Ане Холт
Всичко мое (9) (Първият случай на инспектор Стубьо)

8

Детето, което ще умре, не знае за това. То няма никаква представа за смъртта. Бори се за живота чисто инстинктивно, както гущерът е готов да се раздели с опашката си при заплаха от унищожение. Всяко творение се бори генетично да оживее. Децата също. Но представа за смъртта те нямат. Детето се страхува от конкретното. От тъмнината. От непознати, може би; от раздяла със: семейството, от болка, от ужасяващи звуци, от загуба на предмети. Смъртта — напротив, е непонятна за разбиране от още незряло същество.

Детето, което ще умре, не знае за това.

Така си мислеше мъжът, който подготвяше всичко.

Той наля кока-кола в кухненска чаша, чудейки се, защо въобще го занимават подобни мисли. Въпреки че момченцето не беше избрано случайно, между тях не съществуваха никакви чувства. Емоционално погледнато, то представляваше съвсем анонимна брънка във важна игра. Нямаше да усети нищо. Така погледнато, за момченцето беше по-добре да умре. Разбираемата и обяснима за петгодишно момченце болка от липсата на родителите му би трябвало да е по-тежка, отколкото бързата и безболезнена смърт.

Мъжът начупи таблетка валиум и остави парченцата да паднат в чашата. Дозата беше малка. Момченцето просто щеше да заспи. Беше важно то да заспи преди настъпването на смъртта. Беше ефикасно, практично — няма да пищи и да рита диво. Защото да биеш инжекция на дете си е трудно.

От шума на газирано в чашата с кока-кола ожадня. Бавно навлажни устни с език. По гърба му пробяга тръпка; изпитваше своеобразна радост от предстоящото осъществяване на точно обмисления план.

Ако всичко върви съобразно този план, ще са необходими шест седмици и четири дни.