К. Дж. Чери
Сайтин (2)

Транскрибиран откъс от:
ЧОВЕШКАТА РЕВОЛЮЦИЯ
„Войните на компанията“: №1

Рисюнски образователни публикации: 4668-1368-1

Одобрени за 80+

Представете си цялото многообразие на човешкия вид, събрано на един-единствен свят, свят, осеян с древни човешки кости, планета, покрита с развалини на отдавна забравени човешки цивилизации. По времето, по което човешки същества за пръв път полетели в космоса, хората продължавали да ловуват животни, да събират диви растения, да прилагат древни селскостопански методи, да тъкат на ръка естествени влакна и да готвят на огън с дърва.

Земята била управлявана от многобройни председатели, съветници, крале, министри и президенти, парламенти, конгреси и комисии, републики, демокрации, олигархии, теокрации, монархии, хегемонии и политически партии, които през хилядолетията се наплодили в изобилие.

Такъв бил светът, който пръв пратил сонди в космоса.

Станцията „Сол“ вече съществувала. Макар и много по-примитивна, тя напълно се самозадоволявала. Получила данъчни облекчения в замяна на научни открития, станцията осъществила безброй амбициозни проекти, сред които първата космическа сонда с мощен двигател и впоследствие първия пилотиран от хора тласкателен кораб.

Първият тласкателен модул, разбира се, бил прочутата „Гея“, която трябвало да достави компонентите за станция Алфа на звезда, навремето известна като Звезда на Барнард, и да остави тридесет доброволци — учени и техници — в невъобразима изолация. Те щели да построят своята станция от камък и лед, да провеждат научни изследвания и да поддържат връзка със Земята.

Първоначалната концепция предвиждала тласкатели, които можели да се използват само веднъж, нищо повече от обикновени роботизирани космически сонди. Ала в случай на непредвиден инцидент екипажът бил в състояние да прекрати полета и да обърне кораба. Това довело до идеята пилотираният от хора тласкателен модул да остане на Звездата на Барнард и ако полезните изкопаеми се окажат недостатъчни за самозадоволяването на станцията, няколко години по-късно доброволците да се завърнат на Земята. Ако обаче Звездата била подходяща за живот, „Гея“ щяла да остане там само около година, докато модулът започне да функционира нормално и установи стабилна орбита. После малкият му екипаж щял да се върне на Сол и да поведе нова експедиция, която да достави редки минерали и материали на Алфа. Според първите заселници също толкова важна задача на експедицията щяла да е човешката връзка, личният контакт с човешки същества, дошли от другия край на невъобразимо самотния по онова време космос.

Предупредена за пълния успех на станцията и за завръщането на „Гея“, Земята подготвила нов екипаж, който да замени първия.

Но подложеният на релативистични ефекти екипаж на тласкателя, който при това следял информациите за все по-големите промени на родната планета, свикнал с живота на кораба и земната култура постепенно му ставала все по-чужда. След кратък и неприятен престой на Сол екипажът се върнал на „Гея“, което изненадало властите на станцията. В крайна сметка екипажът постигнал своето и втората група трябвало да чака следващия тласкател.

Други екипажи в по-късни експедиции стигнали до същото решение. Те се възприемали като вечни пътешественици, смятали малките си кораби за свой дом, водели децата си със себе си и с умножаването на космическите станции и обслужващите ги тласкатели искали от Земята и станциите само гориво, провизии и усъвършенстване на корабите с по-големи отсеци и по-модерни двигателни системи — всичко, създадено след последното им излитане.

Между космическите станции около няколко звезди били установени постоянни пътнически връзки. Ала в изолацията от онова време, когато информацията пътувала едва със скоростта на светлината, а корабите — още по-бавно, станциите се намирали най-малко на четири-пет години път една от друга и обитателите им свикнали с този странно разпространяващ се инфопоток, невероятно чужд на земното население.

Земята научила с десет години закъснение за откриването на извънземен разум на Пел, същата звезда, която някога наричали Тау Кит. Когато земните инструкции пристигнали на Пел, връзките между човешките същества и пернатите вече датирали от две десетилетия. Още повече време изтекло, докато на планетата пристигнат човешки учени, изминали дългия път от станция на станция, за да попаднат в човешка култура, почти също толкова различна от тяхната, колкото и тази на пернатите.

Също както от наша гледна точка е трудно да си представим Земята от онова време, земните жители не били в състояние да проумеят причините за отказа на космонавтите да напуснат корабите си. Дори обитателите на Сол не можели да разберат начина на живот на своите съвременници в дълбокото Отвъдно — съвременници, чиято култура била изградена на основата на история, лични преживявания и легенди, повече свързани с трудностите в отдалечените станции и прочутите кораби, отколкото със събитията на зеления хаотичен свят, познат им само по снимки.

Въпреки пренаселеността и политическите кризи, дължащи се главно на стари съперничества, докато се намирала в центъра на човешкото развитие, Земята процъфтявала. Неочакваният приток на колонисти на новата станция на Пел, колонисти, привличани от перспективата за изобилие на биоматерия, първобитно и дружелюбно местно население и неизчерпаеми ресурси, се превърнал в паническо преселение. По пътя между Земята и Пел били закрити редица станции, което нарушило търговията в Големия кръг и предизвикало икономически хаос на Земята и Сол.

Въпреки разликата във времето планетата майка реагирала с опит за регулиране на проблема. Земните политици не можели да осъзнаят икономическата мощ, която придобили останалите станции. Съсредоточаването на огромно население и откриването на неограничени ресурси се комбинирали с психологическия пионерски стимул… и в резултат закъснелите с двадесет години земни инструкции пристигнали в ситуация на толкова бързо развитие, че дори едномесечно закъснение щяло да е от значение.

Земята изпадала във все по-голяма изолация. Наложените ограничителни мита довели до контрабанда и черен пазар, което предизвикало внезапен срив на търговията. Властите дали на някои тласкачи статут на най-облагодетелствани кораби и това на свой ред станало причина за въоръжени сблъсъци между земни модули и такива, които не били построени от Земята и не били подчинени на сложната й и изключително противоречива политика.

Убедена, че изтичането на учени и инженери от Слънчевата система дава на космическите култури най-доброто и ограбва най-големите таланти на Зелената планета, Земята забранила пътуването на граждани с определени професии не само от станцията „Сол“, но и придвижването между отделните станции.

През 2125 г. „Гея“ за последен път кацнала на Земята и преди отново да излети, екипажът й се заклел никога да не се връща там.

В звездните системи избухнали масови бунтове. Много станции били изоставени и обитателите им се отправили към нови светове. Мотивът им вече не бил само икономически — все повече хора искали да заминат преди да се получат ограниченията от Земята.

Станциите „Викинг“ и „Моряк“ били създадени, когато колонистите решили, че дори Пел е прекалено уязвим от планетата майка и че вече установената му икономика не позволява много възможности за изгодно първоначално инвестиране.

През 2201 г. дисидентска група учени и инженери, спонсорирани от финансово заинтересувани среди на „Моряк“, основали станция край Сайтин, свят, коренно различен от Пел. В резултат на икономическата мощ на младата сайтинска промишленост и блестящите разработки на един от тези учени през 2234 г. станцията изстреляла първата сонда със свръхсветлинен двигател, събитие, което оставило отпечатъка си върху времевите мащаби на космическото пътуване и завинаги променило характера на търговията и политиката.

Първите години от развитието на Сайтин се характеризират не само с безпрецедентни в човешката история темпове на икономически растеж и откривателска дейност, но и с изравянето на отдавна забравени технологии от корабните архиви: двигатели с вътрешно горене, целящи да осигурят меко кацане на тласкачите, като се заобиколят изискванията за огромна маса. Освен това били създадени зони с годна за дишане атмосфера в иначе смъртоносната околна среда — и всичко това, защото Сайтин представлявал невероятна биологична възможност за човешкия вид. Планетата не била обитавана от разумни същества. Тя имала разнообразна, коренно различна от земната екосистема — всъщност две екосистеми, заради пълната изолираност на двата й континента.

Това бил рай за биолозите. И поради отсъствието на разумен живот този свят се превърнал в първата люлка на човешка цивилизация след самата Земя.

Не само политиката довела до Войните на компанията. Те били предизвикани от внезапния бум на търговията и подвижността на населението, от упоритото прилагане на остарели стратегии от страна на земните власти, изгубили връзка с гражданите, и накрая от предаността на шепа особено облагодетелствани капитани на земни търговски кораби, опитали се да съхранят разпадащата се търговска империя на планетата майка.

Усилията им били обречени. Сайтин вече не бил сам в Отвъдното. Той създал станциите „Упование“, „Панпариж“ и „Крайна“ и през 2300 г. обявил независимостта си от Земната компания — акт, за който свръхсветлинните кораби незабавно информирали Земята и който накарал планетата майка да построи и прати бойна армада, за да усмири бунтовниците.

Търговците прекратили доставките за Пел, а самата Земя не била в състояние да покрива огромните нужди на флота си. В продължение на няколко години армадата на Земната компания извършвала чисто пиратски набези, което окончателно отблъснало търговците.

С образуването на Пелската лига била създадена втората търговска сила в Отвъдното, което сложило край на опитите на Земята да управлява отдалечените си колонии.

По ирония на съдбата Пелският мирен договор и установените от него икономически връзки между трите човешки общества, сближаващи три съвършено различни екосистеми, днес представляват двигателна сила в новата икономическа структура, която превъзхожда всички досегашни политически системи.

Търговията и общият интерес в крайна сметка се оказват по-действени от бойните кораби.