Серия
Алиансът и Съюзът
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Cyteen, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,5 (× 4 гласа)
Сканиране
sadeyes (2018 г.)
Разпознаване и начална корекция
NomaD (2018 г.)
Допълнителна корекция
sir_Ivanhoe (2018 г.)

Издание:

Автор: К. Дж. Чери

Заглавие: Сайтин

Преводач: Крум Бъчваров

Година на превод: 2000

Език, от който е преведено: английски (не е указан)

Издание: първо

Издател: ИК „Бард“ ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2000

Тип: роман

Националност: американска

Редактор: Иван Тотоманов

ISBN: 954-585-122-8

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1012


Кратък увод с автограф[1]

 

Приятно е да спечелиш награда с книгата, в чието създаване си вложил толкова усилия. Работих ужасно много върху „Сайтин“, върху книгата, която исках да напиша от доста време. „Сайтин“ води началото си от преди много години, когато за първи път създадох „ази“, клонираните хора, но концепцията бе прекалено голяма, за да се побере в една книга. Един редактор, Брайън Томсън от издателска къща „Уорнър Боокс“, години по-късно ми предложи да напиша книга, толкова обемиста и сложна, колкото на мен ми се иска.

Когато създавам книга, въпросът „Какво ще се случи после?“ е много важен. Искам да знам отговора и това ме подтиква да пиша. Някои въпроси са доста сложни и аз не мога просто да спра за пет минути, да помисля и да кажа: „Ще се случи това и това“. Трябва да се „допитам“ до цял списък с герои, а понякога и правителства, за да разбера как ще реагират. Не съм особено заинтригувана от идеята за продълженията на романите като такива, а по-скоро бих доразвила някои идеи, да видя развитието на някои започнати социални експерименти, проследявайки ги през още няколко стотици години.

Някои от въпросите, поставени в „Сайтин“, остават умишлено неразрешени, защото засягат прекалено много различни позиции. Когато си създал изцяло пълнокръвни героя, винаги съществува възможност за лошото използване на една добра идея. Една от важните области на развитие трябва да бъде биологията, което означава не по-малко технологии от която да било друга област, а може би дори и повече, защото засяга живи организми.

Един от тези организми, над които неминуемо ще работим, сме самите ние. Психологията и биохимията са в много тясна връзка. Когато можем да се намесваме по-прецизно в биохимията на мозъка, до каква технология ще ни доведе това, и до каква етика? В „Сайтин“, заедно с проблема за живота и смъртта, който ни вълнува най-много в момента, разглеждам и редица други, като например дефиницията „Какво е Личност?“. Когато можем да кажем, че сме постигнали генетическа идентичност между два индивида, къде са същностните различия? Какво създава индивидуалността? Какво ще се случи, когато ще можем да клонираме структурата на човешките гени, за да удължим живота? Как ще се отрази това на нашето общество?

Нашият жизнен срок ни пречи да видим различните, последици от нашите действия. Става дума за действия и постъпки, чийто резултат би се проявил едва след нашата смърт. При по-дълъг живот ние ще станем свидетели на тези последици, не мислите ли? Готови ли сте да извършите експеримент и да го доведете до завършек, мислейки, че знаете резултата или поне какъв би следвало да бъде? Говорим за социални експерименти, експерименти, чието опитно поле е цял един свят.

Съвременната наука обръща все по-голямо внимание на изследванията в областта на биохимията… и биохимията във всичките й форми ще има все по-голямо влияние върху представите ни за живота, дълголетието, поколенията, личната индивидуалност и свобода, дори за живота и смъртта.

Виждам „Сайтин“ не само като история на отделни личности, а като история на еволюцията на човешкия начин на мислене и еволюция на механизмите на действие на едно разклонение на човешкия род, отделило се твърде много от първоизточника. Бих могла да използвам планетата Сайтин като прозорец, през който да погледна върху разгръщането на тази нова цивилизация.

К. Дж. Чери

Spokane, Washington 2000

Бележки

[1] Уводът е написан специално за българското издание. Получен е по електронната поща буквално часове преди отпечатването на книгата. Публикува се с малки съкращения поради липса на място. Издателството благодари за съдействието на НИКОЛАЙ НИКОЛОВ.