Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Сканиране
incheto_1914 (2009 г.)
Разпознаване и корекция
Драгомир Керанов (2018 г.)

Издание:

Автор: Стефан Нойков

Заглавие: С името на Левски

Издател: Профиздат

Град на издателя: София

Година на издаване: 1964

Печатница: Профиздат

Излязла от печат: 30 декември 1964

Редактор: Методи Петров

Художествен редактор: Стефан Пенчев

Технически редактор: Кирил Настрадинов

Художник: Антон Петков

Коректор: Мариана Бисерова

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/5570

История

  1. — Добавяне

Основа на успехите. На здрави народни позиции

В продължение на тридесет години — от своето основаване до 9 септември 1944 г. „Левски“, както и всички спортни клубове до тогава, е оставен сам на себе си и не получава подкрепа от никъде. И все пак той преуспява. Как издържа трудностите и постига успехите?

Решаващите фактори са тия, които са в сила и за останалите клубове по това време: големият идеализъм на нашите спортисти, техният ентусиазъм, предаността им към спорта и клуба, здравият им колективен дух и другарство.

„Колективният дух, който ни сплотяваше в махалата при основаването на «Левски», остана все така силен и по-късно, когато клубът се разрасна — изтъква Спас Стоянов. — Имахме много добър организационен живот, често устройвахме колективни излети, бяхме си образували и хор.“

Песните са постоянни спътници на левскарите. При гостуването на футболния отбор в балтийските държави през 1936 г. един вестник от Талин пише: „Българските футболисти от «Левски» бяха не само отлични футболисти, но и добри певци“.

Клубът развива и културно-просветна дейност, организира литературно-музикални утра с участие на юношите. Учредена е и почетна награда за младия спортист — добър ученик и добър състезател. Кандидатите се представят от техните другари, от учителите и от отговорника по съответния спорт в клуба. Пръв носител на тази награда става Димитър Дойчинов, който е примерен ученик и отличен състезател.

„При една среща с футболния отбор на «Бешикташ» в София през 1926 година — разказва Ив. Филипов — се постави въпросът за устройване на турско-българска спортна седмица в Истанбул по няколко вида спорт. С участието на «Левски» и «Бешикташ» подобна седмица се организира по-късно, и мина при голям успех. Така се зароди идеята за балканските спортни игри.“

За живота в „Левски“ разказва и професор д-р Драгомир Матеев, който след преустановяването на състезателната си дейност като футболист през 1927 година работи активно като деятел на клуба.

„На времето липсваше разбиране по здравните въпроси и това бе голяма пречка в развитието на нашия спорт. Именно в «Левски» през 1928 година за пръв път у нас се въведоха лекарски прегледи на състезателите. По-късно това се възприе и от другите клубове. В «Левски» се прояви и правилно отношение към спортния режим и възпитанието. Това са важни фактори за успехите. А събранията на «Левски» минаваха при активно участие на членовете, на демократични начала и много оживено. В отборите на клуба влизаха предимно ученици, студенти и чиновници, т.е. хора от средните слоеве, столичният «хайлайф» не бе представен. Членската маса на «Левски», както и многобройните му привърженици, бяха хора от народа, мнозина имаха и прогресивни разбирания. В «Левски» знаеха, че съм комунист, но винаги добре ме приемаха и търсеха, дори ме защищаваха, както могат, когато бивах гонен от легионерите или заплашван с уволнение като училищен лекар“.

За живота в „Левски“ до 9 септември споделя своите впечатления и преданият деятел Методи Величков.

„В клуба членуваха и работеха комунисти и ремсисти. Дейно работи в «Левски» Никола Крушовенски, който е член на Българската комунистическа партия, а от 1939 до 1941 година влиза в ръководството на клуба. След осъждането му на смърт прогресивни членове на «Левски» подемат акция, събират продукти и му ги носят в софийския затвор, от който той излиза след народната победа. Член на «Левски» е и Стойчо Стойчев, също получил смъртна присъда като комунист. Атанас Николов, който влиза в ръководството на «Левски» от 1937 г. почти до 9 септември, е също член на партията. Между членовете на клуба по онова време има и други комунисти — Вл. Попов, Здр. Георгиев и др. А между младежите в «Левски» голям брой са ремсисти. В периода 1942 и 1943 година те често устройваха събрания на трибуната на игрище «Левски» под форма на събиране на запалянковци. Между тях са Хр. Ганев, Г. Чепилев, М. Палукова и много други. За тия събрания знаеха деятелите на клуба, а някои от тях вземаха и участие.“

Прогресивните настроения на мнозинството от левскарите са изразени и в други прояви. През 1929 и 1930 година някои известни футболисти на „Левски“, като Н. Димитров — Фъц и други, участвуват в отбора на „София 24“ — един работнически клуб, който по-късно бива разтурен от полицията.

Здравите народностни и антифашистки убеждения на голямата част от състезателите, членовете и привържениците на „Левски“ намират изява и в демонстрацията на представителния му футболен отбор: през 1941 година той не се подчинява на нарежданията на бившата БНСФ и при излизането си на терена отказва да поздрави публиката по хитлеристки. Поздравът му е само спортен. За тази демонстрация, която е подготвена предварително като един протест, клубът е наказан с мъмрене и глоба от 5000 лева.

„Прогресивните настроения в «Левски» се знаеха — продължава Методи Величков. — Те бяха причина да не се гледа на клуба с добро око от ръководителите на спорта в БНСФ по онова време и да му се правят разни пречки. Не само това. На «Левски» нито веднъж не бе отпуснат салонът на Военния клуб, за да устрои там вечеринка или забава. Много пъти сме го искали и винаги ни е било отказвано. «Кого ще ни доведете? — питаха ни. — Количкарите, обущарите, шивачите и други като тях?»

Популярността на «Левски» сред широките народни маси не е случайна. Тя има дълбоки корени в целия живот на клуба от основаването му до наши дни, в неговия истински народностен характер.“