докато се бореше да се овладее, решен да й достави върховно удоволствие, преди да стигне до своето освобождение. Но за пръв път в живота си откри, че е изправен пред една почти невъзможна задача. Пот изби по кожата му, раменете го заболяха от напрежението да задържи оргазма си.

Когато тя се стегна около него, я съзерцаваше като омагьосан. Елизабет изви гърба си и се отдаде изцяло на страстта. Несдържаната й реакция беше толкова невероятна, толкова еротична, че очите му не можеха да й се наситят. Повече не можеше да се сдържа. Потопи се докрай в нея и в един безкраен, безумен и незабравим миг се изля в пулсиращата й топлина.

Когато възбудата му най-сетне стихна, взе съпругата си в обятията си и я завъртя настрани с лице към себе си. Телата им се прилепиха плътно в съвършено единение, сякаш създадени едно за друго. Тя го прегърна и сгуши глава под рамото му, като притисна устни към влажната кожа на врата му.

Нежната й целувка бе балсам за сетивата му, изпълни го докрай с „чувството Елизабет“. Дишането му бе тежко и накъсано и той се застави няколко пъти да си поеме дълбоко дъх. Тя положи ръка върху гърдите му, там, където бясно туптеше сърцето му, после се притисна още по-плътно към него.

Господи! Тя наистина бе прекрасна! И беше негова. Цялата. Усмивка на задоволство озари устните му. Вдигна ръка и я отпусна, докато чакаше пулсът му да се укроти.

Отне му известно време, за да успокои пулса си, а тъй като тя беше необичайно притихнала, той реши, че е заспала. Отдръпна се леко назад, за да я види по-добре, и се изненада, когато тя вдигна глава и се взря право в очите му. Златистокафявият й поглед беше сериозен и решителен.

— Трябва да ти кажа, Остин, че нищо от познанията ми по анатомия не ме бе подготвило за невероятните усещания, които току-що преживяхме.

И мен досегашният ми опит не ме бе подготвил. Той отметна нежно една къдрица от челото й. Не знаеше какво да каже. Трябваше да признае, че съпругата му го бе лишила от дар слово.

Тя улови ръката му, притисна дланта му о бузата си, а после я целуна.

— Все едно горях в огън, запален от теб. Сякаш литнах към висините и после бавно се спуснах към земята, обвита от пухкави облаци. Като че ли душите ни се сляха. — Поклати глава и смръщи вежди. — Намираш ли някакъв смисъл в това?

Той никога не беше преживявал нещо, което поне отчасти да напомняше на това, което изпита, когато облада тази жена. Никога досега не е бивал така докрай погълнат от такава жажда за притежание. Или от тази невероятна нежност.

— Има чудесен смисъл — каза Остин. — И ще става все по-хубаво.

Тя го изгледа удивено, но после се заинтригува от думите му.

— По-хубаво ли? Мили боже, колко по-хубаво може да стане?

— За мен ще е удоволствие да ти покажа.

Елизабет ахна от изненада, когато той се претърколи по гръб и внезапно се озова възседнала мускулестите му бедра. Като сведе очи към него, сърцето й притихна блажено. Боже, той бе най-красивият мъж, който някога бе виждала.

— Сега ти ръководиш играта, скъпа съпруго — изрече той с лукава усмивка. — Чудя се какво ще направиш? — Скръсти ръце зад главата си и я загледа с блеснали очи.

Погледът й се спусна бавно надолу, докато изучаваше мъжественото му тяло, все още криещо толкова загадки. Черните косъмчета по гърдите му се стесняваха в тънка линия надолу по корема му, която отново се разширяваше по-надолу.

Докато оглеждаше тялото му, дъхът й секна. Мъжествеността му стърчеше твърда и възбудена и гледката я заплени и заинтригува. Копнееше да го докосне… да погали тази част от него… да го милва навсякъде. Бавно отмести поглед към пламтящите му очи.

— Докосни ме — подкани я той с тих дрезгав глас. — Аз съм изцяло на твое разположение. Можеш да ме изучаваш колкото си искаш.

Не се нуждаеше от повече подканване. Наведе се и постави ръце върху гърдите му и бавно плъзна пръсти надолу по тялото му. Наблюдаваше като омагьосана как мускулите му се стягат при докосването й. Остин простена и се взря в нея изпод полуспуснатите си клепачи, с потъмнели от възбудата очи.

— Харесва ли ти така? — прошепна тя.

— Хм…

Това я окуражи и Елизабет даде воля на любопитството си. Прокара пръсти през къдравите косъмчета по широкия му гръден кош и остана удивена от контраста им с топлата кожа, под която се очертаваха твърдите му мускули. Чувстваше се все по-уверена с всеки допир, усещайки потръпването му и чувайки стоновете му.

Нетърпелива да му достави същото удоволствие, с което той я бе дарил, тя започна да имитира движенията му. Наведе се напред и покри с целувки гърдите му. Беше възнаградена с благодарствени звуци, напомнящи на мъркане. Близна леко малките му плоски кафяви зърна. Стонът от задоволство я увери, че му харесва. Езикът й стана по-дързък, като първо обиколи едното му зърно, сетне и другото, после ги засмука и продължи да ги дразни. Когато стенанията му станаха все по-продължителни, тя бе обзета от прилив на женско удовлетворение, че въздействаше по този начин на един толкова силен мъж, който принципно умееше да се владее.

Остин стисна зъби и отправи мълчалива молитва към Бог да му даде сили. Когато подкани Елизабет да изучи тялото му, не очакваше да бъде подложен на такова сладко мъчение. Болезнено възбуденото му тяло изгаряше от желание да проникне в нея, жадуваше за освобождение, ала ако сега се поддадеше на опустошителната си страст, несъмнено щеше да я изплаши. И определено щеше да прекъсне изследването й, което явно й доставяше такова огромно удоволствие. Това несъмнено беше меч с две остриета. Херцогът не знаеше колко още ще издържи, но никак не му се искаше да я спре.

Незнайно как успя да удържи ръцете си да стоят кротко скръстени зад главата, но пръстите му се вцепениха от здравото стискане. До тази нощ винаги бе вярвал, че притежава изключителен самоконтрол, че разумът напълно владее тялото му, а не обратното. Винаги бе успявал да сдържи достигането до върховната наслада, при това толкова дълго, колкото желаеше.

Но не и тази нощ.

Не и докато усещаше фините докосвания на Елизабет по тялото си. Не и докато го галеше нежно с езика си. Не и когато възбудената му мъжественост, твърда като скала, го подлудяваше, готова всеки миг да изригне. Не и когато…

Върховете на пръстите й докоснаха леко главата на члена му и мигом го прониза огнената мълния на желанието.

Стисна зъби и затвори очи, докато ръцете й любящо го милваха, плъзгаха се нагоре и надолу по тази част от него, която болезнено пулсираше и копнееше да нахлуе в нея. Желанието го връхлиташе на талази, за да го удави в море от усещания. Ако тя не престанеше, всеки миг щеше да избухне в ръцете й. Елизабет обви с пръсти мъжествеността му и нежно го стисна. Той разбра, че с него е свършено. Никой мъж не можеше да издържи повече.

И той не издържа.

С глух стон я превъртя по гръб и се зарови в нея с един дълбок, мощен тласък.

— Остин!

— Господи, съжалявам! — Не можеше да повярва, че току-що я бе обладал с нетърпението на неопитен младок. И то само защото не успя да се овладее. Не можа да се контролира. Невъзможно му бе да се сдържи. Срамуваше се от невъздържаността си, но осъзнаваше, че ако беше изчакал още малко, щеше да се изложи така, както не му се бе случвало от младежките години. Някаква сила, която не познаваше и не контролираше, го бе завладяла докрай. Притисна чело към нейното, опитвайки се да надмогне неизбежното.

Тя обгърна лицето му с нежните си ръце.

— Да не би… да те разочаровах? — Гласът й потрепваше от смущение и тревога и ако имаше сили, Остин би се разсмял на нелепия й въпрос.

— Не. Ти ме очарова безмерно. Беше невероятна… — прошепна той с глас, предрезгавял до неузнаваемост. Започна да се движи в нея, с дълги и силни тласъци. — Елизабет, обвий бедрата си около мен.

Тя вдигна дългите си крака и кръстоса глезените си зад гърба му. Движеше се в неговия ритъм, все по-шеметен и помитащ, докато Остин не бе погълнат от вихъра на насладата. Чуваше я как мълви името му, отново и отново, усещаше как пулсира около него, докато го стискаше в кадифената си мекота.

Напълно необуздан, той се потапяше в нея, отново и отново. Сърцето му щеше да изхвръкне от гърдите. Оргазмът му изригна с такава мощ, че с последния си тласък едва не блъсна главата й в таблата на леглото. Сгърчи се върху нея, с безпомощно отпуснато върху рамото й чело. Тялото му бе покрито с пот. Накъсаното дишане прогаряше белите му дробове. Не би могъл да помръдне, дори и животът му да зависеше от това.

След няколко мига тя се размърда под него и той някак си успя да надигне глава. Сведе поглед надолу към красивите й очи — сияещи от нежност, която достигаше до най-потайните кътчета на душата му.

Елизабет прокара връхчетата на пръстите си по устните му.

— Ти си прекрасен — прошепна.

Думите й го омаяха и сърцето му прималя. Ти си прекрасен. Думи, които той бе чувал от устните на задоволена любовница, но този път знаеше, че са различни. Заради дамата, която ги изрече. И защото не се отнасяха до уменията му на изкусен любовник.

Ти си прекрасен. Никоя друга жена на света не му ги бе казвала, имайки предвид наистина него. Че той е прекрасен. По дяволите, знаеше, че не е, но удоволствието, което изпитваше, бе съвсем истинско.

Обгърна го необяснимо усещане. Какво бе то? Наслада? Да, но имаше и нещо друго. Някакво друго неопределено чувство го обзе целия, стопли го, изпълни го с удовлетворение. Отне му един миг, докато осъзнае какво бе то. Толкова отдавна не го бе изпитвал, че в първия миг не успя да го познае.

Беше щастие.

Тя го бе направила щастлив.

Но през омаята Остин си заповяда да си напомни, че все още нямаше отговор на някои въпроси, които се отнасяха до жена му. Имаше тайни в миналото й, които тя не бе споделила с него. И техният брак беше само по задължение.

Но толкова хубаво беше да забрави за това.