Лийла Мийчам
Тръни в пустошта (60)

59.

Кати си наля кафе и зачака обажданията от Уил и Джон. Беше десет часът. Телефонът трябваше да звънне всеки момент. Не пусна телевизора, преди Джон да си тръгне. Тъкмо беше излязъл, когато Бети се обади от Хърбисън Хаус, за да го търси. Уил ги напусна малко по-рано, за да се отбие при приятелката си.

— Трей Хал е бил убит — каза й Бети. — Пусни си телевизора.

Тя натискаше поред копчетата на дистанционното. Съобщаваха новината по всички главни телевизионни канали. Показаха и видео, заснето на местопрестъплението, когато линейката и полицията се отзовали на обаждането на Лу Хърбисън. Той открил тялото, когато се връщал от църквата. Казаха, че тялото на куотърбека, който бе играл за Националната футболна лига, е откарано за аутопсия в Лъбок, Тексас. По-късно показаха как екип от специалисти от Амарило прави оглед на мястото и снима следите от гуми, оставени край пътя, където бе паркирано беемвето на Трей. Беше постъпила благоразумно, като заличи следите от своята кола. Уил щеше да научи новината у приятелката си, а Джон, освен ако не я чуеше по радиото, щеше да види полицейската лента на местопрестъплението и криминалисти по пътя към Хърбисън Хаус. Кати можеше да си представи какъв шок ще бъде това за тях. Поне Уил нямаше да страда. Джон щеше да скърби, но след радостното ликуване на сина им тази вечер, което така ги бе развълнувало, той със сигурност щеше да си отдъхне, че никой няма да узнае тайната му. Щеше да предпочете да понесе тежестта на гузната си съвест — и онези сенки, които никога нямаше да може да надбяга — вместо да хвърли петно върху бащата, който Уил най-сетне бе намерил.

Не успяха да се зарадват докрай тази вечер. Нещо помрачаваше радостта, която Уил би трябвало да изпитва в тази най-щастлива вечер от живота му. Нещо го измъчваше отвътре по време на вечерята, докато пиеха шампанско, и хвърляше сянка върху разговора между баща и син.

— Как да се обръщам към теб?

— Както искаш, стига да не е татенце.

— Тате?

— Не.

— Баща ми?

— Хайде де.

— Татко?

— Това ми звучи добре.

Настъпи неловък момент, когато започнаха да обсъждат кога, как и къде да обявят публично, че Джон е бащата на Уил, и дали изобщо да го правят. Кати знаеше, че в момента Джон се тревожи да не бъде разобличен за съучастие в престъпление и как подобен скандал би се отразил на Уил. Синът й като че ли също се плашеше от публичността.

— Не ми се иска хората да си помислят, че майка ми е скочила от леглото на един мъж в леглото на най-добрия му приятел — каза той и се изчерви. — По-добре да почакаме.

Оставиха решението за друг път.

— И без това съм толкова щастлив — каза Уил и погледна с неприкрита обич към Джон, — след като вече знам, че Джон Колдуел е моят баща.

Тъкмо хапваха от чийзкейка, когато Уил я попита:

— Ти по кое време разбра, че Трей Хал умира, мамо?

— Баща ти ми каза в ранния следобед — отвърна тя с изненадан глас.

— Преди да отидеш да се видиш с него?

Джон впи в нея изумен поглед.

— Ти си се виждала с Трей днес?

— Не. Тръгнах с това намерение, но по пътя промених решението си и се прибрах.

— Някой дали те е видял по пътя? — попита Уил.

Всички вилици замръзнаха във въздуха. Уил и Джон се вторачиха в нея. Тя усети как мравки лазят по гърба й. Пак изпита онова усещане, че синът й знае нещо във връзка с убийството. Но как би могъл? А сега и Джон вече знаеше, че тя е минала по шосето към Хърбисън Хаус днес следобед.

— Колко странен въпрос — рече. — Не се сещам да съм срещала някого. Ти защо ме питаш?

Уил отхапа от сладкиша.

— Не ми се иска да те е видял някой, който… е знаел, че Трей е отседнал в Хърбисън Хаус. Ще почнат приказки, че си отивала на среща с него. — Обяснението беше глупаво, но тя му повярва. Синът й беше много чувствителен, когато ставаше въпрос за нейната репутация.

— Всъщност, сине, доколкото знам, само Дик Тайсън и майка ти знаят, че Трей е отседнал при мен — намеси се Джон.

Но и този отговор като че ли не успокои Уил. А когато научат за убийството на Трей, и двамата щяха да се разстроят още повече. Щяха да си помислят, че и тя ще е сред заподозрените.

Телефонът иззвъня пронизително до ухото й и тя подскочи. Сграбчи веднага слушалката.

— Джон?

— Значи си научила.

— В момента слушам новините по телевизията.

— Ранди е долу. Иска да ме разпита. Имам само няколко минути. Сам съм в кабинета си. Намерих бележка от Трей, която сега ще предам на шерифа. Той е променил решението си, Кати. Решил е да не казва нищо.

Бузите й пламнаха.

— Наистина ли?

— Наистина. Заверил чека от Дик, с който му плаща за къщата на Мейбъл. Написал ми е, че иска парите да отидат за сиропиталището, и просто си е тръгнал. Бети казва, че дори не е разбрала. Вероятно се е запътил към летището, когато някой… го е застрелял.

„Значи Джон не е изложен на опасността от разобличаване.“

— Пише ли защо е променил решението си?

— Не.

Но и двамата знаеха. Тя масажираше с леки движения стегнатите мускули на шията си.

— Ранди има ли представа кой може да го е убил? — попита тя.

— Трей е застрелян пред колата си. Ранди смята, че е излязъл от колата, за да се види с някой приятел или познат, когото е видял на пътя и е спрял.

Някой като нея.

— Много съжалявам, че е станало така, Джон, но по новините казаха, че смъртта му е настъпила моментално. Иначе щеше да страда много. Може би е за добро.

— Но не и за човека, който го е убил. Кати… струва ми се, че Ранди ще иска да те разпита.

— Аз ли съм главният им заподозрян? Но какъв е мотивът ми? По новините казаха, че Трей е бил убит между шест и седем. А ти вече ми беше казал няколко часа преди това, че той умира. Защо да го убивам?

Млъкна в очакване Джон да й напомни, че има и друг мотив, неизвестен на полицията.

— В колко часа дойде при тебе Уил?

Тя се изпъна като струна.

— Защо питаш?

— Чух Ранди да казва на своя заместник, че криминалистите са различили съвсем ясно следите от гуми на джип от другата страна на пътя.

Кати изстина. Опита се да си спомни кои хора от града караха джипове. Нито един от тях не би имал мотив да убие Трей Хал. Собствениците им дори не знаеха кой е той.

Ужасът й нарастваше. Беше убедена, че следите от гуми са от джипа на Уил. Спомни си колко бе разстроен той, колко нервен бе цялата вечер, какви странни погледи й хвърляше, въпросите, които й зададе. „Къде беше този следобед? По кое време научи, че Трей Хал умира, мамо?“

Боже милостиви! Тя бе изтълкувала съвсем погрешно тревогата му. Не ставаше въпрос за нейната репутация, когато се тревожеше дали някой не я е видял на пътя за Хърбисън Хаус следобеда, а дали тя има алиби за времето, по което е бил убит Трей. Но откъде знаеше той, че й трябва алиби…

— Кати? Отговори ми. Имам още само минутка, Ранди ме чака.

— О, не… — прошепна тя вцепенена като каменната статуя, огряна от лунната светлина пред прозореца й.

— Кати…

Тя затвори.

Краката не я държаха и не успя да се изправи. Уил бе паркирал на мястото на следите от нейната кола, които тя бе заличила, затова неговите гуми се бяха очертали ясно. Явно си бе тръгнал по-рано от работа, за да отиде в Хърбисън Хаус и да се изправи лице в лице с Трей. Стигнал на местопрестъплението след нея и открил тялото. Кати притисна пръсти към устните си. „Дали синът ми ме подозира в убийството на Трей Дон Хал?“

Но полицията щеше да обвини него. Щом си е тръгнал по-рано от работа — а това лесно можеше да се докаже, — пък и следите от джипа му бяха достатъчно основание Ранди да се усъмни. Но тя знаеше, че синът й бе невинен.

Ако повдигнат обвинение срещу него, тя щеше да направи самопризнание. Имаше засъхнала кръв по жилетката си, това щеше да послужи за доказателство, а и нейният мотив да убие Трей бе много по-силен от този на Уил. Той не знаеше, че Трей не му е баща. Този факт научи едва след убийството, но за сметка на това тя го знаеше още преди убийството. Беше го убила в състояние на необуздана ярост. Отец Джон щеше да потвърди колко ядосана на Трей е била. Властите щяха да й повярват, но първо трябваше да се отърве от пушката. Изчезването на оръжието щеше да е още едно доказателство за нейната вина. Щеше да се отърве от нея, така че ако някой се усъмни, че тя е убила Трей, оръжието на убийството да не бъде намерено.

Телефонът звънна. На дисплея се изписа името на човека, който я търсеше. Уил! Не можеше да говори с него сега, трябваше бързо да намери къде да скрие пушката.