Ане Холт
Всичко мое (16) (Първият случай на инспектор Стубьо)

15

Към една от къщите, долепени помежду си в редица, се приближи мъж. Червено-бялата пластмасова преградна лента, поставена от полицията, съскаше под напора на нощния вятър. Мъжът бавно прекачи оградата и се скри в храстите. Имаше вид на човек с ясна представа какво иска да направи, но колеблив в начинанието. Ако някой го беше видял, вероятно първо щеше да забележи облеклото. Под шушляковото яке носеше дебел пуловер с висока яка. Голямата му шапка с наушници и козирка бе нахлупена чак до очите. Ботушите биха подхождали повече на войник за действия през зимата: огромни, черни, с връзки до коляното. Над ръбовете им се подаваха груби плетени чорапи.

Бяха изминали само десет минути след полунощ на двадесети май. Мекото време от югозапад задържаше температурата някъде около четиринадесет градуса. Мъжът си намери прикритие сред храсталака от цариградско грозде и две брези. Свали едната ръкавица и бавно спусна дясната си ръка към широкия камуфлажен панталон. Взираше се в прозорците на първия етаж. Пердетата бяха спуснати. А не биваше да е така. Искаше да види зеленото мече. Въпреки неочаквано появилото се препятствие, нямаше време да се подразни, със стон се сгърчи в бедрата и извади ръката си от панталона. За две минути остана напълно неподвижен. В ушите му забуча и той затвори очи, въпреки че изпитваше страх. После отново надяна ръкавицата, прескочи оградата и се отдалечи по малката задна уличка, без да поглежда назад.