Ане Холт
Всичко мое (47) (Първият случай на инспектор Стубьо)

46

До стената на малка вила се сгърчи мъж. Беше добре облечен за сезона, но замръзваше от студ. Зъбите му тракаха и той непрекъснато дърпаше якето по-плътно около себе си. Нямаше представа къде се намира. Отвъд тясното открито пространство пред жалката съборетина дърветата образуваха гъста плетеница. Лесно можеше да влезе с взлом, дори не беше сигурно, че вилата е заключена. Тънка лентичка розова светлина обагряше небето на изток. Той търсеше място да се скрие. Не беше особено умно да е във вила. Във вилите често идват хора. Тази изглеждаше необитаема. Миришеше на стар дзифт и външен клозет.

Мъжът направи опит да се изправи. Краката му не го държаха. Започна да се влачи. Спешно се нуждаеше от храна.

— Нещо за ядене — мърмореше той. — Нещо за ядене.

Преградата на входа представляваше имитация на врата плоскост, клатушкаща се на една панта. Влезе, препъвайки се.

Беше тъмно. По-тъмно отколкото навън. Капаците на прозорците бяха заковани. Мъжът се тътреше, опипвайки стената. Ръката му се опря в шкаф. Поне имаше запалка. Цигарите отдавна бяха свършили. Усещаше тръпката като остра болка под лъжичката. Цигари и храна. Нуждаеше се от цигари и храна, а нямаше представа как ще ги намери. На светлината от запалката отвори един шкаф. Беше празен. Съседният — също. Само паяжини и счупено малко радио.

Вилата се състоеше от едно голямо помещение. Върху масата имаше гаванка, използвана като пепелник. Видя цели четири фаса. Пръстите му се разтрепериха, когато хвана единия. Сухият тютюн се изрони от хартията. Внимателно напъха листенцата обратно. Отне му време. Трябваше да държи отвора нагоре. Запали фаса и отпусна глава назад. След четирите фаса вече не изпитваше толкова остър глад, но започна да усеща гадене. Беше за предпочитане. Сви се под грубата маса и заспа.