Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Година
- 1964 (Пълни авторски права)
- Форма
- Документалистика
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- incheto_1914 (2009 г.)
- Разпознаване и корекция
- Драгомир Керанов (2018 г.)
Издание:
Автор: Стефан Нойков
Заглавие: С името на Левски
Издател: Профиздат
Град на издателя: София
Година на издаване: 1964
Печатница: Профиздат
Излязла от печат: 30 декември 1964
Редактор: Методи Петров
Художествен редактор: Стефан Пенчев
Технически редактор: Кирил Настрадинов
Художник: Антон Петков
Коректор: Мариана Бисерова
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/5570
История
- — Добавяне
Първо гостуване в чужбина. Клубът ще има игрище
Първото гостуване на унгарски футболисти в София е през 1923 година — от Будапеща пристига известният отбор на ФК 33, който оправдава повишения интерес. В първия мач унгарските майстори побеждават ФК 13 със 7:2, а във втория — „Славия“ с 5:0. Третият мач е с „Левски“, чиито играчи хвърлят всички сили, за да реабилитират младия български футбол, но не успяват — силният ФК 33 печели с 1:0. Това са и първите официални международни срещи на столичните футболисти, тъй като ФК 33 — за разлика от руския „Кубански отбор“ и от командите „Галиполи“ и РУСС — е представителен тим на един организиран и регистриран спортен клуб.
Все през тази година „Левски“ създава връзки и със спортисти от съседна Румъния. В София, на бившето игрище „Юнак“, той играе с румънския шампион „Трикольор“ от Букурещ и го побеждава с 1:0. Този успех предизвиква радост в София, тъй като румънският футбол отдавна е излязъл на международното поле и си е спечелил име.
В историята на нашия футбол е отбелязано първото излизане на софийски отбор в чужбина — това е гостуването на „Левски“ през 1923 година в Букурещ, за да върне визитата на „Трикольор“. То е голямо събитие не само за София, а за цяла спортна България. В Румъния на „Левски“ е оказан сърдечен прием, а цялата българска колония в Букурещ живее в треска. Първият мач е с „Ромкомит“ — и резултатът е 1:1. А на другия ден е очакваният мач-реванш „Левски“ — „Трикольор“ — наблюдаван от многохилядна публика. „Сините“ от София дават една от най-хубавите си игри, побеждават с 4:2 и предизвикват горещите овации на зрителите. Румънските вестници нашироко отразяват тази първа проява на български футболисти в Букурещ. В. „Романя“ (от 15 октомври 1923 г.) например пише: „До турнето на «Трикольор» не се знаеше дали в България съществува някакво спортно движение. В концерта на международния футбол българите не участвуваха нито веднъж. Този път те са тук, поставяйки на тежко изпитание нашия спорт. Видяхме ги на работа, играейки чудно красиво, с къси пасове и сполучливи комбинации, което е най-важното, с великолепна игра с глава. Но това, което най-вече привлече вниманието на публиката, беше особената изтънченост в изпълнението на играта“. А в. „Диминяца“ със същата дата между другото отбелязва: „Съдията, англичанинът Ролстон, отмени два гола за «Левски», играчите на който проявиха пълна дисциплина и не протестираха. Това направи силно впечатление на публиката“.
Този пръв международен успех на нашите футболисти в чужбина предизвиква възторг сред любителите на спорта в страната. В Русе „Левски“ е посрещнат с музика. В София от гарата до паметника на Апостола Васил Левски е устроено факелно шествие, а на отбора победител е връчен лавров венец. През тези дни София е свидетел на рядко тържество.
Клубът ще има свое игрище: през 1924 г. столичната община му отпуска място в бившата Борисова градина (където днес е стадион „Васил Левски“). Това е единствената подкрепа, която клубът получава през цялото свое съществуване до 9 септември 1944 г. А тя е резултат на безкрайни усилия, митарства, унижения и настойчивост на деятели от „Левски“.
Мястото е отпуснато, но клубът няма никакви средства, за да започне строеж на игрището, нито има къде да се обърне за помощ. Не само „Левски“ — всички спортни клубове в страната са изоставени сами на себе си. Нито държавата, нито общините смятат, че трябва да оказват някаква материална подкрепа за развитието на спорта. И левскарите си помагат сами: започват да продават купончета за закупуване на тухли и други материали, уреждат литературни и киноутра за събиране на средства. Освен това играчи, деятели, членове и привърженици на клуба с готовност отиват в свободното си време на отпуснатото място, копаят, пренасят материали, прекарват пръст. За тия дни и сега с радост си спомня някогашната баскетболистка на „Левски“ — Соня Чолакова:
Особен ентусиазъм бе обхванал всички ни тогава — ще имаме най-после наше игрище! Въпрос на чест за нас бе да помагаме. Мъжете работиха къртовски, а ние, тогава млади девойки, помагахме според силите си. И когато виждах как усърдно толкова много хора даваха доброволен труд за това игрище, разбирах колко силна е любовта към „Левски“.