Джаки д’Алесандро
Дар от съдбата (28)

Глава 28

Бяха изминали само два дни от заминаването на Остин за Франция, а Робърт вече знаеше, че няма да успее да се справи с кореспонденцията на брат си. Седна зад масивното махагоново бюро на херцога и простена отчаяно при вида на купчината писма, струпана в средата. Задачата да се справи със семейните дела до завръщането на Остин и Елизабет от Европа му се струваше почти непосилна.

На вратата се почука.

— Влез! — извика бодро Робърт, доволен, че нещо ще го разсее от досадната работа.

Влезе Майлс.

— Искал си да ме видиш?

— Да. Има нещо, което бих искал да обсъдя с теб.

Графът се настани на стола срещу него.

— Слушам те.

— Отнася се за Каролайн и ще говоря направо. Сестра ми е влюбена в теб. — Робърт се облегна назад и изгледа Майлс изпод полупритворените си клепачи. — Бих искал да зная какво възнамеряваш да предприемеш по въпроса.

Майлс застина на стола.

— Каролайн ти е казала, че, ъъъ… има някакви чувства към мен?

— Не, не го каза направо, но не можа да отрече, когато я попитах без заобикалки. Господи, Майлс, дори и слепец може да види, че тя те обича. Смятам, че от теб ще излезе прекрасен съпруг за сестра ми, ако, разбира се, и ти отвръщаш на чувствата й.

Графът потърка брадичката си, явно обмисляйки думите му.

— А ако още не съм готов за брак? — попита накрая.

— В такъв случай съм сигурен, че Остин ще обмисли и други възможности за нея. — Робърт махна с ръка към писмата, очакващи вниманието му. — Някъде сред тази чудовищна купчина има писмо от Чарлс Бланкъншип. В него той доста явно намеква, че обмисля да направи предложение на Каролайн. — Изправи се и отпусна ръка върху рамото на Майлс. — Помисли за това, приятелю — додаде и излезе.

Щом остана сам, Майлс зарови пръсти в косата си, скочи от стола и закрачи из кабинета. Каролайн беше влюбена в него! Мисълта го накара да прекъсне развълнуваната си обиколка и да се закове на място. Припомни си как тя направо се разтапяше в обятията му, как жадните й устни търсеха неговите и сърцето му бясно запрепуска. Челото му се ороси от капчици пот. Проклятие!

Още не беше готов да се жени. Да се ожени, за бога! Обвързване за цял живот. По дяволите, не. Не и аз. Каролайн беше очарователна, но на тази земя имаше много очарователни жени. Но нито една не събужда у мен чувствата, които изпитвам към Каролайн.

Опита се да пропъди обезпокоителните вътрешни нашепвания, застрашаващи свещения му ергенлък, ала проклетият глас не мирясваше. Каролайн ще ме дари с прекрасни и силни синове и красиви дъщери, като майка си.

Синове? Дъщери? Дявол да го вземе, май полудяваше.

Почти се втурна към масичката с напитките. Наля си щедра доза бренди и го изпи на един дъх. Тутакси се почувства по-добре.

Тя не беше истински влюбена в него, просто бе увлечена. А той бе привлечен към нея просто защото тя бе тъй различна от другите жени, които познаваше. Е, единственото, от което се нуждаеше, бе начаса да се махне от този проклет дом и здравата да се налудува. Остави с трясък празната чаша върху масичката и се отправи към вратата.

Тъкмо пристъпи във вестибюла, когато чу Картърс да говори с някого.

— Съжалявам, лорд Бланкъншип, но Негова Светлост в момента отсъства — продължаваше икономът с плътния си монотонен глас.

Майлс се закова на място. Бланкъншип. Сигурно е дошъл, за да направи предложение на Каролайн. А Робърт бе казал, че Остин ще обмисли предложенията…

— Сигурен ли си? — настояваше лорд Бланкъншип. — Писах му преди няколко дни, за да го уведомя, че днес следобед ще го посетя. Предполагам, че ме очаква.

— Наложи му се да замине спешно…

— Остави на мен, Картърс — намеси се графът и пристъпи към вратата. — Негова Светлост ми остави послание, което трябва да предам на лорд Бланкъншип.

Икономът се поклони и остави двамата мъже насаме. Майлс се извърна към лорда и го възнагради със смразяваща усмивка.

— Бланкъншип.

— За мен винаги е удоволствие да те видя, Едингтън.

Десет минути по-късно лорд Бланкъншип вече не мислеше, че е удоволствие да се види с графа. Притиснал кърпичка към кървящия си нос, благородникът изскочи възмутено от салона. Видя Каролайн в преддверието и се шмугна покрай нея, без да обели и дума. Не дочака Картърс да му отвори вратата, дръпна я със замах и после я затръшна зад гърба си.

— О, небеса! — възкликна Каролайн изумено и се извърна към Майлс. — Какво му е на Чарлс?

— Чарлс? Наричаш го Чарлс?

— Естествено. Той добре ли е? Стори ми се, че носът му кърви. — Надникна през прозореца и видя елегантната карета на лорд Бланкъншип да потегля.

— Носът му наистина кървеше — потвърди с огромно задоволство графът.

— И как се случи?

— Боя се, че имахме известни разногласия. — Сграбчи ръката на Каролайн и направо я повлече надолу по коридора. Тя подтичваше редом с него.

— Какви разногласия? И къде ме водиш?

Той не отговори. Продължи напред с мрачна решителност и не спря, докато не стигнаха до желаното от него уединение в кабинета на Остин.

— Господи, Майлс! — изпухтя младата жена възмутено, когато най-после спряха. Очите й мятаха сини мълнии и отскубна ръката си от неговата. — Какво, за бога, ти става? Влачиш ме като побеснял и…

Думите й секнаха, когато устните му завладяха нейните със страстна целувка.

Каролайн се отпусна на гърдите му, коленете й омекнаха, а гневът й мигом се изпари, когато я заля гореща вълна. Плъзна пръсти по широките му рамене и пръстите й се заровиха в косата му. Не знаеше защо я целува, но след като го правеше, причината не я интересуваше.

— Каролайн… — прошепна задавено той няколко минути по-късно. — Погледни ме.

Стиснала здраво раменете му, за да не падне, девойката отвори очи и втренчи замаяния си поглед в лицето му.

— Защо ме целуна, Майлс? — отрони с треперещ глас.

— Защото исках.

Внезапно очите й се присвиха подозрително.

— Държиш се много странно. Какво се случи с Чарлс? Спомена някакви разногласия?

— Да. За нещастие, най-голямото беше между лицето му и юмрука ми.

— Ударил си Чарлс?

Той кимна.

— И какво те прихвана, за да направиш подобно нещо? — слиса се тя.

— Негодникът има късмет, че се размина само с това — изръмжа Майлс. — Май трябваше да го извикам на дуел.

— Да го извикаш на дуел? Какво, за бога, е направил?

— Излъга. Най-безсрамно отрече, че те е целунал, и по този начин те нарече лъжкиня. И сякаш това не стигаше, но имаше наглостта да ме прекъсне, докато защитавах честта ти, и да ми заяви, че това не било моя работа.

Каролайн преглътна.

— Наистина не е твоя работа.

— Как да не е! — кипна Майлс. — Не само, че те е целунал и после излъга, че не е, но имаше дързостта да се появи днес тук, за да ти направи предложение. Да, определено съжалявам, че не го извиках на дуел. Като джентълмен би трябвало да знае, че не може да прави предложение на жена, която принадлежи на друг.

— Чарлс е искал да ми направи предложение? — попита Каролайн с немощен глас. Веждите й се смръщиха. — Какво искаше да кажеш с това, че Чарлс не трябвало да прави предложение на жена, която принадлежи на друг мъж? Аз не принадлежа никому.

— Ти принадлежиш на мен. Мисля, че винаги си била моята избраница… само дето съм бил твърде сляп, за да го проумея. — И окончателно я сащиса, като се отпусна на едно коляно и взе ръцете й. — Омъжи се за мен, Каролайн.

Каролайн изгуби дар слово. Боже, той е пиян.

Или… се шегуваше жестоко за нейна сметка. Издърпа ръцете си и се извърна с гръб към тръпнещия си обожател. От гърдите й се изтръгна задавено ридание.

— Как можеш да се шегуваш с подобни неща?

Младият мъж се изправи и я сграбчи за раменете. Завъртя я и я притегли в страстна прегръдка, като зарови лице в косите й.

— Каролайн, скъпа моя, това не е шега. — Повдигна нежно брадичката й, докато насълзените й очи не срещнаха неговите. — Разкървавих носа на Бланкъншип, задето се е осмелил да те докосне. Мисълта, че може да си с него или с друг мъж, за мен е непоносима. Просто не мога да го допусна. Искам да бъдеш единствено моя. — Впи напрегнатия си поглед в нея. — Обичам те, Каролайн. Искам да бъдеш моя съпруга. Кажи, че ще се омъжиш за мен.

Тя се взря в красивото му сериозно лице. Ако не я държеше, щеше да се свлече безволно в нозете му.

— Ще се омъжа за теб — промълви тихо.

— Слава богу! — Наведе се, за да целуне устните й, ала тя се отдръпна.

— Хм… Майлс?

Вместо устните й той целуна шията й.

— Да?

— Сега, след като поиска ръката ми и аз приех да ти я дам, няма да размислиш, нали?

— Никога — закле се той, без да откъсва устни от шията й. Внезапно замря, сетне вдигна глава и я погледна. Между веждите му се оформи дълбока бръчка. — Защо питаш?

Тя задъвка долната си устна.

— Ами…

— „Ами“ какво?

Каролайн пое дълбоко дъх, сетне изтърси:

— Чарлс Бланкъншип никога не ме е целувал.

Майлс я изгледа продължително.

— Той никога не те е целувал?

Тя поклати глава.

— Не е.

— Искаш да кажеш, че ти…

— Измислих си, за да те накарам да ревнуваш. — Каролайн го гледаше, очаквайки със затаен дъх реакцията му. Моля те, Господи, не ме карай да съжалявам, че му казах истината. Просто не искам помежду ни да има лъжи.

Той се намръщи.

— И успя.

— Наистина ли? Ревнуваше ли?

— Исках да убия негодника. Сега предполагам, че ще го оставя да живее… при условие че никога повече няма да те доближи.

— След разкървавения нос съм сигурна, че няма и да помисли за това. — Каролайн отпусна длани върху гърдите му. — Сърдиш ли ми се?

Той я придърпа към себе си и обхвана лицето й в длани.

— Да ти се сърдя? Едва ли. Ти прие предложението ми. А сега, ако замълчиш за малко, за да те целуна, ще бъда най-щастливият човек на света.

— Няма да промълвя нито дума.

— Отлично. Но преди да спреш да говориш, можеш да ми кажеш, че ме обичаш.

— Обичам те — прошепна младата жена, повдигна се на пръсти и се притисна към него.

— Надявам се, че няма да искаш дълъг годеж — простена Майлс страдалчески.

Каролайн въздъхна блажено и обви ръце около врата му.

— Съвсем не. В случай че още не си го забелязал, семейството ни се слави с бързи и неочаквани сватби.