Стефан Нойков
С името на Левски (39)

На първо място в Европа

В досегашната петдесетгодишна история на „Левски“ сред многобройните дати на бележити спортни събития ярко се откроява 8 март 1964 година. В този ден „Левски“ стана клубен шампион на Европа по волейбол — жени. Това е първата европейска титла, която има дружеството. Извоюва я в годината на своя юбилей.

Купата на европейските шампионки е триумфалният финал на една борба, която водиха най-силните женски отбори на континента. „Левски“ за втори път участвува. Първата атака не успя — пътят му бе преграден на полуфинала през 1962–1963 г. от полския шампион АЗС — АВФ.

През тежки спортни битки преминаха левскарките по пътя си в турнира за 1963–1964 година. В четвъртфиналите „Левски“ срещна югославския шампион „Цървена звезда“ (Белград) и го отстрани от маршрута си с 3:0 (в София) и с 3:1 (в Белград). И ето че на полуфиналите волейболистките в сини фланелки се изправиха срещу най-силния и реномиран съперник — московския „Динамо“, многократен първенец на СССР, двукратен носител на купата на европейските шампионки. Няма ли и сега тук да свърши техният път? Първият мач в Москва донесе загуба на „Левски“ с 0:3 гейма и с 14 точки в минус. Това значеше, че втората среща в София трябваше да донесе победа с три чисти гейма и поне с 15 точки в плюс… Тежка, почти непосилна задача срещу опитния колектив на дотогавашния европейски шампион. Дълго ще се помни мачът „Левски“ — „Динамо“ в София, когато зала „Универсиада“ се тресеше от възторга на многохилядната публика, завладяна изцяло от неудържимия устрем на левскарките. Преодолели огромното психическо напрежение, хвърлили до самозабрава всички сили в борбата, те изнесоха блестяща победа — 3:0 гейма и 21 точки в плюс! Пътят към последната атака беше открит. В първата финална среща в София „Левски“ се наложи над силния съперник „Динамо“ (Берлин — ГДР) с 3:0 гейма. На втория финал в Берлин му бе нужен само един гейм и той го спечели. Така волейболистките в сини фланелки застанаха на най-високия пиедестал за клубните женски отбори в Европа.

„Левски“ е един достоен победител — отбелязва в-к „Шпорт ехо“ (ГДР). — Отборът му демонстрира съвършено съчетание на нападение с отбрана и колективна игра. Състезателките му са извънредно подвижни и сигурни при игра с топката.

Кои са тия волейболистки, които окичиха своето любимо дружество с най-високото спортно отличие в полувековната му история?

Ето основния състав, който донесе Европейската купа в София: змс Цв. Берковска — учителка, капитан на отбора, змс Цв. Паунова — спортна педагожка, змс Я. Радева — служителка в пощите, змс Л. Маркова — студентка, мс В. Найденова — служителка в „Българска кожухарска индустрия“, и мс В. Андонова — служителка в пощите. Зад тия състезателки обаче се намира човекът, който има най-голямата заслуга за успеха — старши треньорът Вл. Прохоров.

„Преди няколко години започнахме отначало — казва той, — без никакъв опит на колектива, но с изключително трудолюбие на състезателките, с голяма любов към спорта и стремеж за напредък. На републиканското първенство през 1960 г. бяхме на четвърто място, през 1961 г. — на второ, през 1962 г. — на първо, през 1963 г. — също на първо. Този възход бележи растежа и на един здрав колектив. Именно колектив — защото всички състезателки, титуляри и резерви, започнаха да играят в «Левски» и тук израснаха, закърмени с безкрайна преданост към своето дружество, съзнателни, дисциплинирани, готови на всички усилия за неговата слава. През тия години на съвместен живот, тренировки и състезания не е имало буквално нито един случай на дрязги в отбора, заедно с майсторството се ковеше и един несломим спортен дух. Ето ги прочее факторите, които ни изведоха до най-високото стъпало на женския волейбол в Европа.“

Треньорът Прохоров е скромен и не говори за себе си. А за успеха решителен дял има и неговата неуморна работа, в която предаността е съчетана с голямо умение и верен педагогически подход.

Волейболистките в сини фланелки — европейски шампионки, донесоха нова слава на родния спорт и за своето дружество „Левски“!