Джаки д’Алесандро
Дар от съдбата (13)

Глава 13

Робърт стоеше в салона на Брадфорд Хол. В ушите му още звучеше потресаващата вест, донесена от съдията. Половината от лицето му е отнесена и е невъзможно да се разпознае, но едно е ясно — непознатият е детектив от „Боу Стрийт“. Облечен е с червената жилетка на детективите. Прилича на обир, но ще трябва да се направи разследване. Конярят, намерил обезобразения труп, не е на себе си от преживения страх. Незабавно трябва да уведомим негова светлост.

— Не мога да си представя какво ще търси един детектив сред руините — каза Робърт на застаналия до камината Майлс. — Но каквато и да е била причината, случилото се ме кара да потръпвам от ужас.

— Може би Остин познава този мъж — предположи графът. — Утре ще разберем, когато пристигнем в Лондон.

— Да. Погрижих се каретата да ни очаква на разсъмване, готова за път. Не съм казал на мама и на Каролайн защо заминаваме, но те, слава богу, винаги се радват да посетят Лондон. — Робърт зарови пръсти в косата си. — Не можех да им кажа, че Мортлин е открил труп в храстите, а наоколо може би броди убиец. Разбира се, майка се възпротиви, защото не искала да прекъсваме медения месец на Остин и Елизабет, затова оценявам високо поканата ти да отседнем в лондонската ти къща.

— Удоволствието е мое — рече Майлс и изпи брендито си на един дъх.

— Добре, че последните гости, включително и лейди Пенбрук, си заминаха тази сутрин — продължи Робърт, — така че не е необходимо да се извиняваме пред тях.

— Така е — съгласи се графът, наля си още една чаша бренди и пак я пресуши.

Робърт го изгледа тревожно.

— Добре ли си?

— Добре съм. Защо питаш?

— Защото през последните пет минути почти успя да изпразниш гарафата с бренди.

— Предполагам, че просто съм малко изнервен.

Младежът кимна.

— Напълно те разбирам. — Погледна към стенния часовник над камината. — Вече наближава полунощ. Отивам да спя. Предлагам ти също да си легнеш.

— Съвсем скоро ще те последвам. Лека нощ.

Щом Робърт излезе, Майлс си наля още една солидна доза бренди. Облегна се на лавицата над камината и се загледа в пламъците, докато се опитваше да си представи какво би могъл да търси детективът в Брадфорд Хол и защо някой го е убил. Нищо не беше ясно, освен това, че семейството на приятеля му трябва да се махне от тук, докато загадката не бъде разрешена. Стомахът му се присви. Ако нещо се случи на Каролайн…

Преглътна половината от питието си и затвори очи. Не. Никой няма да нарани Каролайн. Лично ще се погрижи за това. Но първо трябва да издържи петчасовото пътуване, което го очакваше утре.

Пет часа в една карета с нея. Пет часа ще седят толкова близо един до друг, че ще може да я докосне, пет часа ще вдъхва финото й ухание.

Пет часа на истинско мъчение.

При тази мисъл коремът му се сви. Едно беше да я избягва сред тълпата, а съвсем друго да се преструва на безразличен в една карета. Как щеше да се справи, по дяволите? При това пред очите на брат й и майка й.

Проклятие, кога това момиче успя толкова да порасне? Хиляди пъти я бе виждал, но нищо не бе забелязал. Тя винаги си оставаше „малката Каролайн“ до онази вечер, преди два месеца, когато танцува валс с нея. Оттогава не можеше да откъсне очи от нея. Когато я взе в обятията си по време на танца, се изпълни с чувството, че е създадена точно за него. И независимо колко упорито се стараеше, това усещане не го напускаше, както и споменът за уханието й.

Притвори клепачи и образът й изплува в съзнанието му. Какво ли ще почувства, ако целуне изкусителните й устни? Какъв ли вкус имат?

Отвори очи и гаврътна брендито. Дявол да го вземе! Какви ги мисля? Ако Остин само за миг заподозре какви порочни мисли за сестра му се въртят в ума на приятеля му, ще щракне с пръсти и ще заповяда: „Обезглавете го!“.

Просто трябваше да потъпче тези безумни желания. Каролайн не беше от жените, с които можеш само да се забавляваш, а Майлс предпочиташе тъкмо такива. Младата дама трябваше да се омъжи, а тъй като той нямаше намерение да й става съпруг, просто бе длъжен да забрави за тази лудост. Никаква съпруга, в никакъв случай. За нищо на света нямаше да се съгласи да надене брачните окови, свързвайки се до живот с някоя жена, както баща му с втората си съпруга — злобна и свадлива негодница, която тровеше дните му до последния му дъх.

Ще изтърпи утрешното пътуване, както и присъствието на Каролайн за няколко дни в дома си, но после, слава богу, няма да я вижда до началото на следващия сезон. А дори и тогава, лесно ще може да я избягва.

На вратата се почука.

— Влез.

Влезе Каролайн и затвори вратата след себе си.

На Майлс му се стори, че целият въздух внезапно се изпари от стаята.

— Добър вечер — поздрави тя, като се приближи към него до камината. Усмихна му се нерешително. — Търсех Робърт.

— Той си легна. — Графът се опита да откъсне поглед от нея, но напълно безуспешно. Огънят в камината осветяваше изящните й черти и хвърляше отблясъци по златистата й коса. Спомни си за онова чувство, докато я държеше в прегръдките си по време на валса, и внезапно го връхлетя гореща вълна от едва сдържано желание. — Не се притеснявай от мен, Каролайн, ако искаш да си тръгнеш — изрече той, като кимна многозначително към вратата.

— Сърдиш ли ми се за нещо, Майлс?

Младият мъж успя да извърне поглед от нея и се втренчи в огъня. Да, сърдеше се. Ала само на себе си, задето не можеше да се пребори с този безумен копнеж. Да, наистина беше много сърдит.

— Не, Каролайн. Не ти се сърдя.

— Не ти вярвам.

Погледът му отново се насочи към нея. Голяма грешка. Сините й очи се взираха загрижено в неговите. Гърдите й се подаваха съблазнително над корсажа, а златистите й къдрици обрамчваха нежното й лице. Целият пламна, слабините му се напрегнаха, панталоните внезапно му отесняха. Тя беше толкова дяволски красива. И той я желаеше. Господи, как я желаеше!

— Да не би да ме наричаш лъжец?

— Не, разбира се, че не. Само се разтревожих да не би да съм сторила нещо, с което да съм те разгневила.

— Не, нищо не си направила. — Той погълна остатъка от брендито и продължи да я изпива с поглед, неспособен да се сдържа. Знаеше, че не бива да пие толкова бързо и толкова много. Главата му вече бе започнала да се замайва.

Каролайн го наблюдаваше с разтуптяно сърце. Външно изглеждаше напълно спокойна, но вътрешно се чувстваше напрегната и несигурна. Знаеше, разбира се, че Робърт си е легнал. Чакаше удобна възможност да остане насаме с Майлс, с надеждата, че той ще предприеме обнадеждаваща стъпка напред спрямо нея, но при вида на сърдитото му намръщено лице надеждата й посърна.

Е, беше готова да поеме нещата в свои ръце. През целия си живот го беше обичала. Време беше да му покаже, че вече не е малко момиченце. Нямаше какво да губи, освен гордостта си, която с радост би пожертвала, ако това означаваше да спечели този мъж.

— Олекна ми, като разбрах, че не си ми сърдит — отбеляза Каролайн с привидно безгрижен смях, — защото бих искала да получа съвета ти относно нещо, ако нямаш нищо против.

Той не й отговори.

— Въпросът е доста деликатен — продължи девойката настойчиво.

— Попитай майка си — предложи графът с не особено дружелюбен тон.

— О, не мога да попитам мама за това.

— Тогава се обърни към Остин. Или към Робърт.

— Невъзможно — отсече тя и махна с ръка. Наведе се напред и додаде доверително: — Разбираш ли, те са мъже.

Майлс извърна глава и я изгледа изумено.

— А какъв, по дяволите, съм аз?

— О! И ти си мъж, разбира се — отвърна, без дори да й трепне окото от ругатнята му. — Обаче си различен. Разбираш ли, ти не си ми брат.

Не разбра. Нищо не проумя. Дяволите да го вземат, много добре знаеше, че не й е брат. Този факт му бе пределно ясен.

— За какво ти е нужен съвет, Каролайн? — запита я уморено. Може би ако й угоди, тя ще си отиде и ще го остави на мира. Тогава ще може да се съсредоточи върху нещо друго и няма да мисли само за нея.

— Трябва да разбера нещо за целуването.

Той я зяпна слисано.

— Какво каза?

— Казах, че трябва да разбера нещо за целуването. Както знаеш, лорд Бланкъншип беше един от гостите ни през изминалата седмица. Имам основание да вярвам, че е увлечен по мен и може да ми направи предложение.

— Бланкъншип? Чарлс Бланкъншип?

— Да.

— Говорил ли е с Остин за това?

— Не. Или поне не мисля, че му е споменал.

— Тогава какво те кара да си мислиш, че се готви да ти направи предложение?

— Целуна ме.

— Той какво?

— Целуна ме.

— Къде?

Каролайн примигна.

— В библиотеката.

Майлс едва сдържаше яростта си.

— Имах предвид къде точно те целуна — по ръката или по бузата?

— О! Нито едното, нито другото. Целуна ме по устните.

— Той какво?

— Явно не можеш да ме разбереш. Да не би да си оглушал?

— Разбира се, че не съм — възмути се Майлс. — Просто не мога да повярвам, че си му позволила да те целуне по такъв начин.

Тя наклони глава на една страна.

— Наистина ли? И защо? Лорд Бланкъншип е знатен, богат, мил и доста хубав.

— Не е ли твърде стар за теб?

— Та той е само с две години по-голям от теб. Но не за това съм дошла да говорим.

— Нима? — Гласът му приличаше на животинско ръмжене.

— Не. Искам да разбера защо не почувствах нищо, когато Чарлс ме целуна. Като изключа обзелата ме скука.

За негово удивление, го обля вълна от облекчение.

— Скука? Наистина ли? Колко жалко!

— От разговорите с няколко от моите приятелки разбрах, че невинаги е скучно, когато един джентълмен те целува. Очевидно целувките с някои джентълмени никак не са скучни. — Погледна го в очите. — Вярно ли е това?

— Откъде да зная, дявол да го вземе? — Обзе го яростно желание да разхлаби вратовръзката си. Проклетият камериер очевидно я бе стегнал твърде много. И по дяволите, кога в кабинета бе станало толкова горещо?

— Твоите целувки скучни ли са, Майлс? — попита тя, като направи още една крачка към него.

— Нямам ни най-малка представа. Никога не съм целувал себе си. — Младият мъж направи крачка назад. Раменете му се блъснаха в лавицата над камината. Повече нямаше накъде да отстъпва.

Девойката се приближи с още една крачка, после с още една. Спря се почти пред него.

— Е, тогава защо не целунеш мен, а аз после ще ти кажа — предложи, вперила в него блесналите си очи.

— Това е много неприлично предложение, Каролайн — отвърна той, макар мрачно да съзнаваше, че не иска нищо друго, освен да го приеме.

Младата жена постави ръце върху гърдите му.

— Какво има, Майлс? Нима се боиш, че целувките ти ще се окажат скучни?

Трескаво се бореше да опази малкото самоконтрол, който му бе останал. Докосването на ръцете й напълно го сломи.

— Погледни ме — прошепна Каролайн.

Графът гледаше над рамото й, мълчалив, със стиснати устни.

— Целуни ме — заповяда му тя задъхано.

— Не.

— Прегърни ме.

— За нищо на света. — Той стисна зъби и се помоли на Бог да му даде сили. Трябваше да се махне от нея. Вдигна ръце и сграбчи китките й, за да я отблъсне от себе си. Но тогава я погледна.

И това го погуби.

Очите й блестяха от напиращите сълзи. Трепетният копнеж, изписан по лицето й, го преряза като с нож. Сграбчи я за раменете, с намерението да я отблъсне, решен да прояви благородство, но момичето се надигна на пръсти и още повече се притисна към него.

— Моля те, Майлс. Моля те… — Чувствените й устни докоснаха брадичката му — не можеха да стигнат по-нагоре без помощта му.

Молбата и сълзите й прободоха сърцето му като стрели. Целият му самоконтрол рухна и с мъчително стенание той впи устни в нейните.

Бог да му е на помощ! Имаше ли на света по-сладка жена? Беше ли се чувствал така добре с друга? Тя промълви тихо името му, а ръцете й се обвиха плътно около врата му. Подобният на въздишка звук, откъснал се от устните й, накара цялото му тяло да потръпне.

Майлс бавно, с наслада я запознаваше с изкуството на целуването. Каролайн беше неопитна, но нетърпелива и настървена ученичка. Когато той прокара език по долната й устна, тя стори същото. Ахна изумено, когато езикът му нахлу в кадифената топлота на устата й, но само след секунди нейният вече докосваше гальовно неговия, а Майлс я притисна още по-страстно към гърдите си.

Отново и отново впиваше жадно устни в нейните, сетне се отдръпваше и нежно и колебливо ги докосваше, за да последва отново яростно сливане на устни и езици.

Когато най-после вдигна глава, тя остана вкопчена в него, отпуснала лице на гърдите му.

— Мили боже — прошепна младата жена. — Това беше…

— Грешка, Каролайн. Голяма грешка. — Гласът му потрепери, а сърцето му бясно запрепуска. Сведе глава, стисна очи и отново помоли Бог да му даде повече сили. Ръцете му още я държаха плътно до гърдите му. Знаеше, че вероятно е почувствала набъбналата му мъжественост, притисната към корема й, но не понечи да се отдръпне. Вместо това се притисна още по-силно към гърдите му. Искаше му се да хвърли цялата вина за случилото се на изпитото бренди, но не можеше да се самозалъгва.

Повече от всичко на света искаше да целува Каролайн. Благодари на Бога, че здравият разум не го изостави и не си позволи повече волности с нея. Изтръпна при мисълта какво ще направи Остин, като разбере как най-довереният му приятел е целувал невинната му сестра. Дуелът с пистолети на разсъмване навярно нямаше да му се размине.

Тя вдигна глава.

— Как можа да кажеш, че е било грешка? Беше прекрасно.

Майлс се отдръпна с усилие и отстъпи на крачка от нея.

— Това не биваше да става. И никога нямаше да се случи, ако не бях толкова пиян. — Лъжец.

— Не ти ли беше приятно? — с обида и недоумение попита девойката. — Нима е възможно? Това беше най-прекрасният миг в живота ми. Не почувства ли това, което и аз?

Боже мили, как да го отрече? Едва се държеше на крака след вихрената им страст, но не можеше, не биваше да й го признава.

— Беше само една незначителна целувка, нищо повече. — Позволи на лъжата да се отрони от устните му, но сърцето му се сви, като видя как очите й се наляха със сълзи.

— Незначителна? — прошепна тя отчаяно. Обърна се с гръб към него, докато се мъчеше да се съвземе.

Той копнееше да я прегърне, да вземе назад обидните думи, но заповяда на ръцете си да не мърдат, а на устата — да остане затворена. Трябваше да бъде твърд. Каролайн още беше прекалено млада. Прекалено невинна. Определено не беше за него. Единственият начин да я притежава, бе да се ожени за нея. А той не смяташе да се жени само заради един мимолетен порив на сладострастие. Ще задоволи този порив с любовница и ще си остане безгрижен ерген.

— Е, получи ли отговор на въпроса ти за целуването? — попита я с нехаен тон, все едно не придаваше голямо значение на случилото се.

Каролайн си пое дълбоко дъх и рязко се обърна. Гледаше го право в лицето, а влажните й от сълзи очи мятаха гневни мълнии.

— Да. Сигурно ще ти е приятно да узнаеш, че целувката ти в никакъв случай не беше скучна — осведоми го с треперещ от вълнение глас. — Но да наричаш случилото се помежду ни незначително, е крайно нечестно. — Вирна сърдито брадичка. — Истинска опашата лъжа.

Майлс присви очи и ги впери в пламналото й лице.

— Да не би да ме наричаш лъжец? — попита я за втори път тази вечер.

— Да, Майлс. Точно така те наричам. Лъжец. — Каролайн се запъти към вратата, но внезапно се спря, обърна се и измери с унищожителен поглед все още набъбналата му мъжественост. — При това много некадърен лъжец. — Изскочи от стаята и го остави да гледа втрещено след нея към зеещата врата.

Господи! Какво съкрушително поражение.

И каква невероятна жена.

И какво, дяволите да го вземат, ще прави сега?