Лийла Мийчам
Тръни в пустошта (11)

10.

Децата навлязоха в пубертета. Ема и Мейбъл често обсъждаха промените и следяха отблизо отношенията им. Беше само въпрос на време момчетата да установят, че на Кати са й пораснали гърди, а пък как можеше тя да пропусне нарастващите им бицепси? Засега бяха само приятели. Когато Трей и Джон не бяха заети със спортните си занимания, те идваха при Кати след училище и играеха грубичко с Руфус. Повечето вечери си пишеха заедно домашните, а понякога момчетата дори присъстваха на домашните уроци на Кати. Често оставаха и за вечеря, нещо, което и двамата обичаха. От Джон се очакваше да яде у дома, а Трей предпочиташе вкусните гозби на Ема пред тези на леля си, на които им се носеше славата на безвкусни. Дори често ходеха и до баптистката църква, за да слушат как Кати свири на пиано.

Като че ли никога не им омръзваше да са с нея и се гордееха, че знае неща, на които можеше да ги научи, като например как да поставят шини и да говорят на френски. И двете жени много се забавляваха, когато момчетата се упражняваха да произнасят малкото изрази на френски, които бяха научили на масата по време на вечеря и с които, естествено, се фукаха пред приятелите си в училищния стол.

— Passe-moi le sel, s’il teplait, Трей. (Моля те, дай ми солта, Трей.)

— Avec plaisir, mon ami. Et le poivre aussi? (C удоволствие, приятелю мой. A черен пипер?)

— Oui, s’il te plait. (Да, ако обичаш.)

— Me plait. (С удоволствие!)

Дали приятелството им щеше да се разпадне от само себе си, когато момчетата започнеха да се поддават на изкушенията, предоставяни им от момичетата, които вече започваха да се въртят около тях? Ема не знаеше отговора. И тогава какво щеше да се случи с Кати? Нейната внучка все още не се бе сприятелила с никоя от съученичките си. Имаше познати сред момичетата от неделното училище и от младежкия духов оркестър, но нито едно не й беше близка приятелка и не излизаше с нея след училище.

Или пък приятелството им щеше да се развие по предсказуем начин и Джон щеше да бъде изоставен, защото на всички бе ясно колко си падаше Трей по Кати, освен на самата Кати? Пък и всички, освен Трей забелязваха, че и Джон много я харесваше. Дали щеше да се получи любовен триъгълник между тях, който щеше да доведе без съмнение до болка и страдание?

Двете жени ги наблюдаваха и чакаха да видят какво ще стане, а през това време рождените им дни минаха и си заминаха, те тримата останаха неразделни, а приятелството им ненарушено.

— Какво намира Трей в Кати, че е толкова запленен от нея, още повече като знае какво изпитва тя към футбола? — поиска Ема някакво обяснение от Мейбъл. — За Джон разбирам. Той открива в нейно лице сродна душа… сходен начин на мислене, душа като неговата. Но Трей Дон? Мислиш ли, че ги сближава фактът, че и двамата са без родители?

— Несъмнено, но смятам, че Трей открива у Кати, както и у Джон, това, което му липсва на него. Твърде е млад, за да го разбере, естествено, но той е като фиданка в гората, която се стреми инстинктивно нагоре към слънцето, за да оцелее.

— Какво искаш да кажеш, Мейбъл Чърч?

— Говоря за почтеността — поясни Мейбъл. — За обикновената, старомодната почтеност, така присъща на Кати и Джон, но не и на Трей. На него му трябва пример, който да следва. Нужно ми бе много време, за да го разбера, но съм горда, че Трей пожела слънцето, въпреки че по природа го влече сянката.

Ема се замисли над думите й и реши, че въпреки претенциозния начин, по който се бе изразила Мейбъл, казаното от нея бе абсолютно вярно. Разбира се, Джон и Трей имаха толкова много общо, все едно бяха братя, пък и кое нормално американско момче не би си паднало по Кати? Но Ема бе съгласна с Мейбъл, че това не бе достатъчно, за да обясни особената нужда на Трей да бъде с приятелите си. В крайна сметка беше факт неговото възхищение от тяхната честност (въпреки че Ема тепърва трябваше да установи откъде я бе наследила Кати). Трей се държеше по-добре, когато бе в тяхната компания и под тяхно влияние, това го възпираше да не върши бели. Ема реши, че Мейбъл с пълно право се гордее със своя племенник, тъй като с неговата нарастваща привлекателност и спортна дарба, с неговия чар и интелигентност, общо взето всичко можеше да му се размине пред всеки. Тревожеше се единствено, че безрезервното му доверие в Кати и Джон го правеше така уязвим за разочарованието, което те можеха да му поднесат, а внучката й и Джон от своя страна също щяха да понесат последствията от едно евентуално разочарование. Всеки от тях можеше да не отговори на очакванията на другите, но Трей беше такъв човек, че ако веднъж се почувстваше предаден, щеше да е невъзможно да се възстановят прекъснатите приятелски отношения. Все пак въпреки наплива на хормоните и промените във физиката им тяхното приятелство продължаваше да бъде все така здраво и непомрачено от нищо.

И тогава настъпи пролетта, когато навършиха шестнайсет.