Ане Холт
Всичко мое (64) (Първият случай на инспектор Стубьо)

63

От понеделник Кащен Осли спеше лошо нощем. Денем лесно си внушаваше, че няма основание за притеснения. Ингвар Стубьо така и не се появи отново. В селището всичко изглеждаше нормално. Никой не разпитваше, не се мяркаха непознати.

С настъпването на нощта обаче обстановката се променяше. Всяка вечер тичаше продължително и бързо, за да се изтощи, ала оставаше да лежи буден и да се мята до зори. Съжаляваше, че днес се обяви за болен. Беше още по-зле да обикаля из къщата. Нямаше с какво да се захване. Имаше ясен план за 19 юни. Оставаше му само да го осъществи, но времето течеше бавно.

Дали да не боядиса западната стена?

Беше немислимо да слезе до селището за боя, рискуваше някой от дъскорезница „Сага“ да го види. По-добре е да отиде чак до Елверюм. Ако там се натъкне на някого, ще каже, че е бил при лекаря.

Идеята му се видя чудесна. Седна в колата и се почувства по-спокоен.

Най-сетне Лафен Сьорнес откри подходяща кола, „Мазда“ 323, модел 1987-а. Някой я беше оставил на горския път, наполовина в канавката. Дори вратите бяха отключени. Лафен се засмя. В резервоара имаше бензин. Моторът малко се задави, но накрая запали. За щастие лесно излезе на пътя. Неколкостотин метра по-навътре в гората попадна на малка отбивка и обърна.

Най-добре беше да тръгне към Швеция и то веднага.

Хеликоптерите продължаваха да кръжат. Лафен се придвижваше бавно пешком под прикритието на дърветата. Смяташе за по-сигурно да се движи само нощем, но нямаше да стигне достатъчно далече, трябваше да си помага с по някой и друг час и през деня. На два пъти видя хора — беше достатъчно изглупял да използва главния път. Чувстваше се ужасно уморен, а беше по-лесно да се ходи по гладкия асфалт. Но после отново потъна в гората и хеликоптерите обърнаха обратно. Стремеше се да избягва открити места. От време на време съвсем объркваше посоката, луташе се и, изгубил сили, спираше за дълга почивка.

Сега, с помощта на колата, ще се справи по-бързо. Най-важното е да се изтегли възможно по-далече.

Швеция се намира на изток. Щом слънцето грее, лесно ще се ориентира към желаната посока.

В касетофона имаше касетка на „Спутник“. Лафен пригласяше на изпълнителите. Скоро излезе на по-голям път. Вече се чувстваше по-спокоен. Беше му приятно да седи зад волана. Миналия път му счупиха ръката. Този път сигурно ще го убият. Ако преди това не се добере до Швеция. А именно това ще направи той. Едва ли е особено далече. Само няколко часа. Макс. Последния път в Швеция яде в крайпътно капанче от „изкушението на Янсон“. През живота си не беше хапвал нещо по-вкусно.

Пък и цигарите там са евтини. По-евтини от Норвегия, във всеки случай.

Той вдигна скоростта.

Кащен Осли се контролираше да не кара прекалено бързо. Беше важно да не привлича вниманието. Пет-шест километра в час над позволената скорост е най-добре.

Най-нормално.

Съжаляваше, че излезе.

Бобен явно го видя, когато мина край бензиностанцията. Махна му въодушевено, макар Кащен да се направи, че не го забелязва. Бобен едва ли ще спомене точно тази подробност пред хора от „Сага“, но въпреки това на Кащен му стана неприятно. След като получи писмено предупреждение за кражбата на инструментите, сигурно няма да е нужно нищо повече, за да го изритат. Да се обяви за болен и да отиде до Елверюм на пазар не беше особено разумно. Ще се извини с доктора, естествено, но шефът му положително щеше да провери. Шефът беше невероятен лайнар и ще направи всичко възможно, за да се освободи от него.

Колата хвърчеше със сто и десет километра. Кащен Осли започна да псува, докато бавно отпускаше газта и намали скоростта.

Може би чисто и просто трябваше да обърне.