К. Дж. Чери
Сайтин (3)

I

Огромните райони, които човекът все още не беше култивирал, личаха най-добре от въздуха — диви пустини с лунен пейзаж, тук-там осеяни от шубраци и вълнодървета, проучени единствено от орбитиращ радар. Ариан Емъри гледаше през прозореца на пътническия отсек.

Само земята си оставаше непроменена, поне в по-голямата си част. Същата, както когато колонията на Сайтин бе на по-малко от сто години, когато Съюзът беше немислим, когато Войната се усещаше само като далечен отглас.

Преди двеста години бяха пристигнали първите заселници, бяха поставили началото на Станцията и бяха слезли на планетата.

Четиридесетина години по-късно се бяха появили първите кораби със свръхсветлинни двигатели. Промените били толкова бързи, че субсветлинните тласкачи срещали кораби, които приемали за извънземни, ала те не били такива. Били човешки. И правилата на играта станали съвсем други.

Утробните резервоари на генетичната лаборатория в Рисюн непрестанно бълвали човешки същества и всяко следващо поколение се плодяло още повече, докато накрая хората станали достатъчно, за да колонизират планетата и да построят нови космически станции — „Упование“ и „Крайна“. И всяка от тях със собствени лаборатории, със собствени способности за самовъзпроизводство и развитие.

Земята се бе опитала да върне корабите си. Ала закъсняла. Опитала се да обложи колониите си с данъци и да ги управлява с твърда ръка. И отново закъсняла.

Ариан Емъри си спомняше деня, в който Сайтин обяви независимостта си, деня, в който се роди Съюзът и всички се превърнаха в бунтовници срещу далечната планета майка. Беше на седемнадесет, когато от Станцията пристигна съобщение: „Война“.

Рисюнските лаборатории започнаха да създават войници — навъсени, решителни и интелигентни бойци, инстинктивно знаещи онова, което никога не бяха виждали, и ясно разбиращи своята цел. Живи оръжия. Тя бе участвала в разработването им.

Четиридесет и пет години след обявяването на независимостта войната все още продължаваше, понякога толкова далеч в космоса, че изглеждаше исторически факт — освен в Рисюн. Другите лаборатории също можеха да създават войници и работници, но само Рисюн разполагаше с изследователски възможности и водеше войната по собствените й жестоки правила. Под ръководството на Ариан Емъри.

Петдесет и четири години от живота и… Видя края на Войните, разделянето на човечеството, определянето на границите. Флотът на Земната компания запази Пел, ала търговците от новообразуваната Лига го завладяха и го обявиха за своя база. Сол се опита да пренебрегне това унизително поражение и пое в други посоки. Останките от стария флот на Компанията се отдадоха на пиратство. Това бе просто период на междувластие. Войната продължи на заседателните маси и преговарящите страни се опитаха да поставят граници там, където биологията не разделяше живите същества, граници в безкрайния триизмерен космос — и да установят мир, какъвто не беше съществувал през целия живот на Ариан Емъри.

Днес тя не пътуваше никъде без сътрудници и телохранители. Зад нея бяха Катлин и Флориан и мълчаливо я наблюдаваха дори тук, на височина десет хиляди метра сред рисюнски служители, чиито куфарчета бяха пълни със секретни материали.

Тя бе аномалия, дете на двама родители, Олга Емъри и Джеймс Карнат, основателите на рисюнските лаборатории, които бяха поставили начало на процеса, оформил самия Съюз. Те бяха създали колонистите и войниците. Бяха заложили собствените си гени в стотици от тях. Нейните квазироднини бяха пръснати из целия космос. Но днес с всички беше така. Биологичното родителство бе тривиална връзка. Значение имаше семейството, по-голямата общност.

Рисюн бе нейно наследство. И следователно и този самолет. Не търговски лайнер. Нито военен. Жена с нейното положение можеше да си позволи всички тези неща, но тя все пак предпочиташе машина от Дома, пилот, в чийто психомодел е сигурна, телохранители — връх на рисюнските разработки.

Мисълта за тълпи я плашеше също толкова, колкото и безвъздушното пространство. Ариан Емъри ръководеше светове и колонии. Мисълта обаче да отиде в ресторант или да се качи в метрото я изпълваше с ирационална паника.

Най-после видя реката и първата плантация, после куполите и небостъргачите на Новгород. По Волга към морето се точеха шлепове. Въпреки блясъка на новите сгради, Новгород все още изглеждаше прекалено промишлен град. През последните сто години тази негова част не се беше променила, само се бе разширила и шлеповете и колите бяха станали обикновена, а не рядка гледка.

Под крилото се мерна синя горичка вълнодървета и след секунди самолетът плавно кацна и зави наляво към терминала.

Обзе я паника, макар да знаеше, че няма да мине по претъпканите с народ коридори.

Тълпата охранители показваше, че не пристига обикновен сенатор. Застанал на балкона на залата на съвета и също заобиколен от телохранители и сътрудници, Михаил Корейн гледаше долния етаж.

Фонтан, широко стълбище с месингов парапет, златен герб със звездна система на сивата каменна стена. Императорско великолепие за императорски амбиции. И в момента влизаше главният архитект на тези амбиции — съветничката от Рисюн. Ариан Карнат-Емъри с антуража си, закъсняла, самоуверено закъсняла, тъй като бе абсолютно убедена в своето мнозинство и благоволяваше да посети Държавния съвет само защото трябваше да гласува лично.

Сайтин, най-многолюдната общност в Съюза, винаги успяваше да спечели две места в Съвета. Беше логично едното от тях да получи Бюрото на гражданите, което представляваше работниците, фермерите и дребния бизнес. Не бе логично обаче научният електорат, пръснат на светлинни години из целия Съюз, с десетки достойни потенциални кандидати, упорито да праща в правителството Ариан Емъри.

Нещо повече. Да я избира на пост, който съветничката заемаше от пет десетилетия и от който с подкупи и сплашване налагаше интересите си на Сайтин, всички станции в Съюза и дори (според слуховете) на Лигата и Сол.

Проклетият научен електорат — хора, които би трябвало да са интелигентни — продължаваше да гласува за нея въпреки всички свързани с Емъри скандали, въпреки че тя притежаваше рисюнските лаборатории, които според закона имаха статут на планета в правителството на Съюза и зад чиито стени се вършеха неща, обект на безброй провалили се по технически причини разследвания.

Парите на бяха решението. Корейн имаше пари. Отговорът се криеше в самата Ариан Емъри. Във факта, че повечето от жителите на Сайтин, повечето от гражданите на самия Съюз, по един или друг начин произхождаха от Рисюн, а останалите използваха записи… произведени от рисюнските лаборатории.

Произведени от тази жена.

Да се съмняваш в тези записи бе равносилно на параноя. О, някои отказваха да ги използват, изучаваха висша математика и бизнес без тяхна помощ, никога не пиеха таблетки и не сънуваха онова, което сънуваха масите из целия Съюз, поемайки колкото могат информация. Човек използваше записите, защото същото правеха конкурентите му, защото трябваше да е в крак с времето, защото нямаше друг начин да научава нещата достатъчно бързо и цялостно.

Бюрото на информацията следеше тези записи. Експертите ги проверяваха. Не беше възможно да пропуснат нито един опит за промиване на мозъци. Михаил Корейн не бе от смахнатите, които подозираха правителството в подслушване и Лигата — в отравяне на хранителните стоки. Онези пуристи отказваха подмладяването, умираха от старост на седемдесет и пет годишна възраст и си изкарваха прехраната с физически труд, защото бяха самоуки невежи.

Но по дяволите, по дяволите, постоянно избираха тази жена. И той не можеше да го проумее.

Ето я и нея, леко попрегърбена, оставила сребрист кичур в иначе черната си коса — а всеки знаеше, че е постара от самия Съюз и се е подлагала на безброй подмладяващи процедури. Към нея бяха насочени камери, сякаш беше центърът на вселената. Проклета съсухрена кучка.

Ако искаш човешко същество, проектирано като свиня за угояване, обръщаш се към Рисюн. Ако искаш войници, работници, мускули и малки мозъци или съвършени гении, обръщаш се към Рисюн.

Сенаторите и съветниците се кланяха и дрънкаха любезности — мили Боже, някой дори й поднесе цветя.

Михаил Корейн отвратено се извърна и си проправи път през сътрудниците си.

От двадесет години той ръководеше групата на малцинството в Съвета на деветте, двадесет години плуваше срещу течението, от време на време печелеше някоя малка битка и губеше всички големи. Изгуби и последната. Бе умрял търговският съветник Станислав Фогел и след като Лигата наруши договора веднага щом успя да въоръжи търговските си кораби, центристите трябваше да получат неговото място. Но не. Търговците избраха Людмила Дефранко, племенница на Фогел. Умерена също като чичо си, тя поддържаше експанзионистите. Някой се беше продал, някой насочи „Андръс Къмпъни“ към Дефранко и центристите изгубиха шанса си да вкарат пети член в Съвета и за пръв път в историята да получат мнозинство в изпълнителната власт.

Какво разочарование!

А сега дочу в залата сред блюдолизците се намираше онази, която дърпаше конците. Конци, които не можеха да се дърпат с пари.

В такъв случай — политическа услуга. Недоказуемата, непроследима стока.

От това зависеше съдбата на Съюза.

Михаил Корейн дълбоко си пое дъх и слезе долу да проведе учтив разговор с малцината, които съчувстваха на губещите. После стисна зъби и отиде да поднесе поздравленията си на Богданович, съветник от Бюрото на външните работи и председател на Съвета.

Богданович беше известен като майстор на политическите интриги. И също заемаше поста си от много време. Всичките му избиратели бяха професионалисти, но пък прекалено малко на брой за избор на съветник. Господи, защо създателите на конституцията си бяха позволили да си играят с политическата система? Бяха я нарекли „новият модел“, „правителство, избирано от информиран електорат“. И бяха пренебрегнали десет хилядолетия човешки опит, проклети социални теоретици, сред които Олга Емъри и Джеймс Карнат — в дните, когато Сайтин беше имал пет от деветте места и по-голямата част от Съвета на световете.

— Тежка борба — каза Богданович, като стисна ръката му и я потупа.

— Е, такава е волята на избирателите — отвърна Корейн. — Не мога да я оспорвам. — Той запази самообладание и се усмихна. — И все пак никога досега не сме получавали толкова висок процент от гласовете.

„Някой ден, разбойник такъв, ще получа мнозинство. И ти ще доживееш, за да го видиш.“

— Такава е волята на избирателите — без да престава да се усмихва, повтори Богданович. Корейн също разтегли устни, докато го заболяха, после се обърна към Дженър Харого, друг от същата порода, съветник от влиятелното Бюро на вътрешните работи, и Катрин Лао от Бюрото на информацията.

Емъри царствено влезе в залата и те го оставиха по средата на разговора, за да се присъединят към клакьорите й. Корейн размени измъчен поглед със съветника от Бюрото на промишлеността Нгуен Тиен от „Викинг“ и съветника от Бюрото на финансите Махмуд Хавес от станцията „Пътник“, и двамата центристи. Четвъртият член на групата им, адмирал Леонид Городин, беше заобиколен от униформените си сътрудници. По ирония на съдбата, най-малко можеха да разчитат на съветника по отбраната. Ако получеше изгодно предложение, Городин щеше да преоцени позицията си и да премине в лагера на експанзионистите. Адмиралът бе центрист само защото искаше военните транспортни кораби от клас „Екселсиор“ да останат в близкия космос, където можеше да ги използва в случай, че Лигата наложи ново ембарго. Пелският договор, според който Лигата на търговците трябваше да превозва товари и да не строи бойни кораби, а Съюзът, произвел по-голямата част от транспортните им съдове, се задължаваше да поддържа флота им, но да не ги конкурира, бе дипломатически компромис, целящ единствено възстановяване на доставките. Богданович се беше върнал на Сайтин с тези условия и дори Емъри гласува срещу тях.

Станциите обаче одобриха договора. Общото събрание на Генералния съвет бе принудено да го приеме — Съюзът просто беше уморен от войни и от прекъсване на доставките.

А сега Емъри искаше да пратят нови изследователски и колонизаторски експедиции в дълбокото Отвъдно.

Всеки знаеше, че това ще донесе само проблеми. Доказваше го онова, на което се бе натъкнал в другия край на космоса Сол и което го беше принудило отново да се обърне към Лигата с молба за търговия и пазари. Сол имаше съседи. Городин постоянно го посочваше. И настояваше да отделят по-голяма част от бюджета за отбрана.

Решението на търговския електорат им нанесе удар. Тежък удар. Центристите бяха смятали, че ще спечелят. Вярваха, че имат шанс да спрат Емъри, а сега само можеха да се възползват от момента, докато Дефранко все още не е пристигнала, и да се опитат да убедят Съвета, че не бива да гласува проекта „Надежда“, тъй като това изисква пренасочване на кораби и огромен бюджет.

Городин трябваше да направи нов опит да убеди експанзионистите да отложат гласуването. Той беше човекът с медалите, военният герой. Щяха да го изправят срещу тях и да видят дали ще успее да огъне редиците им. В противен случай центристите щяха да напуснат Съвета, и четиримата. Нарушаването на кворума обаче имаше политическа цена, огромна цена.

Ала сега се нуждаеха от време. Време, за да си осигурят лобисти, време, за да се опитат да дръпнат някои конци и да видят дали Дефранко наистина е умерена, за каквато се представяше или поне да я привлекат на своя страна. Тя можеше, можеше да гласува за отлагане.

Съветниците се запътиха към местата си. Последна дойде групата на Емъри. Естествено.

Богданович удари с древното чукче.

— Обявявам заседанието на Съвета за открито — каза той и продължи с резултатите от избора и официалното утвърждаване на Людмила Дефранко за съветник от Бюрото на търговията.

Изказаха се Катрин Лао и Дженър Харого. Емъри седеше безизразно. Тя никога не участваше в рутинни предложения.

Нямаше дискусия. Само формално гласуване.

Следващата точка от дневния ред бе приемането на Дензил Лал за пълномощник на сера Дефранко до пристигането й.

Същата формалност. Поредното досадно гласуване. Никаква реакция от страна на Городин, Хавес и Тиен.

— Въпросът за станция „Надежда“ — обяви Богданович. — Думата има сера Лао…

Емъри повика един от съветниците си и му каза нещо на ухото. Той стисна устни и очите му удивено се разшириха.

Мъжът отиде при секретарката на Лао, която на свой ред се приближи до шефката си и й предаде информацията.

— Сер председателю — каза Лао, — предлагам да отложим обсъждането на законопроекта за станция „Надежда“, докато сера Дефранко лично заеме мястото си. Тази мярка ще окаже прекалено сериозно въздействие върху търговията.

— Подкрепям предложението — рязко се обади Корейн.

Сред сътрудниците се разнесе озадачен шепот. Дори съветниците се наведоха един към друг. Богданович зяпна. Трябваха му няколко секунди, за да реагира и да удари с чукчето за тишина.

— Внесено е предложение, подкрепено от втори член на Съвета, дебатът на законопроекта за станция „Надежда“ да се отложи до пристигането на сера Дефранко. Има ли възражения?

Пълномощникът от „Крайна“ не възрази.

Корейн официално поиска думата. По дяволите. Емъри му беше дала каквото искаше той и гледаше право към него, докато той произнасяше досадните любезности към Дензил Лал и отново сядаше на мястото си.

„Внимателно ме наблюдавай — казваше погледът й. — Това ще ти струва скъпо.“

Гласуваха единодушно.

— С това изчерпваме дневния ред — заяви Богданович. — Бяхме определили три дни за дебати. Следващият законопроект е внесен от вас, сера Емъри, номер две хиляди четиристотин и пет, също пренасочване на бюджетни средства за Бюрото на науката. Искате ли да изтеглим обсъждането сега?

— Нямам нищо против, сер председателю, но не бих желала да пристъпваме към този въпрос, без колегите ми да имат достатъчно време, за да се подготвят. Ако уважаемите ми колеги не възразяват, предлагам да го отложим за утре.

Любезни кимвания. Нямаше възражения.

Последва предложение за закриване на заседанието. Гласуваха и него.

В залата се надигна необичаен шум. Седнал неподвижно, Корейн усети на рамото си нечия длан и се обърна. Махмуд Хавес. Изглеждаше едновременно облекчен и загрижен.

— В моя кабинет — каза Корейн. — След трийсет минути.

 

 

Обядваха с чай и сандвичи, донесени от сътрудниците. Съвещанието се прехвърли от кабинета в заседателната зала.

— Нужна ни е информация — каза Корейн и отпи глътка минерална вода. Пред него и пред повечето от сътрудниците лежеше научният бюджет, осемстотин страници изложение и таблици. Някои раздели бяха подчертани: в Бюрото на науката имаше центристи и се носеха упорити слухове за скрити уловки в законопроекта. Винаги имаше такива. И всяка година много от тях се отнасяха за Рисюн. — Проклетите лаборатории не искат нищо за себе си. Само че защо им е да дадат на някакъв двайсетгодишен химик от „Крайна“ статут на специална личност? Кой е този Бенджамин П. Рубин, по дяволите?

— Студент — каза Хавес. — Никакви особени данни.

— Има ли вероятност това да е свързано с проекта „Надежда“?

— Пътят минава през „Крайна“.

— Можем да попитаме Емъри — кисело рече Хавес.

— Спокойно можем да го направим по време на заседанието и да прегледаме документите, които ни покаже.

— Стига шеги — каза Городин.

— Има един човек, на когото можем да се доверим — каза секретарят на Бюрото на отбраната Лу. — Нашият кандидат за Бюрото на науката…

— Той е ксенолог — възрази Тиен.

— И личен приятел на доктор Джордан Уорик. Доктор Уорик е тук като член на екипа на съветник Емъри. Бърд го помоли за среща с… хм, някои хора от Бюрото на науката.

Когато говореше толкова конкретно, Лу често казваше повече, отколкото изглеждаше на пръв поглед. Корейн го наблюдаваше внимателно, Городин също насочи цялото си внимание към него. Адмиралът идваше от военни операции и скоро щеше да се върне на поста си и да остави административните подробности на секретаря си: съветниците бяха специалисти в съответната област, но всъщност секретарите ръководеха чиновническия апарат.

„Запомни това“ — помисли си Корейн.

— Отдавна ли са приятели? — тихо попита Тиен.

— От двайсетина години.

— Има ли някаква опасност за Уорик? — обади се Городин. — Ние рискуваме ли нещо?

— Съвсем малко — каза Лу. — Определено нищо не заплашва приятелството на Уорик с Емъри. Той има собствен кабинет и рядко влиза в нейния. И обратно. Всъщност отношенията там са доста враждебни. Уорик поискал и получил автономия в Рисюн. В лабораториите няма центристи. Но той е центрист, а не привърженик на Емъри. Дошъл е, за да съветва Бюрото за някакво прехвърляне.

— Той е един от специалните — поясни Корейн за онези, които не бяха от Сайтин и навярно не разбираха съвсем какъв е Уорик. Доказан гений. Според закона — национално съкровище. Четирийсетгодишен. Не е приятел на Емъри. Много пъти се е опитвал да напусне и да основе собствена лаборатория, но тя продължава да му пречи. — Корейн лично бе проучил Рисюн и Емъри. Логично. Но някои данни бяха трудно откриваеми. В това отношение връзките на Лу бяха безценни. — Бърд може ли да се свърже с него?

— Всички планове се объркаха — отвърна секретарят. — Разбира се, целият дневен ред ще трябва да се промени. Сигурен съм, че може да се направи нещо. Искате ли да се заема с това?

— Непременно. Предлагам да прекратим съвещанието и да се захванем за работа.

— В такъв случай ще се срещнем пак утре сутрин — каза Тиен.

— Моят екип ще остане тук до много късно — рече Корейн. — Ако се появи нещо, което трябва да… — Той сви рамене. — Ако се появи нещо… — „Напускане на сесията“ не бяха думи, които се произнасяха открито, и не всички от сътрудниците знаеха, че има такава вероятност, особено чиновниците. — Моите хора лично ще се свържат с вас.

Докато останалите се разотиваха по кабинетите си, той настигна Городин и Лу и тихо попита:

— Можете ли да доведете Уорик?

II

В заседателната зала на Съвета влезе съвсем обикновен мъж, облечен в кафяв костюм и с куфарче в ръка. Кестеняв, красив, с атлетично тяло, младеещ за своите четиридесет и шест години. Но военната полиция го беше поела под крилото си, бяха го придружавали телохранители и най-вероятно разполагаше с лична прислуга и екип от сътрудници. Джордан Уорик в никакъв случай не бе пристигнал с пътнически самолет, нито пък куфарчето му беше минало през багажното отделение.

Трима души от Рисюн имаха такъв статут. Един от тях беше този човек, който разработваше и усъвършенстваше психозаписи. Обикновено тази работа вършеха компютри. Когато обаче трябваше да се създаде важна програма, я поверяваха на неговия екип, а когато никой друг не бе в състояние да реши някакъв проблем, с него се заемаше самият той. Уорик бе доказан гений. Като Емъри.

— Сер Лу — каза Уорик, — адмирал Городин. За мен е чест. — После на лицето му се изписа обезпокоено, но напълно добродушно изражение. — Сер съветник. Не очаквах да ви видя.

Пулсът на Корейн се ускори. Опасност. Уорик не беше от личностите, които обитаваха мъгливото царство на абстрактната логика, напълно откъснато от човешкото: той бе психохирург, неговата област беше манипулацията и за него нямаше проблем да открие човешките мотиви.

— Съветник Корейн много искаше да разговаря с вас. Насаме — каза Лу. — Въпросът е политически, доктор Уорик. И е изключително важен. Естествено, ако предпочетете да отидете на другата си среща, за която иначе навярно ще закъснеете с десетина минути, ние ще разберем, че не желаете да се замесвате с нас, и се надявам, че ще приемете личните ми извинения.

— За Съвета ли се отнася? — въздъхна Уорик. — Бихте ли пояснили преди да взема решение?

— Отнася се за законопроекта за научния бюджет.

Психохирургът съвсем леко повдигна глава, жест, който казваше: „Аха“. По устните му плъзна едва забележима усмивка.

— И по-точно?

— Какво всъщност има в този законопроект? — попита Корейн.

Усмивката на Уорик стана и по-твърда.

— Искате да кажете какво се крие в него, така ли? Или нещо друго?

— Онова, което се крие в него, свързано ли е по някакъв начин с проекта „Надежда“?

— Не. Поне доколкото ми е известно. Е, освен търсенето на извънземен разум. Но това е нещо съвсем обикновено.

— Ами статутът на специална личност? Рисюн заинтересуван ли е от него?

— Донякъде. Обща информация за „Крайна“ ли ви интересува?

— Интересува ме какво ще ми кажете вие, доктор Уорик.

— Мога да ви отделя десет минути. И за още по-малко време мога да ви обясня какво става. Мога да ви го кажа с една дума. Психогенезис. Или според популярния журналистически термин, клониране на умове.

Корейн не очакваше такъв отговор. Нито адмиралът.

— Какво се крие зад всичко това?

— Нищо — отвърна Уорик. — Поне не онова, което пише в пресата. Не става въпрос за точни копия, а за копиране на способности. Процесът няма да помогне, да речем, на дете, което се опитва да върне изгубените си родители. Но например в случай с някой специален, чиито способности искате да запазите… Известен ви е опитът за клониране на Бок.

Естел Бок. Жената, чиито открития бяха довели до създаването на свръхсветлинен двигател.

— Опитът беше неуспешен — отбеляза Корейн.

— Нейният клонинг беше блестяща личност, но не беше Бок. Тя беше по-добра музикантка, отколкото физичка, и шумът, който се вдигаше около нея, я направи ужасно нещастна. Отказваше да се подложи на подмладяване, докато не стана крайно наложително. Това я изхаби и тя умря на деветдесет и две. През последните няколко години от живота си дори не напускаше дома си.

— Тогава не разполагахме със сегашните познания и техника. Проучванията на доктор Емъри по време на войната…

— Човешкото тяло притежава вътрешни регулаторни системи, цял комплекс, който регулира пола, растежа и защитата от инфекции. При репликирането генетичният код не е всичко. Личният опит оказва въздействие върху химическите системи, установени от генетичния код. Всичко това го има в научните списания. Мога да ви цитирам точните…

— Вашето обяснение е достатъчно — прекъсна го Корейн.

— Да речем, че сега са ни известни неща, които не знаехме по времето на клонирането на Бок. Ако програмата постигне онова, което се надява доктор Емъри, ще сме в състояние да копираме способностите в същата област. Това включва генетика, ендокринология, безброй тестове, и физиологически, и психологически. Не съм запознат с всичко. Проектът е на доктор Емъри, секретен е и не е по моята специалност. Знам обаче, че е много сериозен и не е непостижим за съвременното ни равнище. Може би засега е малко теоретичен, но както разбирате, в науката има една много голяма пречка: ученият трябва да живее достатъчно дълго, за да стигне до заключенията си, а доктор Емъри не е млада. Всеки експеримент отнема най-малко петнайсет години. Проектът „Рубин“ ще отнеме поне двайсет. Проблемът ви е ясен. Тя трябва да поеме някои малки рискове.

— Здравословни проблеми ли има? — тихо попита Корейн. Никой не можеше да предвиди колко години ще действат подмладяващите процедури. После започваха проблемите. И старостта взимаше своето.

— В нашата област човешката тленност е все по-голям проблем за всеки на нейната възраст — отвърна Уорик. — Вече ви казах, става дума за времето, което ще отнеме проектът.

— Как го оценявате вие? — попита Корейн.

— Той е изключително важен за нея: всичките й теории, нали разбирате, всичките й лични проучвания, работата й върху ендокринните системи и генетиката, върху психическите структури, всичко води към него.

— Тя може да получи почти всичко, което пожелае…

— Само че този статут няма да позволи Рубин да бъде постигнат от участта на Бок. Одобрявам решението й да не използва човек от Рисюн. Клонингът ще е там, но не и Рубин. Рубин е млад. Това е задължително изискване. Той притежава блестящ интелект, роден е на станция и абсолютно всички данни за него фигурират в тамошните архиви. Освен това има вродена имунна недостатъчност и състоянието му е било следено още от самото му раждане. Това е най-важният момент. Ари може да го направи без одобрението на Съвета, но не е в състояние да попречи на местното правителство на „Крайна“ да стори нещо, което да компрометира резултатите й.

— Рубин ще бъде ли информиран?

— Ще му бъде съобщено, че участва в рисюнски експеримент. По-важното е, че клонингът му няма да знае за неговото съществуване, докато не навърши сегашната възраст на Рубин.

— Според вас има ли вероятност проектът да се реализира? — попита Корейн.

Уорик замълча за миг.

— Мисля, че научната му стойност е очевидна.

— Но имате резерви — отбеляза Лу.

— Възможно е клонирането да нанесе известна вреда на Рубин. Той е учен. Способен е да разбере последствията от клонирането. Ще се противопоставя на всякакви срещи между двамата. Официално. Но няма да се обявя срещу програмата.

— Какво е отношението ви към проекта „Надежда“? — попита Корейн.

— Това политически въпрос ли е?

— Да.

— Избягвам политиката, освен в научните си проучвания. Рисюн вече не зависи от търговията ни с азипродукти. Спокойно можем да живеем от научната си дейност, независимо дали ще има нови колонии. Винаги ще има нужда от нас, каквато и да е съдбата на другите лаборатории. Имаме прекалено голяма преднина в други области. Няма да сме толкова богати, разбира се. Но парите не ме безпокоят. Знаете ли, трябва да поговорим.

Корейн премигна. Не очакваше такова предложение от страна на рисюнски учен.

— Можете ли да пропуснете срещата си… без да предизвикате подозрения? — попита Корейн.

— Мога — каза Уорик. Лицето му беше абсолютно безизразно.

— Вашата репутация ми е известна, съветник Корейн — почна ученият. — Зная, че сте честен човек. Онова, което ще ви кажа, може да ми струва… много. Надявам се, че ще го използвате заради самата информация, а не от лични подбуди. С доктор Емъри имаме някои разногласия. Нали разбирате, в Рисюн работим с човешки материал. И понякога се появяват етични проблеми. Можем да разчитаме единствено на преценката си. И аз не съм съгласен именно с някои от нейните преценки. Сблъсъците ни с доктор Емъри са… повече от нормалното. Писал съм статии срещу нейните възгледи. Имаме противоречия по… някои аспекти на действията й. Ето защо, ако разбере, че съм разговарял с вас, тя ще реши, че съм се опитвал да й навредя. Надявам се да се съгласите с тая нейна програма на „Крайна“. Тя ще струва на правителството само един специален статут…

— Това е опасен прецедент — да гласуваме специален статут само за да удовлетворим един научен проект. Само за да поставим един човек под нейна власт.

— Искам двамата със сина ми да бъдем прехвърлени от Рисюн.

— Но вие сте специален, също като нея.

— Аз не съм политик. Нямам нейното влияние. Тя ще заяви, че съм важен за проекта точно защото съм специален. Длъжен съм да работя там, където съм нужен на правителството. А то очевидно има нужда от мен в Рисюн. В момента синът ми работи в нейната програма поради две причини: първо, защото е в неговата област, а тя е най-добрата, и второ, защото той ми е син и чрез него Ари иска да ме държи в ръцете си. Аз съм с вързани ръце. Мога да се опитам да се измъкна оттам и ако успея, да поискам синът ми да бъде прехвърлен в другия проект. Това е една от причините, поради която нямам търпение да построят лабораторията на „Крайна“. Така ще е най-добре за държавата. И за Рисюн.

— И някои неща ще излязат наяве. Това ли искате да кажете?

— Не отправям никакви обвинения. Не искам публичност. Ари има прекалено много власт и в Рисюн, и извън него. Не оспорвам научния й принос. Като учен, аз нямам противоречия с нея. Само че освен политиката, не виждам друг начин да се измъкна от ситуация, която става все по-… експлозивна.

Корейн бе в правителството от двадесет години и не приемаше нищо на честна дума. Нито пък щеше да подплаши потенциален свидетел.

— Какво всъщност искате, доктор Уорик? — тихо попита той.

— Искам проектът да бъде гласуван. После ще се прехвърля. Тя ще се опита да ми попречи. Искам подкрепа. — Уорик беше наистина притеснен. — Напрежението в Рисюн е… значително. Казвам ви — не одобрявам колонизационния проект. Съгласен съм с Бъргър и Шлеги, че толкова бързото и мащабно разселване в космоса е опасно. Едва успяхме да се справим с едно социално бедствие. Ние вече не сме онези хора, които са напуснали Земята или станция „Слава“, не сме такива, каквито са очаквали предците ни, и ако продължим да се разселваме, между нас и потомците ни може да възникне съществена разлика. Никакво чудо, никаква Естел Бок, никакво велико откритие няма да преодолее пропастта помежду ни. Това е моето мнение. Но от Рисюн не мога да го изразя публично.

— Искате да кажете, че свободата ви в лабораторията е ограничена, така ли, доктор Уорик?

— Искам да кажа, че има причини, поради които не мога да изразя възгледите си. Ако пресата научи за този разговор, ще се наложи да приема официалната позиция на Рисюн.

— С други думи, доктор Уорик, вие искате да бъдете прехвърлен.

— Да, съветник Корейн. Заедно със сина ми. Тогава няма да се страхувам да изразя мнението си. Разбирате ли ме? Повечето от специалистите, които могат авторитетно да се обявят срещу проекта „Надежда“, са в Рисюн. Без гласовете на научния електорат, без публикувани статии, тези идеи няма да получат подкрепа. Ксенолозите са разделени. Вие нямате мнозинство в деветте електората, сер съветник. Трябва да си осигурите групата на учените, електората на. Ари Емъри. Този психогенетичен проект й е много скъп — всъщност толкова много, че тя не позволява на сътрудниците си да се занимават с него. Пак стигаме до времевия фактор. В човешкия живот има много периоди, през които от значение е единствено времето.

— Което означава, че все пак ще трябва да се справим с нея.

— Докато е жива, определено ще трябва да се съобразявате с нея в Съвета. Тъкмо затова проектът за „Крайна“ дава преимущество и на двама ни. Готов съм открито да застана на ваша страна. Опозицията от самия Рисюн, особено от страна на друг специален, ще окаже сериозно въздействие върху научния електорат. Но сега не съм в състояние да го направя.

— Другият важен въпрос е дали проектът „Рубин“ ще постигне успех — каза Городин.

— Най-вероятно да, сер адмирал. В много по-голяма степен, отколкото проектът „Бок“. Може би знаете, че обикновено не използваме гени на специални. Дори нашият генетичен материал е защитен от закона. Всъщност това си е все старата история за лудия гений. Когато създаваме ази, алфа-класовете изискват далеч повече изпитания и корекции. Става дума за статистика, разбира се. Онова, което се е отклонило при клонинга на Бок, е същото, което е можело да се отклони при самата Бок в зависимост от конкретните преживявания и влияния, за които не сме разполагали с данни. Сега имаме много по-голям шанс да клонираме жив специален. Нали разбирате, информацията ни е много по-добра. Бок е пристигнала тук като заселничка, данните й са били в корабния архив, а той е бил демонтиран. Прекалено много неща са се изгубили, други изобщо не са били регистрирани. Не съм убеден, че някога ще успеем да си върнем нейния талант, но това определено не се отнася за този проект. От друга страна, клонирането на Клайман, да речем, ще е от огромна полза.

— Или на самата Емъри — измърмори Корейн. — Господи! Това ли е нейната цел? Безсмъртие?

— Само доколкото всеки човек иска да остави потомство. Не става въпрос за безсмъртие, а за интелектуално сходство, за двама индивиди, които си приличат повече от близнаци. При това без единият от близнаците да е доминиращ. Накратко казано, копиране на способности, латентно заложени в интерфейса между гените и онова, което наричаме „записно оформяне на ази“.

— Чрез записи ли се постига?

Уорик поклати глава.

— Не. Поне засега.

— Което означава — каза Городин, — че съвременната генетика и психореконструиране са в състояние да клонират и живи, и мъртви специални.

— Ако се променят някои закони — тихо отвърна Уорик. — Но аз ще се обявя срещу това. Разбирам защо го правят. Само че има много голяма вероятност за психологически проблеми, даже двамата да не се срещнат. Дори при мъртвите… Ако клонират мен, какво ще стане със сина ми? Другият индивид няма да е нито негов брат, нито негов баща. Виждате ли, много е сложно, когато се отнася за човешки живот. Деветте проявиха огромен интерес към случая с Бок. Огромен. В това отношение съм съгласен с доктор Емъри: единствено Бюрото на науката и конкретно Рисюн трябва да има връзка с двамата индивиди. Ето какво иска тя на „Крайна“. Не става дума за офис или лаборатория. Става дума за общност, която Рубин да не напуска, освен когато аз напускам Рисюн, рядко и винаги с придружители.

— Боже мой! — възкликна адмиралът. — „Крайна“ ще наложи вето.

— Тя е обещала на Харого отделна орбитираща станция. Разделена на самостоятелни отсеци. Рисюн ще плати за построяването й.

— Искате да кажете, че знаете какви сделки е сключила доктор Емъри?

— Случайно научих за тази. Може да има и други. Това е много изгоден договор за някои строителни компании на „Крайна“.

Звучеше вярно. Корейн прехапа устни.

— Нека ви задам един труден въпрос — каза той. — Ако получите нова информация…

— Ще ви я съобщя.

— Ако се появи нова информация…

— Искате от мен да стана доносник.

— Просто съвестен гражданин. Моите принципи са ви известни. Аз, от своя страна, зная вашите. Струва ми се, че помежду ни има много общо. Рисюн не е господар на съвестта ви.

— Даже адмиралът не е успял да ме изиска. Аз съм специална личност и местопребиваването ми се одобрява от правителството на Съюза. Такава е съдбата на специалните. Адмиралът ще потвърди: Рисюн ще заяви, че съм необходим за осъществяване на проекта. Това автоматично означава пет гласа от деветте. В резултат ще трябва да остана в Рисюн. Ще ви кажа какво ще направя, сер съветник. Ще дам на адмирал Городин официална молба за прехвърляне веднага щом гласуват специален статут на Рубин. Преди гласуването на бюджета на проекта „Надежда“.

— Господи! Смятате ли, че сте толкова ценен за такава сделка?

— Вие не можете да спечелите гласуването за станция „Надежда“, сер съветник. Дефранко няма къде да мърда. Измъкнете мен и сина ми от Рисюн, сер съветник, и аз публично ще се обявя срещу нея. Извън пряката й власт на „Крайна“ ще струвам много повече. Тя може да получи своята станция „Надежда“. Но може и да бъде спряна, сер съветник. В мое лице имате шанс да спечелите глас в научния електорат.

— Трябвало е да станете политик — каза Корейн на Уорик и ненадейно осъзна с кого разговаря: с рисюнски психохирург, един от дванадесетте умове, които Съюзът смяташе за безценни.

— Моята област е психологията — отвърна Уорик и го погледна право в очите. Ученият вече не му се струваше нито обикновен, нито безобиден. — Искам само да работя, без да ми пречат. Наясно съм с политиката, сер съветник. Помогнете ми и аз ще помогна на вас. Съвсем просто е.

 

 

— Първият законопроект в дневния ред, номер две хиляди четиристотин и пет, е внесен от Ариан Емъри и се отнася за бюджета на Бюрото на науката…

Емъри погледна Корейн. Той само се усмихна и я остави да се чуди.

Чукчето удари.

— Обявявам почивка — каза Богданович. В залата на Съвета се разнесе тих шепот.

Ариан Емъри най-после си отдъхна. Първият етап бе преминал. Рубин имаше статут на специална личност. Съветът на световете нямаше да наложи вето. Корейн пазеше силите си за нещо важно. Нещо, което той смяташе за важно. Дотогава проектът „Надежда“ щеше да играе ролята на примамка. Дефранко можеше да се опита да се въздържи, но когато станеше напечено, щеше да гласува както трябва.

И все пак тя нямаше да се успокои, докато не получеше разрешението да използва гени на специален, завоалирано сред останалите рисюнски проекти, които изискваха рутинно одобрение.

В Генералния съвет всяка година се правеше опит за съкращаване на целия научен бюджет. Всяка година се внасяха предложения за забрана на търговията с ази и експериментите с хора. Всяка година Съветът на световете отхвърляше предложенията с огромно мнозинство. Но центристите можеха да се възползват от това, за да упражнят натиск за проекта „Надежда“. Ако се обединяха с другите групи, имаше вероятност да получат мнозинство.

Тя се страхуваше. Страхуваше се още откакто нейните информатори й бяха съобщили, че центристите обмислят да напуснат Съвета. Изненадващата готовност на Корейн за компромис я тревожеше.

От друга страна, Съветът действаше извънредно ефикасно. Срещаха се за кратко, свършваха си работата и отново се разотиваха — но някои притежаваха власт, каквато създателите на конституцията не бяха предвиждали, както не бяха предвидили ролята на Рисюн по време на войната, бързото нарастване на населението, откъсването на Пел от Сол и Съюза и всички последици от това събитие. Бюрото на външните работи трябваше да се ръководи от дипломати от кариерата, но разстоянията го поставяха под все по-голяма зависимост от точните доклади на Бюрото на отбраната.

С оглед на потенциалното откриване на извънземен живот Бюрото на науката трябваше да обучи специалисти по контакти с разумни същества.

Бюрото на гражданите имаше непропорционално голям електорат, избрал способен и опасен човек, човек, който обаче притежаваше здравия разум да разбере кога е хванат в капан.

Корейн може би не знаеше, че Дефранко твърдо е нейна. Това обясняваше готовността му да рискува политическия си живот с напускане на сесията. Той едва ли се надяваше да повлияе на доминирания от Лао панпарижки търговски кръг. Определено нямаше вероятност да повдигне възражения срещу научния законопроект.

Определено.

— Доктор Емъри. — Натрапникът не бе нечий секретар, а самият адмирал Городин. — Може ли да поговорим?

— В момента съм извънредно заета. — Нямаше желание да разговаря с този човек, който оспорваше искането й за отклоняване на десет кораба за проекта „Надежда“ и подкрепяше Корейн.

— Според вътрешен източник — каза Городин, все едно не я беше чул — вие сте си осигурили достатъчно гласове за проекта „Надежда“.

Проклятие! Сърцето й се разтуптя, ала външно тя запази спокойствие.

— Възможно е вашият източник да е прав. Но не съм сто процента убедена.

— Корейн се безпокои. За него това ще е ужасно унижение.

„Какво е намислил, по дяволите?“

— Знаете, че сме в състояние да ви забавим — продължи адмиралът.

— Вероятно, но това няма да ви донесе нищо. Ако сте прави.

— Имаме източник в екипа на Дефранко, доктор Емъри. Прави сме. Освен това имаме източници в „Андръс Къмпъни“ и „Хейз Индъстрис“. Адски добра сделка. Ще им поверите ли строителството на онази станция в дълбокия космос?

„Боже мой!“

Городин повдигна вежди.

— Известно ви е, че „Хейз“ има договори с Бюрото на отбраната.

— Не разбирам какво целите, но когато става дума за гласуване, не обичам да приказвам за финанси. И ако носите записващо устройство, решително възразявам.

— На ваше място и аз бих постъпил така. Но вие не приказвате за финанси. Когато научихме за това, накарах хората ми да поговорят със служители на „Хейз“. И ние отлично знаем, че новият клон на Рисюн е свързан с Рубин. Докато снощи екипът ми проучваше законопроекта, един много интелигентен млад сътрудник откри член, който дава на Рисюн изключително право да обявява всички второстепенни лаборатории за част от своята административна територия. Това означава, че новата станция няма да е под контрола на „Крайна“. А под ваш контрол. Самостоятелна част от Съюза. И с това е свързан Рубин.

— И? — само каза тя.

— И според нас този проект е от военен интерес. Рисюнски клон на „Крайна“ представлява опасност за сигурността.

За миг всичко спря. Ариан не очакваше нещата да се развият в тази посока. Това бе лудост.

— Не става дума за лаборатории, сер адмирал.

— А за какво става дума?

— Там ще работи Рубин. Това ще е негова лаборатория.

— Имате огромна вяра в този младеж.

„Капан. Боже мой, къде е капанът?“

— Той е изключително ценен човек.

— Бих искал да обсъдим аспектите, свързани със сигурността. Преди следобедното гласуване.

— Имам уговорен обяд.

— Наистина не ми се ще да отнасям въпроса към комисия, доктор Емъри. Опитвам се да ви помогна. Но ми се струва, че гласуването е прекалено прибързано. Имам други съмнения, които едва ли бихте искали да споменавам.

„Някой се е разприказвал.“

— Благодаря — каза Ариан. Флориан знаеше предпочитанията й. Бяха в нейния офис, в нейната заседателна зала, присъстваха нейните телохранители. По предложение на самия адмирал военните сътрудници бяха останали навън.

Помирение?

Городин пиеше кафето си чисто. Повечето го обичаха така. То беше рядко и истинско, внесено чак от Сол, от южното полукълбо на Земята. Кафето бе един от пороците на Ариан. И тя го пиеше с мляко. Истинско мляко. Поредната екстравагантност.

— В ЗМД все още работят по този въпрос — каза тя. — Когато бяха започнали да култивират долините, позволяващи издигането на микроклиматични куполи и ускорители, Сайтин беше представлявал силикатен ад.

За миг в мислите й пребягна нов спомен: толкова много кафяво, толкова много синкавозелено по хълмовете. Огромните огледала улавяха светлина от космоса и снабдяваха долината с енергия. Орбитиращите метеостанции пращаха бури, страшни бури… „Нищо не ни заплашва, Ари — казваше майка й. — Това е най-обикновена буря…“

Леонид Городин спокойно отпи от кафето си. И се усмихна.

— В Бюрото се говори, че проектът „Рубин“ бил ваш — каза той. — Лично ваш. Всичко, което правите, променя равновесието между нас и Лигата, между нас и Сол. Приказвах с Лу. Извънредно сме обезпокоени.

— Ние успяваме да поддържаме сигурността. Винаги сме успявали.

— Кажете ми нещо, доктор Емъри. Проектът, с който се заемате… ще има ли стратегическо значение?

— Сер адмирал, предполагам, че според някои ваши съветници и разработването на нови тоалетни чинии има стратегическо значение.

Городин учтиво се усмихна и зачака.

— Добре — спокойно продължи тя. — Ще ви бъдем много признателни, ако Бюрото ви ни подкрепи в гласуването. Ако желаете, ще преместим лабораторията. Дори на Сайтин. Готови сме на компромиси. Просто не искаме да изгубим Рубин.

— Толкова ли е важен?

— Да.

— Ще ви направя едно предложение, доктор Емъри. Вие имате своите цели. Искате законопроектът да бъде гласуван. Искате да получите пълния си бюджет от Бюрото на финансите и определено не искате никакви забавяния. Искате да се върнете на Рисюн. Аз искам да се върна при армията си. Чака ме работа и между нас да си остане, имам алергия към Съвета.

— И аз бързам да се прибера — отвърна тя.

— За какво се отнася проектът „Крайна“? — попита Городин.

— За генетика. Генетични експерименти.

— Ще построите ли модерни лаборатории?

— Не. Медицинско крило. Аналитично. Административна работа. Никаква секретна техника.

— С други думи, помощна лаборатория.

— Всъщност да. Няма да има утробни резервоари.

Городин погледна празната си чаша и я протегна към двамата ази.

— Флориан — каза Ариан. Телохранителят кимна, взе каничката от масата и наля кафе на адмирала. Городин замислено го наблюдаваше.

— Можете да разчитате на тяхната дискретност — рече тя. — Най-доброто, на което е способен Рисюн. Нали, Флориан?

— Да, сера — потвърди телохранителят и й поднесе втора чаша кафе.

— Красота и мозъци — продължи Ариан и се усмихна. Очите й обаче останаха сериозни. — Лигата няма да създаде утробни резервоари. Нямат колонии, за които да са им нужни хора.

— И все пак трябва да помислим за това… Кой ще ръководи лабораторията на „Крайна“?

— Яни Шварц.

Городин свъси вежди и бавно отпи от нелепо малката чаша.

— Ще ви кажа нещо, доктор Емъри. Много от моите хора разчитат на психоболницата на „Викинг“. Единствено от политически съображения… бих искал да разполагам с болница много по-близо от орбитата на „Надежда“. Място, където да пращам някои от най-тежките случаи.

— Някаква конкретна причина?

— Отнася се за секретни операции. Хора с променена самоличност. Хора, чиито лица, нали разбирате, не искам да вижда никой. Те ще се чувстват много по-добре в рисюнска лаборатория, а не на Сайтин.

Ариан се намръщи.

— С други думи — продължи Городин, — искам достъп до лаборатория, в която хората ми да се чувстват в безопасност. Искам да прехвърля там част от секретния си бюджет. И част от екипа си.

— Никакви военни.

— Предлагам единодушна подкрепа за тази лаборатория. В състояние съм да ви я осигуря.

— Никакви военни. Само рисюнски служители. И ще са нужни много средства. Нямам намерение да рискувам проекта си, като допусна ваши хора на рисюнска територия. Военната болница трябва да е напълно отделена от нашите офиси.

— Съгласен съм. Но искаме човек, който да играе ролята на свръзка между нас и вас. Някой, на когото имаме доверие. С когото вече сме работили.

Все едно я плисна в лицето с ледена вода.

— Кого имате предвид?

— Доктор Уорик. Той е разработил подготвителните записи. Искаме доктор Уорик.

— А той иска ли ви?

— Можем да го попитаме.

— Струва ми се, че зная кой е вашият източник, сер адмирал. По дяволите, сигурна съм, че зная кой е източникът ви. Какво друго ви е казал?

— Мисля, че правите прибързани заключения.

— Не. Боях се от нещо такова. Значи искате него, а? Искате за строго секретните ви операции да отговаря човек, който е предал моите интереси, така ли?

— Казах ви кои са нашите източници.

— Разбира се. Готов сте да ми подхвърлите главата на някой служител от „Хейз“, несъмнено някой нещастен инженер, когото ще намерят начин да обвинят. Искате Джордан Уорик. Той каза ли ви защо?

— Не ми е казвал нищо.

— Сер адмирал, вие сте отличен картоиграч, но не забравяйте с какво си изкарвам прехраната. Не забравяйте с какво си изкарва прехраната доктор Уорик. Какво е направил? Предложил ви е публично да разкрие мнението си ли? Така ли ще ми гарантирате Корейн?

— Знаете, че съм в състояние да изпълня обещанието си, доктор Емъри.

— Разбира се, че сте в състояние. А Джордан Уорик ви е обещал да ви поднесе главата ми на тепсия. Обещал ви е да ви осигури гласовете на Сената. Ще ви кажа как ще постъпя. Вземете го. Ще го прехвърля заедно с целия му проклет екип.