Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Сканиране
incheto_1914 (2009 г.)
Разпознаване и корекция
Драгомир Керанов (2018 г.)

Издание:

Автор: Стефан Нойков

Заглавие: С името на Левски

Издател: Профиздат

Град на издателя: София

Година на издаване: 1964

Печатница: Профиздат

Излязла от печат: 30 декември 1964

Редактор: Методи Петров

Художествен редактор: Стефан Пенчев

Технически редактор: Кирил Настрадинов

Художник: Антон Петков

Коректор: Мариана Бисерова

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/5570

История

  1. — Добавяне

Първо гостуване в чужбина. Клубът ще има игрище

Първото гостуване на унгарски футболисти в София е през 1923 година — от Будапеща пристига известният отбор на ФК 33, който оправдава повишения интерес. В първия мач унгарските майстори побеждават ФК 13 със 7:2, а във втория — „Славия“ с 5:0. Третият мач е с „Левски“, чиито играчи хвърлят всички сили, за да реабилитират младия български футбол, но не успяват — силният ФК 33 печели с 1:0. Това са и първите официални международни срещи на столичните футболисти, тъй като ФК 33 — за разлика от руския „Кубански отбор“ и от командите „Галиполи“ и РУСС — е представителен тим на един организиран и регистриран спортен клуб.

Все през тази година „Левски“ създава връзки и със спортисти от съседна Румъния. В София, на бившето игрище „Юнак“, той играе с румънския шампион „Трикольор“ от Букурещ и го побеждава с 1:0. Този успех предизвиква радост в София, тъй като румънският футбол отдавна е излязъл на международното поле и си е спечелил име.

 

 

В историята на нашия футбол е отбелязано първото излизане на софийски отбор в чужбина — това е гостуването на „Левски“ през 1923 година в Букурещ, за да върне визитата на „Трикольор“. То е голямо събитие не само за София, а за цяла спортна България. В Румъния на „Левски“ е оказан сърдечен прием, а цялата българска колония в Букурещ живее в треска. Първият мач е с „Ромкомит“ — и резултатът е 1:1. А на другия ден е очакваният мач-реванш „Левски“ — „Трикольор“ — наблюдаван от многохилядна публика. „Сините“ от София дават една от най-хубавите си игри, побеждават с 4:2 и предизвикват горещите овации на зрителите. Румънските вестници нашироко отразяват тази първа проява на български футболисти в Букурещ. В. „Романя“ (от 15 октомври 1923 г.) например пише: „До турнето на «Трикольор» не се знаеше дали в България съществува някакво спортно движение. В концерта на международния футбол българите не участвуваха нито веднъж. Този път те са тук, поставяйки на тежко изпитание нашия спорт. Видяхме ги на работа, играейки чудно красиво, с къси пасове и сполучливи комбинации, което е най-важното, с великолепна игра с глава. Но това, което най-вече привлече вниманието на публиката, беше особената изтънченост в изпълнението на играта“. А в. „Диминяца“ със същата дата между другото отбелязва: „Съдията, англичанинът Ролстон, отмени два гола за «Левски», играчите на който проявиха пълна дисциплина и не протестираха. Това направи силно впечатление на публиката“.

Този пръв международен успех на нашите футболисти в чужбина предизвиква възторг сред любителите на спорта в страната. В Русе „Левски“ е посрещнат с музика. В София от гарата до паметника на Апостола Васил Левски е устроено факелно шествие, а на отбора победител е връчен лавров венец. През тези дни София е свидетел на рядко тържество.

 

 

Клубът ще има свое игрище: през 1924 г. столичната община му отпуска място в бившата Борисова градина (където днес е стадион „Васил Левски“). Това е единствената подкрепа, която клубът получава през цялото свое съществуване до 9 септември 1944 г. А тя е резултат на безкрайни усилия, митарства, унижения и настойчивост на деятели от „Левски“.

Мястото е отпуснато, но клубът няма никакви средства, за да започне строеж на игрището, нито има къде да се обърне за помощ. Не само „Левски“ — всички спортни клубове в страната са изоставени сами на себе си. Нито държавата, нито общините смятат, че трябва да оказват някаква материална подкрепа за развитието на спорта. И левскарите си помагат сами: започват да продават купончета за закупуване на тухли и други материали, уреждат литературни и киноутра за събиране на средства. Освен това играчи, деятели, членове и привърженици на клуба с готовност отиват в свободното си време на отпуснатото място, копаят, пренасят материали, прекарват пръст. За тия дни и сега с радост си спомня някогашната баскетболистка на „Левски“ — Соня Чолакова:

Особен ентусиазъм бе обхванал всички ни тогава — ще имаме най-после наше игрище! Въпрос на чест за нас бе да помагаме. Мъжете работиха къртовски, а ние, тогава млади девойки, помагахме според силите си. И когато виждах как усърдно толкова много хора даваха доброволен труд за това игрище, разбирах колко силна е любовта към „Левски“.